Всички знаем, че на първи юни празнуват най-чистите същества на света – нашите деца. Питали ли сте откъде идва празникът и защо всъщност е възникнал?
Международният ден на децата може да определим като забава със сериозно послание. Той има за цел да напомни на обществото за необходимостта от защита на правата и благополучието на най-малките. Той се отбелязва на различни дати по света, но призивът е еднакъв навсякъде – да се съсредоточим върху значимостта на детството и да се отдадем на подкрепата и грижата за децата във всички области от техния живот.
Международният ден на децата се отбелязва със събития и инициативи, които се провеждат в цял свят. Това може да бъдат културни мероприятия, спортни състезания, образователни активности и други форми на забавление и обучение, насочени към малчуганите. Също така, този ден предлага възможност за разглеждане на важни проблеми, свързани с детските права и защита.
Основната цел на Международния ден на децата е да ни напомни, че всички деца имат право на обич, грижи, образование, медицинска помощ и възможност за развитие. Този ден е и момент, в който се акцентира върху недостатъците в защитата на детските права и се насърчава усилието за тяхното подобряване.
За родителите, учители и обществото като цяло, Международният ден на децата е възможност да се ангажират с въпросите, свързани с благополучието и развитието на децата. Това може да включва подкрепа на образователни проекти, защита на детските права и усилия за борба с бедността и насилието, с които децата се сблъскват.
Повече по темата може да прочете в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE
Етикет: деца
Какво мислите за Childfree?
Първо нека си обясним какво означава Childfree. Това е тенденция, към която все повече хора се насочват и която буквално означава живот без деца. И докато за някои, децата и естественото продължаване на рода е истинският смисъл на живота, за други, оказва се, съвсем не е това.
Факт е, че раждането на наследник слага тънката граница в живота и го разделя на Преди и След. И ако повечето двойки са готови на това приключение и приемат с отворени обятия идеята за създаване на потомство, то почти също толкова е и броят на хората, отказали се от това свое право и призвание.
Според мен, важна роля играе и съвремието, в което живеем. Днес е по-лесно отвсякога да заявиш мнението си, използвайки дори само социалните мрежи. От друга страна, пак там може да се намерят всякакви движения, групи, съветници и какво ли още не, в които да припознаеш своята житейска философия и към които да се присъединиш.
А знаете ли, че някои стигат дори до там, че превръщат идеята за бездетност в бизнес модел? Точно това е направила 27 годишна инфлуенсърка от Америка, за чиято история четох. Именно тя е в основата на превърналото се в движение Childfree, което пропагандира във всичките си профили в социалните мрежи. Тя не само издига на пиедестал идеята, но и продава най-различни артикули – от сувенири до дрехи – които са с надпис Childfree. А на въпроса защо не иска да има деца, тя отговаря просто, че няма желание.
А вие какво мислите за това и струва ли ви се нормално?
Финансова грамотност за всички
Финансовата грамотност е от изключително значение за мен и смятам, че трябва да бъде преподавана в училищата. По мое мнение, колкото по-рано децата научат първите си уроци за парите, толкова по-добре за тях. Четох, че според едно изследване на университета в Кеймбридж, децата започват да формират своите финансови навици след 7-та си година.
Моментът, в който детето осъзнае, че парите не са цветни хартийки за игра, а заемат важна в роля в живота ни, то ще започне да ги приема по предназначение. Съгласете се, че ако ние възрастните имахме възможност да получим финансово образование още в началните класове, щяхме да предотвратим много от допуснатите към днешна дата грешки.
Първо, смятам, че финансовата грамотност не е предвидена в традиционното образование и второ, на самите учители им липсва финансова компетентност и познания за финансовите пазари. Междувременно финансовите решения могат да имат последствия за цял живот, така че трябва да започнем да придобиваме финансова компетентност възможно най-рано. И да я предаваме на нашите деца, разбира се. При тези, които са финансово образовани, рискът от обедняване е по-малък и те са компетентни да се справят адекватно с личния си бюджет.
В допълнение към това, финансовото образование помага и за постигане на балансиран мироглед и фундаментално разбиране на функцията на парите и активите в макроикономически контекст. А това са основите за финансово необременен живот и социално участие.
Финансовата грамотност включва разбиране на функциите на парите, управление на парите, справяне с рисковете за живота, натрупване на активи и планиране на пенсионирането, както и кредитиране и инвестиране на пари.
Винаги обаче трябва да се внимава кой предава това знание. Не всички консултанти или финансови експерти предават информацията си без скрити мотиви.
От моя гледна точка за финансовата компетентност е важно разбирането на разликите между това да си богат и да си финансово свободен. Също как се натрупват дългосрочни активи дори с малък начален капитал и как правилно да четем отчетите по доходите и баланса на сметките ни.
А вашето мнение какво е?
Пърси Джаксън е новият Хари Потър
За Пърси Джаксън може и да не сте чували, но за Хари Потър със сигурност сте. Нали?
И вероятно се чудите какво е общото между тях, че ги обединявам в един текст. То е, че…
и двамата герои връщат децата към книгите!
