Личният блог на Станимира • Page 12

20окт. 2015 by Lichnostno 1 Comment

Как да преодолеем стреса от първата работа

Рано или късно всеки студент започва своята първа работа. Това, с което много млади хора се сблъскват, е стресът от настъпилата промяна в живота им и завладяващи въпроси от типа „Дали ще се справя”.

Моят съвет при започването на първа работа е да се отпуснете и да не мислите за (не)възможностите и (не)достатъците си, като си създадете правилната антистрес атмосфера и бързо се адаптирате.

Първото, което мога да ви посъветвам, е да подредите бюрото си по начин, който да ви носи радост и психологически сили. Може да донесете нещо от дома си, подарък от човек, който вярва във вас, символ на мъдрост, талисман, снимка на приятелите ви или прочие. Така ще почувствате, че в интериора на офиса си вече има нещо ваше и познато и че мястото ви е точно там, където сте.

На второ място ща кажа: Питайте за всичко, което ви интересува или не знаете! По-добре задавайте въпроси, когато се сблъскате с трудност, вместо да губите време в търсене на начин за разрешаването й, който може да се окаже неправилен, а времето, което сте му отделили, ви е било нужно за нещо друго.

Трето – присъединете се за обяд към новите колеги. Да стоите на своето работно място и да се чудите какво да правите през обедната почивка, особено, когато тепърва ще ви дават задачи и все още нямате никаква работа, е глупаво. Затова просто се поинтересувайте къде е мястото за хапване и се присъединете към екипа или отговорете положително на поканата им за обяд.

За финал ще отбележа, че опознаването с екипа е важен момент. Когато се опитате да запомните кой какъв е и на каква позиция е, вече ще знаете към кого да се обърнете, когато имате технически проблем, кой да питате за канцеларски материали, графици и отпуски, кой е прекия ви началник и т.н. Това ще снеме от нервността ви, която се дължи в голяма степен на това, че не знаете каква е обстановката и обкръжението ви е непознато. Бързо ще скъсите дистанцията, бъдете наблюдателни, правете преценки и си водете бележки наум, за да се впишете по-бързо. Чувството за сигурност и увереност, което ще придобиете след тези четири ще снеме и от напрежението ви.

18сеп. 2015 by Lichnostno No Comments

Къде ще сме септемврийските почивни дни?

Да се съберат 4 почивни дни не е кой знае какво, но ако си вземете останалите три дни от седмицата, става една доста прилична отпуска. Времето все още е топло и много приятно и можете да правите толкова много неща.

Къде ще сте вие през септември?

Ще ви кажа къде ще съм аз – по подбалканския път. С голямо желание ще си направим една екскурзия с приятели. Като тръгнем от Велико Търново ще спрем в Габрово, Етъра и Соколския манастир. Ще изкачим Шипка и ще минем и през село Шипка. След това ще тръгнем към Калофер. Ще вечеряме там и ще останем да нощуваме. На следващия ден ще тръгнем по Бяла река. Там има екопътека. След като се завърнем, ще похапнем в прекрасния ресторант „Бяла река“ чудна супа от пъстърва. Ще продължим към Карлово, Сопот и Копривщица. На следващия ден ще стигнем до София и ще направим една разходка до Панчаревското езеро. Вечерта ще се забавляваме в столицата и чак на следващия ден ще се завърнем към Велико Търново. Мислим, че ще се получи добре и се надяваме да не вали. Ако пък дъждът ни посрещне някъде по пътя, просто ще избегнем природните разходки и ще се отдадем на почивка на закрито.

Една такава екскурзия не излиза скъпо. Разходът е за бензин и спане, но при добре направена резервация в къща за гости, при петима човека, при това не в сезона, цените са сравнително ниски. Най-големи биха били разходите в София, но там поне ще спим у приятели, което ще пренасочи финансите ни изключително към храни и напитки. 🙂

Мисля, че всеки може да си направи такъв малък четиридневен трип. Стига да има желание и разбира се – приятели, с които да го сподели.

10сеп. 2015 by Lichnostno No Comments

Какво трябва да има в багажника на колата?

Тръгваме на път с автомобила си и точно когато си мислим, че всикчо ще е наред, точно тогава нещо ще се обърка и ще ни хване неподготвени. Имах подобен случай този уикенд и затова седнах да драсна няколко реда в блога си.

