Чували ли сте за самоковския писател Васил Лазаров? Той е автор на романи, но твори и в други жанрове. Първият ми досег до творчеството му беше на Панаира на книгата през 2019-а година. По време на него се сдобих и с романа му „Звънът на камбаните“.
Още тогава вниманието ми беше привлечено от разнородната тематика и нравствените проблеми, които засяга. Най-силно впечатление обаче ми направи деликатното преплитане на исторически факти и християнски мотиви. Психологически и приключенски акценти на творбата придава и преломното време, в което героите живеят и в което са принудени да се борят за своето спасение.
Оказа се, че същата сюжетна линия следват и останалите романи на Васил Лазаров. В „Парадоксът на любовта“ също присъстват всички елементи на интересната фабула, деликатно обвити от християнска символика. По фин и ненатрапчив начин авторът обвързва значението на имената на главните герои с религията. Друг елемент са и сакралните числа, които използва – 3, 10. Те символизират единството между Божественото начало и човешката природа.
Друго интересно четиво от автора е романът му „Тройната нишка“. Той поставя в центъра човешките взаимоотношения и показва междуличностната борба при конкретни обстоятелства. Тук още заглавието на книгата прави метафорична препратка към религията. Няма да навлизам в подробности, за да не налагам моето разбиране за романа, но ако мога да перифразирам, то смисълът е, че заедно сме по-силни – също като нишките, преплетени в конец.
От прочетеното до момента от Васил Лазаров, мога да обобщя кои са основните моменти, редуващи се в романите му. Те са свързани с вътрешно противоречие на личността, което почти винаги е в конфликт с присъщи на християнството добродетели.
Категория: Лично
Пътуването не винаги е това, което си представяме
Много обичам да пътувам. Може би ще кажете, че няма човек, които да не обича, но честно да ви кажа моето е като страст, дори мания. Всеки свободен ден бх могла да го прекарам някъде по света и у нас.
Е, не си мислете, че съм посетила куп страни и хладилника ми е претрупан с магнитчета от най-различни интересни дестинации. Честно да си призная, списъкът не е особено впечатляващ. В момента съм се концентрирала повече към това да опзная нашата собствена страна и честно казано съм очарована от красотите, които крие България. И под крие, понякога наистина го разбирайте буквално. Не може толкова красиви места и паметници на културата да са изключително непознати за нас и да ги намираме съвсем случайно, търсейки нещо друго. Така например, търсейки Шуменската крепост попаднахме на един невероятен монумент, които се нарича Създатели на българската държава. Честно да си призная, никога нещо не ме е впечатлявало с мащабите си както този паметник. На снимка не е същото, тако да го видиш на живо. А аз на снимката съм горе долу колкото копитото на коня. Може да си представите какъв е мащаба на паметника.
Но като цяло не затова исках да ви разкажа,а за едно мое пътуване, което бе доста мечтано. Пътуването ми до Рим. Обожавам този град, плени ме още с взлизането, попивах всеки един детайл, всяка една сграда, всичко. Когато реших да посетя този град, си се представях като онези красиви дами, които тръгват с малките си симпатични куфарчета на колелца, стилно облечени, с високи токчета, тъмни очила, страхотна прическа и шапка с периферия. Мечтаех си и аз да изглеждам поне малко като тях и да запечатам всеки спомен от Рим. Ами не ми се получи. Първо, че в деня на полета валеше и съответно косата ми бухна от влагата и всяко усилие за нормална прическа беше напразно. Шапката с периферя остана на закачалката вкъщи, понеже както винаги закъснявах. А относно високите токчета и стилно облекло? Ами имах три дни в Рим, в които исках да видя всичко, ама наистина всичко, е , с токчета да вървя минимум 15 километра на ден? Ами и това не ми се получи. Опитах се поне като кацнахме да се приведа в прилежен вид, но тъкмо стигнахме до фонтана Ди Треви и познайте! Дъжд ! Да и там не изглеждах никак стилно. Но като изключа това, бях толкова щастлива и толкова опианена от атмосферата, че честно да си призная не ми пукаше особено как изглеждам, на повечето снимки съм ухилена до ушите.
