Новинки • Личният блог на Станимира • Page 3

29авг. 2017 by Lichnostno No Comments

Когато не знаем как да постъпим – адвокат Янко Янев

Сигурно има милиард ситуации, в които не знаем как да постъпим и нямаме идея кое е правилното решение. Когато обаче говорим за проблеми със застрахователите и при претърпяно пътно транспортно произшествие (ПТП), адвокат Янко Янев ни помага да стигнем най-добрия край за нас самите.

Първо, ще започна с няколко думи за човека и професионалиста адвокат Янко Янев. Той е роден през 1974-а година в град Хасково. Висшето си образование със степен магистър по право, завършва в Югозападен университет „Неофит Рилски“, а задължителния си едногодишен стаж изкарва в град София. През 2001-а година започва адвокатската си практика в известно адвокатско дружество. Няколко години по-късно отваря собствена кантора отново в столицата, а в екипа му се присъединяват професионалисти с дългогодишен опит в областа на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти. През годините кантората му се разраства и той разкрива офиси в Пловдив и Велико Търново.

Един особен личен момент белязва както неговия личен живот, така и насочва професионалния му път в посоката, по която върви и до днес. През 2008-а година претърпява тежко пътно транспортно произшествие, последиците от което са сериозни. Той е със счупен гръбнак, а прогнозите са тежки. Лекарите се съмняват, че ще може да ходи отново. В този тежък за него и близките му момент, той трябва да се бори с тежката бюрокрация и неуредиците в здравната система на България.

За щастие адвокат Янко Янев се възстановява успешно, но тази лична история го провокира да започне да поема все повече застрахователни казуси. Година след инцидента учредява фондация „За пострадалите“, която работи в помощ на претърпелите пътно транспортни произшествия и осигурява безплатна консултация на пострадалите.

А когато става въпрос за отношения със застрахователите, никога не можем да бъдем сигурни в това, което ни казват агентите на дружествата. Публична тайна е, че ги обучават да симулират съчувствие, както и да говорят компетентно и убедително, а в същото време да тълкуват закона по изгоден за тях начин, който граничи с измамата.

Ето защо намесата на професионалист в подобни ситуации е повече от наложителна. Никой не ни задължава да познаваме в детайли всички закони в страната и всяка една дребна бюрократична особеност, която би нарушила правата ни. Но на адвокат Янко Янев и екипа му това им е работата. Поради тази причина можем спокойно да се възползваме от услугите му и да сме спокойни, че крайният резултат ще бъде такъв, какъвто няма да ни ощетява.

13авг. 2017 by Lichnostno No Comments

Чия отговорност е опазването на културното наследство?

Това е въпрос, който често се задава в България. През последната година, особено в бъдещата европейска столица на културата Пловдив, се случиха множество шокиращи случаи с погазване и унищожаване на културно наследство, които провокираха серия от прехвърляне на топката между различните институции и опитването да се избяга от отговорност. И реално от отговорност се избяга. Виновен за пожара на тютюновите складове се оказа един нищо и не подозиращ клошар, толкова малоумен явно, че да запали дома си. Месеци по-рано един от най-красивите складове беше разрушен, а тъжното му ранено тяло и до ден днешен продължава да е обградено, обезопасено и откъснато от погледите на обикновените хора.

Имаше протести, няколко пъти и за двата случая, на които дойдоха не повече от 100-тина души, които изградиха гражданската си позиция и несъгласието си с това, как се съхраняват културните ценности. Тези протести обаче дойдоха твърде късно. Те трябваше да се сформират години по-рано, когато общината продава общинските имоти със статут на групов паметник на културата на чуждестранни инвеститори. Протест или по-точно реакция от обществото трябваше да има още когато ентусиастите от управителния съвет на Фондация Пловдив 2019 заложиха в програмата си проект за развитие на обектите и превръщането им в културни средища, без обаче да съгласуват намерението си със собствениците на складовете, които, оказа се, че дори не се знаеше кои са. Пропуск? Може би пропуск или просто невежество. Или незаинтересованост.

Дали наистина тези, на които им е хрумнала тази блестяща идея да превърнат тютюновите складове в културни пространства, че собствениците на сградите ще позволят това да се случи. Естествено беше, че колкото повече наближава конкретния момент този проект да бъде задействан, толкова по-голяма ще е вероятността на сградите да им се случи нещо. Защото е важен теренът – в централна пловдивска зона, а сградите…. Те са стари одежди, пропити с пот и тежък въздух на тютюн.

