Автор: Lichnostno

18юни 2019 by Lichnostno

Инфраструктурата на здравеопазването и Орлин Алексиев

Кой е Орлин Алексиев и какво общо има със здравеопазването и неговата инфраструктура?

Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет от 2007-а година. Това, което го свързва с инфраструктурата на здравеопазване е заеманата  от него длъжност като председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Това е агенция, която е учредена с решение на Столичния общински съвет през 1994-а година, а основната ѝ дейност е да усвоява и разпределя средствата, постъпили от приватизация на общинско имущество. С тези средства Столична община реализира различни проекти, насочени към облагородяването на облика на град София и повишаване на сигурността и качеството на живот в него.

Със средства от този Фонд  Столична община финансира ремонтни дейности  на обекти от столичното здравеопазване, тъй като в стойността на клиничните пътеки, които са един от основните източници на средства за здравните заведения, не са предвидени средства за капиталови разходи и текущи ремонти. В Националните рамкови договори се залагат изисквания за работа по клинични пътеки – минимум медицинско оборудване за осъществяване на лечебната дейност. Това обясни Орлин Алексиев в интервю за новинарско издание.

По предоставените от него данни, на територията на София функционират 4 общински многопрофилни болници за активно лечение, 2 специализирани акушеро-гинекологични болници за активно лечение, 4 болници за долекуване, рехабилитация и продължително лечение и 4 диспансера. А общо средствата, отделени от СОПФ за това перо са над 8,9 млн. лева като са с тях са се извършили различни строително-ремонтни дейности (ремонт на покриви и отоплителни инсталации, саниране и топлоизолиране с цел  намаляване на експлоатационните разходи, обзавеждане и доставка на оборудван), осигуряване на техника и оборудване за специализирани отделения и др.

Според Орлин Алексиев благодарение на тези средства, потребителите на здравни услуги в София ще могат да са спокойни, че ще им бъде оказана качествена помощ, с добра техника за диагностика, в помещения, които отговарят на всички стандарти и благоприятстват по-бързото възстановяване на пациентите.

16юни 2019 by Lichnostno

Идва трудното

Баловете вече минаха, на абитуриентите им остават хубавите спомени от вечерта, песни, танци, но от тук нататък започва трудната част. Започват изпити, учене, работа, самостоятелност. Колкот и да е привлекателна тази част, тя крие и много трудности.

Спомням си дните, когато аз завърших учиище. Е, не че бяха толкова отдавна, но годините се изнизват толкова бързо, че сякаш беше преди цели 100 години. Та, когато аз завършвах бях много развълнувана, казах си че сега започва истинския живот, не останах да уча в своя роден град, заминах далеч от мама и татко. Всъщност, почти веднага след бала се захванах сериозно с ученето, искаше ми се да ме приемат в университета още от първо класиране, така и стана. След като минах всички изпитни сесии и стресове покрай това, когато вече най-накрая се успокоих и ме бяха приели, започнах да работя, исках да се науча да съм независима, не е същото, защото все още живеех при родителите си, но все пак беше някакво начало. След това, започна учебната година, мислихме си, че ще мине само по купони и веселие, от части първата година си беше по-лека, но да живееш с още хора, да споделяте малка кутийка, всеки със своите привички и възпитание, постоянните музики от съседните стаи, имаше си своя чар, но и не беше никак лесно. Парите са ограничени и трябва да направиш така, че да ти останат и за пътни до вкъщи. Но това все още не беше нищо. Втората година започнах успоредно с ученето и работа, за да мога да имам по-добър стандарт на живот и в същото време да не натоварвам родителите си с грижи за мен. Е, стандарт за по-добър живот нямаше, парите все не стигат, а в комбинация и със здраво учене, нямаше нито купони, нито веселие, а упорит труд. Честно казано не съжалявам за избора си, ако мога да върна времето назад, отново бих постъпила така, само може би една малка разлика, щях да се насоча към нещо свързано със специалността ми. Много от сегашнте ми колеги са по-малки от мен и веднага са успели да си намерят работа по специалността, което те в момента сигурно не осъзнават, но това е огромен късмет. Така, че не се колебайте, използвайте всяка възможност за реализация, защото е много тъжно, когато видиш млади и кадърни българи да се редят на опашка на Терминал 2 . А тук също може да се живее спокойно. Да, няма да взимаш много пари, но си си в родината, ще успяваш да преживяваш. Тъжно е че казвам „преживяваш“, но за съжаление при младите се получава именно това.

