Поли Генова представя Под прикритие на Евровизия 2016

poli-genova-pee-if-love-was-a-crimeБНТ наистина много се стараят, но ми се струва, че екипите им не могат да усетят онзи съвременен младежки дух. Поли Генова е свежо, запомнящо се лице, което лансират много заради безспорния талант и известността, която натрупа напоследък. Но не е само Поли Генова. Има и много други български артисти, които биха се представили много добре.

Песента, с която ще представи Поли България на Евровизия 2016 съдържа кадри от филма „Под прикритие“. Интересно е да се залага филмът, продаден в някои страни в Европа, да донесе повече положителни отзиви и гласуване за нашата страна, но все пак ми се струва някак нагласено, някак не както трябва. Лицето на Ивайло Захариев може би е наистина познато и за чужденците. Но такава ли трябва да е визията на България пред Европа – филмова, криминална, продуктова?

Ще следя за реакциите на публиката. Очаквам да видя класирането.

А песента като цяло не е никак лоша. Постарал се е целият екип, за да направи мелодията грабваща. Ще видим дали обаче ще е и печеливша.  А иначе коментарите под самото видео са доста положителни, което ме радва.

Какво мислите вие?

Съществува ли времето?

Какво ще кажете, ако ви кажа днес, че времето не съществува?

timeЩе ме помислите ли за луда или по-скоро ще сметнете, че се опитвам да ви накарам да прочетете статията ми. Всъщност не е нито едното, нито другото. И все пак аз искрено вярвам, че времето само по себе си не съществува.

Моите виждания по въпроса не са само плод на четене на разработки на Айнщайн. Той определено си има своите доказателства, но аз ще ви кажа моите – много по-близки до тези на обикновения човек, защото са изведени от бита.

  1. Времето тече винаги различно – когато сме щастливи, дните минават бързо, когато сме нещастни – бавно. Когато имаме най-много работа – все времето не стига, а когато нямаме – часовете се точат. Изводът: времето е въпрос на лични възприятия;
  2. Всеки си има свое време. За един то е толкова бързо, че годините отлитат ей така, за други – все бързат да порасват, а утре никога не идва.
  3. Има такова мозъчно заболяване, че човек усеща как другите се забързват, а той все се бави.
  4. В отношенията ни с хората сме на напълно различно мнение кое е бързо и кое – бавно.
  5. За едни денят започва рано, за други късно. Изгревите и залезите са само физично явление, последица от въртенето на земята.
  6. Стареенето е процес на разглеждане на начало и на край на развитие. В биологията няма време. Едни се състаряват по-рано, други – по-късно, при това в различна степен.

Според мен времето е измислено от нас хората. То е удобна величина, която ни помага да се организираме и координираме по-често. Затова сме дали имена на дни, седмици, месеци години. Представете си друг свят, в който няма седмици, а десетници (например) и в който 1 ден е от 10 часа, а не от 24. Тогава дали времето ще тече по-бързо или по-бавно? А какво ще кажете за сезоните. Нима февруари не е пролет?

Кои малки неща променят дома ни?

На работа съм и като е едно такова петъчно и последноянуарско, няма почти никакви задачи за деня. Споглеждаме се с колегите. Правим си дълги кафе паузи и чакаме да стане 17:30, че да си ходим.

Намираме се на 6-тия етаж, но сградата е на възвишение, така че се създава усещането за още по-високо. За да не блести светлината в мониторите на компютрите ни, щорите на прозорците са постоянно затворени. Но днес е странен ден. Освен че на всички наши партньори и клиенти не им се работи, но и началниците и част от служителите отсъстват. Така че стоим си 6 човека в една обща заличка с бюра и поотмятаме някакви задачи. От тези бъдещите, които не можеш да ги довършиш, преди да е станало време. Една колежка стана и рече да отваря щорите.

Ахнахме в захлас, както се казва. Не само, че светлината влезе в залата и помещението светна, но се отвори такава гледка, че 10 минути стояхме до стъклото с чаша следобедно кафе, говорейки си за малките неща, които могат съвсем да променят атмосферата. И наистина – стана ни много по-уютно, по-весело, по-приятно. Сякаш за първи път виждаме света навън. Което кажи-речи си е вярно.