Бях на мястото, когато горяха складовете. Бях там, съвсем близо и усещах вкуса на нафта в устата си. Самите пожарникари коментираха помежду си, че мирише много силно, а огънят безмилостно унищожаваше история, наследство, красота, епоха…

Днес седят мрачни и тъжни, каквито никога не са били. Няма и следа от това, което е било вътре, а фасадите на складовете се крепят само на достолепното си минало. Виновни нямаше. Официалното становище на пожарникарите беше, че не е миришело на нафта, ние всички, които бяхме там в тази вечер сме се заблудили. Груповите халюцинации са висша проба групова динамика. А институциите – мълчат.

Кметът на Пловдив Иван Тотев също запази мълчание… почти. Май щеше да е по-добре да запази пълно мълчание, предвид всички онези неща, които каза за статута на сградите, за това, че не знаят кои са собствениците им че държавните институции го мотат.

Всеки уважаващ себе си човек (няма да казвам политик, защото там проблема със съвестта и скрупулите е по-различен) би си подал оставката, когато при негово управление се случи такава голяма трагедия от гледна точка на културата. Не става въпрос за това дали той е виновен или не, а че не е взел съответните мерки това да не се случи.

Защото кой нормален човек ще допусне имотът му да се трансформира в нещо, което няма да му носи толкова пари, колкото един хотел например или МОЛ или нещо от този сорт?

Очаквай неочакваното е положението в Пловдив и титлата Европейска столица на културата. Само не искам да си представям какво ни очаква.

09авг. 2017 by Lichnostno No Comments

Почивка и летни емоции

Лятото е в разгара си и всеки се стреми поне за един уикенд да отиде до морето и да почувства горещия пясък между пръстите на краката си. Едни отиват на палатки, други предпочитат удобството на хотелския лукс. Но всички отиват да съберат малко слънце и много усмивки. Но какво се случва с нас, когато се откъснем от нормалното си ежедневие и отидем някъде, където прекарваме прекрасно време? Всъщност винаги се чувстваме много по-уморени. Умората не е физическа, а по-скоро психическа. Копнеж към онова блажено безгрижие, което сте изпитвали по време на онези малко отделени дни за почивка и откъсване от ежедневието.

Психолозите наблюдават ръст на депресивните състояние сред хората, които решават да отидат на почивка само за почивните дни. Ето защо те съветват да се взима повече отпуска наведнъж, защото това ще ни помогне реално да се отпуснем и наистина да си починем от ежедневните си задължения. На практика на човешкия мозък са му нужни поне 4 дни, в които да не мисли за работа, за да може наистина да започне да си почива. след четвъртия ден почивката става наистина пълноценна, а организмът ни започва да се регенерира от натрупаната умора. Ето защо почивката само за събота и неделя не върши почти никаква работа. Сменя се обстановката и прекарваме приятно, но това не ни помага да си починем. Даже напротив, пътуването и бързането може само да ни измори повече.

Също така психолозите препоръчват да си предвидим няколко дни, в които да се приспособим към нормалната си среда, преди да тръгнем отново на работа, за да може преходът да не е шокиращ. Само така ще бъдем максимално пълноценни.

15юли 2017 by Lichnostno No Comments

Защо хората лъжат

През последните няколко години изследователи се опитват да разберат не дали хората лъжат (защото всеки един го прави), а защо. Изследванията показват, че най-лъжещите сред възрастовите групи са тийнейджърите, а децата до 7-годишна възраст го правят най-рядко. Според същото това изследване всеки възрастен човек изрича поне една голяма лъжа на ден.

Едно от обясненията е, че колкото порастваме, толкова по-лесна става лъжата, защото развиваме когнитивните си способности. А хората са склонни да повярват на това което искат да чуят, независимо дали е лъжа или не.

И така, лъжата е средство, чрез което хората се съревновават и получават надмощие един върху друг, без да е необходимо да употребяват физическа сила. Това е една от основните причини, които намират изследователите за възникването на лъжата, причината за това да изричаме лъжи може да бъде всякаква. Като започнем от това да не обидим някого и стигнем до представянето в по-добра светлина в очите на останалите.

Предлагаме ви да видите сами заключенията от проведените изследвания на тази тема в това видео

https://www.facebook.com/wiredthatway/videos/318433215285587/

01юни 2017 by Lichnostno No Comments

Пърси Джаксън е новият Хари Потър

За Пърси Джаксън може и да не сте чували, но за Хари Потър със сигурност сте. Нали?

И вероятно се чудите какво е общото между тях, че ги обединявам в един текст. То е, че…

и двамата герои връщат децата към книгите!

