Напоследък съм доста пробългарски настроена ли, и аз не знам, или просто попадам на родни симпатични неща, за които не мога да не отделя два-три реда в блога си…
Ето например днес ще ви попиша за това колко много села имаме с нетипични имена. Някои носят названията си от стари 
поговорки, от народни суеверия или са просто игра на думи, останали от едно време. Вдъхновението за този пост ми дойде от една приятелка, която си публикува снимка до табелата на село “Вещица” (?!) в Северозападна България. Потърсих и разбрах защо е наречено така. Името идва от робско време, когато в селото живели много турци. Един от тях бил едър земевладелец и чифликджия. Държал на порядките на религията, което означавало, че мястото на жената е забулена до печката. Един ден се разхождал край реката и попаднал на няколко къпещи се български жени. Понеже консерватизмът на възпитанието му не позволявал подобна гледка, той се разкрещял “Вещици… вещици!” 🙂
Затърсих и други нетипични имена и попаднах на село “Непразненци” в близост до Перник, както и редица смешни габровски села като “Торбалъжи”, “Къртипъня”, “Пържиграх” и “Бърборци”. По-интересна е историята на “Търбалъжи”, според която местен козар много обичал да разказва различни приказки и легенди и да разсмива хората. За това съселяните му казвали честичко да бръкне в “торбата с лъжите” и да ги разсмее с поредната история…
