Какво ще кажете, ако ви кажа днес, че времето не съществува?
Ще ме помислите ли за луда или по-скоро ще сметнете, че се опитвам да ви накарам да прочетете статията ми. Всъщност не е нито едното, нито другото. И все пак аз искрено вярвам, че времето само по себе си не съществува.
Моите виждания по въпроса не са само плод на четене на разработки на Айнщайн. Той определено си има своите доказателства, но аз ще ви кажа моите – много по-близки до тези на обикновения човек, защото са изведени от бита.
- Времето тече винаги различно – когато сме щастливи, дните минават бързо, когато сме нещастни – бавно. Когато имаме най-много работа – все времето не стига, а когато нямаме – часовете се точат. Изводът: времето е въпрос на лични възприятия;
- Всеки си има свое време. За един то е толкова бързо, че годините отлитат ей така, за други – все бързат да порасват, а утре никога не идва.
- Има такова мозъчно заболяване, че човек усеща как другите се забързват, а той все се бави.
- В отношенията ни с хората сме на напълно различно мнение кое е бързо и кое – бавно.
- За едни денят започва рано, за други късно. Изгревите и залезите са само физично явление, последица от въртенето на земята.
- Стареенето е процес на разглеждане на начало и на край на развитие. В биологията няма време. Едни се състаряват по-рано, други – по-късно, при това в различна степен.
Според мен времето е измислено от нас хората. То е удобна величина, която ни помага да се организираме и координираме по-често. Затова сме дали имена на дни, седмици, месеци години. Представете си друг свят, в който няма седмици, а десетници (например) и в който 1 ден е от 10 часа, а не от 24. Тогава дали времето ще тече по-бързо или по-бавно? А какво ще кажете за сезоните. Нима февруари не е пролет?
