M-tel Loop Extreme

Оптимизацията на разходите е ключова за личните финанси и живота на всеки студент 🙂 Та реших и аз, че е време да си огранича сметките, които плащам всеки месец – интернет, мобилен телефон и други. За целта се разтърсих за изгодни планове на мобилните оператори, които ще ми излизат по-изгодно от сегашния.

След известно ровене в сайта им и сравняване, стигнах до заключението, че най-най-изгодните пакети в Loop на M-tel. И побързах, докато съм още „млада“, да подпиша договор за нов тарифен план, както знаете мрежата е ограничена само за хора до 26 години.

В Loop има шест абонаментни плана, които биха били правилното решение за почти всеки профил от нужди на млад човек. Аз реших, че мен най-много ме устройва планът M-tel Loop Extreme, но в момента от компанията са пуснали и един летен пакет – MegaLoop, който също е много изгоден.

Та в моят план имам малко по-висока месечна такса, но за сметка на това 200мин. към всички национални мрежи, 2000мин. към Loop и Семейство и приятели, Неограничен интернет със 100MB на максимална скорост и 100 безплатни SMS-a в мрежата на Мтел и Loop. Излиза, че ще се възползвам много повече от спектъра услуги на мобилния оператор, но ще плащам с поне 30% по-малко, отколкото досега. Целта е постигната 🙂

Трябва да похваля служилите в офиса на телекома, които бяха много услужливи, разясниха ми всички подробности по договора и абонаментния план, и изобщо, получих едно страхотно отношение.
Предполагам, че този материал ще е полезен на студентите като мен, които все още могат да се възползват от младежката мрежа на мобилния оператор.

Ролята на бащата във възпитанието ни

Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.

За жените и професиите

Днес искам да споделя моето мнение за нас жените и обществото.
Няма никакво съмнение, че обществените промени, настъпили през последните уж демократични години оказаха влияние на жените. Незнам за добро или лошо, но ние жените или поне бъдещите такива, гледат на живота си по различен начин и вижадат съвсем различни и нови перспективи на своето развитие. Докато в миналато се считаше, че за една жена е достатъчно да бъде съпруга и майка, днес не е така. Днес обществото като цяло напълно промени виждането си за потенциалното място на жената в нашия свят на демократизъм и непрекъснато развитие.
Това поне за мен означава, че нашите сегашни възможности са много по-големи във всяко едно отношение. Прекрасно е, че в повечето професии все по-често и плавно навлизат все повече представителки на нежния пол, че изискванията все повече се уеднаквяват и за двата пола. Лошото е обаче, че нашето общество очаква от нас жените да бъдем професионалисти и в същото време да се грижим за цялото семейство, и най-вече добре за децата си. Трябва да има според мен една голяма граница на обществените очаквания към една жена. В крайна сметка нали макар и жени все пак сме хора. Споделям известните си съмнения, че нещо в тази посока ще се промени. Защото от дълги години за някои от мъжете жената е тази която върти къщата, гледа децата и т.н.

Разходка сред природата

Ето, че пролетта дойде и времето се затопли. Така зажадняла за хубаво, и слънчево време, едва дочаках да излезна на разходка сред природата с приятели. След дългата и тежка, студена зима чувството е толкова приятно, че все едно досега човек е бил вързан. Когато чуеш как птичките пеят своята песен и видиш хората излезли навън с децата си усещаш, че духа на настроението е приповдигнат. След обиколката из парка, аз се почувствах много отпочинала и заредена с енергия. Едва ли има човек, който не харасва топло време в съчетание с пеещи птички, разцъфнали дръвчета и прегърнати влюбени двойки. Разбира се и приятните мигове с приятелите ми бяха допълнителен положителен заряд за душата ми и повдигнаха тонуса на моя ден. Тази разходка за мен разкрива малка част от приятните мигове, които ни очакват през лятото. Сега с нетърпение очаквам да се затопли времето окончателно и да открием летния сезон. Лятото е пълно с енергия, с усмихнати хора и е времето в което се изживяват незабравими мигове, поне за мен. България е място, в което има много красиви места, на който когато стъпя ме карат да се чувствам горда и истински щастлива българка. Разбира се, няма да пропусна и морето тази година, смятам да си подаря едно вълнуващо преживяване, за което ще Ви разкажа понататък.

