Изборите пред, които ни поставя съдбата

Новият сериал „Чернобил“ , които тотално счупи всички рекорди по рейтинг, отвя дори и „Игра на тронове“, ни припомня ужасяващия инцидент, които се случи преди десетилетия в Чернобил . Този филм отново ни пренесе на сцената на смразяващата и определено най-голямата катастрофа в нашата история.

Всъщност се оказва, че не знаем много неща относно случилото се. В резултат на аварията, живота на стотици хиляди души е унищожен. Не само, че има загинали при самия взрив, но и хиляди хора са загинали от ракови заболявания в следствие на радиациата и то само няколко години след катастрофата. Като се замисли човек, дори и да оцелееш не е особено съблазнително, да гледаш как близките ти вехнат ден след ден, не е перспектива. Най-голямата жертва, обаче са всъщност неродените, оказва се, че хиляди жени решават да прекъснат бременността си. Всъщност тези жени развиват болест, психическа, заради която те са убедени, че ще родят бебета с някакви увреждания от радиациата, въпреки, че лекарите отричат подобна информация. Много жени в цяла Европа прибягват към това. Въпреки, че количествата на радиация в много от еврпоейските страни са минимални, много жени правят аборти. Има разбира се и много жени, които въпреки всичко раждат децата си, но в много от случаите след няколко дни те умират, заради щетите от радиацията. Тази тема е наистина тъжна, но това е нещо, с което много майки и в днешно време могат да се сблъскат. Пред това да избереш дали да родиш дете с увреждане, или да прекъснеш бременността. Колко трябва да си смел, за да вземеш подобно решение? Според мен всъщност това са най-големите жертви на радиацията и катастрофата Чернобил. Който и от двата варианта да избереш, болката е еднакво силна и празнотата, която остава в душата, никога не може да бъде запълнена.

Приключвам тази тъжна тема, но има много неща, които всъщност не се казват и не само за Чернобил. Нека все пак отдадем нужната почит към жертвите във всичките им форми и да се осъзнаем, че всъщност ние хората създаваме тези оръжия.

Нов рекорд

Поредната топ новина в Интернет е за нов рекорд за най-голямо бебе. Става въпрос за бебе, което се ражда цели 18 кг. Може ли да повярвате? А майка му тежи повече от 200 кг. Възможно ли е да се случи нещо подобно? За мен това е наистина невероятно. Това води до едни мои размисли, относно храненето на бъдещите майки. Трябва ли според вас една бъдещата майка да се храни „като за двама“, или е по-удачно да се храни така както и преди да забременее? Вярно е че заради хормоните ти се дояжда нещо сладичко, или по-соленко, а може би и кисело, но не може ли да приемаш теи храни умерено?

Според специалистите „да се храня за двама“ е извинението на бъдещата майка за нейния нарастващ апетит по време на бременност. Специалистите казват, че дневният прием на калории не трябва да се повишава „като за двама“. През първия триместър приеманите калории от бъдещата майка трябва да се увеличат едва със 100. През втория триместър с 270, а през третия триместър – 500. Това е изключително незначително повишаване на калориите. Учените са установили, че килограмите на бебето не зависи от това с какво се храни майката. Жените, които се хранят здравословно по време на бременност качват 4 пъти по-малко килограми до самия ѝ край, а рисковете от високо кръвно налягаане и гестационен диабет са с 50% по-малки. Нормално е една жена да качи около 12 кг по време на бременност, което никак не означава „да хапна за двама“. Според специалистите качването на повече килограми може да се отрази и на самото раждане.

И в заключение, скъпи дами, радвайте се на всеки миг от своята бременност, защото тези мигове са уникални, а времето лети неусетно. А когато апетитът навлезе с пълна сила в съзнанието ви, просто си спомнете, че това, което ядете вие, го хапва и вашето бебче, затова се старайте да му набавяте само полезна, вкусна и питателна храна, а това ще ви награди в самия край на пътешествието.

5 начина да не заспиш в офиса

Най-добрата ти приятелка има рожден ден и ти ѝ организира невероятно парти. Звучи супер, като изключим факта, че всъщност празненството е в сряда и на другия ден си на работа.