Следващо мечтано място от мен е Париж, дано поне там успея да се издокарам с мечтания вид на пътуващо и независимо момиче. А вие не се колебайте и хващайте куфарите и потегляйте. Няма по- прекрасен начин да опознаеш и преоткриеш себе си от този на път.
Сезонът на любовта
Две холивудски актриси предприеха личен поход в публичното пространство с идеята да разбият стигмата около болестта Алцахаймер. Носителката на Оскар за ролята на Лий Краснер във филма Ед Харис ,, Полък“ Марша Гей Хардън и по-младата колежка Кимбърли споделиха личния си живот в книги, с които се опитват да помогнат на хора поставени в сходна ситуация. В сезоните на моята майка Марша описва живота и борбата на майка си с нелечимото дегенеративно заболяване – алцхаймер. Тя споделя, че не е искала книгата да звучи като тъжно прощаване с майка ѝ, която все още е жива, или да дава надежда на хората, които преминават през този ад. Идеята ми бе да отворя коридор от светлина и да напомня, че близките ни, които страдат от тази болест са същите човешки същества, които сме обичали и познаваме до сега, и най-важното за тях сега е да останем близки за тях. Един от любимите ми цитати от книгата е, че ако не можеш да кажеш нещо мило по-добре не го казвай въобще.
Магистърска програма
Магистърската програма за ръководни кадри.
Ние имаме много високи критерии за прием и завършване. И двете ни магистърски програми мога да завършат оценени не по-малко от петица. Кандидатстващите трябва да докажат, че имат управленски умения опит, езикови умения, които проверяваме с тест и устно изпитване. Трябва да пишат есета и да имат препоръки. И хора, които не задоволяват тези критерии, рядко кандидатстват. Да си платиш за нас е задължително, но не достатъчно условие. Трябва да покриеш другите критерии, защото в противен случай качеството на образование заминава. На интервютата винаги питаме с какво ще допринесат какво ще научат от тях другите участници. Като цяло магистърската програма е наистина супер вълнуващ и ценен опит, който помага много на всички за напред.
Защо България?
След 15 години в Щатите дойдох тук на ваканция – командировка. Трябваше да наградим и засилим обмена на студенти между Питсбъркския университет и Американския и ми предложиха работа като главен асистент по политически науки. Приех. Започнах да преподавам. Много е зареждащо, винаги си нащрек. Не можеш да кажеш нещо, за което не си сигурен. Да имаш деца е чудно, а да преподаваш все едно винаги ги имаш. Не съжалявам, че се завърнах в България, защото, когато имаш хубава работа тук, живота наистина е прекрасен. 
Абсолютната неограниченост
„Абсолютната неограниченост“ на Джо Витале е книга, за която може би повечето от вас са чували. Аз много обичам да чета и мисля, че имам право да изкажа мнението си.
Като начин на писане и сюжет не бих казала, че е нещо кой знае какво. Но целият и смисъл ми харесва и вярвам в него.
Накратко става въпрос за един изследовател, който прави редица проучвания за една сензационна и необикновена случка, която е по действителен случай. Не помня всички подробности, но ще се опитам да направя кратко резюме. Действието се развива в Америка в една клиника за психиатрично болни хора. Един лечител успява да излекува всички хора като ги връща към нормалното им състояние без никакви медикаменти. Това изглежда абсолютно невъзможно и случаят добива световна известност. Следователят иска да разбере какъв метод е използвал. След дълги разговори и преговори в крайна сметка лечителя решава да сподели колко прост, но значим метод е употребил. Използвал е хоопонопоно – метод за постигане на благополучие, здраве, душевен мир и всичко, за което мечтаете.
