Както казах аз съм човек, който се радва на хубавите моменти в живота и обича да се забавлява. А що се отнася до дефицита у нас, си мисля че ние сами трябва да си създаваме тези златни и зареждащи хубави моменти. Тук ще се опитам да Ви дам един съвет. За мен доброто насторение е главно условие за всичко. То логично съответства на човешката добронамереност, която е естествено качество на човека. Доброто настроение съдейства за проява на добронамереност, но и добронамереността е условие за добро насторение. Това е най-важното основание да смятам, че добрите моменти с хубави оттенъци може да се създават с известно условие на волята, при наличие на съзнание за неговата насъщност. Ние хората може да свикнем да бъдем винаги в добро насторение и разбира се да го поддържаме и предаваме на всички около нас. За да достигнем това решение и действие е важно да знаем, че опорните точки за това са характера на човека и ясното съзнание за това. Възвишена мисия на земята и особено в съзнанието е, че доброто и хубавите мигове най-точно изразяват човечността. Ние трябва съзнателно и постоянно да го поддържаме. По този начин то ще изразява виталност, която ще тържестува, когато е съпроводена от значителни и хубави моменти. Именно тези моменти ще импулсират доброто ни настроение. Човек не може да докаже, че е приятел на себе си така, както с добронамереността си, която проявява в създаването на тези хубави моменти през ежедневието ни.
Етикет: хубави моменти
Рождените дни – радост или депресия
Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!