„Jupiter Ascending“ или как киното преобърна идеята за „Аватар“

jupiter-movieНестихваща е кино вълната на екранизации на книги и комикси или древни легенди. От една страна това е чудесно, тъй като изчезнаха така популярните през 80-те и 90-те години на миналия век екшъни с плосък сценарии и продуцентите се насочиха към по-смислени сюжети. Надявайки се да направят спойка между филмовото изкуство и писателското творчество, да накарат повече хора да повишат културата или поне обогатят речника си четейки, американските и европейските филмови къщи залагат на най-хитовите заглавия. Не се съмняваме, че след време те ще се наричат класика.

Фантастиката също придоби много нови измерения. След „Аватар“, създаден по мотиви от древни шумерски легенди за сътворението на човечеството, новата продукция на Лана и Андю Уашовски (създателите на „Матрицата“ и „Облакът Атлас“) отново отправя поглед към извънземните култури и преобръща идеята за „Аватар“. Този път погледната от друг ъгъл.

Според шумерите човешката раса е създадена по изкуствен път на Земята, за да добива или произвежда необходимият за поддържане живота на Създателите материал. Когато материалът е добит, Създателите идват да го приберат. Според оригинала – това е злато. Според „Аватар“ – борбата е за неизвестен материал, а в новия филм, който само до два дни ще се излъчва в кината, човекът сам по себе си.  Интересна е връзката и представянето на Създателите. Те са господстваща раса, която кръстосва вселената.

Разликата е, че „Аватар“ представя част от шумерските легенди, за които пише и Закари Сичин в книгата си „12-тата планета“, докато „Пътят на Юпитер“ ( „Jupiter Ascending“) разкрива друга част. Така филмите изглеждат с различен сюжет, но само привидно, тъй като взимат различни части от една и съща легендата. Трябва много да пиша, за да разкажа дългата история, да обяснявам връзките и вярванията и това кой филм на какво е заложил. Ще е отегчително за четене и едва ли ще мога да го напиша в абсолютната му пълнота. Който се интересува – да отвори Интернет, да намери книгите и да гледа филмите. 🙂

 

Защо българският бизнес е в незавидно положение?

updateПреди време попаднах на една много хубава мисъл, че успешен бизнес прави този, който създава кадри. Мисля, че именно тази основна цел пропускат нашите ръководители. И то не умишлено, а просто защото според мен в България са рядкост добрите управители. И преди да сте ме опровергали ще ви попитам колко фирми се грижат да „ъпдейтват“ кадрите си. Професионалната сфера изисква постоянна гъвкавост и следене на новите технологии, независимо дали става въпрос за компания за производство на кисело мляко, детски колички, кафе, охранителна фирма или дори колекторска компания. Новите технологии за бърза обработка (на млякото например) ще оптимизират производствения процес, но за тях са нужни добре подготвени кадри да управляват машините. Новостите в охранителната техника изискват специалисти в следенето и монтажа й, а новото поколение колектори трябва окончателно да загърбят старите след комунистически практики и да изградят наново имиджа си като покажат адаптивност към добрите западни модели на работа.

Като записах за колектори се сетих за част от  интервю на Райна Миткова-Тодорова (Председател на Асоциацията на колекторските агенции в България и управител на ЕОС България, безспорно един от лидерите в събиране на вземания точно по европейските стандарти, както ви говорех) за списание „Форбс”. Тя беше казала, че през 2015-та е важно да се помогне на българския бизнес да бъде финансово здрав и стабилен, а това безспорно идва и от образоването на българският бизнес как да събира сам вземанията си. По мое мнение е важно, тъй като една фирма се нуждае както от специалисти, така и от живи пари, чрез които да се развива. Ако едното липсва бизнесът ще западне.

Без да исках стигнах и до втората причина за незавидното положение на родния бизнес: всички онези просрочени (не)плащания, невъзможността на компаниите да събират раздадените кредити създават множество проблеми в целия бранш на принципа на верижната реакция. В основата стои неплатежоспособния българин, обременен от такси и данъци, а след това и фирмите, които толерантно изчакват няколко месеца преди да започнат да търсят решение на кризата, която вече зазрява във финансовите им отдели. А оттам самата фирма пък забавя своите плащания.

ЕОС Матрикс работи не само, за да подпомага финансовия сектор. Най-големият плюс е споделянето на практиката как да се консултира длъжникът, с което дава инструмента за работа – добре обучени кадри, посредством семинари и курсове, за да се развива бизнесът нагоре.