Не губете надежда, не губете кураж, учете и ще сполучите. Не всичко е купони и забавление. Има трудни моменти, но живота е това- възходи и падения, важното е да знаеш как да падаш и как да се изправяш.

22май 2019 by Lichnostno

Един спортен лагер и среща с ЕОС Матрикс

С помощта на ЕОС Матрикс бе сбъдната една спортна мечта на едно дете.

Синът на моя приятелка е много талантливо дете. Надарен ученик, със завидни постижения на олимпиади, а на всичкото отгоре и голяма надежда за младежкия волейбол. Родителите му са скромни хора, които правят всичко по силите си, за да му осигурят всичко, от което има нужда. Доста често на ръба на финансовите си възможности. Винаги съм се чудила как успяват да разпределят ограничения си бюджет и да отделят толкова средства за уроците, спорта и екипировката на сина си. И веднъж се престраших да попитам приятелката си. А това, което тя ми разказа, беше най-неочакваното нещо.

Разказът на моята приятелка започна с усмивка и с думите, че всяка една грешка, която допускаме, трябва да ни учи на нещо. А тази, за която и аз ще ви разкажа, я е научила на това да разпределя правилно семейния си бюджет.

Преди години детето им било поканено да участва в спортен лагер. Той обаче трябвало да се покрие от родителите. За да не лишават сина си от тази чудесна възможност, моята приятелка и съпругът ѝ решили да изтеглят бърз кредит, за да могат да платят за спортния лагер.

Дотук всичко добре, но се оказало доста трудно да изплащат вноските по кредита. След време се наложило да забавят вноска, после втора, а не след дълго ги потърсили от колекторска агенция ЕОС Матрикс, която вече била отговорна за събирането на тяхното задължение. За тези, които не знаят кои са те – това е най-голямата колекторска агенция в страната. Тя е на българския пазар от повече от 16 години и прилага международно ноу-хау за работа с клиенти, придобито поради факта, че  е част от немската финансова група EOS Group.

Служителката по събиране и управление на вземанията се поинтересувала каква е причината за забавянето на плащанията. Тогава моята приятелка подходила по възможно „най-женския“ начин като се е впуснала в дълги и лични подробности от положението на семейството ѝ, даровитото ѝ дете и липсата на достатъчно средства, с които да му осигурят всичко, което заслужава.

След като се запознала с конкретната ситуация, служителката на ЕОС Матрикс й изготвила погасителен план, по който да покрие текущото си задължение, а освен това ѝ дала и ценни съвети, как да разпределя по-ефективно месечния бюджет – на какво да обръща внимание и от къде може да отреже, когато възникнат непредвидени разходи. Съвети, които моята приятелка запомнила и прилага ежедневно. А по този начин предоставя на детето си това, което му е нужно да се развива.

18май 2019 by Lichnostno

Изборите пред, които ни поставя съдбата

Новият сериал „Чернобил“ , които тотално счупи всички рекорди по рейтинг, отвя дори и „Игра на тронове“, ни припомня ужасяващия инцидент, които се случи преди десетилетия в Чернобил . Този филм отново ни пренесе на сцената на смразяващата и определено най-голямата катастрофа в нашата история.

Всъщност се оказва, че не знаем много неща относно случилото се. В резултат на аварията, живота на стотици хиляди души е унищожен. Не само, че има загинали при самия взрив, но и хиляди хора са загинали от ракови заболявания в следствие на радиациата и то само няколко години след катастрофата. Като се замисли човек, дори и да оцелееш не е особено съблазнително, да гледаш как близките ти вехнат ден след ден, не е перспектива. Най-голямата жертва, обаче са всъщност неродените, оказва се, че хиляди жени решават да прекъснат бременността си. Всъщност тези жени развиват болест, психическа, заради която те са убедени, че ще родят бебета с някакви увреждания от радиациата, въпреки, че лекарите отричат подобна информация. Много жени в цяла Европа прибягват към това. Въпреки, че количествата на радиация в много от еврпоейските страни са минимални, много жени правят аборти. Има разбира се и много жени, които въпреки всичко раждат децата си, но в много от случаите след няколко дни те умират, заради щетите от радиацията. Тази тема е наистина тъжна, но това е нещо, с което много майки и в днешно време могат да се сблъскат. Пред това да избереш дали да родиш дете с увреждане, или да прекъснеш бременността. Колко трябва да си смел, за да вземеш подобно решение? Според мен всъщност това са най-големите жертви на радиацията и катастрофата Чернобил. Който и от двата варианта да избереш, болката е еднакво силна и празнотата, която остава в душата, никога не може да бъде запълнена.

