Когато ваканцията не е това, което си очаквал

Случвало ли ви се от години да мечтаете да посетите определена дестинация? С годините мечтата се превръща във фиксидея и в един момент вече правите всичко възможно, за да посетите определеното място. Планирате пътуването подробно, значително по-рано от предвидената дата и когато идва уреченият ден, тръпнете в очакване за едно вълнуващо пътешествие.

Еми да, пътешествието пак е вълнуващо, но емоциите са с обратен знак. Рязко се сблъсквате с действителността и прекрасната картина в съзнанието ви, лека-полека отстъпва на реалния образ на това, за което сте мечтали толкова дълго време. Време е да се опомните и да вземете от преживяването всичко онова, което ще ви научи, изгради като характер, ще ви сложи обеца на ухото и т.н.

С две думи драмата беше следната – Рим, хлебарки, тарикати и няколко квартири и всичко това за 5 дни. Спор няма – никога няма да забравя това пътуване. Беше щуро, емоционално заредено (както с положителни, така и с отрицателни емоции). Беше изключително красиво, вкусно, ароматно, китно. Беше физически изтощително, но си заслужаваше всеки един момент – дори и лошите.

Много е погрешно, според мен, хората да си мислим… или по-скоро да не си мислим, че туристическите дестинации са нормалното място за живеене на огромно количество хора. Особено големите европейски градове са заселени с разнообразни хора с различен етнически произход, образование, работа, социално положение, религия, ценностна система. Бидейки традиционния турист, човек трудно би успял да се сблъска с манталитета, бита и привичките на местното население. Но за мое щастие или съжаление ние видяхме едно друго лице на Рим – изпълнено с контрасти.

Нека започна с това, че бежанската криза не е пощадила и вечния град. Четирите външни края на сградата на гарата вечерно време бяха превърнати буквално в спално помещение, в което като сардинки наредени един до други  завити с кашони, найлони и всякакви подръчни боклуци, спяха десетки бежанци. Вечерта сградата на гарата се заключваше, а от вътрешната ? страна се виждаха барети с автоматични оръжия. Покрай големите супермаркети положението беше подобно, но в много по-малко количество на наобиколилите го хора.

Градът със своите исторически забележителности е прекрасен! Невероятен огромен музей, със забележителни сгради и площади, страхотни малки павирани улички, украсени с цветя и малки заведения, които предлагат традиционна паста, пица, джелато и всякакви изкушения за небцето.

Покрай основните туристически забележителности обикалят всякакви представители на африканската раса, които с умело заучени сценарии замъяват туристите, за да им изкрънкат някое евро. Също така навсякъде, откъдето минете, ще ви бъде тикан селфи-стик и всякакви пособия, които да използвате за по-дълъг живот на батерията на вашия телефон.

Замъкът Сант Анжело, Ватикана, Вила Бургезе, Колизеумът, са едни от най-интересните обекти, които можете да посетите. Със сигурност ще си заслужава обикалянето, защото ще видите много уникални неща, които едва ли съществуват някъде другаде. Италия има богата и цветна култура, която буквално зашеметява с пъстротата си.

Хората, като навсякъде са положителни и отрицателни. Общото впечатление е за силен национализъм, който най-често се проявява в отказа да говорят на английски. Ние имахме малко проблем с местните, тъй като първата квартира гъмжеше от хлебарки, във второто място нямаха свободни места за цялото време на нашия престой, а на третото отново се опитаха да ни излъжат като се направеха на ни лук яли ни лук мирисали. Като едни типични български представители обаче, свикнали да бъдат пързаляни, ние успяхме да си възвърнем всички пари и в крайна сметка всичко приключи благополучно за нас.

Цялото изживяване беше хубаво за мен. Видях едни противоположни лица на дестинация, която съм обожествявала през годините и това я приземи. Направи я обикновена и ми показа, че не само в България има тарикати. Хората навсякъде по света са еднакви – има добри и лоши, честни и непочтени, възпитани и груби. А колкото повече обикаляте из света, толкова повече ще оценявате това, което имаме тук.

Що се отнася до леко негативните аспекти на това пътуване… те май не бяха толкова негативни. Всъщност цялото изживяване се превърна във вечен спомен, който ще звучи трагико-комично всеки път, когато се върна към него.

 

Поли Генова представя Под прикритие на Евровизия 2016

poli-genova-pee-if-love-was-a-crimeБНТ наистина много се стараят, но ми се струва, че екипите им не могат да усетят онзи съвременен младежки дух. Поли Генова е свежо, запомнящо се лице, което лансират много заради безспорния талант и известността, която натрупа напоследък. Но не е само Поли Генова. Има и много други български артисти, които биха се представили много добре.

