Личният блог на Станимира • Page 13

10юни 2015 by Lichnostno 1 Comment

Няколко съвета за добра почивка

Щом наближат летните месеци, неотменно всички ние се замисляме къде да прекараме отпуската си, кога да си пуснем почивни дни и как да организираме нещата така, че хем да си починем, хем да правим нещо интересно, хем да си прекараме добре.

Понеже темата е актуална, си позволявам днес да изведа няколко полезни съвета, произтичащи от моя личен опит. Мисля, че доста от тях ще са ви от полза.

1) Дестинация за почивка. Хората си представят почивката по различен начин. За едни тя е на море, за други – на планина, трети пък предпочитат да пътуват из други страни и да разглеждат красиви градове. Където и да сте винаги мислете да посетите такова място, че да имате достатъчно време за странични занимания. Повече дейности ще прогонят скуката, която непременно ще ви налегне, ако в продължение на два или три дни не правите нищо, или правите едно и също. Това може да са – маршрути за разходка, спорт, обиколка по забележителности, дегустация на храни, посещение на културно мероприятие или друго…

2) Време за почивка. Дейностите са добре, когато са премерени. Не им позволявайте да превземат цялото ви време, защото след почивните дни ще имате нужда от почивка. Била съм на екскурзия с екскурзовод и зная колко натоварено може да бъде да следваш програма. Затова моят съвет е сами да си съставяте програма от много възможности, които позволяват да се излежавате до късно или да си подремвате по обяд, например.

3) Широк път. О да, никой не харесва задръстванията и опашките. Само веднъж пътувах във времето, в което всички пътуваха и се уверих, че е много по-удобно и далеч по-спокойно да стана 2 часа по-рано и да тръгна призори. Пътят е широк и трафикът – лек.

4) Инструменти за помощ. Тук включвам освен триъгълник, жилетка, помпа и резервна гума, медицинска чанта и принадлежности като салфетки, дезинфектант, слънчеви очила, зарядно за телефон и подобни. Много пъти ми се случвало да се залея с кафе, да имам стомашни проблеми или други и да съм била неподготвена.

5) Вода, кафе, сандвичи. Никога не знаеш по какъв терен ще пътуваш и дали в близките 100 км ще имаш бензиностанция, на която да спреш. А дали там ще има храна? Да не говорим, че другият вариант са крайпътните ханчета, които доста често предлагат ястия на висока цена и съмнително качество. А вие не искате да получите стомашно неразположение още преди да е започнала почивката ви.

6) Сервиз. Винаги гледайте да изберете дестинацията си според това дали на близо има спешна помощ за вас и за… автомобила ви. В летните жеги радиатори най-много прегряват, понякога се налага смяна на маслото или други неща. Пътната помощ или извозването с хеликоптер за медицинска помощ струват скъпо. Ако отивате на планина, задължително си направете медицинска застраховка.

Някои от вас със сигурност ще кажат, че съм много черногледа. Мнозина са уверени, че много от изброените неща не само, че ще са излишни, но и на тях нищо лошо няма да им се случи. Приятели, читатели, блогъри – не става въпрос дали ще ви се случи нещо, или не. Става въпрос да отидете на почивка без да се притеснявате за нищо. Става въпрос да оползотворите дните си максимално добре и да се забавлявате с пълното съзнание, че можете да си позволите да правите какви ли не дивотии и зад гърба ви ще има помощ от всякакво естество. Все пак почивката, трябва да е почивка и от грижите, нали така? 😉

24май 2015 by Lichnostno 2 Comments

Чудесните летни прически с вдигната коса

Дългата коса е чудесна, но през летните месеци изисква много повече внимание и грижи. Слънце, лек летен „бриз“ и страхотното усещане, когато косите се веят. Мммм, да, но когато сте на море формата се разваля бързо и косата става на клечки – това е неизбежно.

За да задържите добрия изглед на косата си най-лесният и познат начин е да я хванете. Някои не харесват вдигнатите прически, защото смятат, че са скучни. Но всъщност едва ли има толкова много вариации за фризура, както тези с вдигната коса.