Може би помните колко дебатиран беше въпросът „Ще изяде ли мишката книжката“ преди 10-15 години, когато историите за момчето магьосник Хари Потър започваха да набират популярност. Аз самата станах свидетел как неговите книги запалиха духа на четенето у моята племенница. Тя беше на 10 го., когато ? подарих „Хари Потър и философският камък“. Оттогава насетне прочете и седемте части, както и десетки други истории. Всеки път щом се видехме, разговаряхме за книгата, която племенницата ми чете в момента. И много рядко тя беше от задължителните заглавия за училище.
Ролята на Хари Потър за днешните 10-годишни, а защо не и 15-17-годишни деца се играе от Пърси Джаксън. Той е полубог, син на Посейдон и смъртна жена. Преживява невероятни приключения, има верни и интересни приятели и запознава читателите с гръцката митология по един невероятно забавен начин. Казвам ви го, защото макар да не съм в таргет групата не тези книжки, съм ги чела и много ми допадат.
За Пърси Джаксън до момента има само два филма, но книгите са милион пъти по-добри. А те са: общо 2 пенталогии за Пърси Джаксън и боговете на Олимп, 3 за египетската митология под заглавие „Хрониките на Кейн“ и 2 (+1 на път) за скандинавската митология с главен герой Магнус Чейс. Отделно авторът, Рик Риърдън, пише и по-малки книжки с истории и разкази, които не са в поредици, но също са обвързани с Пърси и неговите приятели.
Повярвайте ми, ако се чудите коя книга ще допадне на вашето дете/племеник/внук и т.н., купете му „Похитителят на мълнии“ – това е най-първата от света на Рик Риърдън. Ако има съвременен автор, който да покаже на децата красотата на книгите – това е той.
Да научим децата на правилата за безопасност на пътя
Децата нямат способността да преценят скорост, разстояние и посоката на движение на автомобила. Ето защо трябва да бъдат научени на правилата за движение по пътя. До една възраст вие ще им помагате, но след това малко по малко трябва да се научат на самостоятелност. Има няколко прости правила, които трябва да им предадете, за да се чувствате по-спокойни за тяхната безопасност, когато отиват и се връщат от училище.
Може да започнете с „часовете“ по правилно движение по пътищата още от вкъщи. Подгответе ги като им обясните за бързодвижещите се коли, за пешеходните пътеки, за светофарите, за това как колите сигнализират, че ще завиват. Когато излизате навън, го „изпитвайте“ какво трябва да се направи, докато пресичате, накъде да се огледа и т.н. Оставете детето да ви води, но все пак не му давайте пълна свобода на действие. Винаги го дръжте за ръка дори да е уверено в решенията си. Когато не може да разгадае дадена ситуация докрай, му обяснявайте какво е пропуснало. Кръстовищата без светофар са най-опасни, но и най-добрият учител. Там трябва да се внимава и за завиващи коли, не е достатъчно да се огледа само наляво и надясно. Там може да тренирате заедно редовно.
Обяснете му, че винаги трябва да се пресича на зелен светофар за пешеходци. Наблегнете и на това, че има безразсъдни шофьори, затова независимо че свети зелено, трябва да се внимава и пак да се поглежда и в двете посоки преди да се пресече улицата. По време на игра на топка също може да се получи неприятен инцидент, така че обяснете на детето да не тича след нея на улицата, а да помоли някой възрастен за помощ.
Успешното овладяване на всички тези ситуации е в преговарянето им и в практиката. Повтаряйте пътните упражнения многократно още преди детето да е тръгнало на училище, за да свикне по-бързо.
Агресия
Какво става с днешната младеж? Напоследък чета и чувам само за негативни и стряскащи неща около живота на тийнейджърите. Днешните деца са хиперактивни и проявяват голяма агресия незнайно защо. Най-пресният случай за който чух е как 15 годишен младеж пребива свой връстник от друго училище и го вкарва в болница с разкъсан далак, наранявания по тялото, черния дроб и бъбреците. 15 годишният побойник бил набелязал жертвата случайно, което ме навежда на мисълта, че за него е важно да се докаже пред приятелите си с подобна проява, която се счита за героизъм. Чудя се накъде отива нашето общество ? След като още от тази възраст, та дори и по-малки са склонии на такива престъпления, какво ще стане с тях след няколко години ? Може би ще станат още по-изпечени престъпници или нискообразовани нехранимайковци, които само хленчат и мислят каква далавера да направят за да спечелят някой„черен“ лев. Смятам че тук до голяма степен имат вина родителите, които бъркат някъде с възпитанието на детето си. На второ място учителите, които освен да си предадат урока написан предварително и повтарян от тях с години, трябва да учат децата на дисциплина. Трябва да използват по-съвременни методи за привличане на вниманието, да усещат когато ученика има проблем и да го споделят с родителя. На трето място имат вина и полицаите. Толкова ли е трудно, когато свършат учебните часове, пред училището да има дежурен патрул, който да следи по-съмнителни ученици или най-малкото да всява респект в тях ? Лошото е че в България всичко е „след дъжд качулка“, „след сватба булка“. Не съм аз човека, който трябва да обвинява някой, но немога да съм безучастна към тази агресия в децата.