Песента, с която ще представи Поли България на Евровизия 2016 съдържа кадри от филма „Под прикритие“. Интересно е да се залага филмът, продаден в някои страни в Европа, да донесе повече положителни отзиви и гласуване за нашата страна, но все пак ми се струва някак нагласено, някак не както трябва. Лицето на Ивайло Захариев може би е наистина познато и за чужденците. Но такава ли трябва да е визията на България пред Европа – филмова, криминална, продуктова?

Ще следя за реакциите на публиката. Очаквам да видя класирането.

А песента като цяло не е никак лоша. Постарал се е целият екип, за да направи мелодията грабваща. Ще видим дали обаче ще е и печеливша.  А иначе коментарите под самото видео са доста положителни, което ме радва.

Какво мислите вие?

Съществува ли времето?

Какво ще кажете, ако ви кажа днес, че времето не съществува?

timeЩе ме помислите ли за луда или по-скоро ще сметнете, че се опитвам да ви накарам да прочетете статията ми. Всъщност не е нито едното, нито другото. И все пак аз искрено вярвам, че времето само по себе си не съществува.

Моите виждания по въпроса не са само плод на четене на разработки на Айнщайн. Той определено си има своите доказателства, но аз ще ви кажа моите – много по-близки до тези на обикновения човек, защото са изведени от бита.

  1. Времето тече винаги различно – когато сме щастливи, дните минават бързо, когато сме нещастни – бавно. Когато имаме най-много работа – все времето не стига, а когато нямаме – часовете се точат. Изводът: времето е въпрос на лични възприятия;
  2. Всеки си има свое време. За един то е толкова бързо, че годините отлитат ей така, за други – все бързат да порасват, а утре никога не идва.
  3. Има такова мозъчно заболяване, че човек усеща как другите се забързват, а той все се бави.
  4. В отношенията ни с хората сме на напълно различно мнение кое е бързо и кое – бавно.
  5. За едни денят започва рано, за други късно. Изгревите и залезите са само физично явление, последица от въртенето на земята.
  6. Стареенето е процес на разглеждане на начало и на край на развитие. В биологията няма време. Едни се състаряват по-рано, други – по-късно, при това в различна степен.

Според мен времето е измислено от нас хората. То е удобна величина, която ни помага да се организираме и координираме по-често. Затова сме дали имена на дни, седмици, месеци години. Представете си друг свят, в който няма седмици, а десетници (например) и в който 1 ден е от 10 часа, а не от 24. Тогава дали времето ще тече по-бързо или по-бавно? А какво ще кажете за сезоните. Нима февруари не е пролет?

Кои малки неща променят дома ни?

На работа съм и като е едно такова петъчно и последноянуарско, няма почти никакви задачи за деня. Споглеждаме се с колегите. Правим си дълги кафе паузи и чакаме да стане 17:30, че да си ходим.

Намираме се на 6-тия етаж, но сградата е на възвишение, така че се създава усещането за още по-високо. За да не блести светлината в мониторите на компютрите ни, щорите на прозорците са постоянно затворени. Но днес е странен ден. Освен че на всички наши партньори и клиенти не им се работи, но и началниците и част от служителите отсъстват. Така че стоим си 6 човека в една обща заличка с бюра и поотмятаме някакви задачи. От тези бъдещите, които не можеш да ги довършиш, преди да е станало време. Една колежка стана и рече да отваря щорите.

Ахнахме в захлас, както се казва. Не само, че светлината влезе в залата и помещението светна, но се отвори такава гледка, че 10 минути стояхме до стъклото с чаша следобедно кафе, говорейки си за малките неща, които могат съвсем да променят атмосферата. И наистина – стана ни много по-уютно, по-весело, по-приятно. Сякаш за първи път виждаме света навън. Което кажи-речи си е вярно.

Red-and-White-Living-Room-CurtainГледам в момента офиса и си казвам – ето как можем да направим и дома си едно по-различно място, при това без да променяме мебелировката. Като за начало могат просто да се вдигнат или свалят завесите/щорите. Светлината променя облика на всяка стая – прави я по-просторна, цветовете на мебелите по-ярки, сенките по-изострени и това създава някакъв ефект. Другият вариант е  просто да купите един латекс и оцветител и да промените цвета поне на една стена. Така отново ще се озовете на друго място. Третият вариант е да смените завесите. Това е свързано с покупка, но завесите не са чак толкова скъпа придобивка, а променят изцяло стаята. От тяхната пропускливост ще зависи светлинната гама в дома ви. Ако завесите са червени – ще внесе някаква тежест, но и при изгрев или залез слънце, ще имате уникална светлина. Помислете какво ще е ако пък са златисти, бели, черни или многоцветни.

