Зелените пространства в големите градове

Голям проблем са зелените площи. Не във всички големи градове у нас и по света има достатъчно място за тях. Урбанизацията от малките към големите населени места се засилва все повече и неминуемо това води до разрастване на градовете. Увеличава се броя на населението в тях, оттам се появява нуждата от повече жилищни сгради. И докато те се строят усилено, не се мисли  достатъчно за необходимите паркове и градини.

Аз съм облагодетелствана от тази гледна точка. Във Велико Търново имаме планина наблизо. Лесно е да се откъснеш от цивилизацията и да подишаш чист въздух, но не всеки е такъв късметлия като мен. Вярно е, че на софиянци също им е близо Витоша, но на мен дори това не би ми било достатъчно, защото в града има прекалено много движение и твърде много хора. В Пловдив Родопите също са горе-долу на малко разстояние, но там като че ли парковете не са достатъчно или не са много големи.

parkИска ми се да се обръщаше повече внимание на подобни неща, защото те са важни. Не става дума само чистота на въздуха. Да, тя е от ключово значение, но за нейното качество се предприемат и други мерки. Зелените площи са единственото място, чрез което хората в градовете могат лесно да се докоснат до природата в естествената й форма. Там се разхождат, почиват, спортуват, а майките разхождат децата си.

Не обръщайте гръб на парковете и градините. Те са ключови за спокойствието на хората, които са под напрежение ежедневно.

Искреността винаги се забелязва

В какъв свят живеем само? Постоянно от различни страни и различни хора се опитват да ни влияят, да ни внушават разни неща или да ни манипулират…

Замислете се реално. За какво се правят толкова реклами и се влагат не малки бюджети за маркетинг и брандиране от страна на компаниите? За да въздействат на нас, потребителите. А когато някой приятел или колега иска да му направите услуга, не си ли служи също с похвати, за да ви въздейства? Не ви ли прави мила физиономия, или не казва, че ще ви почерпи след това? Или има друг похват за действие?

honestВ днешния ни медиен, информативен, социален, дигитален и не знак какъв още свят, едно нещо има, което вече изпъква сред останалите. Това е искреността на хората. Не винаги е лесно да стигнете до нея и не винаги навреме осъзнаваме липата й, но накрая тя е, която попада в светлината на прожекторите.

Четно казано, не вярвам, че всичките ми приятели са искрени в социалните мрежи. Там е много лесно да се представиш в друга светлина и да направиш някои факти за теб невидими. Само за хората, с които съм се срещала, лично мога да кажа, че са искрени.

Какво още? Не се надявайте, че тези, които твърдят, че казват истината винаги го правят. Ако в момента не сте сигурни за нечия искрена постъпка, изчакайте. Времето винаги вади наяве неясното в момента.

Красиво пътешествие

Днес искам да ви покажа нещо красиво, на което попаднах на скоро – клип с кадри от Калифорния, нейната природа и градска среда.

Признавам си, че не съм ходила в който и да е щат на Америка. Ако трябва да избера един, който бих посетила обаче, то това наистина е Калифорния. Имат красиви планини, неустоима плажна ивица и страхотни градове. Благородно завиждам на хората, които живеят в Калифорния. И ако се чудите защо, вижте този клип и ще разберете.

Предлагам ви едно красиво пътешествие в рамките на 4 мин. и 22 сек.

California from Hal Bergman on Vimeo.

„Досадните“ заболявания в седалищната област

Няма нищо страшно в това да си признаем, че страдаме от заболяване в седалищната област.

Често хората отлагат лечението на такива заболявания водени от предразсъдъци или просто от срам и неудобство. Много от нас са възпитани, че за болежки не бива да се говори много, особено, ако те са на чувствително място като седалището или ануса. Мисля, че това е дълбоко погрешно и опасно мислене. От него произтичат редица грешки като търсене на анонимен съвет от мрежата, вместо лекарска помощ още при първите симптоми на заболяването. Няма да сгреша, ако кажа, че страшно много хора се надяват на народни, недоказани или дочути отнякъде лекове. Нерядко са готови да търпят болка и дискомфорт или чакат проблема да мине от само себе си.

