Детските конкурси за красота са изключително разпространени в Америка. Всъщност там като че ли цялата нация функционира по съвсем различен, колкото близък, толкова и непознат ни начин. И докато ние тук се чудим как да се преборим за по-висок стандарт на живот, там разглезените люде могат да си позволят не да мислят за социалните си придобивки и как да впрегнат ума си, за да си извоюват по-високо място социалната йерархия, а по-скоро насочват усилията си в начинания, които ще ги накарат да изживеят типичното американско мислене – да бъдеш някой, да бъдеш на върха, да изпъкнеш сред останалите и т.н. и т.н.
Тези, които не успяват да го направят като млади, прехвърлят част от амбициите си върху собствените си деца. За този тип родителско поведение ще говоря може би малко по-нататък.
Детето постепенно се превръща в обект на родителя- вещ, която той подчинява с чувството, че тя му принадлежи. Едни от най-популярните предавания, които представят тази потресаваща психологическа картина са детските конкурси за красота.
Първият фрапантен момент тук, според мен, е частта в която детето се учи да дефилира, да заема стойка, да мисли за външния си вид. Суетата идва с нуждата да се сравнява с другите и води до пораждането на злоба, която детето в тази крепка възраст не може да осъзнае и контролира. Вторият момент е, че детето не може да се пребори с чувството на загуба, когато това се случи. А то непременно се случва. Копнее да бъде принцеса, да получи корона и когато това не става, драмата е голяма и нанася дълбока психологическа травма. Третият и най-опасният момент е реакцията на родителя след поражението. Той излива най-често гнетта си върху детето, но и обижда другите. Детето познава единствено това поведение и подражава.
Резултатът – след не повече от 5-10 години малкото момиче се е превърнала в озлобена жена, който не може да се справи с личния си живот. Печелила или губела, вместо да се вълнува от трепетите на детство, е трябвало да мисли за външния си вид, за представянето си, В следствие на това се дистанцира в училище, приемайки другите по дефолт като конкуренция. Често е агресивна, иска да се наложи и прави всикчо, за да постигне целта си. Желае винаги да изпъква, докато вътрешно крие множество комплекси. Най-вероятно у дома винаги трябва да се справя с високите изисквания на родителите си.
Не знам какво е вашето мнение за детските конкурси за красота, но както си пролича от текста ми, моето не е добро. Смятам, че това е не детска, неморална, безотговорна проява на родителя към собствената му плът и кръв. А също и на обществото като цяло, защото позволява подобни мероприятия.
