Скъпи приятели и читатели, вече е 2024 и не мога да повярвам как бързо минаха празничните дни. А вие как оцеляхте след толкова срещи с роднини и дълги дни със семейството?
Аз някак си успях тази година да не преживея апокалипсис от въпроси от рода на: кога ще е сватбата. Следват: дете кога ще има, повишиха ли те вече в работа, а ти защо го работиш това и прочие. Сигурно и много други от вас са изпадали в подобни ситуации и сте се чудили как да се справите. Ще ви споделя моята лесна и кратка формула. Надявам се да ви послужи при следващата семейна сбирка.
Ако трябва да започна от отговора на въпроса за сватба, то тук веднага изстрелвам, че аз съм от поколението на миленумите и ние не вярваме в брака. По същата логика казвам, че не е необходимо да има законов съюз за отглеждането на дете и че това обикновено ще се случи в периода ми между 30 и 40-годишна възраст. При това обяснение всички „гледат в точка“ и казват, че това е някаква нова мода. И разговорът спира до тук. Помнете, че колкото повече нова терминология използвате, толкова повече по-възрастните не я разбират и престават да питат, защото не им е интересно.
Следващите въпроси, ако са насочени в посока работа, пак може да приложите техниката от горния абзац за милениумите. Така ще кажете, че това е модерна професия, която е съвсем нова и не можете да я обясните. Но също така може да започнете да се впускате в дребни подробности, които да накарат лелите и стринките ви да се чудят защо са ви попитали изобщо. А за да избегнете темата за парите, веднага казвате, че планувате следващо пътуване и че щом можете да го направите, значи сте удовлетворени.
Ето това са моите стратегии за оцеляване с роднините по празниците. Ако и вие имате скрити други тънкости, ще се радвам да ги споделите. Защото както обичам да казвам – много сме, силни сме! Ха-ха-ха, всичко е в кръга на шегата. Да ви е успешна годината!
Етикет: работа
Бъди най-добрата версия на себе си
Много често сме объркани, в това какво можем да направим и какво не можем. Истината е, че човешкото същество е най-гениалното създание. Всичко е по силите ни. Стига да повярваме. Най-често ограниченията са в собствените ни глави. Ако успеем да ги преодолеем – няма невъзможни неща. Естествено, нищо не става с магическа пръчка. Всичко е въпрос на страшно много усилия и труд. И най-вече – самодисциплина. Как аз процедирам?
Първото и най-важно условие за успеха е да имаш план. Планирайте дните си, ангажиментите си, целите си. Подредете живота си. Така, че да ви харесва да го живеете. Моят дневен график за момента е доста елементарен, но включва неща, които са важни за мен, на този етап от живота ми.
На първо място – спорт. Спортът е нещо, което ме кара да се чувствам изключително жива, уравновесена и енергична. Аз не мога да живея без спорта. За мен той е като храната.
Другото важно нещо е работата, за момента работя от вкъщи и се чувствам добре, защото мога да я съчетавам останалите отговорности, които имам – като например – грижата за по-малкият ми брат, които има нужда от помощ с уроци и личен шофьор.
В свободното си време обичам да рисувам, язда, пиша, творя и естествено да прекарвам повече време с приятелите си, които страшно много обичам, ценя и уважавам.
Бъдещите ми планове са да се занимавам по-усърдно с професионални проекти и задачи и разбира се да усъвършенствам себе си все повече и повече.
А ти какъв дневен режим имаш?
Защо България?
След 15 години в Щатите дойдох тук на ваканция – командировка. Трябваше да наградим и засилим обмена на студенти между Питсбъркския университет и Американския и ми предложиха работа като главен асистент по политически науки. Приех. Започнах да преподавам. Много е зареждащо, винаги си нащрек. Не можеш да кажеш нещо, за което не си сигурен. Да имаш деца е чудно, а да преподаваш все едно винаги ги имаш. Не съжалявам, че се завърнах в България, защото, когато имаш хубава работа тук, живота наистина е прекрасен. 
Не се примирявай с малко като знаеш, че има повече
Тук в никакъв случай не става дума за пари. Може би това е била първата асоциация на всички ви, затова искам да го уточня. Става въпрос за това какви възможности имаш в живота, какво максимално можеш да извлечеш от него, за да наблегнеш на развитието си, било то личностно или професионално.
Що се отнася до личния ти живот, това „повече“ би значило опознаване на света, на нови култури и страни. Можеш да трупаш знания за всичко, което те заобикаля и по този начин да усъвършенстваш себе си, ако това е нещото, към което се стремиш, разбира се. Опознавай цял живот, бъди инициатор на собствената си малка еволюция. Така личностното ти израстване може само да спечели.
В работата нещата също могат да поемат в положителна посока стига да си готов да трупаш знания в свободното си време, за да си осигуриш едно по-добро бъдеще. И тук пак не говорим за пари, а по-скоро за овладяване на занаят до такава степен, че ти да си този, който да избира кое предложение да приеме и кое да отхвърли. Така би намерил правилното място за себе си – там, където да чувстваш, че принадлежиш.
Тази статия би била по-добре разбрана от хора, чийто стремеж към прогрес е нестихващ. Само тогава тезите в нея биха ви се сторили достатъчно оправдани. Такива хора не се примиряват с малко знания, те имат нуждата да надграждат себе си, да си поставят все по-високи цели и да ги достигат.