2014 • Личният блог на Станимира

27дек. 2014 by Lichnostno No Comments

Харесвам тази песен

Дони и Нети – моята любима двойка от популярните български личности. Мисля, че ми станаха симпатични още когато Нети се осмели публично да предложи брак на Дони. И той прие, разбира се. В нея има нежност и грация, а той е типичният загадъчен мъж с тежки обувки, черни дрехи и тъмни очила.

Песента им „Този филм“ ми влезе в главата по празниците, когато имах повече свободно време да се ровя из интернет, да гледам любимите си сериали и да дочета поредната търпеливо чакаща на нощното ми шкафче книга. При това почивните дни още не са свършили.

Весело посрещане на Новата година. Пожелавам ви вие да измисляте климата на вашия филм! Поздрав.

15дек. 2014 by Lichnostno No Comments

7, 9, 11 или 12 ястия на трапезата?

По традиция въпросът е съществен. Наближават празници и исках да получа конкретен отговор, тъй като трапезата за Бъдни вечер е важна. Все пак обредите са измислени, за да се спазват. Макар, че е още 15-ти и календарно е доста рано да мисля какво ще приготвям чак на 24-ти, големите търговски центрове вече са започнали с промоциите и ако се мотая с пазаруването възрастните хора и майките без работа ще изкупят наличните стоки. Затова тази вечер изготвям списък.

И така: Постните сърми и чушките с фасул са задължителни. Питка, тиквеник, плодове и ядки трябва да присъстват. Дотук станаха 5 (аз плодовете и орехите ги броя за едно). Туршия – 6. 7 и 8 са ми ошав и подсолена вода с чесън, за изгонване на дяволите. 9 – жито, 10 – картофи и сега… Още едно ястие ли ми трябва, или още две?

Когато бях малка ни казваха в училище, че на трапезата за Бъдни вечер се слагат 7 ястия – като свещено число, 9 – защото Дева Мария е носила 9 месеца под сърцето си божия син и 12 – колкото са апостолите и месеците в годината. Но сега съм чуденка, след като на много места в интернет прочетох, че ястията трябва да са нечетен брой. Следователно 7, 9 или 11.

Това несъответствие в мрежата говори само за едно – всеки си пише каквото си иска и в много отношения това не е добре за крайния потребител като мен. Би било хубаво да има религиозен сайт с изнесени полезни съвети за всички християнски празници, заедно с обичаите, по които се честват, заедно с традиционните ястия на трапезата. Би бил много посещаван, тъй като много домакини търсят полезна информация за точно такива поводи.

А що се отнася до мен. Ако не успея да намеря сигурен източник, тогава ще пренаредя менюто си и ще заложа на сигурната 9-ка. Решено.

22ное. 2014 by Lichnostno No Comments

Думите, които НЕ трябва да използваме

Рядко се вслушваме точно в думите на събеседниците си. По-скоро следим смисъла, отколкото да отдаваме значение на начина на изразяване. В разговор с приятели или у дома говорим на жаргон и ни отговарят по този начин.

Когато ни е нужно да сме по-делови, да се съобразим с обстановката или да проведем разговор с по-интелигентен събеседник, откриваме, че в речта ни присъстват много паразитни думи, които дразнят слуха на околните. Така например младите не спират да използват обръщението „човек“. Други наречия като „в смисъл“, „нали“ са израз на желанието ни в първия случай да изглеждаме по-умни като обясняваме нещо, а във втория да убедим събеседника си в правотата на мнението ни. Когато разказваме случка често си служим с глагола „викам“. Той звучи толкова абсурдно в самата си същност. Ако се запишете и прослушате после едва ли ще познаете ситуацията си. Със сигурност много сте крещели!

За да избегнете досадните паразитни думи, опитвайте се дори в ежедневните си разговори да обръщате внимание на начина, по който конструирате изреченията си. Не си казвайте „Е, сега съм у дома или на кафе и мога да си говоря както си искам“. Без да сте го желали ще пренесете тази реч на място, където ще бъде неподходящо и ще ви гледат с неразбиране.

Как да се отучите? Като цяло стремете се да говорите по-бавно и отчетливо. Когато бързате слагате в устата си думата, която най-напред ви попадне. Освен това си създайте навик да четете повече. Независимо дали това ще бъде книга или любимо списание. Четенето обогатява речника. Не след дълго сами ще усетите колко по-леко ви тече мисълта. Околните също ще забележат разликата.

13ное. 2014 by Lichnostno No Comments

Браковете по професия ограничават мирогледа

В обществото ни е залегнало социалното стереотипно разбиране, че мъжете и жените от професии като медицина и право е добре да си търсят половинка със същото поприще. Защо, питам аз? Мнозина твърдят, че в толкова напрегнати професии с безкрайно плаващо работно време е необходим партньор, който да разбира нуждите на другия. Някого, с когото да споделят при проблем, да разбира деформирания от спецификата на работното място хумор, реч, начин на мислене. Това са много интелигентни хора, които обвързват живота си с книгата, с постоянното четене, с постоянна ангажираност. Мнозина не могат да разберат амбицията им за професионален растеж. Мисля, че има резон в твърдението. Моят въпрос обаче е – не ограничава ли това мирогледа на двойката. Според мен – да. Определено при брак с партньор в същата професия съревнованието е неминуемо и общуването ограничено в рамките на средата.

Аз мисля, че хората са различни. Любовта не е чувство, на което можеш да заповядваш и насочваш. Не толерирам браковете по професия, тъй като те ограничават развитието на отделната личност. Мнозина подобни двойки срещат трудности да комуникират с хора от различна сфера. Трудно провеждат разговор с инженери, архитекти, особено с артисти, литератори и музиканти.

