Знаем ли как да се отнасяме към хората с увреждания ? Този въпрос си го задавам във всеки един момент, когато срещна някого от тях – хората с увреждания. Дали всички и докога ще продължаваме да обръщаме глава в друга посока виждайки тези хора в това неравностойно положение. Мисля си като млад човек, че е крайно време да спрем с това „отвръщение” което декларираме към тях. Защо ли имам усещане,че те го забелязват и стават още по-раними от това си положение? Даже съм склонен да смятам , че те се обиждат от подобен жест на отхвърляне. Защото все още не сме дорасли. Редно ли е да продължаваме по този начин с един негласен отказ да се интегрират в живота на всички нас. Правилно е, че ние трябва да имаме гражданско чувство, огромна съпричастност, която би трябвало да засвидетелстваме към тях непрекъснато. Крайно време е да преодолеем това наше малодушие и да облекчим изолацията и душевното им страдание. Като един лесен и прост пример мога да предложа поне веднъж да се помогне на някой човек с увреждания – да пресече улицата, да разговаряме нормално, да му опишем нещо което не вижда. Нека за в бъдеще да се опитваме да разширяваме хоризонта. Именно по този начин ние ще се чувстваме удовлетворени. Поне се надявам да предизвикаме усмивка, която е най-безценната награда. Радвам се ,че в почти всяко училище, учреждение и т.н. има рампа за инвалиди. Това е доста успокояващо и означава, че все пак има някой които да мисли и за тях.