Cloud хостинг от ICN.bg

Стана време за преразглеждане на хостинга. До момента хоствах в 4 провайдъра на споделен хостинг – някои в България, други в САЩ и Канада. Това беше хубаво от гледна точка на децентрализацираност – ако единият хостинг се прецака  – падат само 1-2 сайта, останалият ми бизнес си върви.  Обаче… трябваше да се занимавам с много акаунти, да правя плащания към различни компании (чуждестранните по-трудно се осчетоводяват), цялото това удоволствие излизаше много, много скъпо (не успявах да използвам ресурсите дори на 50%)… Абе имаше си доста недостатъци.  Наскоро видях реклама на новата услуга на ICN.bg  – Cloud хостинг, и след известно проучване – реших да се преместя.

Cloud-ът гарантира, че даунтайма ще е няколко пъти по-нисък, защото при спиране на единия сървър-майка, веднага информацията се копира на друг и няма никакво прекъсване при отваряне на сайтовете ми за клиента.  Паралелно с Клауд хостинга, реших да се възползвам и от една безплатна услуга на ICN – CloudFlare, която в някаква степен защитава от denial of service атаки, и позволява по-бързото отваряне на сайта, в която и точка на света да се намира потребителя. По този начин намерих компромисен вариант – издръжлив хостинг на едно единствено място, който може да поеме адекватно и българските, и сайтовете ми на английски, без да има забавяне нито в България, нито в САЩ и дори в Азия. За целта помолих приятели в Берлин и Чикаго да тестват някои от сайтовете ми след преместването – всичко беше ОК!

Всичко това доведе до сериозна оптимизация на разходите и усилията по поддръжката. Вече нямаше нужда да плащам на 4 хостинга, за услуги, които не успявам да използвам поне на 60%. С клауда от ICN.bg мога да увеличавам произволен ресурс когато си поискам. При мен например често не достига CPU, но няма нужда от хостинг компанията да ми пишат и да ми правят забележка – аз сам си го увеличавам за сравнително малко покачване в цената и резултатът се проявява в реално време.

Няма как да не поздравя съпорта на ICN. Толкова сайтове не се местят лесно и със сигурност нямаше да успея без професионалната им помощ. Благодаря и препоръчвам с две лапи!

Комплексите като синдром

Всеки един от нас е рожба на комплексите (че кой жив и нормален човек не страда от тия недостатъци, съпътстващи неотлъчно нашия характер, те ни притесняват и доста пъти тормозят). А те могат да се породят и от поведението на околната среда. Във века на екологията, околната среда представляват и околните люде, а не само земята и горите. Чувството на неудволетворение, наречено от психолозите „фрустация” е едно емоционално състояние на човека, понякога излъган от своите очаквания. Налице е създадена пречка към изпълнение на силно желана цел, може да бъде резултат на собственото неумение да се пребориш с пречките, с високата летва, която са ти поставили. Но това може да бъде резултат и на поведение на околните, които ти пречат. Колко ли са тези, които не са били победени от „стечението на обстоятелствата” ? Затова ние трябва да уважаваме всеки един човек, който се стреми към нещо свое като амбиция, който се бори с изкуствено създадените пречки. Работата е там, че той понякога се уморява преди или непосредствено след финала, както е при дългите бягания. Рекордът е налице, но е настъпила сърдечна слабост. Затова не трябва да се пречи на който и да е човек да се развива и стреми към постигане на своя идеал. Щом може и щом иска нещо позволено. Все пак той е полезен със своите резултати. Но да се сложи край на комплексите е доста сложен и сериозен проблем, който се корени в нашето детство и да се разбере не е никак проста работа.

Осми март и жените

Международния ден на жената се празнува всяка година на Осми март. Всяка година, когато наближи тази дата аз като студентка-надявам се някой ден бъдеща майка и жена, си задавам един и същи въпрос-дали има някакъв смисъл да се празнува този празник ? Не е ли редно всеки ден за една жена и нейния любим да бъде празник или поне повод или причина за отбелязване на нещичко. Някой път се питам дали този празник има някаква връзка в исторически, културен и политически аспект. Или пък е поне на някоя част от мъжете още един повод за яко напиване. Искам да кажа, че не е ли това още една част от голямата броеница на празниците в България ? Но да се върна на празника ни мили нежни половинки на света, моята майка ми е споменавала, че е възникнал по времето на социализма. На този празник е била отдавана голяма почит и уважение сред висшите ешалони на тогавашната власт, а и сред работническата класа т.е. сред обикновените хора. Преди време са се организирали огромни и пищни тържества в големите заводи, където жената работничка била издигана в култ и са се надпреварвали кой – коя и как да уважи и почете. В този ред на мисли напоследък този празник май се е превърнал повече в празник на колежката, имайки предвид поднасянето на някакъв букет или цвете на работното място. Но само празник на жената ли е, не е ли редно да се уважи и майката ? Тази която е даваща и даряваща първия искрен вик за живот!

