Наричат декември най-вълшебното време от годината. Винаги съм смятала, че е така заради еуфорията покрай настъпващите празници. Всичко блести в празнична украса, а макар и трудната година, която ни изправи пред безброй изпитания, всеки чака своето чудо. Аз вече намерих моето. Нека ви разкажа за него.

Историята на пръв поглед е семпла, но е пропита от жест на добрина, който ме трогна и развълнува. Накара ме да повярвам, че по Коледа наистина се случват чудеса, а хората стават по-добри и отварят сърцата си едни към други.

Ето как започна всичко. Малко след началото на месеца започна да се усеща истинското присъствие на зимата. Времето стана доста мразовито, а и често преваляваше. В един особено студен ден, с мой колега имахме ангажименти в друг град. Разделихме се по съответните институции и се разбрахме след като той приключи да ми се обади и да ме вземе с автомобила си. Аз свърших задълженията си по-рано и се налагаше да изчакам.

Тъй като частичният локдаун вече беше в сила, нямаше много места, на които да отида. И за да е пълна картинката, установих, че съм забравила парите си в колата. Почувствах се зле, знаейки, че нямам възможност да си взема дори чаша чай от някой автомат, за да се стопля. Реших все пак да разгледам няколкото отворени магазина.

В единия от тях ме посрещна усмихната и лъчезарна дама. Попита ме с какво може да ми бъде от полза. Предразположи ме и аз ѝ споделих, че в момента нямам възможност да закупя каквото и да било от нея. Жената прояви разбиране, поговорихме си и преди да си тръгна, свали чифт топли ръкавички от витрината, които ми подари. Пожела ми весели празници и всеки път, щом ги нося да си спомням за нея с добро.

Бях изумена. Жестът ме трогна, а подаръкът стопли не само ръцете ми, направи нещо много повече – стопли сърцето ми.

Google+ Comments