Може би помните колко дебатиран беше въпросът „Ще изяде ли мишката книжката“ преди 10-15 години, когато историите за момчето магьосник Хари Потър започваха да набират популярност. Аз самата станах свидетел как неговите книги запалиха духа на четенето у моята племенница. Тя беше на 10 го., когато ? подарих „Хари Потър и философският камък“. Оттогава насетне прочете и седемте части, както и десетки други истории. Всеки път щом се видехме, разговаряхме за книгата, която племенницата ми чете в момента. И много рядко тя беше от задължителните заглавия за училище.

Ролята на Хари Потър за днешните 10-годишни, а защо не и 15-17-годишни деца се играе от Пърси Джаксън. Той е полубог, син на Посейдон и смъртна жена. Преживява невероятни приключения, има верни и интересни приятели и запознава читателите с гръцката митология по един невероятно забавен начин. Казвам ви го, защото макар да не съм в таргет групата не тези книжки, съм ги чела и много ми допадат.

За Пърси Джаксън до момента има само два филма, но книгите са милион пъти по-добри. А те са: общо 2 пенталогии за Пърси Джаксън и боговете на Олимп, 3 за египетската митология под заглавие „Хрониките на Кейн“ и 2 (+1 на път) за скандинавската митология с главен герой Магнус Чейс. Отделно авторът, Рик Риърдън, пише и по-малки книжки с истории и разкази, които не са в поредици, но също са обвързани с Пърси и неговите приятели.

Повярвайте ми, ако се чудите коя книга ще допадне на вашето дете/племеник/внук и т.н., купете му „Похитителят на мълнии“ – това е най-първата от света на Рик Риърдън. Ако има съвременен автор, който да покаже на децата красотата на книгите – това е той.

17апр. 2017 by Lichnostno No Comments

Научих се да ценя традициите в производството на продуктите

Дълги години ми беше особено трудно да приготвям месо. Пържолите ми винаги бяха сухи и… буквално не ставаха за ядене. Майка ми ми беше написала и подробна рецепта, следвайки стъпките на която се доближих минимално към желаната крехкост и вкус, които исках да постигна. Накрая вече почти се бях отказала да се боря с месото. Но в един неделен следобед, лежейки на дивана и превключвайки каналите на телевизията, попаднах на кулинарно предаване. Готвачът надълго и нашироко обясняваше на драгите зрители, колко е важен изборът на качествени продукти, за да постигнем максимално добрият вкус на рецептата. Загледах се. Рецептата беше интересна, а съветите които даваше готвачът, не ги бях чувала до сега.

След като предаването свърши, включих компютъра си. Исках да проуча кое е най-доброто месо на българския пазар, за да мога да направя още един и може би последен опит да приготвя крехки и вкусни пържоли. Оказа се, че то се доставя от фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД, която внася също висококачествени замразени пилешки, говежди, агнешки меса и риба. Също компанията е официален дистрибутор на световния номер едно производител на замразени бланширани картофи в света McCain Foods Limited. Продължих да се интересувам от българския дистрибутор и останах впечатлена. Благодарение на Вивекта, на българския пазар могат да се намерят висококачествени стоки като зехтин, замразени зеленчуци и плодове и млечни изделия. И всички продукти, носещи дългогодишната марка и традиция на световноизвестни производители, наложили се на пазара с труд и качество.

Намерих от къде мога да си закупя продукти, внасяни от тях, и се настроих да готвя пържоли. Казах си „Един последен опит и ако сега не станат – явно причината е само в мен“. Стъпка по стъпка следвах мамината рецепта и почти буквално им баех пред фурната, докато се изпекат.

Когато ги сервирах на приятелите си, свикнали да изпробват и преглъщат всеки мой кулинарен експеримент, те буквално си облизаха пръстите. Месото се топеше в устата. Беше сочно и… перфектно. Ето защо Васил Лазаров и неговата фирма Вивекта БГ ЕООД ме научиха да ценя традициите в производството на продуктите, защото това е гаранция за качество, а вкусът… вкусът е невероятен!

17юли 2016 by Lichnostno No Comments

Когато ваканцията не е това, което си очаквал

Случвало ли ви се от години да мечтаете да посетите определена дестинация? С годините мечтата се превръща във фиксидея и в един момент вече правите всичко възможно, за да посетите определеното място. Планирате пътуването подробно, значително по-рано от предвидената дата и когато идва уреченият ден, тръпнете в очакване за едно вълнуващо пътешествие.