Смятам, че като цяло, когато лицето се отваря, жената изглежда много красива. Ето как аз си правя косата през лятото и ви уверявам, че събирам много комплименти.

1. Конска опашка. Вдигам косата на нивото на очите, след като предварително съм топирала горния пласт, за да създам обем, и увивам кичур около малко силиконово ластиче, което съм използвала за целта.

2. Рибена кост. Едва ли има по-симпатична фризура, при това толкова лесна, колкото и ефектна. Спускам няколко кичура пред челото и съм готова. Ако искам мога да я сплета леко извита на една страна или да направя две рибени кости една до друга.

3. Кок с плитка. Придавам обем, хващам косата, сплитам края и същия този край го увивам и захващам с фрукети. Прическата е подходяща за средно дълга коса. При наистина дълга коса може би ще е необходима мрежа за коса за придържане.

4. Висока опашка с водопад от вълни – образно казано. Измивам, сплитам и оставям да изсъхне. След това разплитам и фиксирам. Вдигам на висока опашка и оставям водопада от вълни да пада по гърба. Ако имам повече време, вместо плитка мога да навия с маша краищата.

5. Къса коса. Ако искам да направя драстичната промяна като отрежа косата си, сега е точният момент. Чудесна къса на черта, или пък стъпаловидна падаща по раменете, няма значение. Късата коса по-лесно се поддържа, лесно изсъхва и лесно се фризира.

11май 2015 by Lichnostno 2 Comments

Какво е хетерохромия?

Това е нещо, което всъщност всички сме виждали. Ако не на живо, то поне на снимка, клип или филм. Това е нещо, което ни кара да настръхнем, но не от погнуса, а от интерес. Да, изпитваш неописуемо вълнение, че си срещнал такъв човек.

А именно – с хетерохромия или казано по-ясно – човек с две различни очи. Това явление може да е наследствено, генетично, или придобито в резултат на някакво заболяване. Дължи се на недостик или излишък (различно е при двете очи) на пигмента меланин, който се съдържа в ириса. Хетерохромията може да бъде пълна – когато ирисът на едното око е изцяло различно оцветен от ириса на другото, или частична – когато само част от ириса е по-тъмен или по-светъл. Придобита, хетерохромията може да е резултат на нараняване при преживян удар, или от различно системно заболяване.

На бас, че вече сте се сетили къде сте виждали човек с хетерохромия. Ами ако не на улицата, то определено от кино и телевизионния екран. С хетерохромия са световноизвестните актьори Мила Куинс, Хенри Кавил (последният Супермен), Джонатан Рис Майърс (Дракула от едноименния сериал от 2013-2014 г.), Бенедикт Къмбърбач (Шерлок Хоумс) и други. А ето и поводът за написването на статията ми. Песента на Taylor Swift с невероятно обаятелния, може би дори заради различните си очи, Доминик Шерууд.

17апр. 2015 by Lichnostno No Comments

Следите ли книгите на определено издателство?

Това е днешният ми въпрос към вас: Следите ли книгите на определено издателство? Питам ви не поради друга причина, а от чиста доза любопитство и сега ще поясня защо…

Прави ми впечатление, че моите познати, когато си избират книга, отдават най-голямо значение на корицата, после на автора (ако им е познат), на част от поредица (ако има такава), след което четат анотацията на задната корица и така. Сякаш малцина са тези, които поглеждат към логото на издателството, камо ли да го запомнят и да направят асоциация с него. А всъщност това е важно!

У нас има не малко издателства. Без значение колко е голямо всяко от тях, малко или много, има своя специфика и тематика, които следва. „Бард“ са известни открай време с поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика“. „Хермес“ са публикували какви ли не романи през годините, а „Сиела“ наистина израснаха много и към момента издават почти всички, за което можете да се сетите. „Жанет 45“ са водещото издателство, стане ли дума за български автори, а „Софтпрес“ имат много богат каталог от заглавия. Стане ли дума за специализирани книги в сферата на икономиката и науката – препоръчвам ви „Изток-Запад“. „Рива“ пък са ще са ви изключително полезни, ако се интересувате от история и география…

Има и по-малки издателства, които също заслужават внимание. Говорим ли за фентъзи, обърнете внимание на MBG Books и Ибис. Харесвате ли пътеписи и разкази за реални пътувания и експедиции от чужди страни, то потърсете книгите на „Вакон“. „Атеа“ имат много любопитни заглавия в сферата на конспирациите, докато „Егмонт България“ са насочени основно към тинейджърите и техните интереси. А ако търсите детски книжки, ориентирайте се към „Златното пате“, „Посоки“, „Клевър Буукс“ и „Пан“.