Приключвам тази тъжна тема, но има много неща, които всъщност не се казват и не само за Чернобил. Нека все пак отдадем нужната почит към жертвите във всичките им форми и да се осъзнаем, че всъщност ние хората създаваме тези оръжия.

21апр. 2019 by Lichnostno

Спокойствие и лукс срещу удобство

Вчера с една моя много близка приятелка обсъждахме предимствата на това да живееш на село. Честно да ви призная заформи се страшна дискусия. Тя на едно мнение, аз на друго. Но като цяло се получи доста интересно.  Дори бих искала да разбера какво мислят повече хора относно живота на село и този в големия град. Вие бихте ли заменили удобствата на града в апартамент със спокойствието на село, но в луксозна къща?

Живеем в толкова развито общество, че ако едно време ни притесняваше 30 минутно пътуване до работа всеки ден, сега в София например си е ежедневие. Повечето семейства вече имат по две коли, ако едно време жените не са се чувствали уверени да шофират, то днес е тъкмо обратното. Така, че представете си че живеете в някое селце, спокойно, с чист въздух, в невероятна къща, с луксозно обзавеждане и всичко необходимо за спокоен живот и дори лукс. Представете си че вечер се прибирате капнали от умора, след тежък и изморителен ден, с глава пълна с най-различна информация и всичко, от което се нуждаете е малко спокойствие. Вкарвате колата в гаража си, закючвате двора, на който ви чака прекрасна веранда, тревичка и цветенца. Сядате за секунда да отморите на верандата и всичко, което чувате са щурците. Влизате вътре в разкошната си къща, сядате спокойно на масата, хапвате със семейството, а когато си легнете, отново да чувате само щурчетата. Как ви звучи? Лично на мен много ми допада тази идея. Сега идва ред обаче на други важни неща в ежедневието ни. Сутрин ставате не 1 час по-рано, а два, защото трябва да заведете децата на градина или училище, а работата ви е на другия край на града. Вечер се усещате, че след работа сте забравили да купите хляб, но селския магазин вече е затворил. През ноща се събуждате от главоболие и виждате, че в аптечкате няма аспирин, а аптека и то през нощта, на село? Абсурдно. Да, животът на село си има и плюсове и минуси, но все пак смятам, че всичко в живота ни зависи според нагласата ни. Ако си създадеш някакви навици на пазаруване, на рационално използване на времето, смятам, че подобни, бих казала дреболии биха били избегнати. Все пак хората на Запад от много време водят подобен начин на живот в техните предградия, пътуват за работа и училище, налага се да ходят до центъра, който сигурно е не на 20, а на доста повече километри от домовете им, за да напазаруват. Определено удобствата да живееш в града не са за подценяване. Децата ще искат да посещават най-различни купони, празници, задължително трябва да имат превоз и колкото и да е развит градския ни и междуградски транспорт, има какво още да се желае. Но да живееш в панелка, където всеки знае дори какво си си купил от магазина, въпреки, че е в торбичка, непрозрачна, да слушаш скандалите на комшиите, или изведнъж в 22 часа съседката е решила да размества мебелите, някак си малко ми идва в повече. Не си мислете, че съм живяла в къща. Цял живот живея в блокове, пълни с всякакви хора и характери и честно, дори да искаш 5 минути спокойствие, за да се концентрираш, отмориш или каквото и да било, е , няма да го получиш.

Все още не мога да взема окончателно решение за себе си, къде точно бих искала да живея. Дали на село, но пак казвам да е на няколко километра от града, или в града, но в апартамент. Аз съм много неорганизирана в пазаруването и доста би ми било трудно да си правя списъци и планове какво да купя за седмица. Но пак казвам, според мен всичко е до нагласата на човек. А вие къде бихте предпочели да живеете?