Има ли пряк път към успеха?

secceedБи било чудесно, ако можехме с малко средства и уповавайки се на късмета си да постигаме всичко, което пожелаем. На теория звучи наистина чудесно. А на пръв поглед е повече от осъществимо. Млади сме, с нюх към новостите, с поглед в бъдещето. Освен това сме образовани и желани кадри за всяка фирма.

А ако не искаме да работим с шеф над главата си, има много програми, които отпускат средства. Единственото, което трябва да направим е да опишем идеята си и да спечелим конкурса. Фасулска работа!

Има и трети вариант – ако не искаме изобщо да работим. Много жени и мъже си търсят или заможна половинка, или използват измама, за да постигнат повече в живота си. Общо взето търсят наистина пряк път към житейския успех.

Обаче се питам аз дали този път е толкова пряк и лесен, колкото много хора си въобразяват? Според мен – не. Първо, ще отнеме също толкова време и ресурс за подготвяне, обмисляне и планиране, колкото и да се захванете със сериозна дейност. Второ, не забравяйте, че прекият път е винаги или по-трънлив, или с повече дупки, или с повече препятствия. Или ще бъдете нещастни в любовта, или ще чакате много дълго да ви финансира някой друг, или измамата ви ще бъде разкрита и ще трябва да си понесете законовите санкции. Затова преди да подемете вашето сега-ще-ви-покажа-как-се-прави начинание, премислете добре риска, притеглете всички възможности и си задайте въпроса „Заслужава ли си?“

Желая ви успех!

Студова алергия

Харесвам зимата… до някъде. Обичам празниците и красотата на натрупалия сняг. Но определено за нас, жените, зимата е свързана с многото неприятности, които студът ни създава. Косата ни губи блясъка си, прическата бързо се разваля, лицето ни се зачервява, а кожата на ръцете напуква.

cold-handsОпределено последният от споменатите проблеми е най-досаден и болезнен. При това при някои жени неразположението е доста упорито. Кожата на ръцете изсъхва и загрубява. Могат да се получат кръвонасядания, в следствие на които червени и синкави петна.  Не са изключени и следи от лек обрив.

Студовата алергия започва още с първото падане на температурите и завършва едва с настъпването на по-топла пролет. Придружена е с опъване, сърбеж и дори болка в наранената област.

За справяне с неприятното състояние на пазара съществува голямо разнообразие от козметика. Внимавайте обаче при избора на продукт, тъй като повечето кремове за ръце са създадени с цел хидратация и омекотяване на кожата. Ако имате обострена студова алергия ви трябва активен продукт. Аз лично използвам крем за ръце с лайка за успокояване, крем „Здраве“ с цинков оксид. Доволна съм и от кремовете на норвежката фирма Neutrogena.

За да запазите ръцете си топли, използвайте меки вълнени ръкавици. Колкото и да ви харесват онези маншоноподобни приспособления с изкуствени или естествени кожи, те оставят ръцете ви незащитени от студа. Ръкавиците без пръсти са много удобни, но също не изолират достатъчно. Премислете добре тази покупка. Красотата е маловажна, сравнение с комфорта и прелестта на здравите и меки ръце.

Финансиране от тълпата. Що е то?

Какво е това интересно съвременно животно краудфайндинг (crowdfunding), или така още наречено „Финансиране от тълпата“? Идеята не е моя, нито аз съм откривателят й в мрежата. Срещнах я случайно, докато разгръщах безкрайно интересната книга на проф. Здравко Райков „Креативният бизнес“.

В едно изречение – това е финансиране от привлечени за добрата ви идея потребители на мрежата.

biznes-ideiМетодът е много прост. Според проф. Райков е изпробван в много страни по света. Това, което трябва да се направи е предприемчивият бъдещ бизнесмен да сподели в мрежата прекрасната си бизнес идея. Може да създаде сайт, където подробно да обясни ползите от нея и да привлече, като популяризира сайта си, поддръжници, които да вложат малко от себе си в разкрита банкова сметка. Някои от тях няма да са много щедри. Ще инвестират толкова, колкото да не загубят, aко идеята пропадне.

Финансирането от тълпата е станала доста популярна идея, благодарение на която креативни личности са успели да реализират плановете си. Постепенно идеята се е развила до създаване на платформи за споделяне на каузи и нужди. Такива са Indiegogo.com, Kickstarter.com, както и абсолютно невероятната, поради съществуването си, Myfreeimplants.com. В последната жени търсят финансиране за реализиране на мечтата да уголемят бюста си.