Извинявам се на издателствата, които съм изпуснала, защото няма как да спомена всички. Освен това целта ми в момента е да накарам читателите да се замислят по въпроса. Издателите са много важни – те подбират заглавията, които са налични на българския пазар, те са „производителите“ на една книга, от тях можете да търсите отговорност при лош превод или некачествено издание. И пак са те, които заслужават похвала, ако са свършили работата си добре и вие сте доволни от книгата, която сте закупили. Интересувайте се от издателя! Да познавате него може да се окаже по-ценно, отколкото да познавате автора.

08апр. 2015 by Lichnostno No Comments

Разликата между неврология и нефрология

Играта на думи винаги е будела любопитството ми. Забавлявам се с разни скоропоговорки, каламбури и главоблъсканици. Прави ми впечатление, когато човек използва думите си уместно и на място, особено ако е по-забавен начин. Още повече се впечатлявам, когато някой показва, но без да парадира, че притежава висока обща култура. А най-интересно ми е, когато се комбинират тези две неща.

В тази връзка наскоро научих каква е разликата между неврология и нефрология. Знам, че за някои от вас това няма да е нова информация, но за мен се оказа доста интересно. Понеже не съм имала близък досег с медицината до сега, пък и избягвам да посещавам болници, доскоро не знаех, че съществува професия нефролог. Нека обясня…

Всички сме чували за невролозите. Те се занимават с изучаване, изследване, лекуване и диагностициране на нервната ни система и настъпили по нея изменения. Често ги споменават по новините, филмите и телевизията. Като цяло този термин ни е познат. А осъзнавате ли колко много неща се променят само с една буква? Докато „невро“ произлиза от гръцкия корен за нерв, то „нефро“ също произхожда от гръцки, но означава черен дроб. Респективно нефрологията е специализираната наука в медицината, която се занимава с изучаване и лекува на бъбречни заболявания. Интересно, нали? Бяхте ли се замисляли по този въпрос?

31мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Няколко думи за „бащата на историята“

Започвам с един въпрос. Можете ли сега и веднага, без да правите справка в интернет или в друг източник, да ми кажете името на онзи древен грък, за когото се смята, че е баща на историята. Херакъл ли беше? Не, това е другото име на Херкулес. Може би Хипократ? Не, той беше „бащата на медицината“. Тогава Херодот? Да, точно така.

Смята се, че Херодот е роден някъде около 484 г. пр.н.е. в град Халикарнас. Чували ли сте за това място? Не се безпокойте, ако не сте. Това е едно от старите имена на днешния град Бодрум, който на свой ред се намира по източното крайбрежие на Турция, на едноименен остров.

А всъщност защо Херодот е известен като „бащата на историята“? Това е определение, което някога му е дадено от оратора Цицерон и се е запазило до днес. Херодот е първият ни известен историк, от когото е запазено цяло произведение. Става дума за неговата „История“, която в последствие е разделена на 9 части, кръстени на деветте музи в древногръцката митология. За Херодот знаем, че е израснал в заможно семейство, имал е възможност да получи качествено образование и е пътувал много из Азия, Европа и Африка. Събирал е ценни исторически и географски знания, но е важно да отбележим, че гърците по онова време не са правели значими разлики между история и география, поради което дори са смятали Омир за първи историк. Но в момента говорим за Херодот, нали? Историите, които той е писал, са били записвани с идеята да бъдат преразказвани, поради които авторът им е обръщал значително внимание на боговете, митовете и съдбата. Има хора, които застъпват идеята, че Херодот е „баща на историческите измислиците“, но въпреки обвиненията, които се отправят по повод достоверността на неговата „История“, все пак значението й е неоспоримо. Тъй като някогашните ни предци, живели по нашите земи, а именно траките, не са имали собствена писменост, зя тяхното минало също съдим от записките на Херодот, както и от други чужди писмени сведения.

