Новинки • Личният блог на Станимира • Page 4

20ян. 2016 by Lichnostno No Comments

За тъмен шоколад на лов ще ходя малко аз

Взимам кепчето и беж на лов за тъмен шоколад. Днес той заменя пеперудите в моята ливада на щастието, защото колкото и пъстри да са (пеперудите), все пак ползата за стомаха от тях е точно никаква.

Той е красив сам по себе си, защото е натурален. Има цвета на какаовите зърна и винаги когато го гледам или усещам уханието му, се чувствам сякаш съм в Бразилия или някъде из Централна и Южна Америка.

И понеже знаем ползите от тъмния шоколад много добре, няма смисъл да ви убеждавам колко добър антиоксидант е той, как повишава настроението, понижава лошия холестерол, полезен е за артериите, мозъка и така нататък. Има твърде много статии по темата, че да се впускам и аз в поредната тривиална информация. Ще ви кажа защо обаче лично аз ходя редовно на лов за тъмен шоколад в близкия хипермаркет и какъв шоколад точно ловувам.

Причина 1: Подсилва моя приключенски дух – когато вкуся тъмен шоколад и ми се ще да пропътувам целия свят;

Причина 2: Тъмния шоколад ме кара да спортувам – обичам да си хапна блокче или две тъмен шоколад винаги след като тичам сутрин;

Причина 3: Подслажда ме – всъщност натуралният шоколад е горчив и когато го хапна всичко след това ми се струва сладко. Дори и кафето… и като споменах кафето…

Причина 4: Идеална добавка към него – приготвям го силно и докато е горещо слагам понякога парче тъмен шоколад, което не го подслажда допълнително, но за сметка на това го прави по-ароматно.

Парична 5: Кара ме да се чувствам различна – силна и с характер. Обикновено хората предпочитат сладкия млечен шоколад, аз обаче си падам по тъмните вкусове, защото са по-наситени и интересни.

Опитвала съм какви ли не натурални шоколади. Едни от най-любимите ми са с резенчета портокал или джинджифил (новост от Lindt). Nestle шоколадите обаче предоставят натурален шоколад с добро качество за ежедневна консумация, така да го нарека (не че другите не стават за ежедневно похапване), но и такива за по-специално поводи – да ги кажем – по-висок клас. Тъмните шоколади представят различен процент какаова маса и аз разбира се, избирам от тези с най-високия.

Споделете мнение дали вие обичате повече тъмен или млечен шоколад и защо?

17ян. 2016 by Lichnostno No Comments

Вярвате ли в гледачки?

Всеки един от нас в даден момент е имал желание или дори нужда да надникне в бъдещето си. Нуждата се определя от нещо преживяно, видяно, предизвкан страх и чувство за загуба на късмет. Начинът това да стане е чрез баби, които гадаят на кафе или други гледачки и врачки.

Вярвате ли в такива неща?

Много хора се опитват да не се доверяват на кафени фигури, чаени листенца или леене на куршум. Смятат, че вярата в такива неща си е чиста сугестия. Ако мислиш, че нещото, което ти кажат, ще се случи, то то непременно ще стане. Ако пък гледаш скептично, винаги ти „виждат“ неща, които са далеч от истината, според теб.

Има обаче и друг тип хора. Те приемат гледането като един вид пречистване, старт на нещо ново, особено когато вярват, че гледачката е добра и им е позната.

Гледането и врачуването е част от някаква мистика. Понякога дори невярващите не могат да осъзнаят, че отсрещният им е казал нещо, с което е познал за миналото, настоящето или бъдещето. Тогава не става дума за отвореност към подобни дейности и дори не може да се говори за сугестия. Има хора с дарба, които просто те поглеждат и узнават. Това се феномени и талантът им е всепризнат. На какво се дължи? Никой не знае, но при тях да се говори за шарлатанство е обида.

А вие какво мислите по темата?

19дек. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Приятелка или терапевт?

Всички ние имаме приятели… Но какво е поведението ни спрямо тях и умеем ли ние самите да се държим приятелски?

В много страни на Запад да се оплакваш и да споделяш личните си преживявания не е много допустимо. Тогава за какво си говорят хората, ще се запитате. Ами като цяло хората разговарят за времето, за последния мач, за игри, за нещата, които обичат да вършат, правят си планове за пътувания, за вечери, за работата. Личните проблеми се оставят на терапевта, много модерна професия впрочем, или се таят дълбоко в себе си. Последното понякога може да доведе до много неприятни последици, от емоционална гледна точка, на дадения човек.