Red-and-White-Living-Room-CurtainГледам в момента офиса и си казвам – ето как можем да направим и дома си едно по-различно място, при това без да променяме мебелировката. Като за начало могат просто да се вдигнат или свалят завесите/щорите. Светлината променя облика на всяка стая – прави я по-просторна, цветовете на мебелите по-ярки, сенките по-изострени и това създава някакъв ефект. Другият вариант е  просто да купите един латекс и оцветител и да промените цвета поне на една стена. Така отново ще се озовете на друго място. Третият вариант е да смените завесите. Това е свързано с покупка, но завесите не са чак толкова скъпа придобивка, а променят изцяло стаята. От тяхната пропускливост ще зависи светлинната гама в дома ви. Ако завесите са червени – ще внесе някаква тежест, но и при изгрев или залез слънце, ще имате уникална светлина. Помислете какво ще е ако пък са златисти, бели, черни или многоцветни.

За тъмен шоколад на лов ще ходя малко аз

Взимам кепчето и беж на лов за тъмен шоколад. Днес той заменя пеперудите в моята ливада на щастието, защото колкото и пъстри да са (пеперудите), все пак ползата за стомаха от тях е точно никаква.

Той е красив сам по себе си, защото е натурален. Има цвета на какаовите зърна и винаги когато го гледам или усещам уханието му, се чувствам сякаш съм в Бразилия или някъде из Централна и Южна Америка.

woman-eating-dark-chocolate-largeИ понеже знаем ползите от тъмния шоколад много добре, няма смисъл да ви убеждавам колко добър антиоксидант е той, как повишава настроението, понижава лошия холестерол, полезен е за артериите, мозъка и така нататък. Има твърде много статии по темата, че да се впускам и аз в поредната тривиална информация. Ще ви кажа защо обаче лично аз ходя редовно на лов за тъмен шоколад в близкия хипермаркет и какъв шоколад точно ловувам.

Причина 1: Подсилва моя приключенски дух – когато вкуся тъмен шоколад и ми се ще да пропътувам целия свят;

Причина 2: Тъмния шоколад ме кара да спортувам – обичам да си хапна блокче или две тъмен шоколад винаги след като тичам сутрин;

Причина 3: Подслажда ме – всъщност натуралният шоколад е горчив и когато го хапна всичко след това ми се струва сладко. Дори и кафето… и като споменах кафето…

Причина 4: Идеална добавка към него – приготвям го силно и докато е горещо слагам понякога парче тъмен шоколад, което не го подслажда допълнително, но за сметка на това го прави по-ароматно.

Парична 5: Кара ме да се чувствам различна – силна и с характер. Обикновено хората предпочитат сладкия млечен шоколад, аз обаче си падам по тъмните вкусове, защото са по-наситени и интересни.

Опитвала съм какви ли не натурални шоколади. Едни от най-любимите ми са с резенчета портокал или джинджифил (новост от Lindt). Nestle шоколадите обаче предоставят натурален шоколад с добро качество за ежедневна консумация, така да го нарека (не че другите не стават за ежедневно похапване), но и такива за по-специално поводи – да ги кажем – по-висок клас. Тъмните шоколади представят различен процент какаова маса и аз разбира се, избирам от тези с най-високия.

Споделете мнение дали вие обичате повече тъмен или млечен шоколад и защо?

Вярвате ли в гледачки?

Всеки един от нас в даден момент е имал желание или дори нужда да надникне в бъдещето си. Нуждата се определя от нещо преживяно, видяно, предизвкан страх и чувство за загуба на късмет. Начинът това да стане е чрез баби, които гадаят на кафе или други гледачки и врачки.

Вярвате ли в такива неща?

LOS FELIZ, CA - NOVEMBER 20: Fortune teller Deseret (R) gives a tarot card reading at "A Night of Celebration" in honor of director Rob Minkoff and the completion of "The Haunted Mansion" at Minkoff's home on November 20, 2003 in Los Feliz, California. (Photo by Amanda Edwards/Getty Images)

Много хора се опитват да не се доверяват на кафени фигури, чаени листенца или леене на куршум. Смятат, че вярата в такива неща си е чиста сугестия. Ако мислиш, че нещото, което ти кажат, ще се случи, то то непременно ще стане. Ако пък гледаш скептично, винаги ти „виждат“ неща, които са далеч от истината, според теб.

