За него се сетих, когато прочетох наскоро прочутият разказ на всепризнатия певец на българското село и човекът чието творчество е наситено с огромна доза хумор – Елин Пелин. И от известно време се опитвам да дам отговор на два въпроса: до каква степен психиката на неговия герой е вътрешно единна, от една страна и от друга, до каква степен силите, които бушуват в него са насочени в няколко потока на съзнанието. Образът на Андрешко – дали понякога влиза в една наша студентска противоречива постановка на нещата? Прави ми впечатление от разказа, че наистина той признава поне пред себе си своята слабост (дълго време не знае как точно да помогне на своя съселянин). Но според мен това негово състояние и осъзнаване в никакъв случай не е свързано със скрупулите, тревогите и страстите на някои от нас студентите. Защото си мисля, че универсалният етнически модел, който е вложил писателя в него, търси някакъв логически отрязък на смисъла само в борбата за „Аз”. Както и при нас, така и при него сякаш някакво табу тегне над скритата култура на нас студентите – „Андрешковци“. Някаква „забрана” за „по-отворено” общуване с чужденеца-съдия, прекрачил границата на родното студенство. Именно това старо, но не добре забравено правило ние сегашните студенти си мислим, че всеки чужденец е някакъв заразно болен или е част от някакво невидимо и тъмно изкуство. Затова е естествен и съобразен страхът от него. Това трябва да бъде изкоренено и обеззаразено, и най- вече да разберем, че трябва да бъде обезопасено това наше мнение.
Категория: Новинки
Жертви на анорексията
Едва ли има момиче, което поне един път в живота си да не се е опитвало да отслабне. Никой не може да ме убеди в противното – ежедневно се сблъсквам с този проблем с мои колежки и приятелки. Някои от тях успяват да свалят няколко ненужни килограма и се чувстват добре. Други разбират на време, че няма смисъл непрекъснато да бъдат хем гладни, хем да си остават дебели. Според мен е много важно във всяка една диета да има мярка. Ако не спрем навреме пазенето на така жадуваната линия, може сериозно да навредим на здравето си, а и на психиката си, както се случва с много известни у нас и по света личности. Искам да споделя един случай от моето обръжение. Две близки приятелки допреди няколко години, като вървяха по улиците, след тях винаги някой се обръщаше, защото бяха чудесни брюнетки. Сега не е така, вече ги отминават и те си мислят, че изглеждат печално, защото са загубили хубостта и виталността и уж техния живот изтичал. И така стават жертва на анорексията. Какво всъщност е тя ? Дали е тотална липса на апетит, която може да настъпи по различни причини (болести на хранопровода, психически проблеми, нервни увреждания) ? Анорексията много често при голяма част от нас, които се стремим към добра физика и отлична хубост е причинена от съзнателно, продължително и дълготрайно гладуване и отслабване. Искам да питам всички девойки – докога? И какъв е смисълът от това ? Трябва ли да се тормозим, нали така ние създала природата и такъв ни е бил жребият в живота. Обичайте се и се харесвайте такива каквито сте, независимо от това какво показва кантара – важно е какво носите в душата си.
Излишните думи
Какво всъщност е словото искам да отбележа в тази статия. За мен словото е дело – т.е. думата поражда ответ, действие, реакция. С нея трябва да си служим доста внимателно. За огромно съжаление не го правим. Всяка дума въведена в нашата мисъл или говор възбужда едно огромно „възстание” в човешкия дух. Словото е едно „бащино огнище”, около което нещо припламва и от което нещо естествено е да следва. Нашия ежедневен живот доказва, че няма и не може да има „думи без последствия”. Словото ни въздейства, защото е продукт на най-ценното – мисълта ни. За целта ние трябва да си служим внимателно и с чувство на голяма отговорност със думите и тяхната сила. Нека да не забравяме нито за миг, че те придизвикват реакция и променят нещата. Ние трябва да бъдем особено внимателни с така наречените „невинни думи” – не трябва да ги пожелаваме и произнасяме, ако не сме склонни да отдадем значението, което те имат. Често ние студентите произнасяме опасни и безотговорни пожелателни вричания, от рода на: „Да става, каквото ще с мен на тоя изпит !“, “Да върви по дяволите тоя професор ” и темподобни изрази. Именно те дават тласък на нежеланите процеси и реакции в нашия живот. Те предизвикват последствия, които никой не може да предвиди. Произнасянето на излишните изрази, думи и слова води до голям обрат в нашата среда. Важното е да се произнасят само думи, които доста добре сме обмислили! Ние хората трябва да си създадем един незаменим кодекс от благословии, които да насърчават така забравеното в нас златно добро.