Тук обаче сме свикнали по друг начин. Ние имаме приятелите си, които се превръщат в наши изповедници, съветници, консултанти и дори сводници (но не в истинския смисъл на думата, а по-скоро като доверени помощници да извършим нещо). Затова и толкова ценим приятелството и за това толкова сложни са приятелските ни отношения. При някакво пропукване, при неправилен съвет, отсъствие или друго от страна на нашия довереник, ние веднага започваме да му се сърдим и да го обвиняваме.

Какво всъщност трябва да представлява приятелството? Приятелите са хората, които са до нас и ни указват подкрепа в трудни моменти и които се надяват на същото и от наша страна. Но приятелите понякога нямат възможност, но и не са длъжни, да са винаги насреща и при най-малкия повод. Те не са терапевти на 24-часово работно време, а си имат свой личен живот и свои многобройни проблеми. Те също търсят съвет, разбиране, взаимност.

От друга страна приятелите са хората, с които трябва да се забавляваме, да прекарваме добре времето си и да се разведряваме от делничните грижи. А какво правим ние? Дотолкова сме свикнали да се жалваме, че чак забравяме да споделяме радостните в живота ни. Замислете се колко често сте се хвалили на приятел и колко често сте го търсели на тревога. Сигурна съм, че тъжните поводи при които сте общували са доста повече от ведрите моменти, които сте споделяли.

30ное. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Когато и мама не знае…

Има една интересна американско-британска фраза от едно време: „Mamma knows best // Ask mamma!“ В превод означава, че майката знае най-добре или че винаги можеш да я попиташ. Ние си го знаем това обаче и без да ни го казват американците или англичаните. Да се посъветваш с майка си е най-разпространеният начин да си поискаш сигурно мнение от човек, на когото имаш най-голямо доверие и който няма по никакъв начин да те нарани, заблуди или злоупотреби.

Дъщерите са особено привързани към майките си и дори, когато се омъжат (всъщност особено когато се омъжат!) започват да ги търсят по-често за неща като бебето, готвенето, почистването и дори мъжа. Съветите на мама са безценни за всяка възраст и на всяка тема.

Какво става обаче, когато и мама не знае да даде акъл за нещо? Замисляли ли сте се изобщо? Всъщност едно проучване, което четох наскоро, затвърди тази тенденция и доказа, че до такава степен е засилена вярата в майката, че ако тя по някаква причина не може да даде съвет, дъщерята е склонна да изпадне в наистина голямо затруднение и по-скоро би се отказала (ако съветът е за готвене или друга практическа дейност) да направи нещото, отколкото да се опита да намери друго решение – например да попита приятелка или да потърси какво пише по темата в Интернет.

И вие ли сте така? Доколко ценен, безпогрешен и незаменим е съветът на майката според вас? Кой друг може да ви даде също такъв съвет?

По мое мнение, ако сте споделили живота си с мъж, който държи на вас и ви обича безкористно, то вие спокойно можете да се доверите на преценката му и да поискате съвет за някои неща от него. Споделянето в една връзка е много важен елемент в изграждането на дълготрайни отношения. Така ще покажете, че го цените и че той е наистина важен в живота си. Освен това смятам, че има неща, които се научават и на принципа проба-грешка. Дори да не поискате съвет от някого, бихте могли да се справите след няколко опита. Що се отнася до бебета – винаги ще се намери приятелка или колежка, която е минала по този път, пък и винаги можете да попитате педиатъра, нали?

28ное. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Бариера в общуването се проявява в тийн годините

Мнозина твърдят, че преградата в общуването се създава още докато детето е малко. Всъщност това е едно доста повърхностно съждение. В детството си всеки се учи как да общува и този процес е свързан с много трудности – от възприемането на модел на възпитание, преодоляването на поведенчески и логопедични проблеми, до поставянето на детето в непозната за него обстановка. Докато детето не постъпи в учебна среда, където да наблюдава известно време определени ситуации и да се запознае с участниците в тях, ние не можем да заключим, че това дете може или не може да общува.