Има обаче и друг тип хора. Те приемат гледането като един вид пречистване, старт на нещо ново, особено когато вярват, че гледачката е добра и им е позната.

Гледането и врачуването е част от някаква мистика. Понякога дори невярващите не могат да осъзнаят, че отсрещният им е казал нещо, с което е познал за миналото, настоящето или бъдещето. Тогава не става дума за отвореност към подобни дейности и дори не може да се говори за сугестия. Има хора с дарба, които просто те поглеждат и узнават. Това се феномени и талантът им е всепризнат. На какво се дължи? Никой не знае, но при тях да се говори за шарлатанство е обида.

А вие какво мислите по темата?

Приятелка или терапевт?

Всички ние имаме приятели… Но какво е поведението ни спрямо тях и умеем ли ние самите да се държим приятелски?

В много страни на Запад да се оплакваш и да споделяш личните си преживявания не е много допустимо. Тогава за какво си говорят хората, ще се запитате. Ами като цяло хората разговарят за времето, за последния мач, за игри, за нещата, които обичат да вършат, правят си планове за пътувания, за вечери, за работата. Личните проблеми се оставят на терапевта, много модерна професия впрочем, или се таят дълбоко в себе си. Последното понякога може да доведе до много неприятни последици, от емоционална гледна точка, на дадения човек.

training_friendsТук обаче сме свикнали по друг начин. Ние имаме приятелите си, които се превръщат в наши изповедници, съветници, консултанти и дори сводници (но не в истинския смисъл на думата, а по-скоро като доверени помощници да извършим нещо). Затова и толкова ценим приятелството и за това толкова сложни са приятелските ни отношения. При някакво пропукване, при неправилен съвет, отсъствие или друго от страна на нашия довереник, ние веднага започваме да му се сърдим и да го обвиняваме.

Какво всъщност трябва да представлява приятелството? Приятелите са хората, които са до нас и ни указват подкрепа в трудни моменти и които се надяват на същото и от наша страна. Но приятелите понякога нямат възможност, но и не са длъжни, да са винаги насреща и при най-малкия повод. Те не са терапевти на 24-часово работно време, а си имат свой личен живот и свои многобройни проблеми. Те също търсят съвет, разбиране, взаимност.

От друга страна приятелите са хората, с които трябва да се забавляваме, да прекарваме добре времето си и да се разведряваме от делничните грижи. А какво правим ние? Дотолкова сме свикнали да се жалваме, че чак забравяме да споделяме радостните в живота ни. Замислете се колко често сте се хвалили на приятел  и колко често сте го търсели на тревога. Сигурна съм, че тъжните поводи при които сте общували са доста повече от ведрите моменти, които сте споделяли.

Когато и мама не знае…

Има една интересна американско-британска фраза от едно време: „Mamma knows best // Ask mamma!“ В превод означава, че майката знае най-добре или че винаги можеш да я попиташ. Ние си го знаем това обаче и без да ни го казват американците или англичаните. Да се посъветваш с майка си е най-разпространеният начин да си поискаш сигурно мнение от човек, на когото имаш най-голямо доверие и който няма по никакъв начин да те нарани, заблуди или злоупотреби.

ask mammaДъщерите са особено привързани към майките си и дори, когато се омъжат (всъщност особено когато се омъжат!) започват да ги търсят по-често за неща като бебето, готвенето, почистването и дори мъжа. Съветите на мама са безценни за всяка възраст и на всяка тема.

Какво става обаче, когато и мама не знае да даде акъл за нещо? Замисляли ли сте се изобщо? Всъщност едно проучване, което четох наскоро, затвърди тази тенденция  и доказа, че до такава степен е засилена вярата в майката, че ако тя по някаква причина не може да даде съвет, дъщерята е склонна да изпадне в наистина голямо затруднение и по-скоро би се отказала (ако съветът е за готвене или друга практическа дейност) да направи нещото, отколкото да се опита да намери друго решение – например да попита приятелка или да потърси какво пише по темата в Интернет.

