Случвало ли ви се от години да мечтаете да посетите определена дестинация? С годините мечтата се превръща във фиксидея и в един момент вече правите всичко възможно, за да посетите определеното място. Планирате пътуването подробно, значително по-рано от предвидената дата и когато идва уреченият ден, тръпнете в очакване за едно вълнуващо пътешествие.
Еми да, пътешествието пак е вълнуващо, но емоциите са с обратен знак. Рязко се сблъсквате с действителността и прекрасната картина в съзнанието ви, лека-полека отстъпва на реалния образ на това, за което сте мечтали толкова дълго време. Време е да се опомните и да вземете от преживяването всичко онова, което ще ви научи, изгради като характер, ще ви сложи обеца на ухото и т.н.
С две думи драмата беше следната – Рим, хлебарки, тарикати и няколко квартири и всичко това за 5 дни. Спор няма – никога няма да забравя това пътуване. Беше щуро, емоционално заредено (както с положителни, така и с отрицателни емоции). Беше изключително красиво, вкусно, ароматно, китно. Беше физически изтощително, но си заслужаваше всеки един момент – дори и лошите.
Много е погрешно, според мен, хората да си мислим… или по-скоро да не си мислим, че туристическите дестинации са нормалното място за живеене на огромно количество хора. Особено големите европейски градове са заселени с разнообразни хора с различен етнически произход, образование, работа, социално положение, религия, ценностна система. Бидейки традиционния турист, човек трудно би успял да се сблъска с манталитета, бита и привичките на местното население. Но за мое щастие или съжаление ние видяхме едно друго лице на Рим – изпълнено с контрасти.
Нека започна с това, че бежанската криза не е пощадила и вечния град. Четирите външни края на сградата на гарата вечерно време бяха превърнати буквално в спално помещение, в което като сардинки наредени един до други завити с кашони, найлони и всякакви подръчни боклуци, спяха десетки бежанци. Вечерта сградата на гарата се заключваше, а от вътрешната ? страна се виждаха барети с автоматични оръжия. Покрай големите супермаркети положението беше подобно, но в много по-малко количество на наобиколилите го хора.
Градът със своите исторически забележителности е прекрасен! Невероятен огромен музей, със забележителни сгради и площади, страхотни малки павирани улички, украсени с цветя и малки заведения, които предлагат традиционна паста, пица, джелато и всякакви изкушения за небцето.
Покрай основните туристически забележителности обикалят всякакви представители на африканската раса, които с умело заучени сценарии замъяват туристите, за да им изкрънкат някое евро. Също така навсякъде, откъдето минете, ще ви бъде тикан селфи-стик и всякакви пособия, които да използвате за по-дълъг живот на батерията на вашия телефон.
Замъкът Сант Анжело, Ватикана, Вила Бургезе, Колизеумът, са едни от най-интересните обекти, които можете да посетите. Със сигурност ще си заслужава обикалянето, защото ще видите много уникални неща, които едва ли съществуват някъде другаде. Италия има богата и цветна култура, която буквално зашеметява с пъстротата си.
Хората, като навсякъде са положителни и отрицателни. Общото впечатление е за силен национализъм, който най-често се проявява в отказа да говорят на английски. Ние имахме малко проблем с местните, тъй като първата квартира гъмжеше от хлебарки, във второто място нямаха свободни места за цялото време на нашия престой, а на третото отново се опитаха да ни излъжат като се направеха на ни лук яли ни лук мирисали. Като едни типични български представители обаче, свикнали да бъдат пързаляни, ние успяхме да си възвърнем всички пари и в крайна сметка всичко приключи благополучно за нас.
Цялото изживяване беше хубаво за мен. Видях едни противоположни лица на дестинация, която съм обожествявала през годините и това я приземи. Направи я обикновена и ми показа, че не само в България има тарикати. Хората навсякъде по света са еднакви – има добри и лоши, честни и непочтени, възпитани и груби. А колкото повече обикаляте из света, толкова повече ще оценявате това, което имаме тук.
Що се отнася до леко негативните аспекти на това пътуване… те май не бяха толкова негативни. Всъщност цялото изживяване се превърна във вечен спомен, който ще звучи трагико-комично всеки път, когато се върна към него.