Ето, че фаталният ден е тук, а ти вече си  на удобния си стол, в офиса.

Един куп със задачи те чакат, а ти не си мигнала цяла нощ.

Усещаш, че всеки момент ще заспиш.

Ето няколко забавни и полезни трика как да не заспиш на работното си място.

Една от най-добрите идеи е дъвката. Научно доказано е, че дъвченето на дъвка увеличава бодростта. Това е най-добрият трик, но все пак се въздържай от мляскане и правене на балони на работното си място.

Гледай, червен предмет. Изследвания показват, че подсъзнателно човешкият мозък свързва червения цвят с опасност, ето защо ако гледаш нещо червено веднага ще се разсъниш.

Погледни през прозореца. Стани налей си голяма чаша студена вода, отиди до прозореца, за да подишаш малко чист въздух и да се разведриш. Изпий чашата на малки глътки. Със сигурност ще се почувстваш освежен, след секунди.

Хапни лъжичка мед! Медът ще ти даден много бърз и гарантиран прилив на енергия.

Сънят е от важно значение за тонуса и настроението ти. Не го подценявай и си позволявай да будуваш само, когато е наистина наложително.

Важно е да се грижиш за себе си, така че не разчитай на тези трикове, ако редовно подценяваш пълноценната си почивка.

Медиаторът ЕОС Матрикс

Случвало ли ви се е да изпаднете в ситуация, в която много силно се нуждаете от професионална консултация? Още повече, когато става въпрос за финансови услуги. ЕОС Матрикс се явява медиатор между бизнеса и потребителите, като се стреми да предложи решения, които са максимално изгодни на всички засегнати страни.

ЕОС Матрикс е колекторска агенция, специализирана  в събирането и управлението на вземания, която съществува от повече от 15 години в България. Тя е част от международната финансова група EOS Group и прилага комплексни решения за управление на вземания. Партнира си с банкови и небанкови финансови институции, телекоми, ютилити и търговски компании и е член на ACA Intl. (USA), Германо-българска индустриално-търговска камара, AmCham. ЕОС Матрикс е съосновател на Асоциацията на колекторските агенции в България, която работи за налагане на етични стандарти в областта на събирането на вземания, влагайки много усилия в диалога с институциите и обществеността.

ЕОС Матрикс е медиатор между кредиторите и техните клиенти в затруднение, като висококвалифицираните служители на фирмата осъществяват уважителен диалог с клиентите, обяснявайки им по какъв начин разумно може да се излезе от трудната ситуация, и предлагайки варианти, съобразени с индивидуалния случай.

За ЕОС Матрикс е ясно, че клиентите са важни за всяка една фирма или бизнес и това, че в момента се забавя дадено плащане, не означава, че бизнесът няма интерес да запази добрите си взаимоотношения с дадения клиент. Но също така е наясно, че често клиентите потребяват много от продуктите и услугите, предлагани на пазара, без да осъзнават отговорността си към кредиторите. Ето защо, служителите по събиране и управление на вземания прилагат придобитото международно ноу-хау и добри практики, за да консултират потребителите относно най-разумните варианти за разрешаване на всеки индивидуален казус. По този начин колекторската компания не само се старае да събере възложените й вземания, но и да запази добрите отношения между кредиторите и техните просрочили клиенти. Страничен, но съществен ефект от работата им, е повишаването на информираността и съответно – на финансовата култура на потребителите.

На практика, гледайки общата картина, специалистите по събиране на вземания имат уникален поглед и опит с предизвикателствата, пред които са изправени както бизнесът, така и отделните домакинства, при управление на финансите си.

Когато не знаем как да постъпим – адвокат Янко Янев

Сигурно има милиард ситуации, в които не знаем как да постъпим и нямаме идея кое е правилното решение. Когато обаче говорим за проблеми със застрахователите и при претърпяно пътно транспортно произшествие (ПТП), адвокат Янко Янев ни помага да стигнем най-добрия край за нас самите.

