Наричат декември най-вълшебното време от годината. Винаги съм смятала, че е така заради еуфорията покрай настъпващите празници. Всичко блести в празнична украса, а макар и трудната година, която ни изправи пред безброй изпитания, всеки чака своето чудо. Аз вече намерих моето. Нека ви разкажа за него.
Историята на пръв поглед е семпла, но е пропита от жест на добрина, който ме трогна и развълнува. Накара ме да повярвам, че по Коледа наистина се случват чудеса, а хората стават по-добри и отварят сърцата си едни към други.
Ето как започна всичко. Малко след началото на месеца започна да се усеща истинското присъствие на зимата. Времето стана доста мразовито, а и често преваляваше. В един особено студен ден, с мой колега имахме ангажименти в друг град. Разделихме се по съответните институции и се разбрахме след като той приключи да ми се обади и да ме вземе с автомобила си. Аз свърших задълженията си по-рано и се налагаше да изчакам.
Тъй като частичният локдаун вече беше в сила, нямаше много места, на които да отида. И за да е пълна картинката, установих, че съм забравила парите си в колата. Почувствах се зле, знаейки, че нямам възможност да си взема дори чаша чай от някой автомат, за да се стопля. Реших все пак да разгледам няколкото отворени магазина.
В единия от тях ме посрещна усмихната и лъчезарна дама. Попита ме с какво може да ми бъде от полза. Предразположи ме и аз ѝ споделих, че в момента нямам възможност да закупя каквото и да било от нея. Жената прояви разбиране, поговорихме си и преди да си тръгна, свали чифт топли ръкавички от витрината, които ми подари. Пожела ми весели празници и всеки път, щом ги нося да си спомням за нея с добро.
Бях изумена. Жестът ме трогна, а подаръкът стопли не само ръцете ми, направи нещо много повече – стопли сърцето ми.
Категория: Лично
Финансова грамотност за всички
Финансовата грамотност е от изключително значение за мен и смятам, че трябва да бъде преподавана в училищата. По мое мнение, колкото по-рано децата научат първите си уроци за парите, толкова по-добре за тях. Четох, че според едно изследване на университета в Кеймбридж, децата започват да формират своите финансови навици след 7-та си година.
Моментът, в който детето осъзнае, че парите не са цветни хартийки за игра, а заемат важна в роля в живота ни, то ще започне да ги приема по предназначение. Съгласете се, че ако ние възрастните имахме възможност да получим финансово образование още в началните класове, щяхме да предотвратим много от допуснатите към днешна дата грешки.
Първо, смятам, че финансовата грамотност не е предвидена в традиционното образование и второ, на самите учители им липсва финансова компетентност и познания за финансовите пазари. Междувременно финансовите решения могат да имат последствия за цял живот, така че трябва да започнем да придобиваме финансова компетентност възможно най-рано. И да я предаваме на нашите деца, разбира се. При тези, които са финансово образовани, рискът от обедняване е по-малък и те са компетентни да се справят адекватно с личния си бюджет.
В допълнение към това, финансовото образование помага и за постигане на балансиран мироглед и фундаментално разбиране на функцията на парите и активите в макроикономически контекст. А това са основите за финансово необременен живот и социално участие.
Финансовата грамотност включва разбиране на функциите на парите, управление на парите, справяне с рисковете за живота, натрупване на активи и планиране на пенсионирането, както и кредитиране и инвестиране на пари.
Винаги обаче трябва да се внимава кой предава това знание. Не всички консултанти или финансови експерти предават информацията си без скрити мотиви.
От моя гледна точка за финансовата компетентност е важно разбирането на разликите между това да си богат и да си финансово свободен. Също как се натрупват дългосрочни активи дори с малък начален капитал и как правилно да четем отчетите по доходите и баланса на сметките ни.
А вашето мнение какво е?
Вдъхновяващата Фрида
Коя e жената, която ви вдъхновява? Вярвам, че за всеки отговорът на този въпрос е строго индивидуален и относителен. За някои това е майката, за други бабата, за трети може да бъде учителката от детската градина или любимата актриса. За мен всичко, което ме вдъхновява, е събрано в образа на мексиканската художничка Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон.