По закон всички ние трябва да имаме в багажника на автомобила си светлоотразителна жилетка, триъгълник, резервна гума, пожарогасител, медицинска чанта. Дотук добре. Но в някои ситуации ще закъсаме и никое от тези няма да ни свърши работа. Е може би триъгълника и жилетката.

Затова, като жена, на чието задно стъкло все още стои надпис – „Внимание, млад шофьор. Спира внезапно!“, седнах да изготвя списък с най- необходимите неща:

– Щипки за подаване на ток. Задължително. Случвало се е на мой приятел да му трябва ток и никой да не е имал шипки. Гадна работа – отнема много време и иска много обикаляне и търсене на такива;

– Изолирбанд или тъмна здраво залепяща се лента. Моята е Moment Power Type и върши чудесна работа. Най-вече когато чукна страничното огледало и не мога да го наместя. Просто овалвам и стои изправено, докато стигна до сервиз;

– Течност за чистачки. Винаги проверявайте дали имате в наличност. По закона за гадостта, точно когато ви свърши ще завали, ще минете през дълбок гьол и предното стъкло ще заприлича на кухненски прозорец, покрит с прозрачно бабешко фолио;

– Микрофибърна кърпа – по същата логика. Но и защото понякога нагорещени части от колата не можете да пипнете с голи ръце, нали;

– Шише с вода. Знаете защо;

– Комплект батерии и зарядно за телефон;

– Фенерче – полезно, ако закъсате през нощта;

– Ножче с много приставки – като имате такова ще можете да използвате да отрежете нещо гумено, да избиете нещо друго, с върха на ножа да повдигнете трето;

– Помпа – и това няма да ви казвам защо ви трябва;

– Джак и гаечен ключ;

– Одеяло – ние жените просто обичаме да сме предвидливи. Винаги носете меко одеяло за всякакви ситуации – защо не забавни и дори секси 😉

20авг. 2015 by Lichnostno No Comments

Супа с кисело мляко Лакрима, репички и лимон

Хапва ви се нещо свежо и нетипично в летните горещини. И понеже съм експериментатор в кухнята, обичам да приготвям разни нестандартни неща. Днес ще ви запозная с новото си откритие, с което съм много горда – супа с кисело мляко.
Първосигнално се сещате за таратор. Ами да, но НЕ съвсем. Това е една идея, която действително се доближава до таратора, но вкусът е малко по-различен.

Идете до магазина и си купете:
1 кофичка кисело мляко Лакрима (Lacrima) 3,6%
1 краставица
връзка репички с по-дребни глави
пресен чесън
мента
орехи
сол, черен пипер и зехтин

Кофичката кисело мляко се разбърква с вода, колкото съдържанието й. Добавете зехтин, сол и пипер и продължете да разбивате още малко. Препоръчвам да използвате киселото мляко на Lacrima, не защото много го рекламират по телевизията, а защото съм правила супата и с други кисели млека, но с Lacrima има най-балансиран вкус. Киселото мляко с марка Lacrima е още с идеалната гъстота за тази рецепта. Към него добавяте нарязаните на кубчета краставица и репички. Сложете и нарязан пресен чесън и орехи. Гарнирайте с няколко листа мента и резен лимон за цвят.

Ако ви се хареса предложението ми, пишете. Аз си мисля, че тази хубава лятна супа, чиято основна съставка е киселото мляко на Lacrima, ще ви се услади, защото вкусът е изненадващо наситен. Плюс това репичките и пресният чесън добавят неустоими нотки тръпчива свежест.

P.P. Изображението е примерно – гарнирано с магданоз.

14авг. 2015 by Lichnostno No Comments

5 неща, които да направим през оставащото лято

Лятото още не е свършило, макар най-вероятно вече да сте били на море. Неприятно, когато направите почивката си през юли или съвсем в началото на август, но най-вероятно имате чувството, че лятото продължава без вас. Отново ви се иска да сте някъде другаде, защото купоните продължават, слънцето все така приканващо грее.

