Едва ли има момиче, което поне един път в живота си да не се е опитвало да отслабне. Никой не може да ме убеди в противното – ежедневно се сблъсквам с този проблем с мои колежки и приятелки. Някои от тях успяват да свалят няколко ненужни килограма и се чувстват добре. Други разбират на време, че няма смисъл непрекъснато да бъдат хем гладни, хем да си остават дебели. Според мен е много важно във всяка една диета да има мярка. Ако не спрем навреме пазенето на така жадуваната линия, може сериозно да навредим на здравето си, а и на психиката си, както се случва с много известни у нас и по света личности. Искам да споделя един случай от моето обръжение. Две близки приятелки допреди няколко години, като вървяха по улиците, след тях винаги някой се обръщаше, защото бяха чудесни брюнетки. Сега не е така, вече ги отминават и те си мислят, че изглеждат печално, защото са загубили хубостта и виталността и уж техния живот изтичал. И така стават жертва на анорексията. Какво всъщност е тя ? Дали е тотална липса на апетит, която може да настъпи по различни причини (болести на хранопровода, психически проблеми, нервни увреждания) ? Анорексията много често при голяма част от нас, които се стремим към добра физика и отлична хубост е причинена от съзнателно, продължително и дълготрайно гладуване и отслабване. Искам да питам всички девойки – докога? И какъв е смисълът от това ? Трябва ли да се тормозим, нали така ние създала природата и такъв ни е бил жребият в живота. Обичайте се и се харесвайте такива каквито сте, независимо от това какво показва кантара – важно е какво носите в душата си.