И една последна вметка. Знаете ли, че именно „бащата на историята“ е първоизточника на познатите ни 7 чудеса на света, защото е първият ни известен човек, съставил някога списък на античните забележителности.

17мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Буккросинг или невероятните места, където можеш да намериш приказките на Светльо Кантарджиев

Знаете ли какво е буккросинг? Това, най- общо, е размяна на книги. Взимаш и в замяна оставяш своя. В София има няколко кафенета, в които освен да се наслаждаваш на напитката си, сам или в приятелска компания, спокойно можеш да отидеш до близката лавица с книги и да си вземеш нещо за четене. Звучи много забавно и действително е.

Вчера се разхождахме с приятелка и за отмала седнахме в случайно кафе. Ще ме извините, но не си спомням името му. Докато тя намери старо издание на Евгени Онегин на Пушкин, аз просто се присегнах към рафта до мен и сграбчих наслуки детска книжка. Оказа се „Как леопардът стана на петна” на издателство Ню Медиа Груп, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Отдавана знаех, че издават и приказки за деца, но не бях попадала досега.

Заинтригувана от заглавието, заразглеждах страниците и се зачетох в книгата на Ричард Кимплинг. Нямаше обаче как да я взема, защото не носех друга. Затова просто отидох до бара и се измолих да ми я запазят. Сервитьорката се нави и още същия следобед се върнах за изданието на Светльо Кантарджиев. На нейно място оставих една италианска фантастика, която и без това мъчно четях и така и не дочетох.

Буккросингът е социален феномен от значима обществена полза. Книгата е много специфична вещ, която прочиташ веднъж и най-често оставяш след това. Така де, колко книги сте препрочели? Има книги, които желаеш да притежаваш и запазваш у дома, защото си се влюбил в историята или просто искаш да завещаеш на поколението си. Но има и такива, които не са ти допаднали и когато станат много на рафта има две възможности – да ги изхвърлиш или да ги дариш. Да изхвърлям книги не обичам. Не ми се струва редно. Да дарявам – нямам време. Не мога и да изкарам два кашона и да продавам пред дома си. Немислимо е! Но буккросингът дава възможност за замяна, защото това, което не ти е интересно на теб, може да се превърне в любимо за друг.

Никога не съм предполагала, че ще заменя книга за детска, но какво да направя като книгата от издателството на Светльо Кантарджиев ми грабна погледа и ми се стори нетипична, интересна и много хубаво илюстрирана. Точно типът, който искаш да притежаваш. А и не всеки ден научаваш как леопардът е станал на петна, нали? 😉

12мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Павилион за щастие

Доста често се чудя на хората, които вечно се оплакват. Жалват се, че са нещастни, че не могат да намерят радостта в живота си и са недоволни от всичко, което им се случва. Ако ги наблюдаваш внимателно обаче, ще забележиш, че се усмихват, когато видят нещо забавно на улицата, подарят им цветя или си купят нова придобивка. А мъжете вкарват онзи доволен лукав поглед всеки път, когато видят хубава жена. Явно всички тези неща до известна степен им носят някаква положителна емоция, след като тялото им реагира неволево.

Всъщност много малко са хората, които са успели да наложат пълен контрол над емоциите си. Да се спрат преди да се усмихнат спонтанно, да останат безизразни при различни ситуации. Показването на емоция обаче свидетелства за наличието на чувства. Тялото им възприема и реагира на определени обекти, само разумът не иска да възприеме тази реакция като позитивна.

Тогава тези хора имат проблем на психическо ниво. Техните очаквания за щастието и радостта са далеч над действителните. При това положение, дори пред очите им да изникне павилион за щастие, те най-вероятно ще се оплачат, че късно се е появил, че е твърде висока цената (например бръчки от усмивки) и ще го подминат ей така.

Тези хора са неспасяем случай. Докато не променят мисленето си, няма да изпитат задоволство. Оставете ги просто да минат транзит през деня ви и не им позволявайте да ви развалят настроението.

04мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Еластична ли е любовта?

Австралийската певица Сиа (SIA) най-сетне показа лицето си. Преди време бях специално проверила биографията й в мрежата и всичко, което срещнах, беше гръб и къса руса прическа. Към четиридесет годишната певица с уникален глас не притежава типичната за поп-а визия. Не прилича на Бейонсе, Кристина Агилера или Дженифър Лопес. Независимо това гласът й е разпознаваем, а стилът й – неподражаем. Песните й са както съдържателни, така и с майсторски изпипани видеа, които често разиграват някаква сцена, тясно обвързана с текста на песента. И този подход не бива да ни учудва. Въпреки че певицата рядко участва в клиповете си, тя самата е техен режисьор, а кой по-добре би могъл да предаде посланието чрез музиката си, освен самият изпълнител.

„Еластично сърце“ (Elastic heart) е поредната песен-поема от Сиа. Клипът е направо разтърсващ. Дванадесет годишната танцьорка Мади Циглер си партнира с известния актьор Шая Лебьоф. Веднага след премиерата си многопластовият им сложен танц в клетка предизвика скандал. Мнозина се изказаха, че това е педофилия, но честно казано, аз дори не я виждам. Този клип е сблъсък! В него всеки детайл е изпипан така, че да няма никакъв сексуален намек. Нищо, че двамата се докосват. Шая не докосва младата танцьорка Циглер така, както мъж би докоснал жена. Погледите и на двамата са измъчени. Мади е като Маймунка, която дразни Звяра. Образите са психологически наситени и изразяват състояния. Състояния на пълно отричане, на капитулация, на осъзнаване, на каратзис. Две контрастни състояния на една душа. За мен, като човек, който много се е интересувал от психология, подобна драматургия представлява истински интерес. Потърсете текста на песента, ако не можете да различите думите, и след като го прочетете и вникнете в дълбочината му изгледайте клипа. Ще видите драмата, борбата, отстъплението.

24фев. 2015 by Lichnostno No Comments

Дали котките са способни на заговор срещу нас?

Винаги се забавлявам с теории за световни котешки конспирации. Те станаха изключително популярни и след редица филми, в които кучета защитават стопаните и човечеството от котеекспанзия.

Действително не зная на какво се дължи тази четирилапа, мустаката мяукаща параноя. Мнозина търсят причините за подобно поведение на хората в историческите извори. Всички знаят, че в Египет котката се е смятала за един вид божество, чувала съм и че котките не са споменати изобщо в библията. Като включим и митовете, че са най-добрите приятели на вещиците, добавим острите зеници и мисленето, че са адски животни… то тогава страхът от тях е напълно оправдан.

Ако обаче погледнем от малко по-научна и психологическа гледна точка, то трябва да заключим че егоистичния характер на това животно и трудната му привързаност към човека може да се окажат поредни два силни довода против тях. Котките са много свободолюбиви.

Ако ги затворите в апартамент и ги оставите сами, биха могли да ви напакостят. При тях злобата е много силно изразена. Но аз лични смятам за по-подходящо изказването, че това е животно при което дивото зове. Всички представители на семейство котки са изключително активни на големи територии и през нощта. Обичат да маркират и пазят „завладяното“. Затова и котката ви през деня се чувства сънена и често си мисли как да улови нещо, да си подостри ноктите и то все на рамката на стола, масата или дивана, и срещне ли друга котка става непоносима.

Не трябва да се сърдите, че на вас ви се иска да опитомите толкова упорито и свободолюбиво диво животно. Меката козина, гъвкавата и грациозна осанка и различния поглед ви привличат. Да, котката е гушливо създание, но ще се гушка, когато сама пожелае да маркира, ще ви удостоява с внимание, когато на нея й харесва. Ефектът от опитите ви за дресировка може да е изключително обратен. Накрая вие ще се съобразявате с тази капризна принцеса, вместо тя с вас.

И независимо всичко изброено дотук, е безпочвено да продължавате да вярвате, че пухеният ви питомник крои нещо зад гърба ви.