Всеки сезон си има своя чар. Сега е зима и въпреки, че е студено и мръзнем, смятам че чара на този сезон е снегът. Като бях дете се спусках с шейната и се радвах на пухкавия сняг. По цял ден бях навънка с приятелите и се замервахме със снежни топки, прибирах се чисто мокра и естествено бях много щастлива като всяко дете. Това ми е останало като траен спомен и затова с нетърпение чакам да завали сняг. Според мен най-яркия празник през зимата е Коледа. Това е празника, който ме кара да се чувствам като във приказка. Няма нищо по-хубаво от това да се събереш със семейството си, запалената камина да осветява стаята, да гледаш навън през прозорчето как бавно падат снежинките, да си пииваш винце и да хапваш крехко месце. След приказната нощ, на следващия ден с нетърпение проверяваме дали има подарък под украсената елха, надписан с нашето име. Въпреки че не е толкова специален и сплотен празник както Коледа, Нова година е много весел и емоционален празник, който се чества в целия свят. Според мен трябва да се събират близки и приятели, за да изпратят с добро старата и да посрещнат заедно Новата година и да си пожелаят хубави неща. За да почувствам духът на Коледа и Нова година, силно се надявам да завали сняг и всичко да побелее навън.
Рождените дни – радост или депресия
Радвайте се на живота
Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!
Агресия
Какво става с днешната младеж? Напоследък чета и чувам само за негативни и стряскащи неща около живота на тийнейджърите. Днешните деца са хиперактивни и проявяват голяма агресия незнайно защо. Най-пресният случай за който чух е как 15 годишен младеж пребива свой връстник от друго училище и го вкарва в болница с разкъсан далак, наранявания по тялото, черния дроб и бъбреците. 15 годишният побойник бил набелязал жертвата случайно, което ме навежда на мисълта, че за него е важно да се докаже пред приятелите си с подобна проява, която се счита за героизъм. Чудя се накъде отива нашето общество ? След като още от тази възраст, та дори и по-малки са склонии на такива престъпления, какво ще стане с тях след няколко години ? Може би ще станат още по-изпечени престъпници или нискообразовани нехранимайковци, които само хленчат и мислят каква далавера да направят за да спечелят някой„черен“ лев. Смятам че тук до голяма степен имат вина родителите, които бъркат някъде с възпитанието на детето си. На второ място учителите, които освен да си предадат урока написан предварително и повтарян от тях с години, трябва да учат децата на дисциплина. Трябва да използват по-съвременни методи за привличане на вниманието, да усещат когато ученика има проблем и да го споделят с родителя. На трето място имат вина и полицаите. Толкова ли е трудно, когато свършат учебните часове, пред училището да има дежурен патрул, който да следи по-съмнителни ученици или най-малкото да всява респект в тях ? Лошото е че в България всичко е „след дъжд качулка“, „след сватба булка“. Не съм аз човека, който трябва да обвинява някой, но немога да съм безучастна към тази агресия в децата.
Моето блогче
Здравейте и добре дошли в моя уникален блог. Казвам уникален, понеже едва ли някой ще мисли като мен пък и аз съм си аз – уникат 🙂 . За себе си мога да кажа, че съм любознателна, студентка съм във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Опа, забравих да се представя – казвам се Станимира, за което предполагам сте се досетили вече. Много весел човек съм, обичам да се забавлявам и да открадвам хубави моменти от живота, макар че в България такива моменти са дефицитни.
Не обичам да се оплаквам много, което ме кара да си мисля, че съм със силен характер и не се отказвам лесно. Не съм се отказала и от България и докрай ще се боря за реализация именно тук – в моята родна страна. Не знам, някакси много съм се привързала и би ми било трудно да замина надалеч. Та в блогчето ми ще публикувам подобни теми, които ме вълнуват и ще се радвам да коментираме някоя, която ви се стори интересна.