Еми да, пътешествието пак е вълнуващо, но емоциите са с обратен знак. Рязко се сблъсквате с действителността и прекрасната картина в съзнанието ви, лека-полека отстъпва на реалния образ на това, за което сте мечтали толкова дълго време. Време е да се опомните и да вземете от преживяването всичко онова, което ще ви научи, изгради като характер, ще ви сложи обеца на ухото и т.н.

С две думи драмата беше следната – Рим, хлебарки, тарикати и няколко квартири и всичко това за 5 дни. Спор няма – никога няма да забравя това пътуване. Беше щуро, емоционално заредено (както с положителни, така и с отрицателни емоции). Беше изключително красиво, вкусно, ароматно, китно. Беше физически изтощително, но си заслужаваше всеки един момент – дори и лошите.

Много е погрешно, според мен, хората да си мислим… или по-скоро да не си мислим, че туристическите дестинации са нормалното място за живеене на огромно количество хора. Особено големите европейски градове са заселени с разнообразни хора с различен етнически произход, образование, работа, социално положение, религия, ценностна система. Бидейки традиционния турист, човек трудно би успял да се сблъска с манталитета, бита и привичките на местното население. Но за мое щастие или съжаление ние видяхме едно друго лице на Рим – изпълнено с контрасти.

Нека започна с това, че бежанската криза не е пощадила и вечния град. Четирите външни края на сградата на гарата вечерно време бяха превърнати буквално в спално помещение, в което като сардинки наредени един до други завити с кашони, найлони и всякакви подръчни боклуци, спяха десетки бежанци. Вечерта сградата на гарата се заключваше, а от вътрешната ? страна се виждаха барети с автоматични оръжия. Покрай големите супермаркети положението беше подобно, но в много по-малко количество на наобиколилите го хора.

Градът със своите исторически забележителности е прекрасен! Невероятен огромен музей, със забележителни сгради и площади, страхотни малки павирани улички, украсени с цветя и малки заведения, които предлагат традиционна паста, пица, джелато и всякакви изкушения за небцето.

Покрай основните туристически забележителности обикалят всякакви представители на африканската раса, които с умело заучени сценарии замъяват туристите, за да им изкрънкат някое евро. Също така навсякъде, откъдето минете, ще ви бъде тикан селфи-стик и всякакви пособия, които да използвате за по-дълъг живот на батерията на вашия телефон.

Замъкът Сант Анжело, Ватикана, Вила Бургезе, Колизеумът, са едни от най-интересните обекти, които можете да посетите. Със сигурност ще си заслужава обикалянето, защото ще видите много уникални неща, които едва ли съществуват някъде другаде. Италия има богата и цветна култура, която буквално зашеметява с пъстротата си.

Хората, като навсякъде са положителни и отрицателни. Общото впечатление е за силен национализъм, който най-често се проявява в отказа да говорят на английски. Ние имахме малко проблем с местните, тъй като първата квартира гъмжеше от хлебарки, във второто място нямаха свободни места за цялото време на нашия престой, а на третото отново се опитаха да ни излъжат като се направеха на ни лук яли ни лук мирисали. Като едни типични български представители обаче, свикнали да бъдат пързаляни, ние успяхме да си възвърнем всички пари и в крайна сметка всичко приключи благополучно за нас.

Цялото изживяване беше хубаво за мен. Видях едни противоположни лица на дестинация, която съм обожествявала през годините и това я приземи. Направи я обикновена и ми показа, че не само в България има тарикати. Хората навсякъде по света са еднакви – има добри и лоши, честни и непочтени, възпитани и груби. А колкото повече обикаляте из света, толкова повече ще оценявате това, което имаме тук.

Що се отнася до леко негативните аспекти на това пътуване… те май не бяха толкова негативни. Всъщност цялото изживяване се превърна във вечен спомен, който ще звучи трагико-комично всеки път, когато се върна към него.

22мар. 2016 by Lichnostno No Comments

Поли Генова представя Под прикритие на Евровизия 2016

БНТ наистина много се стараят, но ми се струва, че екипите им не могат да усетят онзи съвременен младежки дух. Поли Генова е свежо, запомнящо се лице, което лансират много заради безспорния талант и известността, която натрупа напоследък. Но не е само Поли Генова. Има и много други български артисти, които биха се представили много добре.