Тийн годините са времето, когато се поставят истинските социални бариери, които повлияват на последващия живот на даден човек. Тъкмо тогава младежът е в средата, в която трябва да бъдат изпитани изградените до този момент принципи и възпитание. Той вече умее да прави трезва преценка за заобикалящия го свят и е способен да оцени поведението на околните като притеснително или задоволително. Способен е да направи някакъв избор за собственото си по нататъчно социално развитие.

Това е времето и когато поради развитието и промените в човешкото тяло, на показ изникват прекалена чувствителност, избухливост или арогантност. Зависимост от този етап, човекът взима някакъв модел на поведение и го следва до края на съзнателното си съществуване като единствено някаква задълбочаваща и експресивна среща в живота му може да я промени.

В тийн годините, поради висока чувствителност, могат да се появят:

Заекване, в следствие на стрес или друга тревога;
Интровертност и депресивни състояния – поради осъзната различност в стилово отношение и начин на разсъждение, което да го отчужди от досегашното обкръжение;
Високо самочувствие и арогантност – в следствие на изведнъж осъзнати умения, таланти или приемане на престижа на приятели или семейството върху себе си;
Бунтарство, агресия. Появяват се, когато детето съзрява твърде рано с проблемите на големите, но възрастните не успяват да му дадат адекватен съвет или да му обяснят как да се държи като възрастен в дадена ситуация.

В резултата на това младежът сам гради стени в общуването си с другите – на база възраст, пол, етнически, религиозни, социални различия или други. Получава се капсулиране, за да се запази собствената същност. Бариерата би могла да бъде отстранена с търпение от страна на околните, промяна на обстановката или обкръжението в този или в по-късен етап, намиране на ново занимание или повишаване на образованието.

Не случайно се казва, че тинейджърските са най-трудните години за мнозина. Тогава общуването трябва да се насърчава – споделяне на мисли, случки, преживявания.

11ное. 2015 by Lichnostno No Comments

Как да станем добри психолози?

Зная, че се възхищавате на хората, които могат много бързо и ловко да се измъкват от всяка ситуация, които разпознават лесно и безпогрешно характера на онези, с които общуват. Зная, че искате да сте по-интуитивни и да се досещате светкавично за някои неща.

Това не е невъзможно и не е само мит от книгите и филмите. Ако сте чели достатъчно, със сигурност сте открили най-добрия начин да се превърнете в точно такива персони. Отговорът се крие не само в трудовете по-психология, които ви казват, че за да извършите всички онези подвизи, изброени в горния параграф, е необходимо самите вие да сте добри психолози. В същността на психологията обаче се крие наблюдателността, а това е начинът вие да се откроите от другите. Разбира се, трябва и да си правите и правилните заключения, защото с грешна логика, можете да се объркате допълнително и да не прецените правилно човека срещу вас или смисъла на ситуацията, в която сте попаднали.

Още Артър Конан Доил го е казал в произведенията си за Шерлок Холмс – науката за дидактиката е тази, която позволява на мистериозния детектив да е ненадминат в делото си. Той безпогрешно забелязва заобикалящите го детайли, успява да запомни последователността им, има висока обща култура, за да ги прецени с нужната съобразителност и точност и най-накрая да оформи правилните заключения, несъмнено свързани с разкриването на убиеца.

Наблюдателността също е в основата на женската интуиция. Всеизвестно е, че жените обръщат много по-голямо внимание на малките неща, затова биха могли много по-бързо да навържат фактите, ако нещо от дома им липсва, ако нещо по облеклото, поведението или друго около човека срещу тях се е променило. Те имат високо чувство на съобразителност и у тях се поражда по-висш инстинкт.

За да си добър психолог ти трябва тъкмо това – дидактични умения и силна интуиция. И двете се развиват с много упражнения и постоянство.

Започнете първо с едно просто упражнение. Отворете хладилника за 10 секунди и се опитайте да запомнете кое къде е. После затворете и се постарайте да опишете с точност съдържанието и локацията на различните продукти. Така ще се научите с кратък поглед да обхождате всяко едно помещение, хората около вас, да забелязвате специфични белези и да свързвате с характерни черти. Наблюдавайте навиците на любимите си с ненатрапчива прецизност, без да се взирате дълго в тях. Това ще ви помогне да сте по-спокойни и след като сте наблюдателни няма да е нужно да ги тормозите с излишните си въпроси.