Краудфайндингът става много популярен поради, според мен, няколко прости причини. 1/ Пазарът не покрива всички нужди на потребителите. Затова ред креативни идеи, към които би имало търсене, но липсва предлагане, се реализират по този начин. Например одеяло с ръкави, прозрачна водоустойчева суперобложка за четене на книга във ваната, поставка за лак, стая на гнева или други. 2/ След това, обикновено хората към които са инвестирали преди, влизат отново, за да върнат услугата. И не на последно място – 3/ общността се храни от усещането за цялост – колективно участие в създаване на нещо ново и непременно използването му.

Ето как моите, вашите, нашите бизнес идеи могат да намерят финансиране и да преодолеят този голям препъни камък. Защото началото определено е най-трудно!

Харесвам тази песен

tozi-film-pesenДони и Нети – моята любима двойка от популярните български личности. Мисля, че ми станаха симпатични още когато Нети се осмели публично да предложи брак на Дони. И той прие, разбира се. В нея има нежност и грация, а той е типичният загадъчен мъж с тежки обувки, черни дрехи и тъмни очила.

Песента им „Този филм“ ми влезе в главата по празниците, когато имах повече свободно време да се ровя из интернет, да гледам любимите си сериали и да дочета поредната търпеливо чакаща на нощното ми шкафче книга. При това почивните дни още не са свършили.

Весело посрещане на Новата година. Пожелавам ви вие да измисляте климата на вашия филм! Поздрав.

7, 9, 11 или 12 ястия на трапезата?

По традиция въпросът е съществен. Наближават празници и исках да получа конкретен отговор, тъй като трапезата за Бъдни вечер е важна. Все пак обредите са измислени, за да се спазват.  Макар, че е още 15-ти и календарно е доста рано да мисля какво ще приготвям чак на 24-ти, големите търговски центрове вече са започнали с промоциите и ако се мотая с пазаруването възрастните хора и майките без работа ще изкупят наличните стоки. Затова тази вечер изготвям списък.

christmas-dinner-tableИ така: Постните сърми и чушките с фасул са задължителни. Питка, тиквеник, плодове и ядки трябва да присъстват. Дотук станаха 5 (аз плодовете и орехите ги броя за едно). Туршия – 6. 7 и 8 са ми ошав и подсолена вода с чесън, за изгонване на дяволите. 9  – жито, 10 – картофи и сега… Още едно ястие ли ми трябва, или още две?

Когато бях малка ни казваха в училище, че на трапезата за Бъдни вечер се слагат 7 ястия – като свещено число, 9 – защото Дева Мария е носила 9 месеца под сърцето си божия син и 12 – колкото са апостолите и месеците в годината. Но сега съм чуденка, след като на много места в интернет прочетох, че ястията трябва да са нечетен брой. Следователно 7, 9  или 11.

Това несъответствие в мрежата говори само за едно – всеки си пише каквото си иска и в много отношения това не е  добре за крайния потребител като мен. Би било хубаво да има религиозен сайт с  изнесени полезни съвети за всички християнски празници, заедно с обичаите, по които се честват, заедно с традиционните ястия на трапезата. Би бил много посещаван, тъй като много домакини търсят полезна информация за точно такива поводи.

А що се отнася до мен. Ако не успея да намеря сигурен източник, тогава ще пренаредя менюто си и ще заложа на сигурната 9-ка. Решено.

Думите, които НЕ трябва да използваме

Рядко се вслушваме точно в думите на събеседниците си. По-скоро следим смисъла, отколкото да отдаваме значение на начина на изразяване. В разговор с приятели или у дома говорим на жаргон и ни отговарят по този начин.

Когато ни е нужно да сме по-делови, да се съобразим с обстановката или да проведем разговор с по-интелигентен събеседник, откриваме, че в речта ни присъстват много паразитни думи, които дразнят слуха на околните.  Така например младите не спират да използват обръщението „човек“.  Други наречия като „в смисъл“, „нали“ са израз на желанието ни в първия случай да изглеждаме по-умни като обясняваме нещо, а във втория  да убедим събеседника си в правотата на мнението ни.  Когато разказваме случка често си служим с глагола „викам“. Той звучи толкова абсурдно в самата си същност. Ако се запишете и прослушате после едва ли ще познаете ситуацията си. Със сигурност много сте крещели!

to-speakЗа да избегнете досадните паразитни думи, опитвайте се дори в ежедневните си разговори да обръщате внимание на начина, по който конструирате изреченията си. Не си казвайте „Е, сега съм у дома или на кафе и мога да си говоря както си искам“. Без да сте го желали ще пренесете тази реч на място, където ще бъде неподходящо и ще ви гледат с неразбиране.

