Като записах за деца и родители, преломен момент в отношенията помежду им е самостоятелността на детето.
Родителят в повечето случаи има желание да покровителства и да насочва рожбата си във всяко едно отношение. Още от ранна възраст повечето майки и бащи следят всяка стъпка на малкото човече, а покровителското им чувство е толкова силно, че то не престава, а се засилва с всяка една година. Постепенно родителят се приучава, свиква да приема ролята на водач – казва на детето какво да прави, как да го направи, мислейки, че показваният от него подход е най-правилен. Ядосва се и е склонен да се кара, ако детето вземе самостоятелно решение и то, естествено, се окаже неправилно. Понякога може да последва възпитателна проповед или няколко шамарчета по дупето. Този тип възпитание обаче обърква детето и му създава психологическа бариера да мисли самостоятелно. Израства в очакване да му бъде посочено какво да направи, знаейки подсъзнателно, че свободният избор ще доведе до определени последици. Така годините минават, а детето не се се развива извън обсега на родителя. Постепенно изпада в конфронтация със заобикалящия го свят когато трябва да вземе самостоятелно решение. Търси начин да се обади по телефона, иска мнение, изпитва несигурност, изпада в ситуация, в която околните разбират за колебанието му и могат да го превърнат в обект на подигравки.
Всяко дете е самостоятелна личност. То се ражда, не за да живее в сянката на родителя, а за да се превърне в свободно мислещ и действащ, полезен на обществото човек. Макар то да е създадено от родителите си, детето не е вещ и не им принадлежи. Тяхната функция е да възпитат добродетели и да го подготвят за живота като изградят у него чувство за увереност, самостоятелност, логическо мислене… всичко онова, което ще му помогне да продължи живота си като независим човек.
И това става още в първите години. Когато детето е оставено само да намери начин да се нахрани, да си направи закуска, да си завърже обувките, да отиде за първи път до магазина, да излезе с приятели, да си избере само дрехите, които му харесват, да има свои интереси като игри и хобита, а не те да му бъдат диктувани от родителя, спрямо неговата представа за това кое е добре, развиващо или интересно. Тази стъпка е важна, за да се осъзнае детето като личност със собствено мнение и свободна воля.