Бъдете дискретни и не привличайте вниманието върху себе си. Добрата наблюдателност ще ви помогне да разбирате всяка една ситуация бързо, да схващате намеци и намерения, преди да бъдат изречени или да предсказвате действията на извършващия ги. Ще развиете усещания за щастие или беда, просто защото мозъкът асимилира информацията преди вие да сте направили някакви съзнателни съждения.

Така ще се научите да бъдете по-добри деца, съпрузи и родители, защото ще разпознавате всеки симптом на тревога, беда, щастие или двоумене и ще съумявате да реагирате адекватно в ежедневието си.

26окт. 2015 by Lichnostno 4 Comments

Програма за продуктивен делничен ден

Мнозина споделят, че делничните им дни минават изключително бързо и еднообразно. Чува ли сме израза „от работа – вкъщи” не веднъж. Автоматизирането, на което смятаме че сме станали жертви, е съвсем реално, защото сутрин ставаме, отиваме на работа/ университет, работим /учим точно през активните часове от денонощието, след това се прибираме уморени, приготвяме нещо за хапване и вече ни се спи. Дните се повтарят безмилостно идентични. Откриваме, че се радваме, когато нещо нетипично се случи – например, приятел минава през града и се виждате по време на обедната почивка или вечерта за час.

Как обаче да разчупим статуквото и да излезем от този работнически цикъл?

За всичко е нужна идеална организираност, която ще трябва да градим трудно, но ще се надяваме да се случи.

Ако започваме работа в 9 лесно можем да станем в 7 и да започнем деня с 30 минутна тренировка. Това ще ни помогне да се събудим и влезем в тонус. Особено важна е обедната почивка по време на работа. Използвайте си я, за да се смеете и да се шегувате с колегите си. Обсъждайте много и различни неща, излезте от офиса и се разходете.

Малка разходка след работа ще ви се отрази добре. Така ще сте на свеж въздух и ще се освежите след уморителния ден. Приберете се и отделете час за домакински задължения. След това разпуснете с любимо занимание като четене на книга, излезете поне за 30 мин със съсед или друг приятел. Легнете си рано. Не по късно от 23 часа.

Ако си вземете необходимата доза сън, организмът ви ще се чувства свеж и вие ще имате сили да правите повече неща в ежедневието ви. Така ще разчупите статуквото и ще се отървете от сивотата в ежедневието.

Хранете се правилно! Това не означава диети или специални харни, а следвайте прост режим – сутрин – обилна закуска, по обяд, засищаща храна и вечерта нещо леко. Така след като се приберете няма да се натъпчете и веднага да ви се доспи, а ще имате повече време и енергия да правите нещо различно.

20окт. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Как да преодолеем стреса от първата работа

Рано или късно всеки студент започва своята първа работа. Това, с което много млади хора се сблъскват, е стресът от настъпилата промяна в живота им и завладяващи въпроси от типа „Дали ще се справя”.

Моят съвет при започването на първа работа е да се отпуснете и да не мислите за (не)възможностите и (не)достатъците си, като си създадете правилната антистрес атмосфера и бързо се адаптирате.

Първото, което мога да ви посъветвам, е да подредите бюрото си по начин, който да ви носи радост и психологически сили. Може да донесете нещо от дома си, подарък от човек, който вярва във вас, символ на мъдрост, талисман, снимка на приятелите ви или прочие. Така ще почувствате, че в интериора на офиса си вече има нещо ваше и познато и че мястото ви е точно там, където сте.

На второ място ща кажа: Питайте за всичко, което ви интересува или не знаете! По-добре задавайте въпроси, когато се сблъскате с трудност, вместо да губите време в търсене на начин за разрешаването й, който може да се окаже неправилен, а времето, което сте му отделили, ви е било нужно за нещо друго.

Трето – присъединете се за обяд към новите колеги. Да стоите на своето работно място и да се чудите какво да правите през обедната почивка, особено, когато тепърва ще ви дават задачи и все още нямате никаква работа, е глупаво. Затова просто се поинтересувайте къде е мястото за хапване и се присъединете към екипа или отговорете положително на поканата им за обяд.

