И Шакира запя за Световното по футбол

mgid uma video mtv.com 1047122С наближаването на Световното първенство по футбол в Бразилия, все повече, не толкова футболни, колкото музикални, фенове се питат коя ли ще бъде тазгодишната официална песен.

Зашумя се, че това ще е на Дженифър Лопес и Питбул, с участието на местна изпълнителка, след това – на Дженифър Лопес и Рики Мартин. Вторият вариант ми се струва по-логичен, ако приемем, че са поставили задачата на звезди, които вече са пели на стадиона за събитието. А ето, че днес, благодарение на бързата реакция на фейсбук приятелите ми разбрах, че и Шакира има фантастично парче по темата.

Клипът е продуциран от Активия – млечният продукт на Данон, така че песента ще ви е позната от веселата телевизионна реклама с начертаните усмивки върху танцуващия корем на певицата. Любопитно обаче е не това, а фактът, че във видеото участва невръстният син на поп-изпълнителката. Малкото дете рита топката срещу слон, който грижливо поема кожено кълбо с хобота си. Вижте сами:

 

 

 

Тема: Зелено. Странни животни по света

Здравейте! Днес ще отделя време да пиша за най-странните животни на света. Може би защото скоро бях сред природата и ми се ще да я подкарам малко по… ами как да го кажа – зелено, живо.

Искам да започна първо с това, че се радвам, че родината ни се намира на такава географска ширина, че са ни спесетени близки срещи с доста неприятни растителни и животински видове. Не влагам нищо негативно в понятието „неприятни“, а по-скоро искам да кажа, че би ни било страшно да си съжителстваме с тях. Ето, например, ако бяхме малко по на юг, нямаше да се наслаждаваме на такава зеленина. Може би щяхме да имаме маслини, но климатът нямаше да е благоприятен за тучна зелена трева, високи широколистни и иглолистни гори. За сметка на това можехме да имаме цял куп хапливи насекоми и отровни змии. Още по-на юг и работата става наистина сериозна – джунгли и всякакви видове, както и всякакви болести. По на север пък щяхме да сме от мръзнещите и нямаше да можем да се наслаждаваме на хубаво лято и топло море. Дори не си заслужава да споменавам сметките за електрическа енергия и парно. А сега по темата:

Okapi2Наскоро четох много интересни статии. Попаднах на уникални животински видове, за които не предполагах, че изобщо съществуват. Направиха ми впечатление няколко, но днес ще отбележа само два от тях.

Едно от най-странните животни определено е Окапи. Едни много интересно чифтокопитно, което прилича на жираф, но с далеч по малък врат, и зебра. Живеете само и единствено в Конго, в тропически гори Итури – резерват създаден специално за неговата защита. То изглежда самотно и наистина предпочита самотния начин на съществуване.

narval06Другото животно обаче съвсем целенасочено търси с кого да контактува и да се фехтова. Знаете ли, че съществува морски еднорог. Животното се нарича Нарвал и неговият рог всъщност представлява издължен ляв резец. Уникални арктични животни. Мъжкият може да достигне до 4,5 метра в дължина и тежест – 2 тона.

Но разбира се, такива интересни животни нямат в съвременният свят много добра съдба. За жалост и нарвалът, и окапи са в червения списък на застрашените видове.

Какво ни е необходимо, за да живеем добре?

Колкото и скромно и парадоксално да звучи – единствено здраве и късмет! Има и още нещо, което ги предхожда, но за третото след малко…

Малцина знаят, че здравето обединява не само физическото ни състояние, но и социалното благополучие. Т.е да сме здрави означава да не страдаме от заболяване, но и да не ни измъчват състояния като депресии, постоянна тревожност, натрапчиви мисли, да имаме добър тонус и ведро настроение.

Благодарение на доброто здраве ще бъдем работоспособни, а при това положение, с малко късмет можем да изградим добра кариера и съответно да постигнем желан от нас финансов резултат. Късметът ни е необходим и в дневните ни задължения, и в личните ни отношения с близки и приятели, и в любовта… Без късмет би било трудно започването или завършването на всяко начинание. Ако имаме късмет и здраве, щастието и радостта ще са на крачка разстояние. 🙂

392dd6bd30363e07_shutterstock_149301761.previewНо преди всичко: Човекът е социално същество! Той е създаден да комуникира. Какво ни е необходимо да живеем добре? Ами просто контактът с хората. Понякога не е нужно да споделяме интимни тайни, а просто разговор. Понякога не е нужно да говорим, а просто човешко присъствие, с което да споделяме пространството. То носи сигурност, спокойствие и отнема самотата. Човекът без друг човек би могъл лесно да загуби психическото си равновесие и оттам и здравето…

Така че всикчо, което ни е необходимо е много по-близо до нас, много по-достижимо отколкото онова, което си мисли, че ни е нужно и се вайкаме заради несбъднатите си мечти. Помислете върху това.

