Много обичам да пътувам. Може би ще кажете, че няма човек, които да не обича, но честно да ви кажа моето е като страст, дори мания. Всеки свободен ден бх могла да го прекарам някъде по света и у нас.
Е, не си мислете, че съм посетила куп страни и хладилника ми е претрупан с магнитчета от най-различни интересни дестинации. Честно да си призная, списъкът не е особено впечатляващ. В момента съм се концентрирала повече към това да опзная нашата собствена страна и честно казано съм очарована от красотите, които крие България. И под крие, понякога наистина го разбирайте буквално. Не може толкова красиви места и паметници на културата да са изключително непознати за нас и да ги намираме съвсем случайно, търсейки нещо друго. Така например, търсейки Шуменската крепост попаднахме на един невероятен монумент, които се нарича Създатели на българската държава. Честно да си призная, никога нещо не ме е впечатлявало с мащабите си както този паметник. На снимка не е същото, тако да го видиш на живо. А аз на снимката съм горе долу колкото копитото на коня. Може да си представите какъв е мащаба на паметника.
Но като цяло не затова исках да ви разкажа,а за едно мое пътуване, което бе доста мечтано. Пътуването ми до Рим. Обожавам този град, плени ме още с взлизането, попивах всеки един детайл, всяка една сграда, всичко. Когато реших да посетя този град, си се представях като онези красиви дами, които тръгват с малките си симпатични куфарчета на колелца, стилно облечени, с високи токчета, тъмни очила, страхотна прическа и шапка с периферия. Мечтаех си и аз да изглеждам поне малко като тях и да запечатам всеки спомен от Рим. Ами не ми се получи. Първо, че в деня на полета валеше и съответно косата ми бухна от влагата и всяко усилие за нормална прическа беше напразно. Шапката с периферя остана на закачалката вкъщи, понеже както винаги закъснявах. А относно високите токчета и стилно облекло? Ами имах три дни в Рим, в които исках да видя всичко, ама наистина всичко, е , с токчета да вървя минимум 15 километра на ден? Ами и това не ми се получи. Опитах се поне като кацнахме да се приведа в прилежен вид, но тъкмо стигнахме до фонтана Ди Треви и познайте! Дъжд ! Да и там не изглеждах никак стилно. Но като изключа това, бях толкова щастлива и толкова опианена от атмосферата, че честно да си призная не ми пукаше особено как изглеждам, на повечето снимки съм ухилена до ушите.
Следващо мечтано място от мен е Париж, дано поне там успея да се издокарам с мечтания вид на пътуващо и независимо момиче. А вие не се колебайте и хващайте куфарите и потегляйте. Няма по- прекрасен начин да опознаеш и преоткриеш себе си от този на път.