Тя е динствената жена, която успява да укроти темпераментния артисти Диего Ривера. Фрида е синоним на феминизма, а с несломимия си дух се превръща в модел за подражание на много жени. Дълго време отлагах да пиша за нея, защото се страхувах, че няма да мога да изразя с думи всичко, което мисля и усещам, докосвайки се до образа на тази жена. Но ето, че дойде моментът.
Противоречивият образ на мексиканската икона събуди възхищението ми, след като прочетох книгата „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“. Тя не просто разкрива биографията ѝ, а въвежда читателя в интимната ѝ вселена, необятна и непозната като самата художничка.
В тайния си бележник Фрида записва своите най-съкровени чувства и мисли. Там са описани и екзотични рецепти от мексиканската кухня, които Кало приготвя сама с много въображение, усет и страст. Защото имено страстта е пътеводната звезда на Фрида през целия ѝ житейски път. Тя обича страстно, рисува страстно и живее страстно. Въпреки че животът ѝ преминава под знака на страданието, точно тези моменти я мотивират да продължава да се бори и да твори своето изкуство, което крепи разтрошеното ѝ тяло и душа.
В рисуването Фрида намира катализатор на болката си, може би затова, картините ѝ остават неразбрани за голяма част от обществото. Талантът ѝ сякаш избликва от горчивината в живота ѝ, а творбите ѝ отрзяват това, което тя чувства и начина, по който вижда света.
Фрида вдъхновява и докосва с горещата си борбена натура много известни личности, сред които Лев Троцки, Ърнест Хемингуей, Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Магнетизмът на тази смела жена оставя трайна следа в живота на всеки, докоснал се по някакъв начин до личността ѝ.
Крачкомерът ме мотивира
Приложенията, които отброяват крачките винаги са били актуални. Много хора дори си споделят постиженията за деня, седмицата или месеца като стори и се радват на одобрителните овации на другите. Честно казано, за мен това никога не е представлявало интерес. По моите си изчисления си се движа достатъчно през деня, а и нямах нужда да споделям тези си успехи с другите. Реално каква полза бих имала да знам привидно точния си брой крачки?
Тези и много други въпроси дискутирахме с моя колежка, която беше на противоположно мнение от моето. Тъй като не бях особено запозната с този вид приложения, тя ми обясни, че чрез тях можеш да следиш теглото и пулса си. Също имало дневни или седмични предизвикателства, които да изпълниш, за да повишиш тонуса и увеличиш движението си. С две думи – здравословно и забавно.
Въпреки че бях малко скептично настроена, реших да си изтегля приложението и да видя за какво точно става дума. Речено-сторено. Въведох си данните и запчнах да следя крачките си. Оказа се, че приложението наистина е полезно. Постепенно започнах да се възползвам от всичките му функции. Включвах се в предизвикателствата, като с моята си позната решихме да си направим и такова между нас си.
Това ме мотивира да започна да се движа повече, да се грижа за здравето си и разбира се – да променя и начина си на хранене.
Затова никога не гледайте прекалено скептично на нещо, с което не сте запознати и не сте пробвали. Може да се окаже, че точно от него сте имали нужда.
Един лимонов пай, моля!
И на вас ли сериалът „Приятели“ ви е любим? Защото аз го обожавам. Гледала съм всеки сезон по няколко пъти и не вярвам скоро да ми омръзне. Знам детайлно историята на всеки един от четиримата приятели и съм се вълнувала заедно с тях при всеки успех или провал в живота им, пък бил и само на малкия екран.
Спомням си, че в един от епизодите Рейчъл, моята любимка и Чандлър бяха получили по погрешка лимонов пай. Общо взето действието се развиваше главно около сладкиша, а те толкова апетитно си го похапваха, в един момент дори и от пода, че моментално ми се прииска да го опитам.
Знаете какво става, когато много искате нещо, но не го получавате – искате го още по-силно. Такъв беше и случаят при мен. Аз ли нямах късмет или просто всичкият лимонов пай беше изчезнал от лицето на Земята. Не знам. Факт е обаче, че месеци по-късно аз все още си бях само с желанието.
На всички приятели бях разказала, че искам пая от „Приятели“ и всички го търсеха, за да ме зарадват, но без успех. Голямо мрънкане му ударих, признавам си. Сигурно доста бях досадила на приятелите си. Един следобед, съвсем ненадейно, на вратата ми позвъни мой приятел. Зарадвах се, че е решил да ме изненада, макар че не се бяхме разбирали да се виждаме.