Почивка в еко селище

Дъждът вали, вали и не спира да вали… Ако предстоеше вашата дълго планирана почивка със сигурност щяхте да сте възмутени от прищявките на времето…

Всичко започна, когато видях прогнозата за празничните дни и ми стана 1947757_698075413578270_1067189605_nлошо. Бива ли такъв късмет… да се ненадява човек! И то след като с такова желание събрах голяма компания приятели, с която да посетим селището. Бях на косъм да разваля резервацията, но ме разубедиха. Съжаленията ме заглозгаха още повече, когато се заизкачвахме с автомобил към Цигов Чарк, а дъждът все така настоятелно не спираше. Но щом видях приказно наредените вили, точно като на картинка, всичките ми притеснения се стопиха. Измитите прозорци от дъжда отразяваха ширналия се хоризонт – малкото езерце, поля, гори и планини. Задуха на свежест, а в кратките проблясъци на слънцето всичко засия.

Отседнеш ли в близост до Велинград, имаш чувството, че си герой от немски или английски романтичен филм. Прекарваш дните си в разкошна обстановка насред изумрудената природа. Теменужките наболи сред новата трева, дивите ягоди започнали да отварят малките си листа.1506562_733311186721359_8989948403551789007_n

През празничните вечери стояхме до късно в механата. Всяка сутрин се наслаждавахме на традиционни закуски. Масите бяха декорирани чудесно и създаваха много настроение на гостите, а менюто ни изненадваше с прекрасни домашни рецепти.

 

Имахме си всичко – и телевизия, и Интернет, но повярвайте не ползвахме нито едно от тях. И все пак бе хубаво да знаем, че дори далеч от сивия град и напрегнатото ежедневие имаме необходимото, за да сме кънектнати към света и получаваме нужната информация, както и да сме във връзка с близките си.

Прикрепям и снимки от цялото еко селище – точно така, както го видяхме – приказно и спокойно. Място, което в никакъв случай не ме разочарова, независимо лошото време. А що се отнася до обслужването – то беше на ниво.

Да мислим в зелено

Нямам предвид опазване на околната среда, а по-скоро привлекателни идеи, които да внесат природата в ежедневието ни. Факт е, че зеленият цвят успокоява погледа, подпомага концентрацията и повишава работоспособността. Освен това придава уют и свежест на всяка обстановка, стимулира и сетивата ни.

Мнозина в търсенето на среда на комфорт използват нестандартни решения и получават green-dress-beauty-studio-101уникални резултати, благодарение точно на зеления цвят. И защо не? Пролетно ни е, лятото наближава и едно мини дръвче или малка иглика на бюрото в офиса ще ни поглежда и придава от положителната си енергия всеки ден.

Терасата… с поне две саксийни висящи цветя, ще имате идеално място за отдих и почивка, която да споделите с приятели за по чаша кафе или чай или интимно с хубава книга. А у дома – в големи или тесни помещения зеленината също ще предаде стил и изящество, но и усещане за простор. Не вярвате? Ами опитайте и ще видите. Комбинирайте обзавеждането си с леки резидави завеси, или просто добавете високо саксийно растение в единия ъгъл. Ще свършат работа и драперии за маса.

И не на последно място – носете зелено. Свежо е, лятно е, зареждащо е, цветно е и има толкова красиви нюанси, така че не смейте да казвате, че не ви отива 😉

Негативизмът в ежедневието ни

imagesНе мога да не се възмутя като чуя хората стереотипно да говорят, че в България липсвали перспективи. Също аспект на това виждане е изтъкването на шуробаджанащината, с която хората се сблъскват търсейки поле за реализация.

Що се отнася до мен, аз съм много „против“ такива изказвания, особено от млади хора,едвам сблъскали се с живота. Безспорно използват заучени клиширани фрази, чути предимно от среднообразовани или податливи на манипулация по-възрастни хора. Наблюдавам и един много наш си синдром – хората масово се оплакват! Независимо какво им е на главата – лошо или добро, все ще си намерят песъчинка в обувката, която да им убива. Дотолкова са свикнали да мрънкат, че дори всичко да им е на 6, ще си измислят, че им е скучна държавата и пак ще се започне… „а вижте как е на Запад“. Не зная защо е това масово виждане, че на Запад има нещо по-хубаво, при положение, че повечето хора, които го твърдят дори не са стъпвали там. Друга част от хората пък толкова уверено дават за пример какво са им казали близки и познати, сякаш някой, който не е преуспял, ще си признае, че се е излъгал и провалил.

