Новинки • Личният блог на Станимира • Page 5

20авг. 2015 by Lichnostno No Comments

Супа с кисело мляко Лакрима, репички и лимон

Хапва ви се нещо свежо и нетипично в летните горещини. И понеже съм експериментатор в кухнята, обичам да приготвям разни нестандартни неща. Днес ще ви запозная с новото си откритие, с което съм много горда – супа с кисело мляко.
Първосигнално се сещате за таратор. Ами да, но НЕ съвсем. Това е една идея, която действително се доближава до таратора, но вкусът е малко по-различен.

Идете до магазина и си купете:
1 кофичка кисело мляко Лакрима (Lacrima) 3,6%
1 краставица
връзка репички с по-дребни глави
пресен чесън
мента
орехи
сол, черен пипер и зехтин

Кофичката кисело мляко се разбърква с вода, колкото съдържанието й. Добавете зехтин, сол и пипер и продължете да разбивате още малко. Препоръчвам да използвате киселото мляко на Lacrima, не защото много го рекламират по телевизията, а защото съм правила супата и с други кисели млека, но с Lacrima има най-балансиран вкус. Киселото мляко с марка Lacrima е още с идеалната гъстота за тази рецепта. Към него добавяте нарязаните на кубчета краставица и репички. Сложете и нарязан пресен чесън и орехи. Гарнирайте с няколко листа мента и резен лимон за цвят.

Ако ви се хареса предложението ми, пишете. Аз си мисля, че тази хубава лятна супа, чиято основна съставка е киселото мляко на Lacrima, ще ви се услади, защото вкусът е изненадващо наситен. Плюс това репичките и пресният чесън добавят неустоими нотки тръпчива свежест.

P.P. Изображението е примерно – гарнирано с магданоз.

14авг. 2015 by Lichnostno No Comments

5 неща, които да направим през оставащото лято

Лятото още не е свършило, макар най-вероятно вече да сте били на море. Неприятно, когато направите почивката си през юли или съвсем в началото на август, но най-вероятно имате чувството, че лятото продължава без вас. Отново ви се иска да сте някъде другаде, защото купоните продължават, слънцето все така приканващо грее.

Добре! Ето ви пет неща, които можете да правите преди лятото да е привършило:

1. Отидете на планина. Дори за уикенда, или си вземете само ден или два почивка. Август е идеалното време да се насладите на планинските върхове и зелените гори;

2. Едно- или двудневни разходки до близките туристически дестинации. Звучи забавно, а истината е, че дори не се изискват много пари, при това правите нещо различно;

3. На село. Селата могат да не са така скучни, както си ги представяте, стига да идете с приятели и да си спретнете чудесно барбекю, да събирате тен на тревата или хапвате току-що откъснати плодове;

4. Басейн. Винаги можете да си продължите морето във вашия град. Ако не сте почитатели на водата в басейните, не е нужно да влизайте. Седете по бански, вземете си нещо разхладително от бара, разговаряйте с приятелите си и само си потопете краката;

5. Вечерни излизания. Петъците и съботите са най-подходящите дни да се забавлявате чудесно. Знаем, че можете да го правите целогодишно, но именно през лятото можете да станете част от фестивали, които… удобно са точно в почивните дни… при това на някой плажен курорт. Нищо не ви пречи и за една вечер пак да идете на морето, нали?

Лятото е чудесно време, в което можете да се насладите на любимите си занимания, защото прогнозата обещава слънце. Така че вместо да се вайкате през уикендите просто си изберете място на което да отидете и компания, с която ще се чувствате добре и… давайте!

11авг. 2015 by Lichnostno No Comments

В търсене на знаци от Вселена

Има един много интересен филм „Серендипити“ – това е име на заведение, но буквално означава „Знак от съдбата“. Такова мисля, че бе избраното за българско заглавие, с което го излъчваха по не един от родните филмови канали. Филмът всъщност е доста стар – някъде от 90-те, така че е на около 20-тина години… някъде – почти мой връстник.

В основата на замисъла му стоят всички онези знаци от съдбата, които сме склонни да разпознаване и следваме или да игнорираме, по желание. Вие кое от двете правите? Вярвате ли в Съдбата или във Вселенските намеци?