Хармонията в нас

Ние сме младите и бъдещи надежди на майка България – студентите. Някои от нас често не въдворяваме около себе си никакъв ред да не говоря за хармония. Всяка работа изисква да има определен порядък. Именно той е условие за много успешно развитие. Редът е вид организация на някакво наше трудово усилие и най- вече съобразено с последователността на всяко действие. Често обяснявам на моите приятели, че около човек ако царува хаос всички негови усилия са обречени на провал или дори се осуетяват. Но редът е нещо повече от ред: той за мен е израз на една вътрешна хармония, която по природа и правило само ние хората имаме тази възможност да я притежаваме. Мисля, че хармонията и редът вървят ръка за ръка, защото те олицетворяват човешкия труд, придава му красота и цялостна завършеност на успеха. Жалко, че някои от нас младите се примиряват с това безредие и хаос около тях и във тях, защото според  мен нищо не е така пагубно, както разхвърляността и неорганизираността. Това е вид анархия, по-лоша от всичко (сещам се за демократичните промени споходили България по-времето на прехода …..но това е друга тема), защото редът е важно условие  за израстване  и извисяване на човека и трудовото усилие. Те са предпоставка за здраве и дълголетие, тъй като незаменимо подпомагат нашето съществуване в усилието ни да се трудим и вървим напред и нагоре. Именно по този начин като си създаваме ред и хармония около нас, като я въдворяваме непрестанно в живота си, той протича доста смислено и пълноценно.

Дребните смислени и релаксиращи неща в живота

Искам да ви кажа, напук на вятъра с неговата смразяваща и неприятна сила, хапещото зимно слънце, студа и снегът не трябва да забравяме дребните и обикновените неща. Защото именно те ще ви топлят в тия мразовити и сибирски зимни дни. Аз ви препоръчвам да се смеете колкото се може по-често. Смехът е и ще бъде завинаги най-доброто лекарството против стреса. Някои изследвания доказват, че именно смехът повишава нивото на ендропини в организма. На кратко това са елементите, подобни на морфина, които облекчават болката и напрежението. Не забрававяйте и най-вече музиката – да слушате и да пеете, романите, телевизията и домашните животни. Нека винаги мечтаенето и усмивките не отсъстват от вашето ежедневие. По този начин всичко ще бъде цветно и ефирно. Доказано е, че кръвното налягане пада, когато галим кучето или котката си. За галенето и кръвното мога да го кажа, че е така защото имам котка и се убеждам в това всеки изминал ден. Много мои приятелки и колежки днес релаксират с аромотерапията или с някакъв вид трансцендална медицина. Но според мен универсален метод за борба  със стреса обаче все още няма. Тайната е в откриването на онзи, който е добър за всеки от нас. Не забравяйте и дребните радости от живота. Методите  за релаксация  могат да ви помагнат да се справите със стреса, но успехът ви ще е пълен, само ако съумеете  да върнете вкуса си към живота и да възстановите вярата в себе си.

Хората с увреждания

Знаем ли как да се отнасяме към хората с увреждания ? Този въпрос си го задавам във всеки един момент, когато срещна някого от тях – хората с увреждания. Дали всички и докога ще продължаваме да обръщаме глава в друга посока виждайки тези хора в това неравностойно положение. Мисля си като млад човек, че е крайно време да спрем с това „отвръщение” което декларираме към тях. Защо ли имам усещане,че те го забелязват и стават още по-раними от това си положение? Даже съм склонен да смятам , че те се обиждат от подобен жест на отхвърляне. Защото все още не сме дорасли. Редно ли е да продължаваме по този начин с един негласен отказ да се интегрират в живота на всички нас. Правилно е, че ние трябва да имаме гражданско чувство, огромна съпричастност, която би трябвало да засвидетелстваме към тях непрекъснато. Крайно време е да преодолеем това наше малодушие и да облекчим  изолацията и душевното им страдание. Като един лесен и прост пример мога да предложа поне веднъж  да се помогне на някой човек с увреждания – да пресече улицата, да разговаряме нормално, да му опишем нещо което не вижда. Нека за в бъдеще да се опитваме да разширяваме хоризонта. Именно по този начин ние ще се чувстваме удовлетворени. Поне се надявам да предизвикаме усмивка, която е най-безценната награда. Радвам се ,че в почти всяко училище, учреждение и т.н. има рампа за инвалиди. Това е доста успокояващо и означава, че все пак има някой които да мисли и за тях.