Първо, ще започна с няколко думи за човека и професионалиста адвокат Янко Янев. Той е роден през 1974-а година в град Хасково. Висшето си образование със степен магистър по право, завършва в Югозападен университет „Неофит Рилски“, а задължителния си едногодишен стаж изкарва в град София. През 2001-а година започва адвокатската си практика в известно адвокатско дружество. Няколко години по-късно отваря собствена кантора отново в столицата, а в екипа му се присъединяват професионалисти с дългогодишен опит в областа на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти. През годините кантората му се разраства и той разкрива офиси в Пловдив и Велико Търново.

Един особен личен момент белязва както неговия личен живот, така и насочва професионалния му път в посоката, по която върви и до днес. През 2008-а година претърпява тежко пътно транспортно произшествие, последиците от което са сериозни. Той е със счупен гръбнак, а прогнозите са тежки. Лекарите се съмняват, че ще може да ходи отново. В този тежък за него и близките му момент, той трябва да се бори с тежката бюрокрация и неуредиците в здравната система на България.

За щастие адвокат Янко Янев се възстановява успешно, но тази лична история го провокира да започне да поема все повече застрахователни казуси. Година след инцидента учредява фондация „За пострадалите“, която работи в помощ на претърпелите пътно транспортни произшествия и  осигурява безплатна консултация на пострадалите.

А когато става въпрос за отношения със застрахователите, никога не можем да бъдем сигурни в това, което ни казват агентите на дружествата. Публична тайна е, че ги обучават да симулират съчувствие, както и да говорят компетентно и убедително, а в същото време да тълкуват закона по изгоден за тях начин, който граничи с измамата.

Ето защо намесата на професионалист в подобни ситуации е повече от наложителна. Никой не ни задължава да познаваме в детайли всички закони в страната и всяка една дребна бюрократична особеност, която би нарушила правата ни. Но на адвокат Янко Янев и екипа му това им е работата. Поради тази причина можем спокойно да се възползваме от услугите му и да сме спокойни, че крайният резултат ще бъде такъв, какъвто няма да ни ощетява.

Чия отговорност е опазването на културното наследство?

Това е въпрос, който често се задава в България. През последната година, особено в бъдещата европейска столица на културата Пловдив, се случиха множество шокиращи случаи с погазване и унищожаване на културно наследство, които провокираха серия от прехвърляне на топката между различните институции и опитването да се избяга от отговорност. И реално от отговорност се избяга. Виновен за пожара на тютюновите складове се оказа един нищо и не подозиращ клошар, толкова малоумен явно, че да запали дома си. Месеци по-рано един от най-красивите складове беше разрушен, а тъжното му ранено тяло и до ден днешен продължава да е обградено, обезопасено и откъснато от погледите на обикновените хора.

Имаше протести, няколко пъти и за двата случая, на които дойдоха не повече от 100-тина души, които изградиха гражданската си позиция и несъгласието си с това, как се съхраняват културните ценности. Тези протести обаче дойдоха твърде късно. Те трябваше да се сформират години по-рано, когато общината продава общинските имоти със статут на групов паметник на културата на чуждестранни инвеститори. Протест или по-точно реакция от обществото трябваше да има още когато ентусиастите от управителния съвет на Фондация Пловдив 2019 заложиха в програмата си проект за развитие на обектите и превръщането им в културни средища, без обаче да съгласуват намерението си със собствениците на складовете, които, оказа се, че дори не се знаеше кои са. Пропуск? Може би пропуск или просто невежество. Или незаинтересованост.

Дали наистина тези, на които им е хрумнала тази блестяща идея да превърнат тютюновите складове в културни пространства, че собствениците на сградите ще позволят това да се случи. Естествено беше, че колкото повече наближава конкретния момент този проект да бъде задействан, толкова по-голяма ще е вероятността на сградите да им се случи нещо. Защото е важен теренът – в централна пловдивска зона, а сградите…. Те са стари одежди, пропити с пот и тежък въздух на тютюн.

