Новинки • Личният блог на Станимира • Page 6

17апр. 2015 by Lichnostno No Comments

Следите ли книгите на определено издателство?

Това е днешният ми въпрос към вас: Следите ли книгите на определено издателство? Питам ви не поради друга причина, а от чиста доза любопитство и сега ще поясня защо…

Прави ми впечатление, че моите познати, когато си избират книга, отдават най-голямо значение на корицата, после на автора (ако им е познат), на част от поредица (ако има такава), след което четат анотацията на задната корица и така. Сякаш малцина са тези, които поглеждат към логото на издателството, камо ли да го запомнят и да направят асоциация с него. А всъщност това е важно!

У нас има не малко издателства. Без значение колко е голямо всяко от тях, малко или много, има своя специфика и тематика, които следва. „Бард“ са известни открай време с поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика“. „Хермес“ са публикували какви ли не романи през годините, а „Сиела“ наистина израснаха много и към момента издават почти всички, за което можете да се сетите. „Жанет 45“ са водещото издателство, стане ли дума за български автори, а „Софтпрес“ имат много богат каталог от заглавия. Стане ли дума за специализирани книги в сферата на икономиката и науката – препоръчвам ви „Изток-Запад“. „Рива“ пък са ще са ви изключително полезни, ако се интересувате от история и география…

Има и по-малки издателства, които също заслужават внимание. Говорим ли за фентъзи, обърнете внимание на MBG Books и Ибис. Харесвате ли пътеписи и разкази за реални пътувания и експедиции от чужди страни, то потърсете книгите на „Вакон“. „Атеа“ имат много любопитни заглавия в сферата на конспирациите, докато „Егмонт България“ са насочени основно към тинейджърите и техните интереси. А ако търсите детски книжки, ориентирайте се към „Златното пате“, „Посоки“, „Клевър Буукс“ и „Пан“.

Извинявам се на издателствата, които съм изпуснала, защото няма как да спомена всички. Освен това целта ми в момента е да накарам читателите да се замислят по въпроса. Издателите са много важни – те подбират заглавията, които са налични на българския пазар, те са „производителите“ на една книга, от тях можете да търсите отговорност при лош превод или некачествено издание. И пак са те, които заслужават похвала, ако са свършили работата си добре и вие сте доволни от книгата, която сте закупили. Интересувайте се от издателя! Да познавате него може да се окаже по-ценно, отколкото да познавате автора.

08апр. 2015 by Lichnostno No Comments

Разликата между неврология и нефрология

Играта на думи винаги е будела любопитството ми. Забавлявам се с разни скоропоговорки, каламбури и главоблъсканици. Прави ми впечатление, когато човек използва думите си уместно и на място, особено ако е по-забавен начин. Още повече се впечатлявам, когато някой показва, но без да парадира, че притежава висока обща култура. А най-интересно ми е, когато се комбинират тези две неща.

В тази връзка наскоро научих каква е разликата между неврология и нефрология. Знам, че за някои от вас това няма да е нова информация, но за мен се оказа доста интересно. Понеже не съм имала близък досег с медицината до сега, пък и избягвам да посещавам болници, доскоро не знаех, че съществува професия нефролог. Нека обясня…

Всички сме чували за невролозите. Те се занимават с изучаване, изследване, лекуване и диагностициране на нервната ни система и настъпили по нея изменения. Често ги споменават по новините, филмите и телевизията. Като цяло този термин ни е познат. А осъзнавате ли колко много неща се променят само с една буква? Докато „невро“ произлиза от гръцкия корен за нерв, то „нефро“ също произхожда от гръцки, но означава черен дроб. Респективно нефрологията е специализираната наука в медицината, която се занимава с изучаване и лекува на бъбречни заболявания. Интересно, нали? Бяхте ли се замисляли по този въпрос?

31мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Няколко думи за „бащата на историята“

Започвам с един въпрос. Можете ли сега и веднага, без да правите справка в интернет или в друг източник, да ми кажете името на онзи древен грък, за когото се смята, че е баща на историята. Херакъл ли беше? Не, това е другото име на Херкулес. Може би Хипократ? Не, той беше „бащата на медицината“. Тогава Херодот? Да, точно така.

Смята се, че Херодот е роден някъде около 484 г. пр.н.е. в град Халикарнас. Чували ли сте за това място? Не се безпокойте, ако не сте. Това е едно от старите имена на днешния град Бодрум, който на свой ред се намира по източното крайбрежие на Турция, на едноименен остров.