По мое мнение има някои неща, които предвещават много добри изгледи за деня ни, за връзката ни, за нещата, които ни предстоят. Има и такива, които не укрепват по никакъв начин вярата ни в бъдещето. Въпросът е колко сме уязвими към подобни неща и дали им позволяваме да ни влияят. Някои хора, например, изключително много се замислят за мястото на първата им среща с партньорът им, за шанса да им се случи това или онова във взаимоотношенията им с него. Погледнато реално, след като нещо се е случило, то то е било наистина предопределено. Други хора търсят знаци по кой житейски път да поемат – дали да кандидатстват за тази работа, защото предния ден някой случаен им е споменал съответната фирма, или точно когато са отворили обявата за работа на точно тази компания, в същия миг котката им се е покатерила на бюрото и се е потъркала на екрана на лаптопа.

Според мен всичко е въпрос на нагласа и на гледна точка. Дали да търсим знаци, или не – каквото е писано, ще се случи. Това ме прави в привърженик на идеята, че някъде там НЕЩО на всекиго е написано и някакви неща са ни заложени в житейския път. Само и единствено от нас зависи дали ще ги постигнем, или ще направим друг избор.

Вселенските знаци са навсякъде – те работят за нас, но и подлагат съзнанието ни на изпитания. Ако сме устремени напред, можем да живеем с тях и да им се усмихваме. Но ако сме обсебени от идеята да ги търсим, то ние можем във всяко нещо да ги виждаме и да чертаем безброй много положителни или негативни събития, съответно за грешния или за правилния човек. Това определено ще обърка съзнанието ни и непрестанното взиране ще се отрази на настроението ни и ще наруши нормалния ни ритъм на живот и работа.

Аз приемам, че Вселената понякога ни отправя предизвикателства, за да изпита силата на волята ни и желанието ни да имаме някого до себе си – дали бихме се борили за него, или стремежите ни да постигаме неща в професионален или чисто личен план.

29юли 2015 by Lichnostno No Comments

Хипнотично от Zella Day

Zella Day е само на 20 години, но е толкова талантлива и чаровна, че всеки първо – би й дал повече опит пред камера, и второ, би помислил, че това момиче пее от векове.

Гласът й е направо хипнотичен, точно като заглавието на станалата популярна това лято песен Hypnotic. Тя е от този тип парчета, които не само звучат различно, но и клипът задържа вниманието. Светлинните ефекти засилват допълнително хипнотизиращото усещане във видеото, а цялостната визия на Зела е взаимствана не от хипарското поколение, а от жанр, наречен indie pop, в който тя се изявява и определено привлича почитатели.

15юли 2015 by Lichnostno No Comments

Позволява ли родителят самостоятелност?

Като записах за деца и родители, преломен момент в отношенията помежду им е самостоятелността на детето.

Родителят в повечето случаи има желание да покровителства и да насочва рожбата си във всяко едно отношение. Още от ранна възраст повечето майки и бащи следят всяка стъпка на малкото човече, а покровителското им чувство е толкова силно, че то не престава, а се засилва с всяка една година. Постепенно родителят се приучава, свиква да приема ролята на водач – казва на детето какво да прави, как да го направи, мислейки, че показваният от него подход е най-правилен. Ядосва се и е склонен да се кара, ако детето вземе самостоятелно решение и то, естествено, се окаже неправилно. Понякога може да последва възпитателна проповед или няколко шамарчета по дупето. Този тип възпитание обаче обърква детето и му създава психологическа бариера да мисли самостоятелно. Израства в очакване да му бъде посочено какво да направи, знаейки подсъзнателно, че свободният избор ще доведе до определени последици. Така годините минават, а детето не се се развива извън обсега на родителя. Постепенно изпада в конфронтация със заобикалящия го свят когато трябва да вземе самостоятелно решение. Търси начин да се обади по телефона, иска мнение, изпитва несигурност, изпада в ситуация, в която околните разбират за колебанието му и могат да го превърнат в обект на подигравки.

Всяко дете е самостоятелна личност. То се ражда, не за да живее в сянката на родителя, а за да се превърне в свободно мислещ и действащ, полезен на обществото човек. Макар то да е създадено от родителите си, детето не е вещ и не им принадлежи. Тяхната функция е да възпитат добродетели и да го подготвят за живота като изградят у него чувство за увереност, самостоятелност, логическо мислене… всичко онова, което ще му помогне да продължи живота си като независим човек.

И това става още в първите години. Когато детето е оставено само да намери начин да се нахрани, да си направи закуска, да си завърже обувките, да отиде за първи път до магазина, да излезе с приятели, да си избере само дрехите, които му харесват, да има свои интереси като игри и хобита, а не те да му бъдат диктувани от родителя, спрямо неговата представа за това кое е добре, развиващо или интересно. Тази стъпка е важна, за да се осъзнае детето като личност със собствено мнение и свободна воля.

