Емоциите винаги са имали двуяко значение за ежедневието ни. Както ни помагат да изразим щастието си, така понякога могат да ни пречат. Колко от вас определят себе си като твърде емоционални? Сага ако бяхме в класна стая сигурна съм, че повече от половината щяхте да сте вдигнали ръка. Най вероятно вие изпитвате краткотрайна силна възбуда, когато нещо ви се случи и реагирате спонтанно. Лесно раними сте, поддавате се на чуждото мнение и попадате в ситуации, от които рядко излизате с правилното решение. Случва ви се дори да наричате онези, които запазват безизразно лице и самообладание безсърдечни.
Не бъркайте обаче безсърдечността с емоционалната сила. Основният мотиватор на хората, които притежават такъв тип “стоицизъм”, са изостреното чувство за чест и достойнство и осъзнаване, че единствените, които могат да си донесат щастие са самите те. Емоционално силните хора никога не молят за внимание. За тях това е равносилно на просия. Те ще звъннат веднъж, два пъти, ще поемат инициативата, но ако не последва очаквания отговор ще запазят дистанция. Никога не молят за прошка, освен ако вината не е на 100% тяхна. Тези личности ще уважат независимостта на противоположния пол, но ще изискат същото в замяна. Те не се притесняват да кажат НЕ, няма да прекъснат заниманията, които ги правят щастливи, само за да угодят на някого, и никога няма да променят предпочитанията си или да направят нещо, което не им харесва п0 същата причина. Силните хора никога не се отказват, не падат духом и се стремят към напълното ликвидиране на проблемите. Те не са податливи на влияние, а сами създават такова. Естествени лидери в средата си, те винаги будят възхищение.
Единственият минус е, че тези хора биват привличани от точно същите такива. Така че ако сте нерешителни, податливи на влияния, потъвате в депресии и трудно взимате решения, колкото и да се стремите да имате такъв човек до себе си, шансът за успеваемост ще е близък до нула.
