2014 • Личният блог на Станимира • Page 4

09май 2014 by Lichnostno No Comments

Да мислим в зелено

Нямам предвид опазване на околната среда, а по-скоро привлекателни идеи, които да внесат природата в ежедневието ни. Факт е, че зеленият цвят успокоява погледа, подпомага концентрацията и повишава работоспособността. Освен това придава уют и свежест на всяка обстановка, стимулира и сетивата ни.

Мнозина в търсенето на среда на комфорт използват нестандартни решения и получават уникални резултати, благодарение точно на зеления цвят. И защо не? Пролетно ни е, лятото наближава и едно мини дръвче или малка иглика на бюрото в офиса ще ни поглежда и придава от положителната си енергия всеки ден.

Терасата… с поне две саксийни висящи цветя, ще имате идеално място за отдих и почивка, която да споделите с приятели за по чаша кафе или чай или интимно с хубава книга. А у дома – в големи или тесни помещения зеленината също ще предаде стил и изящество, но и усещане за простор. Не вярвате? Ами опитайте и ще видите. Комбинирайте обзавеждането си с леки резидави завеси, или просто добавете високо саксийно растение в единия ъгъл. Ще свършат работа и драперии за маса.

И не на последно място – носете зелено. Свежо е, лятно е, зареждащо е, цветно е и има толкова красиви нюанси, така че не смейте да казвате, че не ви отива 😉

08май 2014 by Lichnostno No Comments

Негативизмът в ежедневието ни

Не мога да не се възмутя като чуя хората стереотипно да говорят, че в България липсвали перспективи. Също аспект на това виждане е изтъкването на шуробаджанащината, с която хората се сблъскват търсейки поле за реализация.

Що се отнася до мен, аз съм много „против“ такива изказвания, особено от млади хора,едвам сблъскали се с живота. Безспорно използват заучени клиширани фрази, чути предимно от среднообразовани или податливи на манипулация по-възрастни хора. Наблюдавам и един много наш си синдром – хората масово се оплакват! Независимо какво им е на главата – лошо или добро, все ще си намерят песъчинка в обувката, която да им убива. Дотолкова са свикнали да мрънкат, че дори всичко да им е на 6, ще си измислят, че им е скучна държавата и пак ще се започне… „а вижте как е на Запад“. Не зная защо е това масово виждане, че на Запад има нещо по-хубаво, при положение, че повечето хора, които го твърдят дори не са стъпвали там. Друга част от хората пък толкова уверено дават за пример какво са им казали близки и познати, сякаш някой, който не е преуспял, ще си признае, че се е излъгал и провалил.

Другата „материя“, която се стреми да внася негативизъм в ежедневието ни и да настройва хората срещу собствената им среда е журналистиката. Посредством медиите опитни и неопитни репортери изнасят шокиращи и сензационни новини, които да ни стряскат и да ни накарат да приковем погледа си към телевизорите. Ами че те от сензацията печелят. Те много добре са забелязали, че хората най-много следят новини и гледат предавания, които изтъкват потресаващото и притеснителното. А колкото време успяват да ви задържат пред екрана, толкова повече пари наливат в бизнеса си.

В действителност в България има толкова хубави неща, които хората пропускат, защото никой не им насочва вниманието натам, че да ги забележат. Вижте например колко километри ж.п линии се ремонтират в момента, колко гари подобряват вида си, колко градове изцяло обновяват главните си улици. Не забелязвате ли, че безработицата е намаляла, че много млади без шуробаджанащина се реализират, има все повече големи фирми, които осигуряват добри заплати и др. Вярно, че имаме още много работа, но да кажете че в България няма перспектива да се оправим и да се развиваме, смятам, че е срамота.

03апр. 2014 by Lichnostno No Comments

Силните хора не падат духом

Емоциите винаги са имали двуяко значение за ежедневието ни. Както ни помагат да изразим щастието си, така понякога могат да ни пречат. Колко от вас определят себе си като твърде емоционални? Сага ако бяхме в класна стая сигурна съм, че повече от половината щяхте да сте вдигнали ръка. Най вероятно вие изпитвате краткотрайна силна възбуда, когато нещо ви се случи и реагирате спонтанно. Лесно раними сте, поддавате се на чуждото мнение и попадате в ситуации, от които рядко излизате с правилното решение. Случва ви се дори да наричате онези, които запазват безизразно лице и самообладание безсърдечни.