02юли 2015 by Lichnostno No Comments

Да си дете в свят на конкурси за красота

Детските конкурси за красота са изключително разпространени в Америка. Всъщност там като че ли цялата нация функционира по съвсем различен, колкото близък, толкова и непознат ни начин. И докато ние тук се чудим как да се преборим за по-висок стандарт на живот, там разглезените люде могат да си позволят не да мислят за социалните си придобивки и как да впрегнат ума си, за да си извоюват по-високо място социалната йерархия, а по-скоро насочват усилията си в начинания, които ще ги накарат да изживеят типичното американско мислене – да бъдеш някой, да бъдеш на върха, да изпъкнеш сред останалите и т.н. и т.н.

Тези, които не успяват да го направят като млади, прехвърлят част от амбициите си върху собствените си деца. За този тип родителско поведение ще говоря може би малко по-нататък.

Детето постепенно се превръща в обект на родителя- вещ, която той подчинява с чувството, че тя му принадлежи. Едни от най-популярните предавания, които представят тази потресаваща психологическа картина са детските конкурси за красота.

Първият фрапантен момент тук, според мен, е частта в която детето се учи да дефилира, да заема стойка, да мисли за външния си вид. Суетата идва с нуждата да се сравнява с другите и води до пораждането на злоба, която детето в тази крепка възраст не може да осъзнае и контролира. Вторият момент е, че детето не може да се пребори с чувството на загуба, когато това се случи. А то непременно се случва. Копнее да бъде принцеса, да получи корона и когато това не става, драмата е голяма и нанася дълбока психологическа травма. Третият и най-опасният момент е реакцията на родителя след поражението. Той излива най-често гнетта си върху детето, но и обижда другите. Детето познава единствено това поведение и подражава.

Резултатът – след не повече от 5-10 години малкото момиче се е превърнала в озлобена жена, който не може да се справи с личния си живот. Печелила или губела, вместо да се вълнува от трепетите на детство, е трябвало да мисли за външния си вид, за представянето си, В следствие на това се дистанцира в училище, приемайки другите по дефолт като конкуренция. Често е агресивна, иска да се наложи и прави всикчо, за да постигне целта си. Желае винаги да изпъква, докато вътрешно крие множество комплекси. Най-вероятно у дома винаги трябва да се справя с високите изисквания на родителите си.

Не знам какво е вашето мнение за детските конкурси за красота, но както си пролича от текста ми, моето не е добро. Смятам, че това е не детска, неморална, безотговорна проява на родителя към собствената му плът и кръв. А също и на обществото като цяло, защото позволява подобни мероприятия.

16юни 2015 by Lichnostno 1 Comment

Желано – да си служител в „Happy”

Тази седмица си мислех колко трудна е реализацията на младите хора. Когато завърших университета ми отне повече от година да си намеря работа по специалността. Месеци на постоянно кандидатстване за постове, които в крайна сметка печелеше друг, поради причината, че аз нямах никакъв опит. Опитът –именно този препъни камък демотивира мнозина млади хора като мен, принуждавайки ги да взимат нестандартни решения или да се наемат на работа в чужбина, където големи фирми търсят именно такива „зелени” студенти, за да ги обучат и превърнат в идеалните кадри. Инвестират в тях, защото съзнават предимството на това да създадат работник, според техните изисквания, не опорочен от други практики от предходна работа. Но кой прави това у нас? Има ли фирми, които поемат грижата за „оформянето” на идеалния работник. Има, макар и малко.

