Категория: Лично

Вярата в прераждането съществува при почти всяка нация, сред всички народи и раси, в миналото и днес, но все пак е оправдано да разглеждаме Индия като естествена „майка на учението“, тъй като то е намерило особено благоприятна духовна и мисловна среда в тази страна и сред нейния народ.

Въпреки че времето на раждането му там е изгубено в мъглата на древната история, дървото на учението продължава да цъфти и да дава в изобилие плодове. Както гордо заявяват индийците, докато днешната доминираща раса е била още в своето първобитно състояние, обитаваща пещерите, живееща в каменната ера, и дори древният еврейски народ едва започвал да поставя основите на своята религия, великите индийски учители били установили своите философии и религии. Те били приети за истина от древната арийска раса в Индия. В продължение на повече от 40 века тази раса се придържала неотклонно към първоначалното учение. И до днес, ние хората от Запада черпим от тяхната мъдрост.

Сред китайците съществува едно езотерично учение, свързано с прераждането, в рамките на външното учение от отминалите епохи. То може а се проследи в ученията на древните философи и мъдреци на народа, особено в съчиненията на Лао Дзъ, великият китайски мъдрец и учител.

Лао Дзъ, чието съчинение „Лао Дзъ Дзин“ се е превърнало в класика, според редица източници преподавал прераждането на своя вътрешен кръг от ученици и последователи. Той учел, че съществува един фундаментален принцип, наречен Дао, за който се приема, че е тъждествен с „първичния разум“, чието проявление се нарича Дъ и представлява творческата активност на Вселената. От единството и действието на Дао и Дъ води началото си светът, включително и душата на човека.

Лао Дзъ казва: Да не знаеш, че истинското Аз е безсмъртно означава да бъдеш в печалното състояние на заблуда и поради това да понесеш множество бедствия. Знай, че в човека съществува част, която е фина и духовна и която е небесната част в него.

Колкото и странно да звучи на мнозина от нас, които не сме запознати с тази тема, древните хора, често възприемани като варвари, наистина имали философия от високо ниво, която се сливала в една мистична форма на религия. Интересно, нали?

Древните халдейци проповядвали учението за прераждането. Основната част от персийските и халдейските мистици, известни като Магове, господари на скритата мъдрост, се придържала към учението за прераждането като фундаментална истина. Те успели да обучат мнозинството от своя народ до много по-висока степен, отколкото народа на Египет, и избягвайки идолопоклонническите тенденции, характерни за египетското население, демонстрирали много високо ниво на философско, окултно и религиозно знание. Маговете учели, че душата представлявала сложна същност и определени части от нея загиват, а други нейни части остават и преминават през серия от земни и неземни съществувания, докато накрая душата достигне такава степен на чистота, че успее да се освободи от необходимостта от по-нататъшно прераждане. Според тях, едва тогава душата започва да живее на място, изпълнено с неизразимо блаженство – мястото на Вечната светлина.

Вчера с една моя много близка приятелка обсъждахме предимствата на това да живееш на село. Честно да ви призная заформи се страшна дискусия. Тя на едно мнение, аз на друго. Но като цяло се получи доста интересно.  Дори бих искала да разбера какво мислят повече хора относно живота на село и този в големия град. Вие бихте ли заменили удобствата на града в апартамент със спокойствието на село, но в луксозна къща?

Живеем в толкова развито общество, че ако едно време ни притесняваше 30 минутно пътуване до работа всеки ден, сега в София например си е ежедневие. Повечето семейства вече имат по две коли, ако едно време жените не са се чувствали уверени да шофират, то днес е тъкмо обратното. Така, че представете си че живеете в някое селце, спокойно, с чист въздух, в невероятна къща, с луксозно обзавеждане и всичко необходимо за спокоен живот и дори лукс. Представете си че вечер се прибирате капнали от умора, след тежък и изморителен ден, с глава пълна с най-различна информация и всичко, от което се нуждаете е малко спокойствие. Вкарвате колата в гаража си, закючвате двора, на който ви чака прекрасна веранда, тревичка и цветенца. Сядате за секунда да отморите на верандата и всичко, което чувате са щурците. Влизате вътре в разкошната си къща, сядате спокойно на масата, хапвате със семейството, а когато си легнете, отново да чувате само щурчетата. Как ви звучи? Лично на мен много ми допада тази идея. Сега идва ред обаче на други важни неща в ежедневието ни. Сутрин ставате не 1 час по-рано, а два, защото трябва да заведете децата на градина или училище, а работата ви е на другия край на града. Вечер се усещате, че след работа сте забравили да купите хляб, но селския магазин вече е затворил. През ноща се събуждате от главоболие и виждате, че в аптечкате няма аспирин, а аптека и то през нощта, на село? Абсурдно. Да, животът на село си има и плюсове и минуси, но все пак смятам, че всичко в живота ни зависи според нагласата ни. Ако си създадеш някакви навици на пазаруване, на рационално използване на времето, смятам, че подобни, бих казала дреболии биха били избегнати. Все пак хората на Запад от много време водят подобен начин на живот в техните предградия, пътуват за работа и училище, налага се да ходят до центъра, който сигурно е не на 20, а на доста повече километри от домовете им, за да напазаруват. Определено удобствата да живееш в града не са за подценяване. Децата ще искат да посещават най-различни купони, празници, задължително трябва да имат превоз и колкото и да е развит градския ни и междуградски транспорт, има какво още да се желае. Но да живееш в панелка, където всеки знае дори какво си си купил от магазина, въпреки, че е в торбичка, непрозрачна, да слушаш скандалите на комшиите, или изведнъж в 22 часа съседката е решила да размества мебелите, някак си малко ми идва в повече. Не си мислете, че съм живяла в къща. Цял живот живея в блокове, пълни с всякакви хора и характери и честно, дори да искаш 5 минути спокойствие, за да се концентрираш, отмориш или каквото и да било, е , няма да го получиш.

Все още не мога да взема окончателно решение за себе си, къде точно бих искала да живея. Дали на село, но пак казвам да е на няколко километра от града, или в града, но в апартамент. Аз съм много неорганизирана в пазаруването и доста би ми било трудно да си правя списъци и планове какво да купя за седмица. Но пак казвам, според мен всичко е до нагласата на човек. А вие къде бихте предпочели да живеете?