Не бъркайте обаче безсърдечността с емоционалната сила. Основният мотиватор на хората, които притежават такъв тип „стоицизъм“, са изостреното чувство за чест и достойнство и осъзнаване, че единствените, които могат да си донесат щастие са самите те. Емоционално силните хора никога не молят за внимание. За тях това е равносилно на просия. Те ще звъннат веднъж, два пъти, ще поемат инициативата, но ако не последва очаквания отговор ще запазят дистанция. Никога не молят за прошка, освен ако вината не е на 100% тяхна. Тези личности ще уважат независимостта на противоположния пол, но ще изискат същото в замяна. Те не се притесняват да кажат НЕ, няма да прекъснат заниманията, които ги правят щастливи, само за да угодят на някого, и никога няма да променят предпочитанията си или да направят нещо, което не им харесва п0 същата причина. Силните хора никога не се отказват, не падат духом и се стремят към напълното ликвидиране на проблемите. Те не са податливи на влияние, а сами създават такова. Естествени лидери в средата си, те винаги будят възхищение.

Единственият минус е, че тези хора биват привличани от точно същите такива. Така че ако сте нерешителни, податливи на влияния, потъвате в депресии и трудно взимате решения, колкото и да се стремите да имате такъв човек до себе си, шансът за успеваемост ще е близък до нула.

22мар. 2014 by Lichnostno No Comments

Живот като на кино

От известно време правя едно проучване измежду близки познати и не чак толкова, относно невероятния стандарт на живот, който води средностатистическия българин. Повечето от хората, с които съм разговарялa напоследък, ми споделят, че поне веднъж в годината ходят на почивка за седмица, разполагат с по два автомобила в семейството, веднъж на две години ходят на екскурзия в чужбина и живеят в доста скъпоструващи апартаменти. И аз се замислих, че уж сме бедна държава и народа е на ръба на оцеляването, но всъщност май не е точно така. По улиците – Мерцедеси, по хората – Диор, апартаментите – мезонети, а не спираме да се оплакваме. Според мен, има два варианта: или не сме бедни, или всички тези материални придобивки не са наши. Ами да, май е така! Къщата и колата са на лизинг, а дрехите и парфюмите са закупени с кредитни карти. В един момент банките могат да ни оставят не само на улицата, ами и голи и боси. Иначе, всички се изживяват като филмови звезди! Американския начин на живо навлезе и при нас. Е, поне в това отношение ги стигнахме американците – също като тях живеем на кредит. Ааа, който не може да мигне нощем от наличието на толкова задължения какво да прави?

14мар. 2014 by Lichnostno No Comments

Светослав Кантарджиев за промените в НК за културното наследство

Няма да крия интереса си към антикварните вещи. Самата аз съм запален аматьор-колекционер и още пазя събираните от баща ми марки и се старая да попълвам от време на време колекцииката. Освен това не изхвърлям получена по пощата картичка още от детството си, както правеше и майка ми, за това имам цели две кутии за обувки с такива. Често ги показвам на децата си и им разказвам какви времена бяха и как сме живеели тогава.

След като чух за готвените промени за новия проектозакон за Наказателен кодекс, по специално частта отнасяща се до културното наследство ми стана направо лошо. Слушах не едно интервю по темата, което се и превърна в повод за написване на тази ми статия. Според мен закон, който ще задължи регистрация и идентификация на вещи по-стари от 50 години ме прави автоматично гражданин, който непременно ще трябва да отиде да регистрира колекциите си, колкото и лични, аматьорски и незначителни да са те. Да ме накарат чрез закон да регистрирам имуществото си бих го нарекла ограничаване на човешката свобода и правото ми на собственост. Надявам се такъв закон да не се приеме, след като вече антиквари, колекционери, нумизмати и арт търговци реагираха остро срещу предвижданите промени. Добре, че има хора като Светльо Кантарджиев, Кирил Христосков, акад. Светлин Русев и проф.Николай Овчаров, да изказат публично своето мнение и да просветлят явно невежите законотворци за спецификите на материята, в която си позволяват да се намесват. Вярвам, особено на Светльо Кантарджиев, който е не само член на Съюза на колекционерите, но и учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?, когато твърди, че абсурдността на закона се крие в безсмислената регистрация на огромно количество вещи.

Най- притеснителна е санкцията, която се налага – от 4 до 6 години затвор, парична глоба и конфискация, ако не се декларира вещ. Според думите на Кантарджиев големите колекционери и антиквари отдавна са регистрирали и дори са пожелали археологическа идентификация на колекциите си. Но какво ще стане с незначителни граждани като мен, които дори не са професионални колекционери, а просто сме любители и малко плюшкини, или сме се осмелили за закупим от антиквари ат някоя картичка или марка, просто защото им е харесала.

Единственото, което мога да направя и аз подобно на нашите видни културни дейци е да застана в позицията „против? гласуването на измененията като човек, който се чувства засегнат.

12мар. 2014 by Lichnostno No Comments

„Цигани“ или „роми“?!

Привет от мен! Вчера слушах по радиото много интересна дискусия за отношението на българина към етническите малцинства. Няма да отричам, че в предаването казаха доста верни неща и щях да вписвам днес абсолютно положително за него, ако не беше последното изказване на водещия. За миг забравих всичко, което бях чула до този момент.

