Както може би знаете, според плана за деинституционализация, приет от МС, децата в домовете за сираци трябва значително да намалеят в следващите години, докато накрая започнат да се закриват. Вече е ясно за всички, че тези институции вредят изключително много на детското развитие, а децата имат нужда от индивидуално внимание и живот в семейна среда.
Децата имат нужда от грижа и тя може да им се осигури единствено, ако повече семейства у нас започнат да осиновяват или станат приемни. В това отношение имаме известен напредък през последните години, но тенденцията трябва да продължава да се засилва, а приемното родителство да се стимулира. Основният проблем пред хората, желаещи да станат приемни родители е финансовият. Издръжката, определена от държавата за едно дете е прекалено ниска и вероятно не стига дори за храна. В такъв случай, за да просъществува приемното родителство, трябва или държавната издръжка да се увеличи или да се осигури алтернативно финансиране. Даренията изглежда са единственият начин. Те се случват и в момента – компанията Мобилтел, например, дарява по 100лв./месечно на първите 100 приемни семейства за годината, а ако детето е с увреждания, дарението се увеличава на 200лв. Освен това телекомът вече десета година подкрепя дома за деца с умствена изостаналост в Мездра. Има и много други като Мобилтел социално отговорни фирми, а и личности, но за съжаление за сега не са достатъчни. Трябва и ние – обикновените хора, да започнем да помагаме ако не финансово, то поне с предмети от първа нужда. Защото феноменът деца без родителска грижа е проблем на обществото и то трябва да поеме отговорност и да се погрижи за последствията.
Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.
Ето, че пролетта дойде и времето се затопли. Така зажадняла за хубаво, и слънчево време, едва дочаках да излезна на разходка сред природата с приятели. След дългата и тежка, студена зима чувството е толкова приятно, че все едно досега човек е бил вързан. Когато чуеш как птичките пеят своята песен и видиш хората излезли навън с децата си усещаш, че духа на настроението е приповдигнат. След обиколката из парка, аз се почувствах много отпочинала и заредена с енергия. Едва ли има човек, който не харасва топло време в съчетание с пеещи птички, разцъфнали дръвчета и прегърнати влюбени двойки. Разбира се и приятните мигове с приятелите ми бяха допълнителен положителен заряд за душата ми и повдигнаха тонуса на моя ден. Тази разходка за мен разкрива малка част от приятните мигове, които ни очакват през лятото. Сега с нетърпение очаквам да се затопли времето окончателно и да открием летния сезон. Лятото е пълно с енергия, с усмихнати хора и е времето в което се изживяват незабравими мигове, поне за мен. България е място, в което има много красиви места, на който когато стъпя ме карат да се чувствам горда и истински щастлива българка. Разбира се, няма да пропусна и морето тази година, смятам да си подаря едно вълнуващо преживяване, за което ще Ви разкажа понататък.