И вие ли сте така? Доколко ценен, безпогрешен и незаменим е съветът на майката според вас? Кой друг може да ви даде също такъв съвет?

По мое мнение, ако сте споделили живота си с мъж, който държи на вас и ви обича безкористно, то вие спокойно можете да се доверите на преценката му и да поискате съвет за някои неща от него. Споделянето в една връзка е много важен елемент в изграждането на дълготрайни отношения. Така ще покажете, че го цените и че той е наистина важен в живота си. Освен това смятам, че има неща, които се научават и на принципа проба-грешка. Дори да не поискате съвет от някого, бихте могли да се справите след няколко опита. Що се отнася до бебета – винаги ще се намери приятелка или колежка, която е минала по този път, пък и винаги можете да попитате педиатъра, нали?

Бариера в общуването се проявява в тийн годините

Мнозина твърдят, че преградата в общуването се създава още докато детето е малко. Всъщност това е едно доста повърхностно съждение. В детството си всеки се учи как да общува и този процес е свързан с много трудности – от възприемането на модел на възпитание, преодоляването на поведенчески и логопедични проблеми, до поставянето на детето в непозната за него обстановка. Докато детето не постъпи в учебна среда, където да наблюдава известно време определени ситуации и да се запознае с участниците в тях, ние не можем да заключим, че това дете може или не може да общува.

moody-teenagerТийн годините са времето, когато се поставят истинските социални бариери, които повлияват на последващия живот на даден човек. Тъкмо тогава младежът е в средата, в която трябва да бъдат изпитани изградените до този момент принципи и възпитание. Той вече умее да прави трезва преценка за заобикалящия го свят и е способен да оцени поведението на околните като притеснително или задоволително. Способен е да направи някакъв избор за собственото си по нататъчно социално развитие.

Това е времето и когато поради развитието и промените в човешкото тяло, на показ изникват прекалена чувствителност, избухливост или арогантност. Зависимост от този етап, човекът взима някакъв модел на поведение и го следва до края на съзнателното си съществуване като единствено някаква задълбочаваща и експресивна среща в живота му може да я промени.

В тийн годините, поради висока чувствителност, могат да се появят:

  1. Заекване, в следствие на стрес или друга тревога;
  2. Интровертност  и депресивни състояния – поради осъзната различност в стилово отношение и начин на разсъждение, което да го отчужди от досегашното обкръжение;
  3. Високо самочувствие и арогантност – в следствие на изведнъж осъзнати умения, таланти или приемане на престижа на приятели или семейството върху себе си;
  4. Бунтарство, агресия. Появяват се, когато детето съзрява твърде рано с проблемите на големите, но възрастните не успяват да му дадат адекватен съвет или да му обяснят как да се държи като възрастен в дадена ситуация.

В резултата на това младежът сам гради стени в общуването си с другите – на база възраст, пол, етнически, религиозни, социални различия или други. Получава се капсулиране,  за да се запази собствената същност. Бариерата би могла да бъде отстранена с търпение от страна на околните, промяна на обстановката или обкръжението в този или в по-късен етап, намиране на ново занимание или повишаване на образованието.

Не случайно се казва, че тинейджърските са най-трудните години за мнозина. Тогава общуването трябва да се насърчава – споделяне на мисли, случки, преживявания.

Как да станем добри психолози?

Зная, че се възхищавате на хората, които могат много бързо и ловко да се измъкват от всяка ситуация, които разпознават лесно и безпогрешно характера на онези, с които общуват. Зная, че искате да сте по-интуитивни и да се досещате светкавично за някои неща.

good psyhologistТова не е невъзможно и не е само мит от книгите и филмите. Ако сте чели достатъчно, със сигурност сте открили най-добрия начин да се превърнете в точно такива персони. Отговорът се крие не само в трудовете по-психология, които ви казват, че за да извършите всички онези подвизи, изброени в горния параграф, е необходимо самите вие да сте добри психолози. В същността на психологията обаче се крие наблюдателността, а това е начинът вие да се откроите от другите. Разбира се, трябва и да си правите и правилните заключения, защото с грешна логика, можете да се объркате допълнително и да не прецените правилно човека срещу вас или смисъла на ситуацията, в която сте попаднали.

