Ето, че лятото е само на една ръка разстояние. А с него идват не само дългите плажни дни, но и разведряващите планински преходи. Именно за тях ще бъде този текст – с идеи как, какво и защо да посетите.
През последните години осъзнах колко много забележителности и красиви дестинации има в България и как съм обиколил само около 10% от тях. Толкова ни е красива страната! А планините някак ми легнаха на сърце и ми се иска да обиколя колкото се може повече. Това бе и причината да попадна на книгите на двама ентусиасти планинари, които споделят преживявания и много полезна информация.
Четивата са разделени на 3 и обхващат трите най-големи планини в страната – Рила, Пирин и Стара планина. В тях има модерно графично оформление, което спомага за по-лесната ориентация и по-оптималното усвояване на информация. Идеята е на Мариана и Милен, които се занимават с графичен дизайн. На мен много ми допада като начин на обогатяване на общата култура и като визия, доста модерно, но някак познаваш, че е българско.
С приятели тепърва започваме да посещаваме дестинациите от книгите, но като човек с малко опит от тях, мога да кажа, че ни беше много любопитно да четем и всичко бе така, както е дадено. Също можехме да вземем книжките с нас и по време на прехода да следим как се движим. Тук ще оборя всички привърженици на електронните издания, защото в планината често няма интернет и зареждането на страници с маршрути понякога е невъзможно. Затова хартията си е хартия!
Ако има и други запалени по планините или просто искат да опитат нещо различно, пробвайте и вие с книгите на Планинка. Много са достъпни и за мен са супер полезни, дори и само като информация. Пожелавам ви и още това лято да пътуване много и да посетите нови и незабравими дестинации и да поемете от тяхната енергия!
Етикет: книга
Следите ли книгите на определено издателство?
Това е днешният ми въпрос към вас: Следите ли книгите на определено издателство? Питам ви не поради друга причина, а от чиста доза любопитство и сега ще поясня защо…
Прави ми впечатление, че моите познати, когато си избират книга, отдават най-голямо значение на корицата, после на автора (ако им е познат), на част от поредица (ако има такава), след което четат анотацията на задната корица и така. Сякаш малцина са тези, които поглеждат към логото на издателството, камо ли да го запомнят и да направят асоциация с него. А всъщност това е важно!
У нас има не малко издателства. Без значение колко е голямо всяко от тях, малко или много, има своя специфика и тематика, които следва. „Бард“ са известни открай време с поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика“. „Хермес“ са публикували какви ли не романи през годините, а „Сиела“ наистина израснаха много и към момента издават почти всички, за което можете да се сетите. „Жанет 45“ са водещото издателство, стане ли дума за български автори, а „Софтпрес“ имат много богат каталог от заглавия. Стане ли дума за специализирани книги в сферата на икономиката и науката – препоръчвам ви „Изток-Запад“. „Рива“ пък са ще са ви изключително полезни, ако се интересувате от история и география…
Има и по-малки издателства, които също заслужават внимание. Говорим ли за фентъзи, обърнете внимание на MBG Books и Ибис. Харесвате ли пътеписи и разкази за реални пътувания и експедиции от чужди страни, то потърсете книгите на „Вакон“. „Атеа“ имат много любопитни заглавия в сферата на конспирациите, докато „Егмонт България“ са насочени основно към тинейджърите и техните интереси. А ако търсите детски книжки, ориентирайте се към „Златното пате“, „Посоки“, „Клевър Буукс“ и „Пан“.
Извинявам се на издателствата, които съм изпуснала, защото няма как да спомена всички. Освен това целта ми в момента е да накарам читателите да се замислят по въпроса. Издателите са много важни – те подбират заглавията, които са налични на българския пазар, те са „производителите“ на една книга, от тях можете да търсите отговорност при лош превод или некачествено издание. И пак са те, които заслужават похвала, ако са свършили работата си добре и вие сте доволни от книгата, която сте закупили. Интересувайте се от издателя! Да познавате него може да се окаже по-ценно, отколкото да познавате автора.
Когато Той и Тя се срещнаха… от Никълъс Спаркс
„Талисманът“ – книгата, която няколко човека ми препоръчваха от Никълъс Спаркс, се оказа доста добро попадение. Заслужава няколко реда в блога ми.
Честно да си призная в първите страница действието вървеше някак бавно и романът не ме грабна веднага. Описваха реалностите на войната – в Ирак, ако трябва да сме по-точни. Някъде след половината на книгата нещата започнаха да се забързват и нямах търпение да я изчета цялата.
Главните герои, Логан и Бет, естествено се влюбват – все пак това е роман на Никълъс Спаркс. Логан, воден от съдбата, търси нещо, което сам не може да разбере. И все пак продължава да го търси. Бет е от онези хора, които поемат инициативата, откровени са,емоционални, но и чувствителни. Тя е отдадена майка на сина си, Бен – будно и целеустремено дете. Нана, бабата на Бет, е моят фаворит обаче. С нейните остроумни включвания и чувство за хумор тя искрено ме забавляваше.
От четирите романа на Никълъс Спаркс, които съм прочела досега („С дъх на канела“, „Тетрадката“, „Последната песен“ и „Незабравима разходка“), този е най-загадъчният. Другите 4 си приличат, поне аз така го възприемам, но този е различен. Имаше малко повече мистерия сякаш, но не ми отне дълго да разгадая нещата предварително. Може би това, че не гледах филма преди да прочета книгата допринася за горното ми заключения. Да, определено това е причината.
Дали препоръчвам „Талисманът“? Твърдо „да“. Защо? Бих го описала по следния начин – държи те в напрежение; знаеш, че нещо ще се случи, нещо предопределено, но не задължително хубаво. Това чувство ме беше обзело през цялата книга. Онова, което не можах да предвидя, беше краят, признавам си. Очаквах най-лошото, но уви…