В днешно време, когато светът е онлайн, а животът е дигитален, всеки иска да се покаже в най-добрата светлина, било тя и фалшива. Като конкретен пример мога да дам всички снимки, които се качват в социалните мрежи. Известни личности, блогъри и инфлуенсъри налагат тенденцията за перфектната визия и безоблачния начин на живот.
Това течение завладя все повече и обикновените хора, които се стремят да подражават на „звездите“, обработвайки снимките си, за да се впишат в нереалистичните стандарти за красота. От обикновени филтри до фотошоп – процесът е дълъг, сложен, но масово използван.
Защо хората предпочитат илюзорното пред реалното, е дълга тема, която може да се развива много. Дали това е бягство от проблемите, което ти дава шанса да бъдеш този, който цял живот си искал? А може би е страх, че показвайки се такъв, какъвто си, ще бъдеш заклеймен от съдилището на общественото мнение?
В тази връзка се сетих и за една инициатива на френското правителство, която веднага спечели симпатиите и одобрението ми. Преди три години беше приет закон, според който рекламните фотографии, които са обработени, трябваше имат надпис, че са редактирани. Законът бе приет радушно от голяма част от хората.
А вие какво мислите за обработената реалност, в която живеем и до днес? Трябва ли ни такъв закон, за да ни приземи?
Етикет: снимки
Почивка в еко селище
Дъждът вали, вали и не спира да вали… Ако предстоеше вашата дълго планирана почивка със сигурност щяхте да сте възмутени от прищявките на времето…
Всичко започна, когато видях прогнозата за празничните дни и ми стана 
лошо. Бива ли такъв късмет… да се ненадява човек! И то след като с такова желание събрах голяма компания приятели, с която да посетим селището. Бях на косъм да разваля резервацията, но ме разубедиха. Съжаленията ме заглозгаха още повече, когато се заизкачвахме с автомобил към Цигов Чарк, а дъждът все така настоятелно не спираше. Но щом видях приказно наредените вили, точно като на картинка, всичките ми притеснения се стопиха. Измитите прозорци от дъжда отразяваха ширналия се хоризонт – малкото езерце, поля, гори и планини. Задуха на свежест, а в кратките проблясъци на слънцето всичко засия.
Отседнеш ли в близост до Велинград, имаш чувството, че си герой от немски или английски романтичен филм. Прекарваш дните си в разкошна обстановка насред изумрудената природа. Теменужките наболи сред новата трева, дивите ягоди започнали да отварят малките си листа.
През празничните вечери стояхме до късно в механата. Всяка сутрин се наслаждавахме на традиционни закуски. Масите бяха декорирани чудесно и създаваха много настроение на гостите, а менюто ни изненадваше с прекрасни домашни рецепти.
Имахме си всичко – и телевизия, и Интернет, но повярвайте не ползвахме нито едно от тях. И все пак бе хубаво да знаем, че дори далеч от сивия град и напрегнатото ежедневие имаме необходимото, за да сме кънектнати към света и получаваме нужната информация, както и да сме във връзка с близките си.
Прикрепям и снимки от цялото еко селище – точно така, както го видяхме – приказно и спокойно. Място, което в никакъв случай не ме разочарова, независимо лошото време. А що се отнася до обслужването – то беше на ниво.