Ами, той наистина ме изненада. Беше ми приготвил, забележете – сам- лимонов пай. Влизал в интернет, чел, гледал клипчета и го направил. Не беше като от сериала, беше много по-вкусен, защото беше приготвен с внимание и любов специално за мен.
Обработена реалност
В днешно време, когато светът е онлайн, а животът е дигитален, всеки иска да се покаже в най-добрата светлина, било тя и фалшива. Като конкретен пример мога да дам всички снимки, които се качват в социалните мрежи. Известни личности, блогъри и инфлуенсъри налагат тенденцията за перфектната визия и безоблачния начин на живот.
Това течение завладя все повече и обикновените хора, които се стремят да подражават на „звездите“, обработвайки снимките си, за да се впишат в нереалистичните стандарти за красота. От обикновени филтри до фотошоп – процесът е дълъг, сложен, но масово използван.
Защо хората предпочитат илюзорното пред реалното, е дълга тема, която може да се развива много. Дали това е бягство от проблемите, което ти дава шанса да бъдеш този, който цял живот си искал? А може би е страх, че показвайки се такъв, какъвто си, ще бъдеш заклеймен от съдилището на общественото мнение?
В тази връзка се сетих и за една инициатива на френското правителство, която веднага спечели симпатиите и одобрението ми. Преди три години беше приет закон, според който рекламните фотографии, които са обработени, трябваше имат надпис, че са редактирани. Законът бе приет радушно от голяма част от хората.
А вие какво мислите за обработената реалност, в която живеем и до днес? Трябва ли ни такъв закон, за да ни приземи?
Признаци за духовно пробуждане
В предходната статия в блога си започнах темата за духовното пробуждане. Първоначално ви запознах с първичния стремеж към постигане на по-дълбока индивидуална душевна трансформация. Днес ще се опитам да ви дам няколко признака, които ви подсказват, че със сигурност сте тръгнали по този път.
- Искате по-малко неща и търсите повече простота в живота си
Установихте ли вече, че колкото по-малко имате, толкова по-облекчено се чувствате? Ако и вие се стремите да придобиете по-малко материално богатство в полза на търсенето на вашето вътрешно богатство, то значи сте направили първата стъпка съм духовното си израстване. - Привлечени сте към четива, които провокират ума ви
Книгите, които просто ви забавляват, вече ви интересуват все по-малко и се нуждаете от нещо по-дълбоко и смислено? Добре дошли в клуба! Извисените хора обръщате все повече внимание на четива, които им помагат да станете най-добрата версия на самите себе си. - Копнеж за смисъл
Може би вече започвате да разбирате, че „нормалният“ живот е лишен от смисъл и цел, затова се опитвате да създадете свой собствен път. - Показвате истинското си Аз на света
Колко пъти сме чували израза „просто бъди себе си“? Е, ако настина сте свалили социалната маска и сега сте отворени да съобщите пред света най-съкровените си мисли и чувства, без да изпитвате вина или срам, то значи сте на друго духовно стъпало. - Прекарвате повече време сами и в тишина
За да се пробудите духовно, ви е необходимо да прекарвате време в тишина и самотни разходки сред природата. По този начин ще се свържете отново и ще постигнете мир със себе си. - Чувствате се по-свързани с природата и живите същества
Пътят към извисяването преминава към разбиране на правото на живот на всичко на планетата, галактиката, космоса. Постига се желание за единение с всичко и всичко, за достигане на съвършен баланс и хармония. - Храните се по-здравословно и се грижите по-добре за тялото и ума си
Не е просто мода, а начин на живот. Хората от новото духовно поколение всеки път се запитват за това, което ядат, не само за самата храна, но и откъде идва, начина, по който се произвежда и влиянието ѝ върху околната среда. Освен това те са придобили по-здравословни навици, защото чувстват, че тялото е като храм за духа и трябва да се пази чист.
Духовно пробуждане
Намираме се в ерата на доминиращите консуматорство и егоцентричност и изглежда някак абсурдно да говорим за „духовно пробуждане“. Обаче забелязвам, че все повече хора се интересуват от темата, с риск да бъдат приети от масовото общество за особени или различни. И аз съм един от тези странници, които се вълнуват не само от материалната, но и от духовната си същност.