Гневът е излишен !!!
Днес искам да Ви споделя за това погубващо света чувство – гневът .За мен един разгневен човек се е запътил към ерата на Чарлз Дарвин – връща се на назад към животното и всичко животинско в него. Това чувство блокира, даже парализира нашата мисъл. Когато човек остане без нея какво друго освен да бъде едно голямо доказателство за това, че е обезчовечен. Всеки един от нас в ежедневието се гневи за разни прости и излишни работи, за които после съжалява от позицията на времето. Какво всъщност е една разгневена студентка каквато съм аз? Напоследък много често се улавям ,че се гневя по време на сесия за много нередни неща – като злобата и завистта и сродни човешки „качества”. Човек който притежава тези „качества” означава, че са му свършили силите и способностите. Искам да споделя, че тия хора са тръгнали по един доста трънлив път и той ще бъде осеян с доза страх, колебание, неувереност и несигурност. Този път е обречен да бъде без изход. Съветвам Ви да не обръщате внимание на такива хора, да не се гневите. Нека ние, които обичаме хубавите моменти и доброто настроение не се поддаваме на гнева, каквито и да са причините за него. Тези причини не са адекватни. Това много лесно и бързо се установява като премине гневът и започваме да се убеждаваме, че е било напълно излишно. За напред трябва да се пазим от това емоционално премеждие, защото рискуваме много в себе си – не само загубеното време, но и нещо доста безспорно – фактическите последствия от този излишен гняв. Пожелавам да се владеем при всички обстоятелства, да не допускаме никога, за нищо на света да се разгневяваме.
Създайте си добро настроение!!!
Както казах аз съм човек, който се радва на хубавите моменти в живота и обича да се забавлява. А що се отнася до дефицита у нас, си мисля че ние сами трябва да си създаваме тези златни и зареждащи хубави моменти. Тук ще се опитам да Ви дам един съвет. За мен доброто насторение е главно условие за всичко. То логично съответства на човешката добронамереност, която е естествено качество на човека. Доброто настроение съдейства за проява на добронамереност, но и добронамереността е условие за добро насторение. Това е най-важното основание да смятам, че добрите моменти с хубави оттенъци може да се създават с известно условие на волята, при наличие на съзнание за неговата насъщност. Ние хората може да свикнем да бъдем винаги в добро насторение и разбира се да го поддържаме и предаваме на всички около нас. За да достигнем това решение и действие е важно да знаем, че опорните точки за това са характера на човека и ясното съзнание за това. Възвишена мисия на земята и особено в съзнанието е, че доброто и хубавите мигове най-точно изразяват човечността. Ние трябва съзнателно и постоянно да го поддържаме. По този начин то ще изразява виталност, която ще тържестува, когато е съпроводена от значителни и хубави моменти. Именно тези моменти ще импулсират доброто ни настроение. Човек не може да докаже, че е приятел на себе си така, както с добронамереността си, която проявява в създаването на тези хубави моменти през ежедневието ни.
Спа Дизайн България – ново познанство
Тъй като по принцип се движа в голяма компания от около 10 души, доста често се случва към нас да се присъедини някое непознато момиче или момче, приятел на някой от компанията. Наскоро се бяхме събрали да разпуснем в едно заведение и докато се хвалех колко добре ми се е отразило последното ми посещение в един СПА дизайн център, едно момиче, което не познавах, възкликна изненадващо. Още не се бяхме запознали, а тя много въодушевено започна да ме разпитва за подробности. Оказа се, че тя работи във фирма Спа Дизайн България, която реализира СПА и Уелнес съоръжения. Тя се занимавала основно с цветовото оформление на СПА центровете и затова ме накара да и опиша външния вид на този, който бях посетила аз. Това беше трудна задача – много по-лесно беше да и обясня къде се намира, за да се ориентира дали Уелнес центъра е дело на Спа Дизайн България или на друга фирма. В крайна сметка се оказа, че съм си запазила рекламната листовка в портмонето си. Момичето, което вече знам, че се казва Силвия, остана много радостна след като разбра, че съм ходила на СПА процедури в техен обект, създаден преди около 8 месеца. Направи ми много добро впечатление – много готин и весел човек. Препоръча ми още няколко места, пак създадени от Спа Дизайн България, където мога да пробвам процедурите, дори каза, че може да ми издейства някакво намаление за услугите. Винаги ми е било интересно да се запознавам с нови хора, защото не знаеш кога и за какво може да ти помогне човек.