04апр. 2019 by Lichnostno

Основни мотиви в романите на Васил Лазаров

Чували ли сте за самоковския писател Васил Лазаров? Той е автор на романи, но твори и в други жанрове. Първият ми досег до творчеството му беше на Панаира на книгата през 2019-а година. По време на него се сдобих и с романа му „Звънът на камбаните“.

Още тогава вниманието ми беше привлечено от разнородната тематика и нравствените проблеми, които засяга. Най-силно впечатление обаче ми направи деликатното преплитане на исторически факти и християнски мотиви. Психологически и приключенски акценти на творбата придава и преломното време, в което героите живеят и в което са принудени да се борят за своето спасение.

Оказа се, че същата сюжетна линия следват и останалите романи на Васил Лазаров. В „Парадоксът на любовта“ също присъстват всички елементи на интересната фабула, деликатно обвити от християнска символика. По фин и ненатрапчив начин авторът обвързва значението на имената на главните герои с религията. Друг елемент са и сакралните числа, които използва – 3, 10. Те символизират единството между Божественото начало и човешката природа.

Друго интересно четиво от автора е романът му „Тройната нишка“. Той поставя в центъра човешките взаимоотношения и показва междуличностната борба при конкретни обстоятелства. Тук още заглавието на книгата прави метафорична препратка към религията. Няма да навлизам в подробности, за да не налагам моето разбиране за романа, но ако мога да перифразирам, то смисълът е, че заедно сме по-силни – също като нишките, преплетени в конец.

От прочетеното до момента от Васил Лазаров, мога да обобщя кои са основните моменти, редуващи се в романите му. Те са свързани с вътрешно противоречие на личността, което почти винаги е в конфликт с присъщи на християнството добродетели.

15мар. 2019 by Lichnostno

Пътуването не винаги е това, което си представяме

Много обичам да пътувам. Може би ще кажете, че няма човек, които да не обича, но честно да ви кажа моето е като страст, дори мания. Всеки свободен ден бх могла да го прекарам някъде по света и у нас.

Е, не си мислете, че съм посетила куп страни и хладилника ми е претрупан с магнитчета от най-различни интересни дестинации. Честно да си призная, списъкът не е особено впечатляващ. В момента съм се концентрирала повече към това да опзная нашата собствена страна и честно казано съм очарована от красотите, които крие България. И под крие, понякога наистина го разбирайте буквално. Не може толкова красиви места и паметници на културата да са изключително непознати за нас и да ги намираме съвсем случайно, търсейки нещо друго. Така например, търсейки Шуменската крепост попаднахме на един невероятен монумент, които се нарича Създатели на българската държава. Честно да си призная, никога нещо не ме е впечатлявало с мащабите си както този паметник. На снимка не е същото, тако да го видиш на живо. А аз на снимката съм горе долу колкото копитото на коня. Може да си представите какъв е мащаба на паметника.

center of Rome

Но като цяло не затова исках да ви разкажа,а за едно мое пътуване, което бе доста мечтано. Пътуването ми до Рим. Обожавам този град, плени ме още с взлизането, попивах всеки един детайл, всяка една сграда, всичко. Когато реших да посетя този град, си се представях като онези красиви дами, които тръгват с малките си симпатични куфарчета на колелца, стилно облечени, с високи токчета, тъмни очила, страхотна прическа и шапка с периферия. Мечтаех си и аз да изглеждам поне малко като тях и да запечатам всеки спомен от Рим. Ами не ми се получи. Първо, че в деня на полета валеше и съответно косата ми бухна от влагата и всяко усилие за нормална прическа беше напразно. Шапката с периферя остана на закачалката вкъщи, понеже както винаги закъснявах. А относно високите токчета и стилно облекло? Ами имах три дни в Рим, в които исках да видя всичко, ама наистина всичко, е , с токчета да вървя минимум 15 километра на ден? Ами и това не ми се получи. Опитах се поне като кацнахме да се приведа в прилежен вид, но тъкмо стигнахме до фонтана Ди Треви и познайте! Дъжд ! Да и там не изглеждах никак стилно. Но като изключа това, бях толкова щастлива и толкова опианена от атмосферата, че честно да си призная не ми пукаше особено как изглеждам, на повечето снимки съм ухилена до ушите.