За финал ще отбележа, че опознаването с екипа е важен момент. Когато се опитате да запомните кой какъв е и на каква позиция е, вече ще знаете към кого да се обърнете, когато имате технически проблем, кой да питате за канцеларски материали, графици и отпуски, кой е прекия ви началник и т.н. Това ще снеме от нервността ви, която се дължи в голяма степен на това, че не знаете каква е обстановката и обкръжението ви е непознато. Бързо ще скъсите дистанцията, бъдете наблюдателни, правете преценки и си водете бележки наум, за да се впишете по-бързо. Чувството за сигурност и увереност, което ще придобиете след тези четири ще снеме и от напрежението ви.

18сеп. 2015 by Lichnostno No Comments

Къде ще сме септемврийските почивни дни?

Да се съберат 4 почивни дни не е кой знае какво, но ако си вземете останалите три дни от седмицата, става една доста прилична отпуска. Времето все още е топло и много приятно и можете да правите толкова много неща.

Къде ще сте вие през септември?

Ще ви кажа къде ще съм аз – по подбалканския път. С голямо желание ще си направим една екскурзия с приятели. Като тръгнем от Велико Търново ще спрем в Габрово, Етъра и Соколския манастир. Ще изкачим Шипка и ще минем и през село Шипка. След това ще тръгнем към Калофер. Ще вечеряме там и ще останем да нощуваме. На следващия ден ще тръгнем по Бяла река. Там има екопътека. След като се завърнем, ще похапнем в прекрасния ресторант „Бяла река“ чудна супа от пъстърва. Ще продължим към Карлово, Сопот и Копривщица. На следващия ден ще стигнем до София и ще направим една разходка до Панчаревското езеро. Вечерта ще се забавляваме в столицата и чак на следващия ден ще се завърнем към Велико Търново. Мислим, че ще се получи добре и се надяваме да не вали. Ако пък дъждът ни посрещне някъде по пътя, просто ще избегнем природните разходки и ще се отдадем на почивка на закрито.

Една такава екскурзия не излиза скъпо. Разходът е за бензин и спане, но при добре направена резервация в къща за гости, при петима човека, при това не в сезона, цените са сравнително ниски. Най-големи биха били разходите в София, но там поне ще спим у приятели, което ще пренасочи финансите ни изключително към храни и напитки. 🙂

Мисля, че всеки може да си направи такъв малък четиридневен трип. Стига да има желание и разбира се – приятели, с които да го сподели.

10сеп. 2015 by Lichnostno No Comments

Какво трябва да има в багажника на колата?

Тръгваме на път с автомобила си и точно когато си мислим, че всикчо ще е наред, точно тогава нещо ще се обърка и ще ни хване неподготвени. Имах подобен случай този уикенд и затова седнах да драсна няколко реда в блога си.

По закон всички ние трябва да имаме в багажника на автомобила си светлоотразителна жилетка, триъгълник, резервна гума, пожарогасител, медицинска чанта. Дотук добре. Но в някои ситуации ще закъсаме и никое от тези няма да ни свърши работа. Е може би триъгълника и жилетката.

Затова, като жена, на чието задно стъкло все още стои надпис – „Внимание, млад шофьор. Спира внезапно!“, седнах да изготвя списък с най- необходимите неща:

– Щипки за подаване на ток. Задължително. Случвало се е на мой приятел да му трябва ток и никой да не е имал шипки. Гадна работа – отнема много време и иска много обикаляне и търсене на такива;

– Изолирбанд или тъмна здраво залепяща се лента. Моята е Moment Power Type и върши чудесна работа. Най-вече когато чукна страничното огледало и не мога да го наместя. Просто овалвам и стои изправено, докато стигна до сервиз;

– Течност за чистачки. Винаги проверявайте дали имате в наличност. По закона за гадостта, точно когато ви свърши ще завали, ще минете през дълбок гьол и предното стъкло ще заприлича на кухненски прозорец, покрит с прозрачно бабешко фолио;

– Микрофибърна кърпа – по същата логика. Но и защото понякога нагорещени части от колата не можете да пипнете с голи ръце, нали;

– Шише с вода. Знаете защо;

– Комплект батерии и зарядно за телефон;

– Фенерче – полезно, ако закъсате през нощта;

– Ножче с много приставки – като имате такова ще можете да използвате да отрежете нещо гумено, да избиете нещо друго, с върха на ножа да повдигнете трето;

– Помпа – и това няма да ви казвам защо ви трябва;

– Джак и гаечен ключ;

– Одеяло – ние жените просто обичаме да сме предвидливи. Винаги носете меко одеяло за всякакви ситуации – защо не забавни и дори секси 😉