Добре! Ето ви пет неща, които можете да правите преди лятото да е привършило:

1. Отидете на планина. Дори за уикенда, или си вземете само ден или два почивка. Август е идеалното време да се насладите на планинските върхове и зелените гори;

2. Едно- или двудневни разходки до близките туристически дестинации. Звучи забавно, а истината е, че дори не се изискват много пари, при това правите нещо различно;

3. На село. Селата могат да не са така скучни, както си ги представяте, стига да идете с приятели и да си спретнете чудесно барбекю, да събирате тен на тревата или хапвате току-що откъснати плодове;

4. Басейн. Винаги можете да си продължите морето във вашия град. Ако не сте почитатели на водата в басейните, не е нужно да влизайте. Седете по бански, вземете си нещо разхладително от бара, разговаряйте с приятелите си и само си потопете краката;

5. Вечерни излизания. Петъците и съботите са най-подходящите дни да се забавлявате чудесно. Знаем, че можете да го правите целогодишно, но именно през лятото можете да станете част от фестивали, които… удобно са точно в почивните дни… при това на някой плажен курорт. Нищо не ви пречи и за една вечер пак да идете на морето, нали?

Лятото е чудесно време, в което можете да се насладите на любимите си занимания, защото прогнозата обещава слънце. Така че вместо да се вайкате през уикендите просто си изберете място на което да отидете и компания, с която ще се чувствате добре и… давайте!

11авг. 2015 by Lichnostno No Comments

В търсене на знаци от Вселена

Има един много интересен филм „Серендипити“ – това е име на заведение, но буквално означава „Знак от съдбата“. Такова мисля, че бе избраното за българско заглавие, с което го излъчваха по не един от родните филмови канали. Филмът всъщност е доста стар – някъде от 90-те, така че е на около 20-тина години… някъде – почти мой връстник.

В основата на замисъла му стоят всички онези знаци от съдбата, които сме склонни да разпознаване и следваме или да игнорираме, по желание. Вие кое от двете правите? Вярвате ли в Съдбата или във Вселенските намеци?

По мое мнение има някои неща, които предвещават много добри изгледи за деня ни, за връзката ни, за нещата, които ни предстоят. Има и такива, които не укрепват по никакъв начин вярата ни в бъдещето. Въпросът е колко сме уязвими към подобни неща и дали им позволяваме да ни влияят. Някои хора, например, изключително много се замислят за мястото на първата им среща с партньорът им, за шанса да им се случи това или онова във взаимоотношенията им с него. Погледнато реално, след като нещо се е случило, то то е било наистина предопределено. Други хора търсят знаци по кой житейски път да поемат – дали да кандидатстват за тази работа, защото предния ден някой случаен им е споменал съответната фирма, или точно когато са отворили обявата за работа на точно тази компания, в същия миг котката им се е покатерила на бюрото и се е потъркала на екрана на лаптопа.

Според мен всичко е въпрос на нагласа и на гледна точка. Дали да търсим знаци, или не – каквото е писано, ще се случи. Това ме прави в привърженик на идеята, че някъде там НЕЩО на всекиго е написано и някакви неща са ни заложени в житейския път. Само и единствено от нас зависи дали ще ги постигнем, или ще направим друг избор.

Вселенските знаци са навсякъде – те работят за нас, но и подлагат съзнанието ни на изпитания. Ако сме устремени напред, можем да живеем с тях и да им се усмихваме. Но ако сме обсебени от идеята да ги търсим, то ние можем във всяко нещо да ги виждаме и да чертаем безброй много положителни или негативни събития, съответно за грешния или за правилния човек. Това определено ще обърка съзнанието ни и непрестанното взиране ще се отрази на настроението ни и ще наруши нормалния ни ритъм на живот и работа.

Аз приемам, че Вселената понякога ни отправя предизвикателства, за да изпита силата на волята ни и желанието ни да имаме някого до себе си – дали бихме се борили за него, или стремежите ни да постигаме неща в професионален или чисто личен план.

29юли 2015 by Lichnostno No Comments

Хипнотично от Zella Day

Zella Day е само на 20 години, но е толкова талантлива и чаровна, че всеки първо – би й дал повече опит пред камера, и второ, би помислил, че това момиче пее от векове.

Гласът й е направо хипнотичен, точно като заглавието на станалата популярна това лято песен Hypnotic. Тя е от този тип парчета, които не само звучат различно, но и клипът задържа вниманието. Светлинните ефекти засилват допълнително хипнотизиращото усещане във видеото, а цялостната визия на Зела е взаимствана не от хипарското поколение, а от жанр, наречен indie pop, в който тя се изявява и определено привлича почитатели.

