Личният блог на Станимира • Page 16

20сеп. 2014 by Lichnostno No Comments

„Досадните“ заболявания в седалищната област

Няма нищо страшно в това да си признаем, че страдаме от заболяване в седалищната област.

Често хората отлагат лечението на такива заболявания водени от предразсъдъци или просто от срам и неудобство. Много от нас са възпитани, че за болежки не бива да се говори много, особено, ако те са на чувствително място като седалището или ануса. Мисля, че това е дълбоко погрешно и опасно мислене. От него произтичат редица грешки като търсене на анонимен съвет от мрежата, вместо лекарска помощ още при първите симптоми на заболяването. Няма да сгреша, ако кажа, че страшно много хора се надяват на народни, недоказани или дочути отнякъде лекове. Нерядко са готови да търпят болка и дискомфорт или чакат проблема да мине от само себе си.

Скъпи, читатели, не е нужно да имам каквото и да е медицинско образование, за да ви посъветвам да не вършите подобни неща. Не експериментирайте върху себе си с т.нар. „стари“ и според някой друг – „изпитани“ рецепти. Така можете можете да си навредите повече, отколкото да си помогнете. Било то за лечение на хрема, възпалено гърло, обрив по тялото, болки в кръста, косопад или болките в седалищната област.

Хемороиди, кисти, анални фистули или много други състояния, които засягат тъканта около ануса или правото черво протичат със сходни оплаквания и хората не могат да разпознаят на какво точно се дължи страданието. Те са склонни да се лекуват по един и същи начин. Дискомфортът, кървенето или болката прогресират докато станат непоносими. Състоянието се задълбочава в следствие на неправилно или забавено лечение. А истината е, че колко по-рано отидете на лекар, толкова по-лесно ще бъде лечението и по-бързо оздравяването.

И ако не вярвате на мен просто прочетете какво казват лекарите, които се занимават именно с такъв тип заболявания. Един от известните ми – д-р Антон Тодоров, многократно в медийните си участия подчертава необходимостта дори и при най-малкото опасение за подобно заболяване да се потърси лекарска помощ. А на неговата преценка може да се вярва, тъй като е не само с над 15-годишен опит в коремната и колоректална хирургия. Той има и докторска степен и е преподавател в Медицински университет Пловдив. В момента практикува в Медицински Център „ФАМА“, гр. Пловдив.

11сеп. 2014 by Lichnostno No Comments

Плацебо ефект или силата на вярването

Агресия, уплаха, обща слабост, депресия, безсъние, нощно изпускане, постоянна тревожност, честото ходене до тоалетна преди или по време на пътуване, важна бизнес среща или друго – всичко това са „симптоми“ на стреса, резултат от забързаното ни ежедневие. На него оказват влияние не само външни фактори като резките промени в климата, сутрешния джогинг до градския транспорт, напрегната работа, свързана със спазване на срокове, финансови проблеми, отглеждането на деца, динамична дневна програма, натоварена от хиляди отговорности.

Обикновено медиците предписват успокоителни или други медикаменти, за да овладеят състоянието на пациента. Не малко са и тези които заменят лекарската помощ с ходене при лечители, баячи и гледачи, свързвайки състоянието си с „откраднат късмет“, „урочасване“ или друго. Макар мнозина да не вярват нито в хомеопатията, нито в магическото изцеление с преплитане на конци или леене на куршум, е факт, че те помагат на доста голям процент от привържениците им, подложили се на тях

Това се нарича плацебо ефект или силната вяра, че това, което ти се случва ще ти помогне. Медицината отдавна е признала силата на самовнушението. Ако заболелият има желание да оздравее и вярва безрезервно на лекаря, медикамента или ритуала със сигурност терапията ще бъде успешна.

В не малко сайтове откривам и данни за плацебо ефекта. Силата на самовнушението при някои води до 40% от оздравяването, а при други дори минава невероятните 90%. Затова медиците вярват, че една голяма част от лечението е в ръцете на пациента.