Бях на мястото, когато горяха складовете. Бях там, съвсем близо и усещах вкуса на нафта в устата си. Самите пожарникари коментираха помежду си, че мирише много силно, а огънят безмилостно унищожаваше история, наследство, красота, епоха…

Днес седят мрачни и тъжни, каквито никога не са били. Няма и следа от това, което е било вътре, а фасадите на складовете се крепят само на достолепното си минало. Виновни нямаше. Официалното становище на пожарникарите беше, че не е миришело на нафта, ние всички, които бяхме там в тази вечер сме се заблудили. Груповите халюцинации са висша проба групова динамика. А институциите – мълчат.

Кметът на Пловдив Иван Тотев също запази мълчание… почти. Май щеше да е по-добре да запази пълно мълчание, предвид всички онези неща, които каза за статута на сградите, за това, че не знаят кои са собствениците им че държавните институции го мотат.

Всеки уважаващ себе си човек (няма да казвам политик, защото там проблема със съвестта и скрупулите е по-различен) би си подал оставката, когато при негово управление се случи такава голяма трагедия от гледна точка на културата. Не става въпрос за това дали той е виновен или не, а че не е взел съответните мерки това да не се случи.

Защото кой нормален човек ще допусне имотът му да се трансформира в нещо, което няма да му носи толкова пари, колкото един хотел например или МОЛ или нещо от този сорт?

Очаквай неочакваното е положението в Пловдив и титлата Европейска столица на културата. Само не искам да си представям какво ни очаква.

Почивка и летни емоции

Лятото е в разгара си и всеки се стреми поне за един уикенд да отиде до морето и да почувства горещия пясък между пръстите на краката си. Едни отиват на палатки, други предпочитат удобството на хотелския лукс. Но всички отиват да съберат малко слънце и много усмивки. Но какво се случва с нас, когато се откъснем от нормалното си ежедневие и отидем някъде, където прекарваме прекрасно време? Всъщност винаги се чувстваме много по-уморени. Умората не е физическа, а по-скоро психическа. Копнеж към онова блажено безгрижие, което сте изпитвали по време на онези малко отделени дни за почивка и откъсване от ежедневието.

Психолозите наблюдават ръст на депресивните състояние сред хората, които решават да отидат на почивка само за почивните дни. Ето защо те съветват да се взима повече отпуска наведнъж, защото това ще ни помогне реално да се отпуснем и наистина да си починем от ежедневните си задължения. На практика на човешкия мозък са му нужни поне 4 дни, в които да не мисли за работа, за да може наистина да започне да си почива. след четвъртия ден почивката става наистина пълноценна, а организмът ни започва да се регенерира от натрупаната умора. Ето защо почивката само за събота и неделя не върши почти никаква работа. Сменя се обстановката и прекарваме приятно, но това не ни помага да си починем. Даже напротив, пътуването и бързането може само да ни измори повече.

Също така психолозите препоръчват да си предвидим няколко дни, в които да се приспособим към нормалната си среда, преди да тръгнем отново на работа, за да може преходът да не е шокиращ. Само така ще бъдем максимално пълноценни.

Защо хората лъжат

През последните няколко години изследователи се опитват да разберат не дали хората лъжат (защото всеки един го прави), а защо. Изследванията показват, че най-лъжещите сред възрастовите групи са тийнейджърите, а децата до 7-годишна възраст го правят най-рядко. Според същото това изследване всеки възрастен човек изрича поне една голяма лъжа на ден.

Едно от обясненията е, че колкото порастваме, толкова по-лесна става лъжата, защото развиваме когнитивните си способности. А хората са склонни да повярват на това което искат да чуят, независимо дали е лъжа или не.

И така, лъжата е средство, чрез което хората се съревновават и получават надмощие един върху друг, без да е необходимо да употребяват физическа сила. Това е една от основните причини, които намират изследователите за възникването на лъжата, причината за това да изричаме лъжи може да бъде всякаква. Като започнем от това да не обидим някого и стигнем до представянето в по-добра светлина в очите на останалите.

Предлагаме ви да видите сами заключенията от проведените изследвания на тази тема в това видео

https://www.facebook.com/wiredthatway/videos/318433215285587/

Пърси Джаксън е новият Хари Потър

За Пърси Джаксън може и да не сте чували, но за Хари Потър със сигурност сте. Нали?