15юли 2015 by Lichnostno No Comments

Позволява ли родителят самостоятелност?

Като записах за деца и родители, преломен момент в отношенията помежду им е самостоятелността на детето.

Родителят в повечето случаи има желание да покровителства и да насочва рожбата си във всяко едно отношение. Още от ранна възраст повечето майки и бащи следят всяка стъпка на малкото човече, а покровителското им чувство е толкова силно, че то не престава, а се засилва с всяка една година. Постепенно родителят се приучава, свиква да приема ролята на водач – казва на детето какво да прави, как да го направи, мислейки, че показваният от него подход е най-правилен. Ядосва се и е склонен да се кара, ако детето вземе самостоятелно решение и то, естествено, се окаже неправилно. Понякога може да последва възпитателна проповед или няколко шамарчета по дупето. Този тип възпитание обаче обърква детето и му създава психологическа бариера да мисли самостоятелно. Израства в очакване да му бъде посочено какво да направи, знаейки подсъзнателно, че свободният избор ще доведе до определени последици. Така годините минават, а детето не се се развива извън обсега на родителя. Постепенно изпада в конфронтация със заобикалящия го свят когато трябва да вземе самостоятелно решение. Търси начин да се обади по телефона, иска мнение, изпитва несигурност, изпада в ситуация, в която околните разбират за колебанието му и могат да го превърнат в обект на подигравки.

Всяко дете е самостоятелна личност. То се ражда, не за да живее в сянката на родителя, а за да се превърне в свободно мислещ и действащ, полезен на обществото човек. Макар то да е създадено от родителите си, детето не е вещ и не им принадлежи. Тяхната функция е да възпитат добродетели и да го подготвят за живота като изградят у него чувство за увереност, самостоятелност, логическо мислене… всичко онова, което ще му помогне да продължи живота си като независим човек.

И това става още в първите години. Когато детето е оставено само да намери начин да се нахрани, да си направи закуска, да си завърже обувките, да отиде за първи път до магазина, да излезе с приятели, да си избере само дрехите, които му харесват, да има свои интереси като игри и хобита, а не те да му бъдат диктувани от родителя, спрямо неговата представа за това кое е добре, развиващо или интересно. Тази стъпка е важна, за да се осъзнае детето като личност със собствено мнение и свободна воля.

02юли 2015 by Lichnostno No Comments

Да си дете в свят на конкурси за красота

Детските конкурси за красота са изключително разпространени в Америка. Всъщност там като че ли цялата нация функционира по съвсем различен, колкото близък, толкова и непознат ни начин. И докато ние тук се чудим как да се преборим за по-висок стандарт на живот, там разглезените люде могат да си позволят не да мислят за социалните си придобивки и как да впрегнат ума си, за да си извоюват по-високо място социалната йерархия, а по-скоро насочват усилията си в начинания, които ще ги накарат да изживеят типичното американско мислене – да бъдеш някой, да бъдеш на върха, да изпъкнеш сред останалите и т.н. и т.н.

Тези, които не успяват да го направят като млади, прехвърлят част от амбициите си върху собствените си деца. За този тип родителско поведение ще говоря може би малко по-нататък.

Детето постепенно се превръща в обект на родителя- вещ, която той подчинява с чувството, че тя му принадлежи. Едни от най-популярните предавания, които представят тази потресаваща психологическа картина са детските конкурси за красота.

Първият фрапантен момент тук, според мен, е частта в която детето се учи да дефилира, да заема стойка, да мисли за външния си вид. Суетата идва с нуждата да се сравнява с другите и води до пораждането на злоба, която детето в тази крепка възраст не може да осъзнае и контролира. Вторият момент е, че детето не може да се пребори с чувството на загуба, когато това се случи. А то непременно се случва. Копнее да бъде принцеса, да получи корона и когато това не става, драмата е голяма и нанася дълбока психологическа травма. Третият и най-опасният момент е реакцията на родителя след поражението. Той излива най-често гнетта си върху детето, но и обижда другите. Детето познава единствено това поведение и подражава.