Според съответния „експерт“ и неговия гост, няма да споменавам имена, защото в случая не са важни, думата „цигани“ за съответната етническа група трябва да бъде заменена с „роми“. Ние, българите, използвайки първото от споменатите названия сами създаваме в обществото си негативна нагласа към мургавите ни братя и по този начин не съдействаме за тяхната асимилация.

Драги ми господине, нямам нищо против каквато и да е дума от който и да е речник. Ако иска и закон да гласува Народното събрание, все ми едно. Ако наречеш магарето „кон“, то пак ще си е магаре. По мои впечатления проблемът тук не е как говорим за тях и дали имаме желание да ги приемем, а дали те имат мотивация за адаптация. Всички знаем, че отговорът е НЕ. Ако беше ДА, най-малко представителите на ромското малцинство щяха да се стараят да спазват нашите закони и обичаи, а не да правят каквото си поискат и да живеят все така на гърба на нацията ни. Бързам да дам примери. Ромски девойки все още се продават край Стара Загора. Все още се вдигат ромски сватби, които излъчват „самотни“ майки, за да получават помощи. Повечето от тези индивиди не посещават умишлено училище. Млади и здрави са, но немалка част от тях не се хващат на работа, а предпочитат да просят. У нас наричат себе си турци, но в чужбина признават, че са българи. Нямат здравни и социални осигуровки, нямат и възпитание, лъжат и крадат, защото е по-лесно. Ние българите от своя страна сме принудени да търпим това и каквото и да правим не можем да вдигнем гетата им от централните части на градовете, защото ги пази Конвенция за защита на малцинствата.

Това е реалното положение по въпроса. За жалост малко са ромските семейства, които са напуснали махалите, образоват децата си и са си взели хляба в ръце. Тях дори вече не можеш да ги разпознаеш като ромски, защото самите те няма да ти се представят като такива, не говорят като такива и не се излагат като такива.

12фев. 2014 by Lichnostno No Comments

Много села с нетипични имена

Напоследък съм доста пробългарски настроена ли, и аз не знам, или просто попадам на родни симпатични неща, за които не мога да не отделя два-три реда в блога си…

Ето например днес ще ви попиша за това колко много села имаме с нетипични имена. Някои носят названията си от стари поговорки, от народни суеверия или са просто игра на думи, останали от едно време. Вдъхновението за този пост ми дойде от една приятелка, която си публикува снимка до табелата на село „Вещица“ (?!) в Северозападна България. Потърсих и разбрах защо е наречено така. Името идва от робско време, когато в селото живели много турци. Един от тях бил едър земевладелец и чифликджия. Държал на порядките на религията, което означавало, че мястото на жената е забулена до печката. Един ден се разхождал край реката и попаднал на няколко къпещи се български жени. Понеже консерватизмът на възпитанието му не позволявал подобна гледка, той се разкрещял „Вещици… вещици!“ 🙂

Затърсих и други нетипични имена и попаднах на село „Непразненци“ в близост до Перник, както и редица смешни габровски села като „Торбалъжи“, „Къртипъня“, „Пържиграх“ и „Бърборци“. По-интересна е историята на „Търбалъжи“, според която местен козар много обичал да разказва различни приказки и легенди и да разсмива хората. За това съселяните му казвали честичко да бръкне в „торбата с лъжите“ и да ги разсмее с поредната история…

16ян. 2014 by Lichnostno No Comments

Наглостта, прехода и Христин Петков

Наглостта на някои наши политици просто никога няма край. Да, говоря точно за Волен Сидеров – човекът с почивките за по 30 000лв., дадени му от „приятел“, човекът с побоищата пред храмове, излагациите по самолети, удрянето на полицаи…

Сидеров – човек с психопатска физиономия и начини на изразяване, който няма абсолютно никакъв срам, а безкрайна наглост на негово място. Ако сте журналист, той и свитата му с часове могат да ви прекъсват, да сменят темата крещейки, да обръщат въпросите ви, започвайки да ви обвиняват, и всякакви други такива долни ходове, неподхождащи на човек, който носи титлата „народен представител“, неподходящи на човек, който се чувства невинен в това, в което го обвиняват.

Колкото и да ми е тъжно, ще трябва да призная, че все още има хора, които гласуват и ще гласуват за Сидеров, въпреки всички негови издънки. Въпреки че за повечето от нас е очеизвадно, че той не се бори за абсолютно никакви националистически идеали. Конспиративните му книги, пламенните му в стил Хитлер речи не са нищо особено, просто популизъм, който обаче действа на шепа хора у нас, за съжаление достатъчно на брой, че тази партия да влезе в парламента.

Гледам и не вярвам на ушите си. Ще се нормализира ли някога тази държава? Ще спрат ли такива клоуни като тези от Атака да процъфтяват в политическия ни живот? Или както беше казал един бивш кмет на Сливен – Христин Петков в свое интервю – преходът скоро няма да приключи, защото манталитетът ни не се е променил – все още вярваме като глупаци, гласуваме като слепци, спим като овце.