За тъмен шоколад на лов ще ходя малко аз

Взимам кепчето и беж на лов за тъмен шоколад. Днес той заменя пеперудите в моята ливада на щастието, защото колкото и пъстри да са (пеперудите), все пак ползата за стомаха от тях е точно никаква.

Той е красив сам по себе си, защото е натурален. Има цвета на какаовите зърна и винаги когато го гледам или усещам уханието му, се чувствам сякаш съм в Бразилия или някъде из Централна и Южна Америка.

woman-eating-dark-chocolate-largeИ понеже знаем ползите от тъмния шоколад много добре, няма смисъл да ви убеждавам колко добър антиоксидант е той, как повишава настроението, понижава лошия холестерол, полезен е за артериите, мозъка и така нататък. Има твърде много статии по темата, че да се впускам и аз в поредната тривиална информация. Ще ви кажа защо обаче лично аз ходя редовно на лов за тъмен шоколад в близкия хипермаркет и какъв шоколад точно ловувам.

Причина 1: Подсилва моя приключенски дух – когато вкуся тъмен шоколад и ми се ще да пропътувам целия свят;

Причина 2: Тъмния шоколад ме кара да спортувам – обичам да си хапна блокче или две тъмен шоколад винаги след като тичам сутрин;

Причина 3: Подслажда ме – всъщност натуралният шоколад е горчив и когато го хапна всичко след това ми се струва сладко. Дори и кафето… и като споменах кафето…

Причина 4: Идеална добавка към него – приготвям го силно и докато е горещо слагам понякога парче тъмен шоколад, което не го подслажда допълнително, но за сметка на това го прави по-ароматно.

Парична 5: Кара ме да се чувствам различна – силна и с характер. Обикновено хората предпочитат сладкия млечен шоколад, аз обаче си падам по тъмните вкусове, защото са по-наситени и интересни.

Опитвала съм какви ли не натурални шоколади. Едни от най-любимите ми са с резенчета портокал или джинджифил (новост от Lindt). Nestle шоколадите обаче предоставят натурален шоколад с добро качество за ежедневна консумация, така да го нарека (не че другите не стават за ежедневно похапване), но и такива за по-специално поводи – да ги кажем – по-висок клас. Тъмните шоколади представят различен процент какаова маса и аз разбира се, избирам от тези с най-високия.

Споделете мнение дали вие обичате повече тъмен или млечен шоколад и защо?

Вярвате ли в гледачки?

Всеки един от нас в даден момент е имал желание или дори нужда да надникне в бъдещето си. Нуждата се определя от нещо преживяно, видяно, предизвкан страх и чувство за загуба на късмет. Начинът това да стане е чрез баби, които гадаят на кафе или други гледачки и врачки.

Вярвате ли в такива неща?

LOS FELIZ, CA - NOVEMBER 20: Fortune teller Deseret (R) gives a tarot card reading at "A Night of Celebration" in honor of director Rob Minkoff and the completion of "The Haunted Mansion" at Minkoff's home on November 20, 2003 in Los Feliz, California. (Photo by Amanda Edwards/Getty Images)

Много хора се опитват да не се доверяват на кафени фигури, чаени листенца или леене на куршум. Смятат, че вярата в такива неща си е чиста сугестия. Ако мислиш, че нещото, което ти кажат, ще се случи, то то непременно ще стане. Ако пък гледаш скептично, винаги ти „виждат“ неща, които са далеч от истината, според теб.

Има обаче и друг тип хора. Те приемат гледането като един вид пречистване, старт на нещо ново, особено когато вярват, че гледачката е добра и им е позната.

Гледането и врачуването е част от някаква мистика. Понякога дори невярващите не могат да осъзнаят, че отсрещният им е казал нещо, с което е познал за миналото, настоящето или бъдещето. Тогава не става дума за отвореност към подобни дейности и дори не може да се говори за сугестия. Има хора с дарба, които просто те поглеждат и узнават. Това се феномени и талантът им е всепризнат. На какво се дължи? Никой не знае, но при тях да се говори за шарлатанство е обида.

А вие какво мислите по темата?