Сесия
Здравейте отново. Бях споменала в началото, че съм студентка във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Сега сме във ваканция, тоест сесия. Трябва да Ви кажа, че не е никак лесно да съчетаеш празниците с подготовката за изпити. На фона на това, че моите приятелки се веселят и посрещат празниците подобаващо, аз съм затрупана с куп лекции, учебници, помагала, за които незнам дали ще ми стигне ваканцията да ги прочета и запомня. Чудя се дали изобщо си струва целия този труд. Въпреки, че съм любознателен човек и обичам да научавам нови неща, се затруднявам с толкова много материал, за такова кратко време. Силно се надявам, всички тези усилия да не са напразни и един ден да мога да се реализирам във областта за която уча, а именно психология. Мен още от малка ме влече тази наука, без да съм имала кой знае какви познания в тази област. Смятам,че има развитие и че ще успея да се докажа в тази сфера. Макар много от моите познати ме съветват да се откажа от тази специалност, понеже в България хората не са свикнали да си признават проблемите пред други хора (особенопри непознат – психолог). Въпреки сесията, аз ще отделя нужното време и внимание за да си посрещна празниците с моите близки и приятели, пък да става каквото ще. Приятно посрещане на новата 2012 година, с пожелание за много здраве, щастие и любов.
Коледно-новогодишно настроение
Всеки сезон си има своя чар. Сега е зима и въпреки, че е студено и мръзнем, смятам че чара на този сезон е снегът. Като бях дете се спусках с шейната и се радвах на пухкавия сняг. По цял ден бях навънка с приятелите и се замервахме със снежни топки, прибирах се чисто мокра и естествено бях много щастлива като всяко дете. Това ми е останало като траен спомен и затова с нетърпение чакам да завали сняг. Според мен най-яркия празник през зимата е Коледа. Това е празника, който ме кара да се чувствам като във приказка. Няма нищо по-хубаво от това да се събереш със семейството си, запалената камина да осветява стаята, да гледаш навън през прозорчето как бавно падат снежинките, да си пииваш винце и да хапваш крехко месце. След приказната нощ, на следващия ден с нетърпение проверяваме дали има подарък под украсената елха, надписан с нашето име. Въпреки че не е толкова специален и сплотен празник както Коледа, Нова година е много весел и емоционален празник, който се чества в целия свят. Според мен трябва да се събират близки и приятели, за да изпратят с добро старата и да посрещнат заедно Новата година и да си пожелаят хубави неща. За да почувствам духът на Коледа и Нова година, силно се надявам да завали сняг и всичко да побелее навън.
Рождените дни – радост или депресия
Радвайте се на живота
Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!
Агресия
Какво става с днешната младеж? Напоследък чета и чувам само за негативни и стряскащи неща около живота на тийнейджърите. Днешните деца са хиперактивни и проявяват голяма агресия незнайно защо. Най-пресният случай за който чух е как 15 годишен младеж пребива свой връстник от друго училище и го вкарва в болница с разкъсан далак, наранявания по тялото, черния дроб и бъбреците. 15 годишният побойник бил набелязал жертвата случайно, което ме навежда на мисълта, че за него е важно да се докаже пред приятелите си с подобна проява, която се счита за героизъм. Чудя се накъде отива нашето общество ? След като още от тази възраст, та дори и по-малки са склонии на такива престъпления, какво ще стане с тях след няколко години ? Може би ще станат още по-изпечени престъпници или нискообразовани нехранимайковци, които само хленчат и мислят каква далавера да направят за да спечелят някой„черен“ лев. Смятам че тук до голяма степен имат вина родителите, които бъркат някъде с възпитанието на детето си. На второ място учителите, които освен да си предадат урока написан предварително и повтарян от тях с години, трябва да учат децата на дисциплина. Трябва да използват по-съвременни методи за привличане на вниманието, да усещат когато ученика има проблем и да го споделят с родителя. На трето място имат вина и полицаите. Толкова ли е трудно, когато свършат учебните часове, пред училището да има дежурен патрул, който да следи по-съмнителни ученици или най-малкото да всява респект в тях ? Лошото е че в България всичко е „след дъжд качулка“, „след сватба булка“. Не съм аз човека, който трябва да обвинява някой, но немога да съм безучастна към тази агресия в децата.