Категория: Лично

Незапознатият с темата вероятно очаква да открие, че древните римляни са хора, значително напреднали в областта на философията, религията и духовните размишления, съдейки по всеобхватното въздействие, оказано от тях върху целия тогавашен познат свят. Особено когато човек има предвид връзката на Рим с Древна Гърция, на него ще му се стори, че двата народа навярно са имали много общи философски учения. Но не и в този случай. Въпреки че религиите, практикувани в Рим, напомнят за тези на гърците, от които те са ги взаимствали или наследили, сред римляните не се забелязва почти никаква оригинална мисъл в областта на метафизиката, религията или философията.

Това вероятно се дължи на факта, че цялостната тенденция в Рим била насочена към материалното развитие. Вярно е, че Цицерон произнесъл думи, които говорят за вяра в безсмъртието. Плиний Млади е оставил съчинения, разкриващи вярата му в реалността на привиденията. Въпреки това е всеизвестно, че постиженията на Римската империя са по-скоро свързани с войната, политиката, архитектурата и инженерството, отколкото с философията.

Вярата в прераждането съществува при почти всяка нация, сред всички народи и раси, в миналото и днес, но все пак е оправдано да разглеждаме Индия като естествена „майка на учението“, тъй като то е намерило особено благоприятна духовна и мисловна среда в тази страна и сред нейния народ.

Въпреки че времето на раждането му там е изгубено в мъглата на древната история, дървото на учението продължава да цъфти и да дава в изобилие плодове. Както гордо заявяват индийците, докато днешната доминираща раса е била още в своето първобитно състояние, обитаваща пещерите, живееща в каменната ера, и дори древният еврейски народ едва започвал да поставя основите на своята религия, великите индийски учители били установили своите философии и религии. Те били приети за истина от древната арийска раса в Индия. В продължение на повече от 40 века тази раса се придържала неотклонно към първоначалното учение. И до днес, ние хората от Запада черпим от тяхната мъдрост.

Сред китайците съществува едно езотерично учение, свързано с прераждането, в рамките на външното учение от отминалите епохи. То може а се проследи в ученията на древните философи и мъдреци на народа, особено в съчиненията на Лао Дзъ, великият китайски мъдрец и учител.

Лао Дзъ, чието съчинение „Лао Дзъ Дзин“ се е превърнало в класика, според редица източници преподавал прераждането на своя вътрешен кръг от ученици и последователи. Той учел, че съществува един фундаментален принцип, наречен Дао, за който се приема, че е тъждествен с „първичния разум“, чието проявление се нарича Дъ и представлява творческата активност на Вселената. От единството и действието на Дао и Дъ води началото си светът, включително и душата на човека.

Лао Дзъ казва: Да не знаеш, че истинското Аз е безсмъртно означава да бъдеш в печалното състояние на заблуда и поради това да понесеш множество бедствия. Знай, че в човека съществува част, която е фина и духовна и която е небесната част в него.

Колкото и странно да звучи на мнозина от нас, които не сме запознати с тази тема, древните хора, често възприемани като варвари, наистина имали философия от високо ниво, която се сливала в една мистична форма на религия. Интересно, нали?

Древните халдейци проповядвали учението за прераждането. Основната част от персийските и халдейските мистици, известни като Магове, господари на скритата мъдрост, се придържала към учението за прераждането като фундаментална истина. Те успели да обучат мнозинството от своя народ до много по-висока степен, отколкото народа на Египет, и избягвайки идолопоклонническите тенденции, характерни за египетското население, демонстрирали много високо ниво на философско, окултно и религиозно знание. Маговете учели, че душата представлявала сложна същност и определени части от нея загиват, а други нейни части остават и преминават през серия от земни и неземни съществувания, докато накрая душата достигне такава степен на чистота, че успее да се освободи от необходимостта от по-нататъшно прераждане. Според тях, едва тогава душата започва да живее на място, изпълнено с неизразимо блаженство – мястото на Вечната светлина.