Мнозина твърдят, че преградата в общуването се създава още докато детето е малко. Всъщност това е едно доста повърхностно съждение. В детството си всеки се учи как да общува и този процес е свързан с много трудности – от възприемането на модел на възпитание, преодоляването на поведенчески и логопедични проблеми, до поставянето на детето в непозната за него обстановка. Докато детето не постъпи в учебна среда, където да наблюдава известно време определени ситуации и да се запознае с участниците в тях, ние не можем да заключим, че това дете може или не може да общува.
Тийн годините са времето, когато се поставят истинските социални бариери, които повлияват на последващия живот на даден човек. Тъкмо тогава младежът е в средата, в която трябва да бъдат изпитани изградените до този момент принципи и възпитание. Той вече умее да прави трезва преценка за заобикалящия го свят и е способен да оцени поведението на околните като притеснително или задоволително. Способен е да направи някакъв избор за собственото си по нататъчно социално развитие.
Това е времето и когато поради развитието и промените в човешкото тяло, на показ изникват прекалена чувствителност, избухливост или арогантност. Зависимост от този етап, човекът взима някакъв модел на поведение и го следва до края на съзнателното си съществуване като единствено някаква задълбочаваща и експресивна среща в живота му може да я промени.
В тийн годините, поради висока чувствителност, могат да се появят:
- Заекване, в следствие на стрес или друга тревога;
- Интровертност и депресивни състояния – поради осъзната различност в стилово отношение и начин на разсъждение, което да го отчужди от досегашното обкръжение;
- Високо самочувствие и арогантност – в следствие на изведнъж осъзнати умения, таланти или приемане на престижа на приятели или семейството върху себе си;
- Бунтарство, агресия. Появяват се, когато детето съзрява твърде рано с проблемите на големите, но възрастните не успяват да му дадат адекватен съвет или да му обяснят как да се държи като възрастен в дадена ситуация.
В резултата на това младежът сам гради стени в общуването си с другите – на база възраст, пол, етнически, религиозни, социални различия или други. Получава се капсулиране, за да се запази собствената същност. Бариерата би могла да бъде отстранена с търпение от страна на околните, промяна на обстановката или обкръжението в този или в по-късен етап, намиране на ново занимание или повишаване на образованието.
Не случайно се казва, че тинейджърските са най-трудните години за мнозина. Тогава общуването трябва да се насърчава – споделяне на мисли, случки, преживявания.