Изследователят си мислел, че методът е изключително сложен, но грешал. Всичко се криело в тайната на няколко много интересни думи, на които често не обръщаме внимание в ежедневието си.
Думите са: Съжалявам, Извинявай, Обичам те, Моля те, Прости ми.
Написах ги с главна буква, защото това са важни думи. Когато ги изричаме и когато си ги мислим – те излъчват особено специален заряд, който е важен за нас. Защо? Научните изследвания показват, че просто те активират специални рецептори в мозъка ни, които действат изцеляващо и променят цялостното ни съществуване. Лично аз имам опит. Започнах да ги изричам всеки ден постоянно, когато имам време, на ум и започнаха да ми се случват някакви много хубави и неочаквани неща. Пробвай и ти, нищо не ти коства.
😊
Масажът
Много хора никога не са ходили на масаж в живота си. Преди не съм си и помисляла да отида и аз. Нормално е, изглежда като някаква прищявка, а и срамът си указва влияние. За моя радост се осмелих 4 години и от тогава разбрах много за масажа. Масажът не е просто галене на тялото, което е полезно само за богатите хора, които няма къде другаде да си изхарчат парите. Той е здраве. Важно е да отидете при специалисти, които си разбират добре от работата.
Разбира се, има и различни видове масаж, ще ви дам пример на мен кой с какво ми е помогнал, за да се убедите в ползите му.
Аз съм предразположена към проблеми с нервната система. Била съм дори на ядрено магнитен резонанс, заради физически симптоми, които се оказаха психосоматични. Имала съм паник атаки и натрапчиво разстройство. Това не се нарича слаба психика, а въпрос на късмет. Някой хора имат проблеми с очите, други с костите, трети с нещо друго. Нервната система също е място, което може да бъде по-уязвимо, както е при мен. Естествено, за хората това е много непозната тема и често се опитват да подобрят състоянието си, пиейки различни видове антидепресанти. На моменти усещам, че състоянието ми става непоносимо и пречи на живота ми и работата ми. Но никога не съм искала да прибягна до толкова крайни мерки, защото смятам, че дори да има някакъв недостиг на хормон, хапчето ще ти го даде, но ще ти вземе много други неща. Тоест това не е естественият път. Моят основен лечител в тези моменти е волята ми и масажът. В човешкото тяло има сила, понякога наричаме воля, а понякога вяра. Но да знам, че това нещо съществува. То е някакъв невидим баланс, който е в синхрон с природата, с вселената, с хората, с всичко, което ни заобикаля. Когато тялото ни е премазано от стрес. То се нуждае от рестарт. Нежна грижа, търпение и спокойствие. Масажът е един от най-добрите варианти, за постигането. Когато всички мускули се отпуснат, когато всички блокажи се отворят, когато дишането се подобри, тялото започва да се лекува само, всички проблеми. Независимо дали става въпрос, за психика или физика, защото те са неразривно свързани. Заседналия начин на живот, който водим кара организма ни да се затлачва. Тук идва мястото на движението и хубавия масаж.
Ти обичаш ли да ходиш на масаж?
Китай
Ако има Марс на планетата Земя, бих определила Китай като него. Имам предвид, че просто усещането е, че си на друга планета. Не съм ходила в Америка, но не мисля, че там разликата ще е чак толкова голяма. Ще ви разкажа съвсем накратко за моите впечатления от тази велика древна държава.
Пътуването. Пътят до Китай не е кратък и дори е истинско приключение. Аз тръгнах от Пловдив – 1 час и 30 мин. до София. От София до Москва 3 часа път. В Русия винаги има престой поне 4 часа, а от там до Пекин полетът е 9 часа и 30 минути. Когато стигнеш в Пекин, наистина не знаеш на кой свят се намираш. Приключението вече е факт. Аз лично имах привилегията да посетя Китай като турист, защото бях на гости на баща ми, който работи там. Затова нямах никакви грижи относно това къде ще спя какво ще ям и как ще се установя да живея. Единственото, което ми се наложи да направя е възможно най-бързо да се адаптирам с огромните разлики в този нов, огромен свят. А те не са малко, дори бих казала, че прилики няма.