Другата „материя“, която се стреми да внася негативизъм в ежедневието ни и да настройва хората срещу собствената им среда е журналистиката. Посредством медиите опитни и неопитни репортери изнасят шокиращи и сензационни новини, които да ни стряскат и да ни накарат да приковем погледа си към телевизорите. Ами че те от сензацията печелят. Те много добре са забелязали, че хората най-много следят новини и гледат предавания, които изтъкват потресаващото и притеснителното. А колкото време успяват да ви задържат пред екрана, толкова повече пари наливат в бизнеса си.

В действителност в България има толкова хубави неща, които хората пропускат, защото никой не им насочва вниманието натам, че да ги забележат. Вижте например колко километри ж.п линии се ремонтират в момента, колко гари подобряват вида си, колко градове изцяло обновяват главните си улици. Не забелязвате ли, че безработицата е намаляла, че много млади без шуробаджанащина се реализират, има все повече големи фирми, които осигуряват добри заплати и др. Вярно, че имаме още много работа, но да кажете че в България няма перспектива да се оправим и да се развиваме, смятам, че е срамота.

Силните хора не падат духом

Емоциите винаги са имали двуяко значение за ежедневието ни. Както ни помагат да изразим щастието си, така понякога могат да ни пречат. Колко от вас определят себе си като твърде емоционални? Сага ако бяхме в класна стая сигурна съм, че повече от половината щяхте да сте вдигнали ръка. Най вероятно вие изпитвате краткотрайна силна възбуда, когато нещо ви се случи и реагирате спонтанно. Лесно раними сте, поддавате се на чуждото мнение и попадате в ситуации, от които рядко излизате с правилното решение. Случва ви се дори да наричате онези, които запазват безизразно лице и самообладание безсърдечни.

an-egg-supports-the-weight-of-a-large-boulder-in-a-surreal-and-unlikely-scenario-mal-brayНе бъркайте обаче безсърдечността с емоционалната сила. Основният мотиватор на хората, които притежават такъв тип „стоицизъм“, са изостреното чувство за чест и достойнство и осъзнаване, че единствените, които могат да си донесат щастие са самите те. Емоционално силните хора никога не молят за внимание. За тях това е равносилно на просия. Те ще звъннат веднъж, два пъти, ще поемат инициативата, но ако не последва очаквания отговор ще запазят дистанция. Никога не молят за прошка, освен ако вината не е на 100% тяхна. Тези личности ще уважат независимостта на противоположния пол, но ще изискат същото в замяна. Те не се притесняват да кажат НЕ, няма да прекъснат заниманията, които ги правят щастливи, само за да угодят на някого, и никога няма да променят предпочитанията си или да направят нещо, което не им харесва п0 същата причина. Силните хора никога не се отказват, не падат духом и се стремят към напълното ликвидиране на проблемите. Те не са податливи на влияние, а сами създават такова. Естествени лидери в средата си, те винаги будят възхищение.

Единственият минус е, че тези хора биват привличани от точно същите такива. Така че ако сте нерешителни, податливи на влияния, потъвате в депресии и трудно взимате решения, колкото и да се стремите да имате такъв човек до себе си, шансът за успеваемост ще е близък до нула.

Живот като на кино

От известно време правя едно проучване измежду близки познати и не чак толкова, относно невероятния стандарт на живот, който води средностатистическия българин. Повечето от хората, с които съм разговарялa напоследък, ми споделят, че поне веднъж в годината ходят на почивка за седмица, разполагат с по два автомобила в семейството, веднъж на две години ходят на екскурзия в чужбина и живеят в доста скъпоструващи апартаменти. И аз се замислих, че уж сме бедна държава и народа е на ръба на оцеляването, но всъщност май не е точно така. По улиците – Мерцедеси, по хората – Диор, апартаментите – мезонети, а не спираме да се оплакваме. Според мен, има два варианта: или не сме бедни, или всички тези материални придобивки не са наши. Ами да, май е така! Къщата и колата са на лизинг, а дрехите и парфюмите са закупени с кредитни карти. В един момент банките могат да ни оставят не само на улицата, ами и голи и боси. Иначе, всички се изживяват като филмови звезди!  Американския начин на живо навлезе и при нас. Е, поне в това отношение ги стигнахме американците – също като тях живеем на кредит. Ааа, който не може да мигне нощем от наличието на толкова задължения какво да прави?

