Винаги съм харесвала много музикалните предавания – още от малка гледах култовото „Хит минус едно“, което е нещо като родител на днешните музикални риалитита като Мюзик Айдъл. И като заговорих за тях – през февруари започна вторият сезон на „Гласът на България“ по бТВ – това е всъщност форматът, който най-много ми допада.
Съдейки по рейтингите, към момента и вторият сезон на шоуто отбелязва феноменален успех и според мен има защо. Форматът е последната, най-еволюирала форма на музикално риалити, и създаден едва през 2010г., вече е обиколил над 40 държави. Има няколко точки, по които той надгражда над формати като X Factor и Music Idol – първо, до кастинг се допускат само истински талантливи хора, пеещи добре – липсват онези случаи, в които хора със самочувствие на певци излизат и се оказва, че са фалшиви и цяла България се смее за тяхна сметка; второ, кастингът „на сляпо“ дава възможност да журито да оцени единствено гласа на изпълнителя, а не да си прави каквито и да било впечатления от неговата визия и сценично поведение; и трето – журито не са просто съдии, които критикуват изпълнителите от гледната точка на звезди, а стават техни наставници и учители по пътя им към славата – което е хем по-хубаво за изпълнителите, хем по-интересно за зрителите.
Допада ми много свободата и разнообразието в стиловете, в които талантите пеят. До момента на кастингите чух какви ли не парчета, освен популярните поп и рок – оперна музика, фолклорна, интересни и забавни интерпретации на парчета като „Да те жадувам“ … Това разнообразие прави шоуто още по-интересно – то е и във възрастта, и в певческия опит – видяхме както тийнейджъри, така и хора на средна възраст; както чисти таланти, никога не стъпвали на солфеж, така и изградени и известни певци – като Албена Венкова от Мистерията на Българските гласове и Константин Кацаров от бандата „Ренегат“.
Като ценител на подобни формати, че дори и техен критик 🙂 се захласнах по „Гласът на България“ още на първото му издание през 2011г. Тогава както може би знаете, спечели Стелияна Христова. За съжаление обаче, две години по-късно, тя все още не е звездата, в която очаквахме да се превърне. Тогава още в началото на предаването, от бТВ обявиха, че са сключили договор с най-голямата музикална компания в света – Universal Music, да продуцира таланта ни, да го лансира и издаде 4 негови албума. Е, тогава това на повечето от нас може да се е сторило страхотно, но се оказа, че от Universal не се отнесоха достатъчно сериозно със Стелияна и не изпълниха договорните си задължения. Обвиненията за това паднаха върху бТВ, но мисля че и те с най-добра умисъл са избрали Universal, понеже може да даде шанс на звездата ни да пробие и извън границите на родината. Междувременно, от телевизията показаха, че могат и сами да се справят с продуцирането на талантите си – като групата „Революция Z“, например, на които песента „Аз искам“ се превърна в хит и се завъртя по всички музикални канали, така че нищо чудно тази година победителят в шоуто да бъде поет от тях, може би ще направят повече за него от титачните, но недостатъчно сериозни Юнивърсал Мюзик.
А таланти и тази година има много. Не мога да си избера фаворити, понеже повечето имат качествата да стигнат до финал. Но това си има и добрата страна – шоуто ми е още по-интересно и се наслаждавам на изпълненията на всички. Ето и едно от тях, което ми направи огромно впечатление:
Колкото обичам пролетта, толкова не обичам влизането във форма с всичките му диети, упражнения, режими, ограничения… Обаче най обичам дънките си 26 размер, в които се чувствам като Адриана Лима, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд и всички онези моделки, на които се възхищават и мъже, и жени. Именно тези дънки са една от основните ми мотивации, когато зимният сезон свърши и идва време за триумфа на по-разголените дрешки.
