И на вас ли сериалът „Приятели“ ви е любим? Защото аз го обожавам. Гледала съм всеки сезон по няколко пъти и не вярвам скоро да ми омръзне. Знам детайлно историята на всеки един от четиримата приятели и съм се вълнувала заедно с тях при всеки успех или провал в живота им, пък бил и само на малкия екран.
Спомням си, че в един от епизодите Рейчъл, моята любимка и Чандлър бяха получили по погрешка лимонов пай. Общо взето действието се развиваше главно около сладкиша, а те толкова апетитно си го похапваха, в един момент дори и от пода, че моментално ми се прииска да го опитам.
Знаете какво става, когато много искате нещо, но не го получавате – искате го още по-силно. Такъв беше и случаят при мен. Аз ли нямах късмет или просто всичкият лимонов пай беше изчезнал от лицето на Земята. Не знам. Факт е обаче, че месеци по-късно аз все още си бях само с желанието.
На всички приятели бях разказала, че искам пая от „Приятели“ и всички го търсеха, за да ме зарадват, но без успех. Голямо мрънкане му ударих, признавам си. Сигурно доста бях досадила на приятелите си. Един следобед, съвсем ненадейно, на вратата ми позвъни мой приятел. Зарадвах се, че е решил да ме изненада, макар че не се бяхме разбирали да се виждаме.
Ами, той наистина ме изненада. Беше ми приготвил, забележете – сам- лимонов пай. Влизал в интернет, чел, гледал клипчета и го направил. Не беше като от сериала, беше много по-вкусен, защото беше приготвен с внимание и любов специално за мен.
Етикет: приятели
Къде ще сме септемврийските почивни дни?
Да се съберат 4 почивни дни не е кой знае какво, но ако си вземете останалите три дни от седмицата, става една доста прилична отпуска. Времето все още е топло и много приятно и можете да правите толкова много неща.
Къде ще сте вие през септември?
Ще ви кажа къде ще съм аз – по подбалканския път. С голямо желание ще си направим една екскурзия с приятели. Като тръгнем от Велико Търново ще спрем в Габрово, Етъра и Соколския манастир. Ще изкачим Шипка и ще минем и през село Шипка. След това ще тръгнем към Калофер. Ще вечеряме там и ще останем да нощуваме. На следващия ден ще тръгнем по Бяла река. Там има екопътека. След като се завърнем, ще похапнем в прекрасния ресторант „Бяла река“ чудна супа от пъстърва. Ще продължим към Карлово, Сопот и Копривщица. На следващия ден ще стигнем до София и ще направим една разходка до Панчаревското езеро. Вечерта ще се забавляваме в столицата и чак на следващия ден ще се завърнем към Велико Търново. Мислим, че ще се получи добре и се надяваме да не вали. Ако пък дъждът ни посрещне някъде по пътя, просто ще избегнем природните разходки и ще се отдадем на почивка на закрито.
Една такава екскурзия не излиза скъпо. Разходът е за бензин и спане, но при добре направена резервация в къща за гости, при петима човека, при това не в сезона, цените са сравнително ниски. Най-големи биха били разходите в София, но там поне ще спим у приятели, което ще пренасочи финансите ни изключително към храни и напитки. 🙂
Мисля, че всеки може да си направи такъв малък четиридневен трип. Стига да има желание и разбира се – приятели, с които да го сподели.
Само определени хора заслужават да познават истинското ти Аз
Това е цитат на един мой приятел, който ме накара силно да се замисля. След известен размисъл, на който и вие ще станете свидетели след малко, приемам мисълта за напълно вярна.
Защо трябва да разкриваш какъв си всъщност пред всеки? Хората идват и си отиват. Понякога остават в живота ти за по-дълго, друг път не. Ти трябва да пазиш онази специална страна, която те прави такъв, какъвто си, само за хората, които истински ги е грижа за теб.
Понякога дори и най-близките ти приятели не те познават достатъчно добре. Може би се страхуваш да им покажеш кой точно си, защото те е страх, че ще ги отблъснеш. А може би си избрал да скриеш някой неща, защото им нямаш пълно доверие. И все пак трябва да има някой, на който може да се довериш напълно, но този някой все още не се е появил.
Трябва да се заобиколиш с хора, покрай които може да си себе си – такива, на които да разчиташ за всичко; такива, които ще те разберат; такива, пред които истинското ти Аз само ще иска да се покаже. Това никак няма да е лесно. Но винаги е по-добре са имаш един верен приятел, отколкото стотици некачествени.
Не знам доколко добре успях да обясня ситуацията, постарах се да събера мислите си в смислен текст. Дано не се е получило объркано. Аз си го разбирам 🙂
Когато съквартирантът доведе още съквартиранти
Да живееш със съквартиранти е емоция, която според мен е хубаво всеки млад човек да изпита.
Все пак не случайно едни от най-успешните сериали в световен план са именно за група приятели, които живеят заедно, и за нещата, които им се случват. Класическият пример е „Приятели“. След него ми хрумва „Как се запознах с майка ви“, „Теория за големия взрив“ и предполагам много други.
Ето нещо интересно, което може да ви се случи наистина, ако живеете с приятели. Представете си някоя съботна сутрин, ставате отивате към кухнята да си направите закуска и… откривате, че на дивана ви спи непознат човек. Впоследствие разбирате, че е останал да преспи у вас, след като вие сте си легнали, а съквартирантката ви се е прибрала, както изглежда без да е сама.
Може да се събудите и да заварите на дивана да спят и двама приятели на съквартиранта ви, които са го донесли до тук след тежка петъчна вечер, но сами не са могли да се приберат след това.
Рисковете са много. Дори цяла сутрин да си мислите, че сте сами, понеже знаете, че съквартирантката ви е на работа, пак може да ви изненадат. Как ви се струва към обяд да усетите, че някой се изнизва от съседната стая, а вие… не го познавате.
Ситуациите са много. Те са типични за живота с други хора и понякога са доста изненадващи. Забавно е, но в момента, в който усетите, че ви писва, значи е дошло времето да заживеете една идея по-самостоятелно.
Коледно-новогодишно настроение
Всеки сезон си има своя чар. Сега е зима и въпреки, че е студено и мръзнем, смятам че чара на този сезон е снегът. Като бях дете се спусках с шейната и се радвах на пухкавия сняг. По цял ден бях навънка с приятелите и се замервахме със снежни топки, прибирах се чисто мокра и естествено бях много щастлива като всяко дете. Това ми е останало като траен спомен и затова с нетърпение чакам да завали сняг. Според мен най-яркия празник през зимата е Коледа. Това е празника, който ме кара да се чувствам като във приказка. Няма нищо по-хубаво от това да се събереш със семейството си, запалената камина да осветява стаята, да гледаш навън през прозорчето как бавно падат снежинките, да си пииваш винце и да хапваш крехко месце. След приказната нощ, на следващия ден с нетърпение проверяваме дали има подарък под украсената елха, надписан с нашето име. Въпреки че не е толкова специален и сплотен празник както Коледа, Нова година е много весел и емоционален празник, който се чества в целия свят. Според мен трябва да се събират близки и приятели, за да изпратят с добро старата и да посрещнат заедно Новата година и да си пожелаят хубави неща. За да почувствам духът на Коледа и Нова година, силно се надявам да завали сняг и всичко да побелее навън.