Скъпи, читатели, не е нужно да имам каквото и да е медицинско образование, за да ви посъветвам да не вършите подобни неща. Не експериментирайте върху себе си с т.нар. „стари“  и според някой друг – „изпитани“ рецепти. Така можете можете да си навредите повече, отколкото да си помогнете. Било то за лечение на хрема, възпалено гърло, обрив по тялото, болки в кръста, косопад или болките в седалищната област.

proctologyХемороиди, кисти, анални фистули или много други състояния, които засягат тъканта около ануса или правото черво протичат със сходни оплаквания и хората не могат да разпознаят на какво точно се дължи страданието. Те са склонни да се лекуват по един и същи начин. Дискомфортът, кървенето или болката прогресират докато станат непоносими. Състоянието се задълбочава в следствие на неправилно или забавено лечение. А истината е, че колко по-рано отидете на лекар, толкова по-лесно ще бъде лечението и по-бързо оздравяването.

И ако не вярвате на мен просто прочетете какво казват лекарите, които се занимават именно с такъв тип заболявания. Един от известните ми – д-р Антон Тодоров, многократно в медийните си участия подчертава необходимостта дори и при най-малкото опасение за подобно заболяване да се потърси лекарска помощ. А на неговата преценка може да се вярва, тъй като е не само с над 15-годишен опит в коремната и колоректална хирургия. Той има и докторска степен и е преподавател в Медицински университет Пловдив. В момента практикува в Медицински Център „ФАМА“, гр. Пловдив.

Плацебо ефект или силата на вярването

Агресия, уплаха, обща слабост, депресия, безсъние, нощно изпускане, постоянна тревожност, честото ходене до тоалетна преди или по време на пътуване, важна бизнес среща или друго – всичко това са „симптоми“ на стреса, резултат от забързаното ни ежедневие. На него оказват влияние не само външни фактори като резките промени в климата, сутрешния джогинг до градския транспорт, напрегната работа, свързана със спазване на срокове, финансови проблеми, отглеждането на деца, динамична дневна програма, натоварена от хиляди отговорности.

Обикновено медиците предписват успокоителни или други медикаменти, за да овладеят състоянието на пациента. Не малко са и тези които заменят лекарската помощ с ходене при лечители, баячи и гледачи, свързвайки състоянието си с „откраднат късмет“, „урочасване“ или друго. Макар мнозина да не вярват нито в хомеопатията, нито в магическото изцеление с преплитане на конци или леене на куршум, е факт, че те помагат на доста голям процент от привържениците им, подложили се на тях

polezrenieТова се нарича плацебо ефект или силната вяра, че това, което ти се случва ще ти помогне. Медицината отдавна е признала силата на самовнушението. Ако заболелият има желание да оздравее и вярва безрезервно на лекаря, медикамента или ритуала със сигурност терапията ще бъде успешна.

В не малко сайтове откривам и данни за плацебо ефекта. Силата на самовнушението при някои води до 40% от оздравяването, а при други дори минава невероятните 90%. Затова медиците вярват, че една голяма част от лечението е в ръцете на пациента.

Според тях именно такъв е ефектът от хомеопатичните лекарства, особено, ако пациентът е сигурен в лечебните свойства на народната медицина, билкарството и съответно хомеопатията. Такъв  е и ефектът от леенето на куршум. Тайнството на ритуала предразполага към вярването, че нещо магично ще доведе до желаното изцеление. Основен момент във второто е споделянето между нуждаещия се и лечителя. Нещо като ходене при психотерапевт, но внушението се усилва от разбиращия поглед, тайнствеността и умението на лечителя да убеди, че човекът ще намери късмета си, ще му олекне, ще оздравее магически.