А всъщност защо Херодот е известен като „бащата на историята“? Това е определение, което някога му е дадено от оратора Цицерон и се е запазило до днес. Херодот е първият ни известен историк, от когото е запазено цяло произведение. Става дума за неговата „История“, която в последствие е разделена на 9 части, кръстени на деветте музи в древногръцката митология. За Херодот знаем, че е израснал в заможно семейство, имал е възможност да получи качествено образование и е пътувал много из Азия, Европа и Африка. Събирал е ценни исторически и географски знания, но е важно да отбележим, че гърците по онова време не са правели значими разлики между история и география, поради което дори са смятали Омир за първи историк. Но в момента говорим за Херодот, нали? Историите, които той е писал, са били записвани с идеята да бъдат преразказвани, поради които авторът им е обръщал значително внимание на боговете, митовете и съдбата. Има хора, които застъпват идеята, че Херодот е „баща на историческите измислиците“, но въпреки обвиненията, които се отправят по повод достоверността на неговата „История“, все пак значението й е неоспоримо. Тъй като някогашните ни предци, живели по нашите земи, а именно траките, не са имали собствена писменост, зя тяхното минало също съдим от записките на Херодот, както и от други чужди писмени сведения.

И една последна вметка. Знаете ли, че именно „бащата на историята“ е първоизточника на познатите ни 7 чудеса на света, защото е първият ни известен човек, съставил някога списък на античните забележителности.

17мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Буккросинг или невероятните места, където можеш да намериш приказките на Светльо Кантарджиев

Знаете ли какво е буккросинг? Това, най- общо, е размяна на книги. Взимаш и в замяна оставяш своя. В София има няколко кафенета, в които освен да се наслаждаваш на напитката си, сам или в приятелска компания, спокойно можеш да отидеш до близката лавица с книги и да си вземеш нещо за четене. Звучи много забавно и действително е.

Вчера се разхождахме с приятелка и за отмала седнахме в случайно кафе. Ще ме извините, но не си спомням името му. Докато тя намери старо издание на Евгени Онегин на Пушкин, аз просто се присегнах към рафта до мен и сграбчих наслуки детска книжка. Оказа се „Как леопардът стана на петна” на издателство Ню Медиа Груп, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Отдавана знаех, че издават и приказки за деца, но не бях попадала досега.

Заинтригувана от заглавието, заразглеждах страниците и се зачетох в книгата на Ричард Кимплинг. Нямаше обаче как да я взема, защото не носех друга. Затова просто отидох до бара и се измолих да ми я запазят. Сервитьорката се нави и още същия следобед се върнах за изданието на Светльо Кантарджиев. На нейно място оставих една италианска фантастика, която и без това мъчно четях и така и не дочетох.

Буккросингът е социален феномен от значима обществена полза. Книгата е много специфична вещ, която прочиташ веднъж и най-често оставяш след това. Така де, колко книги сте препрочели? Има книги, които желаеш да притежаваш и запазваш у дома, защото си се влюбил в историята или просто искаш да завещаеш на поколението си. Но има и такива, които не са ти допаднали и когато станат много на рафта има две възможности – да ги изхвърлиш или да ги дариш. Да изхвърлям книги не обичам. Не ми се струва редно. Да дарявам – нямам време. Не мога и да изкарам два кашона и да продавам пред дома си. Немислимо е! Но буккросингът дава възможност за замяна, защото това, което не ти е интересно на теб, може да се превърне в любимо за друг.

Никога не съм предполагала, че ще заменя книга за детска, но какво да направя като книгата от издателството на Светльо Кантарджиев ми грабна погледа и ми се стори нетипична, интересна и много хубаво илюстрирана. Точно типът, който искаш да притежаваш. А и не всеки ден научаваш как леопардът е станал на петна, нали? 😉

12мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Павилион за щастие

Доста често се чудя на хората, които вечно се оплакват. Жалват се, че са нещастни, че не могат да намерят радостта в живота си и са недоволни от всичко, което им се случва. Ако ги наблюдаваш внимателно обаче, ще забележиш, че се усмихват, когато видят нещо забавно на улицата, подарят им цветя или си купят нова придобивка. А мъжете вкарват онзи доволен лукав поглед всеки път, когато видят хубава жена. Явно всички тези неща до известна степен им носят някаква положителна емоция, след като тялото им реагира неволево.

Всъщност много малко са хората, които са успели да наложат пълен контрол над емоциите си. Да се спрат преди да се усмихнат спонтанно, да останат безизразни при различни ситуации. Показването на емоция обаче свидетелства за наличието на чувства. Тялото им възприема и реагира на определени обекти, само разумът не иска да възприеме тази реакция като позитивна.

Тогава тези хора имат проблем на психическо ниво. Техните очаквания за щастието и радостта са далеч над действителните. При това положение, дори пред очите им да изникне павилион за щастие, те най-вероятно ще се оплачат, че късно се е появил, че е твърде висока цената (например бръчки от усмивки) и ще го подминат ей така.