Според тях именно такъв е ефектът от хомеопатичните лекарства, особено, ако пациентът е сигурен в лечебните свойства на народната медицина, билкарството и съответно хомеопатията. Такъв е и ефектът от леенето на куршум. Тайнството на ритуала предразполага към вярването, че нещо магично ще доведе до желаното изцеление. Основен момент във второто е споделянето между нуждаещия се и лечителя. Нещо като ходене при психотерапевт, но внушението се усилва от разбиращия поглед, тайнствеността и умението на лечителя да убеди, че човекът ще намери късмета си, ще му олекне, ще оздравее магически.

22авг. 2014 by Lichnostno No Comments

Хронично изчервяване

Толкова е неприятно, когато ни проличи, че сме притеснени! А смея да твърдя, че всеки от нас иска да изглежда силен и стабилен, нали? Има обаче едно неприятно нещо, което винаги ни издава, и това е изчервяването.

Много е неприятно да си например на интервю за работа, която смяташ, че наистина би ти паснала и би я вършил с удоволствие, но… Всеки работодател не би останал с добро впечатление, ако през цялото време лицето ти е пламнало в червено, нали? Аз поне не бих, въпреки че до сега не съм била от страната на интервюиращия.

Спомням си като бях малка как ушите ми пламваха всеки път, когато учителят казваше името ми: „Станимира! Какъв е отговорът според теб?“. Не че не можех да отговоря, напротив. Просто не исках да го правя пред целия клас. Това се повтаряше, но в малко по-малка степен и в университета, а днес все още не мога да се отърва за постоянно от хроничното ми изчервяване, въпреки че се боря с него.

Очевидно просто съм по-податлива на изчервяване и ако не друго, то поне стигнах до едно заключение през последните няколко години. Всичко идва от притеснения. Ако не се притеснявам, няма да се изчервя. Ако не се изчервя, ще се чувствам по-комфортно. А ако се чувствам по-комфортно, ще покажа по-добри резултати.

Сега като разсъждавам в тази насока… дали склонността ми към изчервяване не ме е научила да се старая повече, да съм по-сериозна и по-съсредоточена? Може би… но все пак ми се иска да не го правя толкова често.

05авг. 2014 by Lichnostno No Comments

Вечните навици на хората

Да не се заблуждаваме. Всеки от нас си има навици, било то добри или лоши. Клатите ли сега глава в знак на съгласие или отрицание? Няма значение, защото фактите говорят сами за себе си, а те, както казва един приятел, са очеизвадни! Затова реших да направя един малък списък с някои вечни хорски навици, пък да видим дали ще изникне нещо интересно сред моите размишления

Добри навици според мен са: да си лягаме рано и да ставаме рано; да прочитаме по 10-15 страници от някоя хубава книга вечер; да хапваме по малко, но по-често през деня; да пием по едно кафе на ден и да приемаме повече чай и вода; да се чуваме с приятелите си по-често и др.

Лоши навици: пушенето на цигари и пиенето на алкохол;преяждането с храна и особено вечер; хапването на сладки храни или нездравословни храни всеки ден; пиенето на повече от две чаши кафе на ден; гризенето на нокти, устни, кожички и т.н.; успиването за работа и закъснението за срещи; слушането на музика прекалено високо и др.

Ще се съгласите ли, че този кратък списък клони в правилната посока? А мислите ли, че хората имат склонност повече към лошо, отколкото към добри навици? А къде бихте поставили дейности като редовно проверяване на електронната ни поща, постоянно ъпдейтване на статусите ни в социалните мрежи и слушане на музика в градския транспорт. Те май имат и добри и не чак толкова добри страни.