Много неща вече се променят в света. Живеем във време на пробуждане и желаем промяна. Нестихващата вихрушка от ежедневни проблеми ни залива и се нуждаем от някакъв по-висш смисъл за живот. Мнозина искат да вземат живота си в свои ръце и да избягат от моделите, наложени от обществото. По този начин те ще открият вътрешното си аз, ще разберат какво е за тях истинскoто щастие и ще живеят живота, който наистина искат да живеят, а не този, продиктуван от заобикалящите ни клишета.
На прага семе на едни от най-големите човешки и социални проблеми, които светът е виждал. За да се справим с тях, са ни необходими по-различни действия от досегашните. Все повече хора вече са достатъчно смели да внесат промяна в самите себе си и семействата си, защото знаят, че промяната, от която се нуждае планетата ни, преминава първо през индивидуалната трансформация.
Хората, които имат подобен мироглед, можем да ги наречем духовно пробудени. Те виждат, че кръгозорът им се увеличава, техните интереси се развиват, смисълът на живота им се променя и придобиват нови стремежи и вдъхновения. Всичко това е продиктувано от желанието им да се променят в името на всеобщата глобална промяна.
За някои да излязат от черупката си, означава да се саморазрушат, а за други – да израснат. Вие от кои сте? Припознахте ли се в някои от думите ми? Тази статия събуди ли малък пламък във вас? Ако ви трябват още вдъхновяващи слова, то ще ги откриете в следващата статия в блога ми. Бъдете готови, а дотогава се опитайте да бъдете най-добрата версия на самите себе си.
Бъди най-добрата версия на себе си
Много често сме объркани, в това какво можем да направим и какво не можем. Истината е, че човешкото същество е най-гениалното създание. Всичко е по силите ни. Стига да повярваме. Най-често ограниченията са в собствените ни глави. Ако успеем да ги преодолеем – няма невъзможни неща. Естествено, нищо не става с магическа пръчка. Всичко е въпрос на страшно много усилия и труд. И най-вече – самодисциплина. Как аз процедирам?
Първото и най-важно условие за успеха е да имаш план. Планирайте дните си, ангажиментите си, целите си. Подредете живота си. Така, че да ви харесва да го живеете. Моят дневен график за момента е доста елементарен, но включва неща, които са важни за мен, на този етап от живота ми.
На първо място – спорт. Спортът е нещо, което ме кара да се чувствам изключително жива, уравновесена и енергична. Аз не мога да живея без спорта. За мен той е като храната.
Другото важно нещо е работата, за момента работя от вкъщи и се чувствам добре, защото мога да я съчетавам останалите отговорности, които имам – като например – грижата за по-малкият ми брат, които има нужда от помощ с уроци и личен шофьор.
В свободното си време обичам да рисувам, язда, пиша, творя и естествено да прекарвам повече време с приятелите си, които страшно много обичам, ценя и уважавам.
Бъдещите ми планове са да се занимавам по-усърдно с професионални проекти и задачи и разбира се да усъвършенствам себе си все повече и повече.
А ти какъв дневен режим имаш?
Философията в Римската империя и Древна Гърция
Незапознатият с темата вероятно очаква да открие, че древните римляни са хора, значително напреднали в областта на философията, религията и духовните размишления, съдейки по всеобхватното въздействие, оказано от тях върху целия тогавашен познат свят. Особено когато човек има предвид връзката на Рим с Древна Гърция, на него ще му се стори, че двата народа навярно са имали много общи философски учения. Но не и в този случай. Въпреки че религиите, практикувани в Рим, напомнят за тези на гърците, от които те са ги взаимствали или наследили, сред римляните не се забелязва почти никаква оригинална мисъл в областта на метафизиката, религията или философията.
Това вероятно се дължи на факта, че цялостната тенденция в Рим била насочена към материалното развитие. Вярно е, че Цицерон произнесъл думи, които говорят за вяра в безсмъртието. Плиний Млади е оставил съчинения, разкриващи вярата му в реалността на привиденията. Въпреки това е всеизвестно, че постиженията на Римската империя са по-скоро свързани с войната, политиката, архитектурата и инженерството, отколкото с философията.