Как да се отучите? Като цяло стремете се да говорите по-бавно и отчетливо. Когато бързате слагате в устата си думата, която най-напред ви попадне. Освен това си създайте навик да четете повече. Независимо дали това ще бъде книга или любимо списание. Четенето обогатява речника. Не след дълго сами ще усетите колко по-леко ви тече мисълта. Околните също ще забележат разликата.

Браковете по професия ограничават мирогледа

marriageВ обществото ни е залегнало социалното стереотипно разбиране, че мъжете и жените от професии като медицина и право е добре да си търсят половинка със същото поприще. Защо, питам аз? Мнозина твърдят, че в толкова напрегнати професии с безкрайно плаващо работно време е необходим партньор, който да разбира нуждите на другия. Някого, с когото да споделят при проблем, да разбира деформирания от спецификата на работното място хумор, реч, начин на мислене. Това са много интелигентни хора, които обвързват живота си с книгата, с постоянното четене, с постоянна ангажираност. Мнозина не могат да разберат амбицията им за професионален растеж. Мисля, че има резон в твърдението. Моят въпрос обаче е – не ограничава ли това мирогледа на двойката. Според мен – да.  Определено при брак с партньор в същата професия съревнованието е неминуемо и общуването ограничено в рамките на средата.

Аз мисля, че хората са различни. Любовта не е чувство, на което можеш да заповядваш и насочваш. Не толерирам браковете по професия, тъй като те ограничават развитието на отделната личност. Мнозина подобни двойки срещат трудности да комуникират с хора от различна сфера. Трудно провеждат разговор с инженери, архитекти, особено с артисти, литератори и музиканти.

Браковете по професия задават цялостна линия в семейството. Често такива родители настояват децата им да вървят по стъпките им. Налагат образец за начин на живот, на работа, на брак. Ако желанието им се сбъдне, добре, но ако детето има интереси в друга област се получава конфликт.

На последно място мисля, че стереотипите създават обществени предразсъдъци. Ако писателка се влюби в адвокат от семейство на адвокати е малко вероятно близките на мъжа да одобрят тази връзка. Борбата между наложеното с години мислене в съзнанието на адвоката и сърдечните му трепети ще разбият отношенията между двамата. А истинската любов каца веднъж на рамото. Чувствата не трябва да се превръщат в обществена разменна монета. Живеем в 21 век, когато би трябвало браковете по сметка и интерес да са отживелица.

Бракът е съюз между двама, които са готови да се подкрепят и грижат един за друг в болест и здраве, в богатство и бедност… Поне на теория.

Да научим децата на правилата за безопасност на пътя

Децата нямат способността да преценят скорост, разстояние и посоката на движение на автомобила. Ето защо трябва да бъдат научени на правилата за движение по пътя. До една възраст вие ще им помагате, но след това малко по малко трябва да се научат на самостоятелност. Има няколко прости правила, които трябва да им предадете, за да се чувствате по-спокойни за тяхната безопасност, когато отиват и се връщат от училище.

7311181Може да започнете с „часовете“ по правилно движение по пътищата още от вкъщи. Подгответе ги като им обясните за бързодвижещите се коли, за пешеходните пътеки, за светофарите, за това как колите сигнализират, че ще завиват. Когато излизате навън, го „изпитвайте“ какво трябва да се направи, докато пресичате, накъде да се огледа и т.н. Оставете детето да ви води, но все пак не му давайте пълна свобода на действие. Винаги го дръжте за ръка дори да е уверено в решенията си. Когато не може да разгадае дадена ситуация докрай, му обяснявайте какво е пропуснало. Кръстовищата без светофар са най-опасни, но и най-добрият учител. Там трябва да се внимава и за завиващи коли, не е достатъчно да се огледа само наляво и надясно. Там може да тренирате заедно редовно.

Обяснете му, че винаги трябва да се пресича на зелен светофар за пешеходци. Наблегнете и на това, че има безразсъдни шофьори, затова независимо че свети зелено, трябва да се внимава и пак да се поглежда и в двете посоки преди да се пресече улицата. По време на игра на топка също може да се получи неприятен инцидент, така че обяснете на детето да не тича след нея на улицата, а да помоли някой възрастен за помощ.

Успешното овладяване на всички тези ситуации е в преговарянето им и в практиката. Повтаряйте пътните упражнения многократно още преди детето да е тръгнало на училище, за да свикне по-бързо.