И вероятно се чудите какво е общото между тях, че ги обединявам в един текст. То е, че…

и двамата герои връщат децата към книгите!

Може би помните колко дебатиран беше въпросът „Ще изяде ли мишката книжката“ преди 10-15 години, когато историите за момчето магьосник Хари Потър започваха да набират популярност. Аз самата станах свидетел как неговите книги запалиха духа на четенето у моята племенница. Тя беше на 10 го., когато ? подарих „Хари Потър и философският камък“. Оттогава насетне прочете и седемте части, както и десетки други истории. Всеки път щом се видехме, разговаряхме за книгата, която племенницата ми чете в момента. И много рядко тя беше от задължителните заглавия за училище.

Ролята на Хари Потър за днешните 10-годишни, а защо не и 15-17-годишни деца се играе от Пърси Джаксън. Той е полубог, син на Посейдон и смъртна жена. Преживява невероятни приключения, има верни и интересни приятели и запознава читателите с гръцката митология по един невероятно забавен начин. Казвам ви го, защото макар да не съм в таргет групата не тези книжки, съм ги чела и много ми допадат.

За Пърси Джаксън до момента има само два филма, но книгите са милион пъти по-добри. А те са: общо 2 пенталогии за Пърси Джаксън и боговете на Олимп, 3 за египетската митология под заглавие „Хрониките на Кейн“ и 2 (+1 на път) за скандинавската митология с главен герой Магнус Чейс. Отделно авторът, Рик Риърдън, пише и по-малки книжки с истории и разкази, които не са в поредици, но също са обвързани с Пърси и неговите приятели.

Повярвайте ми, ако се чудите коя книга ще допадне на вашето дете/племеник/внук и т.н., купете му „Похитителят на мълнии“ – това е най-първата от света на Рик Риърдън. Ако има съвременен автор, който да покаже на децата красотата на книгите – това е той.

 

Научих се да ценя традициите в производството на продуктите

Дълги години ми беше особено трудно да приготвям месо. Пържолите ми винаги бяха сухи и… буквално не ставаха за ядене. Майка ми ми беше написала и подробна рецепта, следвайки стъпките на която се доближих минимално към желаната крехкост и вкус, които исках да постигна. Накрая вече почти се бях отказала да се боря с месото. Но в един неделен следобед, лежейки на дивана и превключвайки каналите на телевизията, попаднах на кулинарно предаване. Готвачът надълго и нашироко обясняваше на драгите зрители, колко е важен изборът на качествени продукти, за да постигнем максимално добрият вкус на рецептата. Загледах се. Рецептата беше интересна, а съветите които даваше готвачът, не ги бях чувала до сега.

След като предаването свърши, включих компютъра си. Исках да проуча кое е най-доброто месо на българския пазар, за да мога да направя още един и може би последен опит да приготвя крехки и вкусни пържоли. Оказа се, че то се доставя от фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД, която внася също висококачествени замразени пилешки, говежди, агнешки меса и риба. Също компанията е официален дистрибутор на световния номер едно производител на замразени бланширани картофи в света McCain Foods Limited. Продължих да се интересувам от българския дистрибутор и останах впечатлена. Благодарение на Вивекта, на българския пазар могат да се намерят висококачествени стоки като зехтин, замразени зеленчуци и плодове и млечни изделия. И всички продукти, носещи дългогодишната марка и традиция на световноизвестни производители, наложили се на пазара с труд и качество.

Намерих от къде мога да си закупя продукти, внасяни от тях, и се настроих да готвя пържоли. Казах си „Един последен опит и ако сега не станат – явно причината е само в мен“. Стъпка по стъпка следвах мамината рецепта и почти буквално им баех пред фурната, докато се изпекат.

Когато ги сервирах на приятелите си, свикнали да изпробват и преглъщат всеки мой кулинарен експеримент, те буквално си облизаха пръстите. Месото се топеше в устата. Беше сочно и… перфектно. Ето защо Васил Лазаров и неговата фирма Вивекта БГ ЕООД ме научиха да ценя традициите в производството на продуктите, защото това е гаранция за качество, а вкусът… вкусът е невероятен!