Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!