Резултатът – след не повече от 5-10 години малкото момиче се е превърнала в озлобена жена, който не може да се справи с личния си живот. Печелила или губела, вместо да се вълнува от трепетите на детство, е трябвало да мисли за външния си вид, за представянето си, В следствие на това се дистанцира в училище, приемайки другите по дефолт като конкуренция. Често е агресивна, иска да се наложи и прави всикчо, за да постигне целта си. Желае винаги да изпъква, докато вътрешно крие множество комплекси. Най-вероятно у дома винаги трябва да се справя с високите изисквания на родителите си.

Не знам какво е вашето мнение за детските конкурси за красота, но както си пролича от текста ми, моето не е добро. Смятам, че това е не детска, неморална, безотговорна проява на родителя към собствената му плът и кръв. А също и на обществото като цяло, защото позволява подобни мероприятия.

16юни 2015 by Lichnostno 1 Comment

Желано – да си служител в „Happy”

Тази седмица си мислех колко трудна е реализацията на младите хора. Когато завърших университета ми отне повече от година да си намеря работа по специалността. Месеци на постоянно кандидатстване за постове, които в крайна сметка печелеше друг, поради причината, че аз нямах никакъв опит. Опитът –именно този препъни камък демотивира мнозина млади хора като мен, принуждавайки ги да взимат нестандартни решения или да се наемат на работа в чужбина, където големи фирми търсят именно такива „зелени” студенти, за да ги обучат и превърнат в идеалните кадри. Инвестират в тях, защото съзнават предимството на това да създадат работник, според техните изисквания, не опорочен от други практики от предходна работа. Но кой прави това у нас? Има ли фирми, които поемат грижата за „оформянето” на идеалния работник. Има, макар и малко.

Аз лично започнах работа по стажантска програма. Сега отново уча по друга специалност и срещнах хора, които се сблъскват със същия проблем, който имах преди години. Мнозина нямат възможност да не работят, инак не биха могли да си плащат семестъра. Затова се надяват да намерят работа в друга област, макар и далечна от това, с което си мечтаят да се занимават. Единственото, което ги интересува, е сигурността – да имат социални осигуровки и навременна заплата. За жалост, без завършено образование възможностите са ограничени. Една състудентка беше сервитьорка и в началото на миналата година искаше да работи в „Happy”, защото знаеше за стажантските програми и се надяваше след това да остане и да се възползва от бонус програмите, с които са известни. Но за жалост не я взеха, защото все пак това е „Happy” – верига с високи стандарти при обслужването и сервирането на храната, както и с едни от най-високите изисквания към персонала. Който е ходил в „Happy”, на мен ми е любим ми е ресторантът в Мол София, знае колко експедитивни, любезни и добре обучени са кадрите там. Та така – тогава не я наеха, но тя с упорство отново кандидатства. Намери приятелка, която работеше на същото място, и само няколко месеца по-късно, благодарение на някаква програмата тип „доведи приятел“, вече стана служител на „Happy”. Но всяко начало, особено във фирма с такива високи изисквания, е трудно. След третия месец обаче беше повече от доволна и смята да остане в ресторанта поне докато завърши. Което прави още поне година и половина. Разковничето се крие в практиката. Разказа ми, че един месец траело обучението. След това има вътрешно сертифициране, което се повтаря пак след няколко месеца, като системата за тестове е фиксирана. След всяко оценяване минава на следващото ниво и заплатата се повишава. В момента получава повече от стандартната заплата за сервитьор. Получава и различни социални благинки като ваучери и отстъпки за храната, осигурен транспорт и възможността да се премести в който и да е друг ресторант от веригата на Happy, стига разбира се там да има свободна позиция.

Оказва се, че да си служител в „Happy” е доста желано. За съжаление, такива като тях са рядкост в нашите ширини – да предлагат сигурност, социална политика и възможност за израстване. Много хора не знаят колко много длъжности има в един ресторант – не само готвачи и сервитьори, но управители и ръководители на различни нива, счетоводители, отговорници и така нататък и така нататък. Изискванията към тях са високи, но и парите са им добри.

Радвам се за моята приятелка и стискам палци на всички млади хора да намерят по-бързо свое място под слънцето. Ако не първоначално по специалността си, то поне някъде, където да се зачита достойнството им и да имат финансово спокойствие. Още повече пък на известно и престижно място като „Happy”.

Учете, млади хора и бъдете отговорни към себе си. И най-вече уважавайте се и си търсете работа на места, където имат добра политика за мотивация на кадрите си.