Следващо мечтано място от мен е Париж, дано поне там успея да се издокарам с мечтания вид на пътуващо и независимо момиче. А вие не се колебайте и хващайте куфарите и потегляйте. Няма по- прекрасен начин да опознаеш и преоткриеш себе си от този на път.

10фев. 2019 by Lichnostno No Comments

Нов рекорд

Поредната топ новина в Интернет е за нов рекорд за най-голямо бебе. Става въпрос за бебе, което се ражда цели 18 кг. Може ли да повярвате? А майка му тежи повече от 200 кг. Възможно ли е да се случи нещо подобно? За мен това е наистина невероятно. Това води до едни мои размисли, относно храненето на бъдещите майки. Трябва ли според вас една бъдещата майка да се храни „като за двама“, или е по-удачно да се храни така както и преди да забременее? Вярно е че заради хормоните ти се дояжда нещо сладичко, или по-соленко, а може би и кисело, но не може ли да приемаш теи храни умерено?

Според специалистите „да се храня за двама“ е извинението на бъдещата майка за нейния нарастващ апетит по време на бременност. Специалистите казват, че дневният прием на калории не трябва да се повишава „като за двама“. През първия триместър приеманите калории от бъдещата майка трябва да се увеличат едва със 100. През втория триместър с 270, а през третия триместър – 500. Това е изключително незначително повишаване на калориите. Учените са установили, че килограмите на бебето не зависи от това с какво се храни майката. Жените, които се хранят здравословно по време на бременност качват 4 пъти по-малко килограми до самия ѝ край, а рисковете от високо кръвно налягаане и гестационен диабет са с 50% по-малки. Нормално е една жена да качи около 12 кг по време на бременност, което никак не означава „да хапна за двама“. Според специалистите качването на повече килограми може да се отрази и на самото раждане.

И в заключение, скъпи дами, радвайте се на всеки миг от своята бременност, защото тези мигове са уникални, а времето лети неусетно. А когато апетитът навлезе с пълна сила в съзнанието ви, просто си спомнете, че това, което ядете вие, го хапва и вашето бебче, затова се старайте да му набавяте само полезна, вкусна и питателна храна, а това ще ви награди в самия край на пътешествието.

05ян. 2019 by Lichnostno No Comments

Сезонът на любовта

Две холивудски актриси предприеха личен поход в публичното пространство с идеята да разбият стигмата около болестта Алцахаймер. Носителката на Оскар за ролята на Лий Краснер във филма Ед Харис ,, Полък“ Марша Гей Хардън и по-младата колежка Кимбърли споделиха личния си живот в книги, с които се опитват да помогнат на хора поставени в сходна ситуация. В сезоните на моята майка Марша описва живота и борбата на майка си с нелечимото дегенеративно заболяване – алцхаймер. Тя споделя, че не е искала книгата да звучи като тъжно прощаване с майка ѝ, която все още е жива, или да дава надежда на хората, които преминават през този ад. Идеята ми бе да отворя коридор от светлина и да напомня, че близките ни, които страдат от тази болест са същите човешки същества, които сме обичали и познаваме до сега, и най-важното за тях сега е да останем близки за тях. Един от любимите ми цитати от книгата е, че ако не можеш да кажеш нещо мило по-добре не го казвай въобще.

09дек. 2018 by Lichnostno No Comments

Магистърска програма

Магистърската програма за ръководни кадри.

Ние имаме много високи критерии за прием и завършване. И двете ни магистърски програми мога да завършат оценени не по-малко от петица. Кандидатстващите трябва да докажат, че имат управленски умения опит, езикови умения, които проверяваме с тест и устно изпитване. Трябва да пишат есета и да имат препоръки. И хора, които не задоволяват тези критерии, рядко кандидатстват. Да си платиш за нас е задължително, но не достатъчно условие. Трябва да покриеш другите критерии, защото в противен случай качеството на образование заминава. На интервютата винаги питаме с какво ще допринесат какво ще научат от тях другите участници.  Като цяло магистърската програма е наистина супер вълнуващ и ценен опит, който помага много на всички за напред.