Още Артър Конан Доил го е казал в произведенията си за Шерлок Холмс – науката за дидактиката е тази, която позволява на мистериозния детектив да е ненадминат в делото си. Той безпогрешно забелязва заобикалящите го детайли, успява да запомни последователността им, има висока обща култура, за да ги прецени с нужната съобразителност и точност и най-накрая да оформи правилните заключения, несъмнено свързани с разкриването на убиеца.

Наблюдателността също е в основата на женската интуиция. Всеизвестно е, че жените обръщат много по-голямо внимание на малките неща, затова биха могли много по-бързо да навържат фактите, ако нещо от дома им липсва, ако нещо по облеклото, поведението или друго около човека срещу тях се е променило. Те имат високо чувство на съобразителност и у тях се поражда по-висш инстинкт.

За да си добър психолог ти трябва тъкмо това – дидактични умения и силна интуиция. И двете се развиват с много упражнения и постоянство.

Започнете първо с едно просто упражнение. Отворете хладилника за 10 секунди и се опитайте да запомнете кое къде е. После затворете и се постарайте да опишете с точност съдържанието и локацията на различните продукти. Така ще се научите с кратък поглед да обхождате всяко едно помещение, хората около вас, да забелязвате специфични белези и да свързвате с характерни черти. Наблюдавайте навиците на любимите си с ненатрапчива прецизност, без да се взирате дълго в тях. Това ще ви помогне да сте по-спокойни и след като сте наблюдателни няма да е нужно да ги тормозите с излишните си въпроси.

Бъдете дискретни и не привличайте вниманието върху себе си. Добрата наблюдателност ще ви помогне да разбирате всяка една ситуация бързо, да схващате намеци и намерения, преди да бъдат изречени или да предсказвате действията на извършващия ги. Ще развиете усещания за щастие или беда, просто защото мозъкът асимилира информацията преди вие да сте направили някакви съзнателни съждения.

Така ще се научите да бъдете по-добри деца, съпрузи и родители, защото ще разпознавате всеки симптом на тревога, беда, щастие или двоумене и ще съумявате да реагирате адекватно в ежедневието си.

Програма за продуктивен делничен ден

Мнозина споделят, че делничните им дни минават изключително бързо и еднообразно. Чува ли сме израза „от работа – вкъщи” не веднъж. Автоматизирането, на което смятаме че сме станали жертви, е съвсем реално, защото сутрин  ставаме, отиваме на работа/ университет, работим /учим точно през активните часове от денонощието, след това се прибираме уморени, приготвяме нещо за хапване и вече ни се спи. Дните се повтарят безмилостно идентични. Откриваме, че се радваме, когато нещо нетипично се случи – например, приятел минава през града и се виждате по време на обедната почивка или вечерта за час.

Как обаче да разчупим статуквото и да излезем от този работнически цикъл?

За всичко е нужна идеална организираност, която ще трябва да градим трудно, но ще се надяваме да се случи.

jogging-and-autumnАко започваме работа в 9 лесно можем да станем в 7 и да започнем деня с 30 минутна тренировка. Това ще ни помогне да се събудим и влезем в тонус. Особено важна е обедната почивка по време на работа. Използвайте си я, за да се смеете и да се шегувате с колегите си. Обсъждайте много  и различни неща, излезте от офиса и се разходете.

Малка разходка след работа ще ви се отрази добре. Така ще сте на свеж въздух и ще се освежите след уморителния ден. Приберете се и отделете час за домакински задължения. След това разпуснете с любимо занимание като четене на книга, излезете поне за 30 мин със съсед  или друг приятел. Легнете си рано. Не по късно от 23 часа.

Ако си вземете необходимата доза сън, организмът ви ще се чувства свеж и вие ще имате сили да правите повече неща в ежедневието ви. Така ще разчупите статуквото и ще се отървете от сивотата в ежедневието.

Хранете се правилно! Това не означава диети или специални харни, а следвайте прост режим – сутрин – обилна закуска, по обяд, засищаща храна и вечерта нещо леко. Така след като се приберете няма да се натъпчете и веднага да ви се доспи, а ще имате повече време и енергия да правите нещо различно.