Светослав Кантарджиев за промените в НК за културното наследство

Няма да крия интереса си към антикварните вещи. Самата аз съм запален аматьор-колекционер и още пазя събираните от баща ми марки и се старая да попълвам от време на време колекцииката. Освен това не изхвърлям получена по пощата картичка още от детството си, както правеше и майка ми, за това имам цели две кутии за обувки с такива. Често ги показвам на децата си и им разказвам какви времена бяха и как сме живеели тогава.

fffСлед като чух за готвените промени за новия проектозакон за Наказателен кодекс, по специално частта отнасяща се до културното наследство ми стана направо лошо. Слушах не едно интервю по темата, което се и превърна в повод за написване на тази ми статия. Според мен закон, който ще задължи регистрация и идентификация на вещи по-стари от 50 години ме прави автоматично гражданин, който непременно ще трябва да отиде да регистрира колекциите си, колкото и лични, аматьорски и незначителни да са те. Да ме накарат чрез закон да регистрирам имуществото си бих го нарекла ограничаване на човешката свобода и правото ми на собственост. Надявам се такъв закон да не се приеме, след като вече антиквари, колекционери, нумизмати и арт търговци реагираха остро срещу предвижданите промени. Добре, че има хора като Светльо Кантарджиев, Кирил Христосков, акад. Светлин Русев и проф.Николай Овчаров, да изказат публично своето мнение и да просветлят явно невежите законотворци за спецификите на материята, в която си позволяват да се намесват. Вярвам, особено на Светльо Кантарджиев, който е не само член на Съюза на колекционерите, но и учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?, когато твърди, че абсурдността на закона се крие в безсмислената регистрация на огромно количество вещи.

Най- притеснителна е санкцията, която се налага – от 4 до 6 години затвор, парична глоба и конфискация, ако не се декларира вещ. Според думите на Кантарджиев големите колекционери и антиквари отдавна са регистрирали и дори са пожелали археологическа идентификация на колекциите си. Но какво ще стане с незначителни граждани като мен, които дори не са професионални колекционери, а просто сме любители и малко плюшкини, или сме се осмелили за закупим от антиквари ат някоя картичка или марка, просто защото им е харесала.

Единственото, което мога да направя и аз подобно на нашите видни културни дейци е да застана в позицията „против? гласуването на измененията като човек, който се чувства засегнат.

„Цигани“ или „роми“?!

ciganiПривет от мен! Вчера слушах по радиото много интересна дискусия за отношението на българина към етническите малцинства. Няма да отричам, че в предаването казаха доста верни неща и щях да вписвам днес абсолютно положително за него, ако не беше последното изказване на водещия. За миг забравих всичко, което бях чула до този момент.

Според съответния „експерт“ и неговия гост, няма да споменавам имена, защото в случая не са важни, думата „цигани“ за съответната етническа група трябва да бъде заменена с „роми“. Ние, българите, използвайки първото от споменатите названия сами създаваме в обществото си негативна нагласа към мургавите ни братя и по този начин не съдействаме за тяхната асимилация.

Драги ми господине, нямам нищо против каквато и да е дума от който и да е речник. Ако иска и закон да гласува Народното събрание, все ми едно. Ако наречеш магарето „кон“, то пак ще си е магаре. По мои впечатления проблемът тук не е как говорим за тях и дали имаме желание да ги приемем, а дали те имат мотивация за адаптация. Всички знаем, че отговорът е НЕ. Ако беше ДА, най-малко представителите на ромското малцинство щяха да се стараят да спазват нашите закони и обичаи, а не да правят каквото си поискат и да живеят все така на гърба на нацията ни. Бързам да дам примери. Ромски девойки все още се продават край Стара Загора. Все още се вдигат ромски сватби, които излъчват „самотни“ майки, за да получават помощи. Повечето от тези индивиди не посещават умишлено училище. Млади и здрави са, но немалка част от тях не се хващат на работа, а предпочитат да просят. У нас наричат себе си турци, но в чужбина признават, че са българи. Нямат здравни и социални осигуровки, нямат и възпитание, лъжат и крадат, защото е по-лесно. Ние българите от своя страна сме принудени да търпим това и каквото и да правим не можем да вдигнем гетата им от централните части на градовете, защото ги пази Конвенция за защита на малцинствата.

Това е реалното положение по въпроса. За жалост малко са ромските семейства, които са напуснали махалите, образоват децата си и са си взели хляба в ръце. Тях дори вече не можеш да ги разпознаеш като ромски, защото самите те няма да ти се представят като такива, не говорят като такива и не се излагат като такива.