Песента, с която ще представи Поли България на Евровизия 2016 съдържа кадри от филма „Под прикритие“. Интересно е да се залага филмът, продаден в някои страни в Европа, да донесе повече положителни отзиви и гласуване за нашата страна, но все пак ми се струва някак нагласено, някак не както трябва. Лицето на Ивайло Захариев може би е наистина познато и за чужденците. Но такава ли трябва да е визията на България пред Европа – филмова, криминална, продуктова?

Ще следя за реакциите на публиката. Очаквам да видя класирането.

А песента като цяло не е никак лоша. Постарал се е целият екип, за да направи мелодията грабваща. Ще видим дали обаче ще е и печеливша. А иначе коментарите под самото видео са доста положителни, което ме радва.

Какво мислите вие?

18фев. 2016 by Lichnostno 1 Comment

Съществува ли времето?

Какво ще кажете, ако ви кажа днес, че времето не съществува?

Ще ме помислите ли за луда или по-скоро ще сметнете, че се опитвам да ви накарам да прочетете статията ми. Всъщност не е нито едното, нито другото. И все пак аз искрено вярвам, че времето само по себе си не съществува.

Моите виждания по въпроса не са само плод на четене на разработки на Айнщайн. Той определено си има своите доказателства, но аз ще ви кажа моите – много по-близки до тези на обикновения човек, защото са изведени от бита.

Времето тече винаги различно – когато сме щастливи, дните минават бързо, когато сме нещастни – бавно. Когато имаме най-много работа – все времето не стига, а когато нямаме – часовете се точат. Изводът: времето е въпрос на лични възприятия;
Всеки си има свое време. За един то е толкова бързо, че годините отлитат ей така, за други – все бързат да порасват, а утре никога не идва.
Има такова мозъчно заболяване, че човек усеща как другите се забързват, а той все се бави.
В отношенията ни с хората сме на напълно различно мнение кое е бързо и кое – бавно.
За едни денят започва рано, за други късно. Изгревите и залезите са само физично явление, последица от въртенето на земята.
Стареенето е процес на разглеждане на начало и на край на развитие. В биологията няма време. Едни се състаряват по-рано, други – по-късно, при това в различна степен.

Според мен времето е измислено от нас хората. То е удобна величина, която ни помага да се организираме и координираме по-често. Затова сме дали имена на дни, седмици, месеци години. Представете си друг свят, в който няма седмици, а десетници (например) и в който 1 ден е от 10 часа, а не от 24. Тогава дали времето ще тече по-бързо или по-бавно? А какво ще кажете за сезоните. Нима февруари не е пролет?

29ян. 2016 by Lichnostno No Comments

Кои малки неща променят дома ни?

На работа съм и като е едно такова петъчно и последноянуарско, няма почти никакви задачи за деня. Споглеждаме се с колегите. Правим си дълги кафе паузи и чакаме да стане 17:30, че да си ходим.

Намираме се на 6-тия етаж, но сградата е на възвишение, така че се създава усещането за още по-високо. За да не блести светлината в мониторите на компютрите ни, щорите на прозорците са постоянно затворени. Но днес е странен ден. Освен че на всички наши партньори и клиенти не им се работи, но и началниците и част от служителите отсъстват. Така че стоим си 6 човека в една обща заличка с бюра и поотмятаме някакви задачи. От тези бъдещите, които не можеш да ги довършиш, преди да е станало време. Една колежка стана и рече да отваря щорите.

Ахнахме в захлас, както се казва. Не само, че светлината влезе в залата и помещението светна, но се отвори такава гледка, че 10 минути стояхме до стъклото с чаша следобедно кафе, говорейки си за малките неща, които могат съвсем да променят атмосферата. И наистина – стана ни много по-уютно, по-весело, по-приятно. Сякаш за първи път виждаме света навън. Което кажи-речи си е вярно.

Гледам в момента офиса и си казвам – ето как можем да направим и дома си едно по-различно място, при това без да променяме мебелировката. Като за начало могат просто да се вдигнат или свалят завесите/щорите. Светлината променя облика на всяка стая – прави я по-просторна, цветовете на мебелите по-ярки, сенките по-изострени и това създава някакъв ефект. Другият вариант е просто да купите един латекс и оцветител и да промените цвета поне на една стена. Така отново ще се озовете на друго място. Третият вариант е да смените завесите. Това е свързано с покупка, но завесите не са чак толкова скъпа придобивка, а променят изцяло стаята. От тяхната пропускливост ще зависи светлинната гама в дома ви. Ако завесите са червени – ще внесе някаква тежест, но и при изгрев или залез слънце, ще имате уникална светлина. Помислете какво ще е ако пък са златисти, бели, черни или многоцветни.