Съхранението на културните ценности е важен елемент от историята на един народ. Именно заради това, всеки човек трябва да има самоосъзнаването и да се чувства задължен да пази своя поминък. Ако културното наследство в България не се опази, то няма как следващите поколения да получат информация и да изучат миналото си. Затова инициативи като тази на Фондация Мизия и учредителя й Светльо Кантарджиев за създаване на музей с цел идентификация, реставрация, консервация и експониране на ценни културни и исторически ценности трябва да бъдат подкрепяни. Музеите са местата, където се съхранява голяма част от културните ценности на една страна. Там има експонати познати от преди стотици години, които днес не се срещат и ако не са били запазени, българина нямаше да знае как са живели неговите деди. Освен това, има различни видове музеи според това, какво се съхранява в тях. Археологически, исторически, етнографски, природонаучен и други.
Днес в големите градове на България има по няколко музея, които са запазили историята ни. По-голямата част от тези музеи са включени в „Стоте национални туристически обекта”. Най-големия от тях в нашата страна е „Националния исторически музей”, намиращ се в столицата. Той е първият, дал началото на музейното дело. В него могат да се разгледат съхранени културни ценности, които ни дават представа за това как са изглеждали нашите деди, какви дрехи са носили, с какви оръжия за се отбранявали и т.н. Във „Варненския археологически музей” може да се разгледа златно съкровище, за което се смята че е най-старото в света. Това е може би най-реалистичен начин за съхранение на културните ни ценности, който ни дава ясната представа и нагледно ни показва миналото.
Не само майките имат задължения и проблеми в наше време. Според мен бащите би трябвало да бъдат подложени също на задължения и от там идва същия стрес както и при майките. Но все пак въпреки гъвкавия семеен график, който се изготвя в днешно време ни позволява да смесваме домашните и служебните задължения. С навлезлите съвременни технологии, благодарение на които работата може да се извърши и в къщи, бащите все още играят по-скоро „поддържаща мъжка роля” при отглеждането на децата. Пиша това, защото имам приятелка която не смее да каже на своята половинка, че в този съвместен живот наречен венчален брак и той има задължения и отговорности към развитието и възпитанието на тяхните деца. За разлика от този баща много бащи се разкъсват между службата и дома и в крайна сметка не успяват да се справят адекватно и с двете задължения. Голямата дилема е – дали да работя допълнително, за да нося повече пари вкъщи или да помагам повече в отглеждането на детето. Бащите се страхуват, поне според мен че ако не прекарат повече време с детето си, то ще ги замени в съзнанието си с образа на някой друг любим човек – това за мен е доста фатално и пагубно за самото дете и неговите родители. Колко от нас са си казвали: бих искал да виждам баща си по-често, той все работи. Знам, че го прави заради нас, но предпочитам присъствието му пред всички материални облаги, които ни носи работата му.
Ето, че пролетта дойде и времето се затопли. Така зажадняла за хубаво, и слънчево време, едва дочаках да излезна на разходка сред природата с приятели. След дългата и тежка, студена зима чувството е толкова приятно, че все едно досега човек е бил вързан. Когато чуеш как птичките пеят своята песен и видиш хората излезли навън с децата си усещаш, че духа на настроението е приповдигнат. След обиколката из парка, аз се почувствах много отпочинала и заредена с енергия. Едва ли има човек, който не харасва топло време в съчетание с пеещи птички, разцъфнали дръвчета и прегърнати влюбени двойки. Разбира се и приятните мигове с приятелите ми бяха допълнителен положителен заряд за душата ми и повдигнаха тонуса на моя ден. Тази разходка за мен разкрива малка част от приятните мигове, които ни очакват през лятото. Сега с нетърпение очаквам да се затопли времето окончателно и да открием летния сезон. Лятото е пълно с енергия, с усмихнати хора и е времето в което се изживяват незабравими мигове, поне за мен. България е място, в което има много красиви места, на който когато стъпя ме карат да се чувствам горда и истински щастлива българка. Разбира се, няма да пропусна и морето тази година, смятам да си подаря едно вълнуващо преживяване, за което ще Ви разкажа понататък.