Аз лично започнах работа по стажантска програма. Сега отново уча по друга специалност и срещнах хора, които се сблъскват със същия проблем, който имах преди години. Мнозина нямат възможност да не работят, инак не биха могли да си плащат семестъра. Затова се надяват да намерят работа в друга област, макар и далечна от това, с което си мечтаят да се занимават. Единственото, което ги интересува, е сигурността – да имат социални осигуровки и навременна заплата. За жалост, без завършено образование възможностите са ограничени. Една състудентка беше сервитьорка и в началото на миналата година искаше да работи в „Happy”, защото знаеше за стажантските програми и се надяваше след това да остане и да се възползва от бонус програмите, с които са известни. Но за жалост не я взеха, защото все пак това е „Happy” – верига с високи стандарти при обслужването и сервирането на храната, както и с едни от най-високите изисквания към персонала. Който е ходил в „Happy”, на мен ми е любим ми е ресторантът в Мол София, знае колко експедитивни, любезни и добре обучени са кадрите там. Та така – тогава не я наеха, но тя с упорство отново кандидатства. Намери приятелка, която работеше на същото място, и само няколко месеца по-късно, благодарение на някаква програмата тип „доведи приятел“, вече стана служител на „Happy”. Но всяко начало, особено във фирма с такива високи изисквания, е трудно. След третия месец обаче беше повече от доволна и смята да остане в ресторанта поне докато завърши. Което прави още поне година и половина. Разковничето се крие в практиката. Разказа ми, че един месец траело обучението. След това има вътрешно сертифициране, което се повтаря пак след няколко месеца, като системата за тестове е фиксирана. След всяко оценяване минава на следващото ниво и заплатата се повишава. В момента получава повече от стандартната заплата за сервитьор. Получава и различни социални благинки като ваучери и отстъпки за храната, осигурен транспорт и възможността да се премести в който и да е друг ресторант от веригата на Happy, стига разбира се там да има свободна позиция.

Оказва се, че да си служител в „Happy” е доста желано. За съжаление, такива като тях са рядкост в нашите ширини – да предлагат сигурност, социална политика и възможност за израстване. Много хора не знаят колко много длъжности има в един ресторант – не само готвачи и сервитьори, но управители и ръководители на различни нива, счетоводители, отговорници и така нататък и така нататък. Изискванията към тях са високи, но и парите са им добри.

Радвам се за моята приятелка и стискам палци на всички млади хора да намерят по-бързо свое място под слънцето. Ако не първоначално по специалността си, то поне някъде, където да се зачита достойнството им и да имат финансово спокойствие. Още повече пък на известно и престижно място като „Happy”.

Учете, млади хора и бъдете отговорни към себе си. И най-вече уважавайте се и си търсете работа на места, където имат добра политика за мотивация на кадрите си.

10юни 2015 by Lichnostno 1 Comment

Няколко съвета за добра почивка

Щом наближат летните месеци, неотменно всички ние се замисляме къде да прекараме отпуската си, кога да си пуснем почивни дни и как да организираме нещата така, че хем да си починем, хем да правим нещо интересно, хем да си прекараме добре.

Понеже темата е актуална, си позволявам днес да изведа няколко полезни съвета, произтичащи от моя личен опит. Мисля, че доста от тях ще са ви от полза.

1) Дестинация за почивка. Хората си представят почивката по различен начин. За едни тя е на море, за други – на планина, трети пък предпочитат да пътуват из други страни и да разглеждат красиви градове. Където и да сте винаги мислете да посетите такова място, че да имате достатъчно време за странични занимания. Повече дейности ще прогонят скуката, която непременно ще ви налегне, ако в продължение на два или три дни не правите нищо, или правите едно и също. Това може да са – маршрути за разходка, спорт, обиколка по забележителности, дегустация на храни, посещение на културно мероприятие или друго…

2) Време за почивка. Дейностите са добре, когато са премерени. Не им позволявайте да превземат цялото ви време, защото след почивните дни ще имате нужда от почивка. Била съм на екскурзия с екскурзовод и зная колко натоварено може да бъде да следваш програма. Затова моят съвет е сами да си съставяте програма от много възможности, които позволяват да се излежавате до късно или да си подремвате по обяд, например.

3) Широк път. О да, никой не харесва задръстванията и опашките. Само веднъж пътувах във времето, в което всички пътуваха и се уверих, че е много по-удобно и далеч по-спокойно да стана 2 часа по-рано и да тръгна призори. Пътят е широк и трафикът – лек.

4) Инструменти за помощ. Тук включвам освен триъгълник, жилетка, помпа и резервна гума, медицинска чанта и принадлежности като салфетки, дезинфектант, слънчеви очила, зарядно за телефон и подобни. Много пъти ми се случвало да се залея с кафе, да имам стомашни проблеми или други и да съм била неподготвена.

5) Вода, кафе, сандвичи. Никога не знаеш по какъв терен ще пътуваш и дали в близките 100 км ще имаш бензиностанция, на която да спреш. А дали там ще има храна? Да не говорим, че другият вариант са крайпътните ханчета, които доста често предлагат ястия на висока цена и съмнително качество. А вие не искате да получите стомашно неразположение още преди да е започнала почивката ви.