Тези хора са неспасяем случай. Докато не променят мисленето си, няма да изпитат задоволство. Оставете ги просто да минат транзит през деня ви и не им позволявайте да ви развалят настроението.

04мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Еластична ли е любовта?

Австралийската певица Сиа (SIA) най-сетне показа лицето си. Преди време бях специално проверила биографията й в мрежата и всичко, което срещнах, беше гръб и къса руса прическа. Към четиридесет годишната певица с уникален глас не притежава типичната за поп-а визия. Не прилича на Бейонсе, Кристина Агилера или Дженифър Лопес. Независимо това гласът й е разпознаваем, а стилът й – неподражаем. Песните й са както съдържателни, така и с майсторски изпипани видеа, които често разиграват някаква сцена, тясно обвързана с текста на песента. И този подход не бива да ни учудва. Въпреки че певицата рядко участва в клиповете си, тя самата е техен режисьор, а кой по-добре би могъл да предаде посланието чрез музиката си, освен самият изпълнител.

„Еластично сърце“ (Elastic heart) е поредната песен-поема от Сиа. Клипът е направо разтърсващ. Дванадесет годишната танцьорка Мади Циглер си партнира с известния актьор Шая Лебьоф. Веднага след премиерата си многопластовият им сложен танц в клетка предизвика скандал. Мнозина се изказаха, че това е педофилия, но честно казано, аз дори не я виждам. Този клип е сблъсък! В него всеки детайл е изпипан така, че да няма никакъв сексуален намек. Нищо, че двамата се докосват. Шая не докосва младата танцьорка Циглер така, както мъж би докоснал жена. Погледите и на двамата са измъчени. Мади е като Маймунка, която дразни Звяра. Образите са психологически наситени и изразяват състояния. Състояния на пълно отричане, на капитулация, на осъзнаване, на каратзис. Две контрастни състояния на една душа. За мен, като човек, който много се е интересувал от психология, подобна драматургия представлява истински интерес. Потърсете текста на песента, ако не можете да различите думите, и след като го прочетете и вникнете в дълбочината му изгледайте клипа. Ще видите драмата, борбата, отстъплението.

24фев. 2015 by Lichnostno No Comments

Дали котките са способни на заговор срещу нас?

Винаги се забавлявам с теории за световни котешки конспирации. Те станаха изключително популярни и след редица филми, в които кучета защитават стопаните и човечеството от котеекспанзия.

Действително не зная на какво се дължи тази четирилапа, мустаката мяукаща параноя. Мнозина търсят причините за подобно поведение на хората в историческите извори. Всички знаят, че в Египет котката се е смятала за един вид божество, чувала съм и че котките не са споменати изобщо в библията. Като включим и митовете, че са най-добрите приятели на вещиците, добавим острите зеници и мисленето, че са адски животни… то тогава страхът от тях е напълно оправдан.

Ако обаче погледнем от малко по-научна и психологическа гледна точка, то трябва да заключим че егоистичния характер на това животно и трудната му привързаност към човека може да се окажат поредни два силни довода против тях. Котките са много свободолюбиви.

Ако ги затворите в апартамент и ги оставите сами, биха могли да ви напакостят. При тях злобата е много силно изразена. Но аз лични смятам за по-подходящо изказването, че това е животно при което дивото зове. Всички представители на семейство котки са изключително активни на големи територии и през нощта. Обичат да маркират и пазят „завладяното“. Затова и котката ви през деня се чувства сънена и често си мисли как да улови нещо, да си подостри ноктите и то все на рамката на стола, масата или дивана, и срещне ли друга котка става непоносима.

Не трябва да се сърдите, че на вас ви се иска да опитомите толкова упорито и свободолюбиво диво животно. Меката козина, гъвкавата и грациозна осанка и различния поглед ви привличат. Да, котката е гушливо създание, но ще се гушка, когато сама пожелае да маркира, ще ви удостоява с внимание, когато на нея й харесва. Ефектът от опитите ви за дресировка може да е изключително обратен. Накрая вие ще се съобразявате с тази капризна принцеса, вместо тя с вас.

И независимо всичко изброено дотук, е безпочвено да продължавате да вярвате, че пухеният ви питомник крои нещо зад гърба ви.

19фев. 2015 by Lichnostno No Comments

Тайната на добрата организираност

Има толкова неща, които ни отбягват, особено сред толкова разсейващи фактори.

Как да бъдем по-организирани, това е въпросът, с който много жени се сблъскват всеки ден. Но според мен разрешението е съвсем просто. Тайната на това да не забравяте никога нищо е да си записвате. Точно както правите списък на повечето покупки, така си водете записки за нещата, които са ви на дневен ред.