19юли 2014 by Lichnostno No Comments

Ниско кръвно? Шоколадът помага

Забелязала съм, че много момичета в днешно време имат ниско кръвно. Не знам на какво се дължи, но дори на мен от време на време ми пада малко кръвното и ми става малко зле. Да не споменавам, че дори когато се чувствам добре апаратът показва по-ниски от нормалното стойности. А когато паднат още повече, получавам световъртеж, малко гадене, избива ме студена пот, а в най-лошия вариант дори съм губила съзнание 1-2 пъти.

Не е нещо страшно, не се притеснявайте. Може да се случи от промяна във времето, от липса на енергия, ако сте на някое много задушно място, където няма достатъчно въздух и т.н.

За тези, на които също има пада кръвното от време на време, искам да ви споделя, че на мен малко шоколад в подобен момент най-много ми помага. Сега ще обясня защо. Кафето също ми действа, но те е по-скоро временно, а не дълготрайно. Кафето стеснява кръвоносните съдове, което вдига кръвното за известно време, но като му мине ефектът, има по-голям шанс пак да се почувствам зле.

Айрянче със сол също върши работа, но аз не обичам да приемам много солени неща и честно казано, когато ми е лошо, не ми се пие по половин литър течност. Става ми тежко и пак не се чувствам добре.

Шоколадът, от своя страна, се хапва по малко. Вкусен е и действието му е значително по-дълготрайно, отколкото на кафето. Мисля, че това са причините на мен той да ми помага най-много. Особено тъмния шоколад с много какао.

07юли 2014 by Lichnostno No Comments

Когато съквартирантът доведе още съквартиранти

Да живееш със съквартиранти е емоция, която според мен е хубаво всеки млад човек да изпита.

Все пак не случайно едни от най-успешните сериали в световен план са именно за група приятели, които живеят заедно, и за нещата, които им се случват. Класическият пример е „Приятели“. След него ми хрумва „Как се запознах с майка ви“, „Теория за големия взрив“ и предполагам много други.

Ето нещо интересно, което може да ви се случи наистина, ако живеете с приятели. Представете си някоя съботна сутрин, ставате отивате към кухнята да си направите закуска и… откривате, че на дивана ви спи непознат човек. Впоследствие разбирате, че е останал да преспи у вас, след като вие сте си легнали, а съквартирантката ви се е прибрала, както изглежда без да е сама.

Може да се събудите и да заварите на дивана да спят и двама приятели на съквартиранта ви, които са го донесли до тук след тежка петъчна вечер, но сами не са могли да се приберат след това.

Рисковете са много. Дори цяла сутрин да си мислите, че сте сами, понеже знаете, че съквартирантката ви е на работа, пак може да ви изненадат. Как ви се струва към обяд да усетите, че някой се изнизва от съседната стая, а вие… не го познавате.

Ситуациите са много. Те са типични за живота с други хора и понякога са доста изненадващи. Забавно е, но в момента, в който усетите, че ви писва, значи е дошло времето да заживеете една идея по-самостоятелно.

01юли 2014 by Lichnostno No Comments

Пресмятате ли собствения си месечен бюджет?

Пари… Мисля, че това е думата, която най-често води до проблеми и спорове. Парите честo не достигат на повечето от нас и затова трябва да се лишава от на пръв поглед необходими ни неща.

Според мен има един основен начин, чрез който да се намалят дрязгите и споровете на финансови теми било у дома, било с приятелите или с половинката ни. Той е следният: плануване и пресмятане на собствения ни месечен бюджет. Седнете на бюрото, ако трябва, отворете си една таблица в Exel и започнете да въвеждате следните данни: колко плащате на месец за наем, ток и вода, Интернет и кабелна, ако ви се налага да ги плащате естествено. Колко ви е средно сметката от телефона за един месец? По колко пари харчите за обяд на работа, а за транспорт до там и за други обичйни обикаляния? А за цигари, ако пишете? Колко често пазарувате в промишлени количества? Като излезете с приятели, отпускате ли се и отваряте ли портфейла по-широко?

Сега пресметнете колко получавате на месец!

