Ето, че лятото е само на една ръка разстояние. А с него идват не само дългите плажни дни, но и разведряващите планински преходи. Именно за тях ще бъде този текст – с идеи как, какво и защо да посетите.
През последните години осъзнах колко много забележителности и красиви дестинации има в България и как съм обиколил само около 10% от тях. Толкова ни е красива страната! А планините някак ми легнаха на сърце и ми се иска да обиколя колкото се може повече. Това бе и причината да попадна на книгите на двама ентусиасти планинари, които споделят преживявания и много полезна информация.
Четивата са разделени на 3 и обхващат трите най-големи планини в страната – Рила, Пирин и Стара планина. В тях има модерно графично оформление, което спомага за по-лесната ориентация и по-оптималното усвояване на информация. Идеята е на Мариана и Милен, които се занимават с графичен дизайн. На мен много ми допада като начин на обогатяване на общата култура и като визия, доста модерно, но някак познаваш, че е българско.
С приятели тепърва започваме да посещаваме дестинациите от книгите, но като човек с малко опит от тях, мога да кажа, че ни беше много любопитно да четем и всичко бе така, както е дадено. Също можехме да вземем книжките с нас и по време на прехода да следим как се движим. Тук ще оборя всички привърженици на електронните издания, защото в планината често няма интернет и зареждането на страници с маршрути понякога е невъзможно. Затова хартията си е хартия!
Ако има и други запалени по планините или просто искат да опитат нещо различно, пробвайте и вие с книгите на Планинка. Много са достъпни и за мен са супер полезни, дори и само като информация. Пожелавам ви и още това лято да пътуване много и да посетите нови и незабравими дестинации и да поемете от тяхната енергия!
Етикет: България
Защо България?
След 15 години в Щатите дойдох тук на ваканция – командировка. Трябваше да наградим и засилим обмена на студенти между Питсбъркския университет и Американския и ми предложиха работа като главен асистент по политически науки. Приех. Започнах да преподавам. Много е зареждащо, винаги си нащрек. Не можеш да кажеш нещо, за което не си сигурен. Да имаш деца е чудно, а да преподаваш все едно винаги ги имаш. Не съжалявам, че се завърнах в България, защото, когато имаш хубава работа тук, живота наистина е прекрасен. 
Негативизмът в ежедневието ни
Не мога да не се възмутя като чуя хората стереотипно да говорят, че в България липсвали перспективи. Също аспект на това виждане е изтъкването на шуробаджанащината, с която хората се сблъскват търсейки поле за реализация.
Що се отнася до мен, аз съм много „против“ такива изказвания, особено от млади хора,едвам сблъскали се с живота. Безспорно използват заучени клиширани фрази, чути предимно от среднообразовани или податливи на манипулация по-възрастни хора. Наблюдавам и един много наш си синдром – хората масово се оплакват! Независимо какво им е на главата – лошо или добро, все ще си намерят песъчинка в обувката, която да им убива. Дотолкова са свикнали да мрънкат, че дори всичко да им е на 6, ще си измислят, че им е скучна държавата и пак ще се започне… „а вижте как е на Запад“. Не зная защо е това масово виждане, че на Запад има нещо по-хубаво, при положение, че повечето хора, които го твърдят дори не са стъпвали там. Друга част от хората пък толкова уверено дават за пример какво са им казали близки и познати, сякаш някой, който не е преуспял, ще си признае, че се е излъгал и провалил.
Другата „материя“, която се стреми да внася негативизъм в ежедневието ни и да настройва хората срещу собствената им среда е журналистиката. Посредством медиите опитни и неопитни репортери изнасят шокиращи и сензационни новини, които да ни стряскат и да ни накарат да приковем погледа си към телевизорите. Ами че те от сензацията печелят. Те много добре са забелязали, че хората най-много следят новини и гледат предавания, които изтъкват потресаващото и притеснителното. А колкото време успяват да ви задържат пред екрана, толкова повече пари наливат в бизнеса си.
В действителност в България има толкова хубави неща, които хората пропускат, защото никой не им насочва вниманието натам, че да ги забележат. Вижте например колко километри ж.п линии се ремонтират в момента, колко гари подобряват вида си, колко градове изцяло обновяват главните си улици. Не забелязвате ли, че безработицата е намаляла, че много млади без шуробаджанащина се реализират, има все повече големи фирми, които осигуряват добри заплати и др. Вярно, че имаме още много работа, но да кажете че в България няма перспектива да се оправим и да се развиваме, смятам, че е срамота.
Моето блогче
Здравейте и добре дошли в моя уникален блог. Казвам уникален, понеже едва ли някой ще мисли като мен пък и аз съм си аз – уникат 🙂 . За себе си мога да кажа, че съм любознателна, студентка съм във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Опа, забравих да се представя – казвам се Станимира, за което предполагам сте се досетили вече. Много весел човек съм, обичам да се забавлявам и да открадвам хубави моменти от живота, макар че в България такива моменти са дефицитни.
Не обичам да се оплаквам много, което ме кара да си мисля, че съм със силен характер и не се отказвам лесно. Не съм се отказала и от България и докрай ще се боря за реализация именно тук – в моята родна страна. Не знам, някакси много съм се привързала и би ми било трудно да замина надалеч. Та в блогчето ми ще публикувам подобни теми, които ме вълнуват и ще се радвам да коментираме някоя, която ви се стори интересна.