Ще започна от въздуха. Първото впечатление, което имах от Китай беше мръсния въздух. Аз не можех да дишам, чудих се как изобщо ще издържа там. В провинцията, която е на 2 часа от Пекин – Шъ Джа Джуан, наистина не можеше да се диша. Ходехме с маски. Спяхме до пречиствателни машини за въздух. Никой човек, който не го е изпитал няма как да разбере, за какво му говоря.
Друго голямо предизвикателство беше храната. Имах чувството, че във всички ястия слагат една и съща подправка, която не допадаше на моя вкус. В магазините продаваха захаросани пилешки крачета и дори в Макдоналдс сладоледът беше от зелен фасул. Звучи откачено, нали?
Това, което най-много ми хареса в Китай, са хората. Толкова са смирени, усмихнати и щастливи. Няма значение дали ще кара най-скъпата кола или ще е продавач на някоя сергия от улицата. Те просто излъчват искрена радост и се отнасят страхотно. В най-голямата тълпа от хора, чувствах най-голямото спокойствие на света. Изобщо не ми липсваше българската враждебност.
А ти какво смяташ за Китай?
Билярдът
Билярдът е една от любимите ми игри. Обичам да я играя, защото изисква супер точност и логика. Важно е и да имаш много добра преценка за нещата и да ти е забавно, когато се забавляваш можеш да правиш хиляди опити, без да се усетиш кога е минало времето и да се усъвършенстваш много добре.
Аз имах късмета да си имам гадже, което е републикански шампион по билярд. Той беше много по-добър от мен , все пак имаше титли. Всеки ден беше вълнуващ, защото виждах напредъка си, а той определено не беше малък, усещах все повече удоволствието от играта и това ме амбицираше да продължавам да се упражнявам. Станах много по-прецизна и точна. Уменията ми толкова се подобриха, че с който и да играех винаги побеждавах. В билярда има нещо творческо и затова е едно от любимите ми занимания. Аз имам много хобита и той е едно от любимите ми. Кое е твоето любимо занимание в свободното ти време?
Времето да пораснеш дойде
Времето лети, годините също, а детето в теб продължава да живее. Време е да го укротиш, защото вече не си малко момиченце.
Ще ти дам няколко полезни съвета за пораснали момичета.
Имаш нужда от сън. Сънят е изключително здравословен. Единственото, за което си заслужава да будуваш до късно, е хубав секс. Ако заспиваш след 3 само, защото висиш в социалните мрежи -време е да спреш. Уважавай съня си и времето за почивка, защото вече не си тийнейджърка и за да се чувстваш и изглеждаш добре, трябва да се грижиш за себе си.
при да четеш любовни романи и започни да ги живееш. Не си губи времето в книги за любов, защото в истинския живот не всичко е приказка и е важно да се сблъскаш с това. Започни с други теми – психология, философия – те ще обогатят много личността ти.
Време е да започнеш да спазваш обещанията си.
Зрелите и отговорни хора спазват обещанията си. Спри да бягаш от отговорност и започни да държиш на думата си, така близките ти ще ти имат по-голямо доверие, а познатите ти ще те уважават.
Спри със скандалите.
Време е да осъзнаеш, че от безсмислени спорове полза няма. Независимо дали става въпрос за майка ти, най-добрата ти приятелка или половинката ти, няма никакъв смисъл да си губиш времето в скандали. Бъди по-толерантна и мъдра.
Спри да вярваш в приказки.
Хубаво е да мислиш позитивно, но не и да живееш в илюзии. Знай, че не всички са добронамерени и мили. Слез на земята и се дръж по-зряло.
Вслушай се в моите съвети и ще видиш промяната.