Има ли равенство между двете суми? Коя е по-голяма и каква е разликата? Оказва ли се, че трябва да сте малко по-пестеливи? Ако да, замислете се откъде можете да се ограничавате по-безболезнено. Вероятно все има нещо, които можете да отстраните като разход, но е индивидуално за всеки бюджет. Аз например не давам много пари за транспорт, защото се предвижвам пеша. Не ми пречи да въвря по час и повече, ако трябва. Вие можете ли да го направите?

Почти съм убедена, че ако започнете да се замисляте малко повече къде и за какво харчите в един момент балансът в месечния ви бюджет ще се подобри поне малко.

18юни 2014 by Lichnostno No Comments

Цветан Василев и новите кредитни милионери

Няколко фирми е „облагодетелствал“ Цветан Василев благодарение на поста си като председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Банкерът е раздавал на фирми, свързани с него, където управители са били негови служители, кредити на стойности от десетки милиони, стана ясно от разкрития на вестник Капитал.

Всичко това завари финансиста в чужбина и все още не е ясно, завърнал ли се е той в България и образувано ли е вече производство в прокуратурата. При всички случай, станалото е шокиращо най-малкото, защото стотици милиони от влогове на клиенти на банката, са били кредитирани на фирми, които по никакъв начин не могат да ги обезпечат. Въпросните фирми нямат дори регистриран персонал, нито са подавали годишен финансов отчет. Неясно е и какво производство са финансирали с кредитите си за десетки милиони лева.

Най-големият въпрос обаче остава – има ли опасност за вложителите на банката, при положение и че кредитната експозиция на банката (общия капитал, отдаден по кредити) надвишава многократно позволената стойност от 25% капитала на банката?

Нямам влог в тази банка, но като ползвател на услугите на две други, съм силно обезпокоена. Този случай е прецедент, доказващ че у нас каквито и правила и закони да съществуват за сочената за „стабилна“ банкова система, всички могат да бъдат прескочени, заради човешкия, или по-скоро корупционния човешки фактор. Ще следя случая с интерес.

15юни 2014 by Lichnostno No Comments

Най-забележителното метро в света

Къде? В Стокхоум. Както ще видите във видеото това метро се е превърнало в истинско произведение на изкуството – за радост на гражданите и за гордост на града. С малко повече фантазия, без задължително да бъдат използвани скъпи материали, могат да бъдат постигнати невероятни резултати. Метрото е не само градски транспорт, а място, за което хората говорят.

Когато пътувам за София редовно ползвам столичните подземни влакчета ;). Забелязвам, че някои станции са направени с много вкус, но в други не е вложен почти никакъв усет. Облепени единствено с цветни плочки, те много наподобяват малко по-просторна градска баня. Извинявам се за сравнението, но наистина някои не са никак впечатляващи, а потискащи, че дори страшни, ако си сам.

13юни 2014 by Lichnostno No Comments

Любопитно за Capitalis Monumentalis

Всеки знае що е то шрифт. Познаваме някои от най-известните като Times New Roman, Calibri, Ariel. Може би сме чували за Verdana, Tahoma, Century и много други.

А знаете ли, че много от днешните шрифтове всъщност имат един и същ родител. До известна степен това е нормално, но кой е този първи шрифт?

Става дума за римския Капиталис Монументалис. Използван е много в архитектурата и стенописите. Ако се загледате по разни плочи, останки, колони, храмове и други археологически открития, ще забележите, че шрифтът, с който са изписвани думите по тях, е един и същ. Серифен, подравнен и четивен от голямо разстояние, без прекалено голям контраст на начертанието или твърде големи орнаменти. Всъщност Капиталис Монументалис е първият серифен шрифт въобще, а серифите са онези малки чертички, които виждаме в основата на буквите и които водят очите ни по хоризонталата на реда.

Капиталис Монументалис много ми харесва като начертание, защото е хем прост, хем стилен. Издържал е теста на времето и все още вдъхва авторитет на своите читатели (или по-скоро зрители).