6) Сервиз. Винаги гледайте да изберете дестинацията си според това дали на близо има спешна помощ за вас и за… автомобила ви. В летните жеги радиатори най-много прегряват, понякога се налага смяна на маслото или други неща. Пътната помощ или извозването с хеликоптер за медицинска помощ струват скъпо. Ако отивате на планина, задължително си направете медицинска застраховка.

Някои от вас със сигурност ще кажат, че съм много черногледа. Мнозина са уверени, че много от изброените неща не само, че ще са излишни, но и на тях нищо лошо няма да им се случи. Приятели, читатели, блогъри – не става въпрос дали ще ви се случи нещо, или не. Става въпрос да отидете на почивка без да се притеснявате за нищо. Става въпрос да оползотворите дните си максимално добре и да се забавлявате с пълното съзнание, че можете да си позволите да правите какви ли не дивотии и зад гърба ви ще има помощ от всякакво естество. Все пак почивката, трябва да е почивка и от грижите, нали така? 😉

24май 2015 by Lichnostno 2 Comments

Чудесните летни прически с вдигната коса

Дългата коса е чудесна, но през летните месеци изисква много повече внимание и грижи. Слънце, лек летен „бриз“ и страхотното усещане, когато косите се веят. Мммм, да, но когато сте на море формата се разваля бързо и косата става на клечки – това е неизбежно.

За да задържите добрия изглед на косата си най-лесният и познат начин е да я хванете. Някои не харесват вдигнатите прически, защото смятат, че са скучни. Но всъщност едва ли има толкова много вариации за фризура, както тези с вдигната коса.

Смятам, че като цяло, когато лицето се отваря, жената изглежда много красива. Ето как аз си правя косата през лятото и ви уверявам, че събирам много комплименти.

1. Конска опашка. Вдигам косата на нивото на очите, след като предварително съм топирала горния пласт, за да създам обем, и увивам кичур около малко силиконово ластиче, което съм използвала за целта.

2. Рибена кост. Едва ли има по-симпатична фризура, при това толкова лесна, колкото и ефектна. Спускам няколко кичура пред челото и съм готова. Ако искам мога да я сплета леко извита на една страна или да направя две рибени кости една до друга.

3. Кок с плитка. Придавам обем, хващам косата, сплитам края и същия този край го увивам и захващам с фрукети. Прическата е подходяща за средно дълга коса. При наистина дълга коса може би ще е необходима мрежа за коса за придържане.

4. Висока опашка с водопад от вълни – образно казано. Измивам, сплитам и оставям да изсъхне. След това разплитам и фиксирам. Вдигам на висока опашка и оставям водопада от вълни да пада по гърба. Ако имам повече време, вместо плитка мога да навия с маша краищата.

5. Къса коса. Ако искам да направя драстичната промяна като отрежа косата си, сега е точният момент. Чудесна къса на черта, или пък стъпаловидна падаща по раменете, няма значение. Късата коса по-лесно се поддържа, лесно изсъхва и лесно се фризира.

11май 2015 by Lichnostno 2 Comments

Какво е хетерохромия?

Това е нещо, което всъщност всички сме виждали. Ако не на живо, то поне на снимка, клип или филм. Това е нещо, което ни кара да настръхнем, но не от погнуса, а от интерес. Да, изпитваш неописуемо вълнение, че си срещнал такъв човек.

А именно – с хетерохромия или казано по-ясно – човек с две различни очи. Това явление може да е наследствено, генетично, или придобито в резултат на някакво заболяване. Дължи се на недостик или излишък (различно е при двете очи) на пигмента меланин, който се съдържа в ириса. Хетерохромията може да бъде пълна – когато ирисът на едното око е изцяло различно оцветен от ириса на другото, или частична – когато само част от ириса е по-тъмен или по-светъл. Придобита, хетерохромията може да е резултат на нараняване при преживян удар, или от различно системно заболяване.

На бас, че вече сте се сетили къде сте виждали човек с хетерохромия. Ами ако не на улицата, то определено от кино и телевизионния екран. С хетерохромия са световноизвестните актьори Мила Куинс, Хенри Кавил (последният Супермен), Джонатан Рис Майърс (Дракула от едноименния сериал от 2013-2014 г.), Бенедикт Къмбърбач (Шерлок Хоумс) и други. А ето и поводът за написването на статията ми. Песента на Taylor Swift с невероятно обаятелния, може би дори заради различните си очи, Доминик Шерууд.