Не ви ли се е случвало да се срещнете с някого, да организирате вечерно събиране или просто да имате ред неща, които да трябва да свършите през деня и все да забравяте по нещо важно. Особено ако ежедневието ви изисква цялото ви внимание понякога е толкова трудно да запазите някоя от мислите ви да не изхвърчи. Затова вземете си подходяща кутия и тефтер, чиито страници се късат лесно, мек химикал и започнете от днес. Дългосрочните планове слагайте в кутията.

Първият списък може да включва покупките ви, вторият нещата от които се нуждае домът ви. Толкова е досадно да влезете в някакъв магазин за нещо и да излезете с куп ненужни щуротии, които са отклонили вниманието ви от основното. После съжалявате, че сте взели нещо спонтанно, а сте забравили други по-значими неща.

Добавете и списък за дейностите ви – да проверя колко струва картата за фитнес; да си запиша час при фризьора са сряда; да се обадя на зъболекаря за идната седмица. Ако някоя приятелка ви каже някой подходящ продукт, рецепта или магазин, обущар или шивачка имате върху какво да го запишете.

Край на постоянните забравяния. Това е пътят, по който ще се превърнете в една много добре организирана жена.

13фев. 2015 by Lichnostno No Comments

Да погледнем в бъдещето

Как според вас би изглеждало бъдещето? Дали то ще е свързано с разруха, дали с масово застрояване, дали с нови грандиозни монументи – символи на икономическия прогрес, или пък ще се върнем към здравословния начин на живот.

В много списания, книги и филми различни творци се опитват да скицират бъдещето. Какво ни очаква след 100 години е наистина трудно да се каже, но следвайки по логически път накъде сме се запътили, то това би било сравнително лесно предвидимо. Така в много романи и научни статии различни автори предвиждат замърсяване на природата, градове под куполи, разрушени от война сгради… изобщо една не много приветлива антиутопична картина.

Други обаче смело чертаят в много красиви краски. Представят си как технологиите бележат само за около 40 години много голям напредък, как градовете започват да израстват повече на височина, отколкото на ширина, как хората мислят по екосъобразно и резултатите са налице: енергията се черпи от слънцето, колите са без гориво, инцидентите се избягват като вместо магистрали вече има летящи автомобили и при рискова ситуация просто можеш да смениш курса без опасност да се блъснеш някъде и да запазиш живот.

Лично смятам, че и в двата типа идеи има логика. Но никой не знае какво ще се случи утре. Лично аз предпочитам да си представям бъдещето като едно по-добро време за живеене – с по-малко стрес, с повече мисъл за природата и повече внимание към отношенията между хората, отколкото меркантилните прояви на отделния човек. Бих желала да видя как няма страдащи от глад деца и как всяко семейство може да си позволи да заведе децата си на училище. Представям си да се преодолее тази граница и понятието Трети свят да остане в историята.

04фев. 2015 by Lichnostno No Comments

„Jupiter Ascending“ или как киното преобърна идеята за „Аватар“

Нестихваща е кино вълната на екранизации на книги и комикси или древни легенди. От една страна това е чудесно, тъй като изчезнаха така популярните през 80-те и 90-те години на миналия век екшъни с плосък сценарии и продуцентите се насочиха към по-смислени сюжети. Надявайки се да направят спойка между филмовото изкуство и писателското творчество, да накарат повече хора да повишат културата или поне обогатят речника си четейки, американските и европейските филмови къщи залагат на най-хитовите заглавия. Не се съмняваме, че след време те ще се наричат класика.

Фантастиката също придоби много нови измерения. След „Аватар“, създаден по мотиви от древни шумерски легенди за сътворението на човечеството, новата продукция на Лана и Андю Уашовски (създателите на „Матрицата“ и „Облакът Атлас“) отново отправя поглед към извънземните култури и преобръща идеята за „Аватар“. Този път погледната от друг ъгъл.

Според шумерите човешката раса е създадена по изкуствен път на Земята, за да добива или произвежда необходимият за поддържане живота на Създателите материал. Когато материалът е добит, Създателите идват да го приберат. Според оригинала – това е злато. Според „Аватар“ – борбата е за неизвестен материал, а в новия филм, който само до два дни ще се излъчва в кината, човекът сам по себе си. Интересна е връзката и представянето на Създателите. Те са господстваща раса, която кръстосва вселената.

Разликата е, че „Аватар“ представя част от шумерските легенди, за които пише и Закари Сичин в книгата си „12-тата планета“, докато „Пътят на Юпитер“ ( „Jupiter Ascending“) разкрива друга част. Така филмите изглеждат с различен сюжет, но само привидно, тъй като взимат различни части от една и съща легендата. Трябва много да пиша, за да разкажа дългата история, да обяснявам връзките и вярванията и това кой филм на какво е заложил. Ще е отегчително за четене и едва ли ще мога да го напиша в абсолютната му пълнота. Който се интересува – да отвори Интернет, да намери книгите и да гледа филмите. 🙂