Браковете по професия задават цялостна линия в семейството. Често такива родители настояват децата им да вървят по стъпките им. Налагат образец за начин на живот, на работа, на брак. Ако желанието им се сбъдне, добре, но ако детето има интереси в друга област се получава конфликт.

На последно място мисля, че стереотипите създават обществени предразсъдъци. Ако писателка се влюби в адвокат от семейство на адвокати е малко вероятно близките на мъжа да одобрят тази връзка. Борбата между наложеното с години мислене в съзнанието на адвоката и сърдечните му трепети ще разбият отношенията между двамата. А истинската любов каца веднъж на рамото. Чувствата не трябва да се превръщат в обществена разменна монета. Живеем в 21 век, когато би трябвало браковете по сметка и интерес да са отживелица.

Бракът е съюз между двама, които са готови да се подкрепят и грижат един за друг в болест и здраве, в богатство и бедност… Поне на теория.

04ное. 2014 by Lichnostno No Comments

Да научим децата на правилата за безопасност на пътя

Децата нямат способността да преценят скорост, разстояние и посоката на движение на автомобила. Ето защо трябва да бъдат научени на правилата за движение по пътя. До една възраст вие ще им помагате, но след това малко по малко трябва да се научат на самостоятелност. Има няколко прости правила, които трябва да им предадете, за да се чувствате по-спокойни за тяхната безопасност, когато отиват и се връщат от училище.

Може да започнете с „часовете“ по правилно движение по пътищата още от вкъщи. Подгответе ги като им обясните за бързодвижещите се коли, за пешеходните пътеки, за светофарите, за това как колите сигнализират, че ще завиват. Когато излизате навън, го „изпитвайте“ какво трябва да се направи, докато пресичате, накъде да се огледа и т.н. Оставете детето да ви води, но все пак не му давайте пълна свобода на действие. Винаги го дръжте за ръка дори да е уверено в решенията си. Когато не може да разгадае дадена ситуация докрай, му обяснявайте какво е пропуснало. Кръстовищата без светофар са най-опасни, но и най-добрият учител. Там трябва да се внимава и за завиващи коли, не е достатъчно да се огледа само наляво и надясно. Там може да тренирате заедно редовно.

Обяснете му, че винаги трябва да се пресича на зелен светофар за пешеходци. Наблегнете и на това, че има безразсъдни шофьори, затова независимо че свети зелено, трябва да се внимава и пак да се поглежда и в двете посоки преди да се пресече улицата. По време на игра на топка също може да се получи неприятен инцидент, така че обяснете на детето да не тича след нея на улицата, а да помоли някой възрастен за помощ.

Успешното овладяване на всички тези ситуации е в преговарянето им и в практиката. Повтаряйте пътните упражнения многократно още преди детето да е тръгнало на училище, за да свикне по-бързо.

31окт. 2014 by Lichnostno No Comments

Струва ли си магистърската степен?

Този пост е насочен към по-младите ми читатели, които в момента са студенти или пък наскоро завършили студенти, които се чудят има ли смисъл да продължават висшето си образование.

Ако питате мен дали си струва да се записва магистърска степен, отговорът ми е следният: Да, ако можете да си го позволите финансово.

Между следването в бакалавърска и магистърска степен има няколко основни разлики, които е хубаво да знаете. Първо, кандидат-бакалаври са почти всички млади хора у нас. Всеки записва нещо, някъде и го „избутва“ до диплома по някакъв начин. Това е причина дипломата за бакалавър да няма особено голяма стойност в нашата страна. Важно е да я имаш, но не е от ключово значение. Второ, мисля, че има не една и две специалности, които са без особена реализация и много хора учат едно, а на практика работят друго.

Когато говорим за магистратурата, ето кое е различното: Първо, отношението на преподавателите е по-различно към самите студенти. Възприемат ги като по-големи, по-зрели, по-умни и хората, които са „каймака“ на дипломиралите се бакалаври. Магистрите са една идея по-добри от доскорошните си колеги, затова заслужават друг тип отношение и получават друг тип отношение. Второ, да запишеш да учиш още година-две след като си се дипломирал като висшист, е признак за желание за себеусъвършенстване и наличие на лична мотивация. Трето, тук таксите са много по-големи и едва ли има случайно попаднали хора в курса. А дори да има, те са малцинство. Четвърто, когато отидете на интервю за работа, ще усетите, че на вас се гледа с по-д0бро око. Вие не сте сред много записали нещо, някога, за да усетят вкуса на студентския живот. Вие вече изглеждате по-добри, по-целенасочени и по-мотивирани. Такива качества се търсят, така че записана или изкарана магистратура вече не работи само в интерес на професионалните ви знания и умения, но също така и за вашата репутация и имидж.

Надявам се, че ви накарах поне малко да се замислите и да ви изложа моето виждане разбираемо.

25окт. 2014 by Lichnostno No Comments

Полезни упражнения за болки в кръста

Проблемите на модерните компютърни професии застигнаха и мен. Липсата на достатъчно движение в ежедневието си каза думата, а толкова се надявах да ми се размине. Напоследък много ме боли кръста, поради това, че работата ми е свързва със седене пред компютър 8 часа на ден. Досега не съм имала такива проблеми, въпреки че от две години работя все в седящо положение. Предполагам, че причината е в това, че преди имах възможност да ставам от време на време и да си почивам по 5 минутки. Сега съм плътно пред компютъра през целия работен ден. Пробвах да си сменя стола с по мек – имаше някакъв ефект, но не много голям. Сменям позата, когато усетя, че ми става неудобно, но ефектът пак е минимален.

Осъзнах нуждата да правя някакви упражнения в помощ на лумбалната област. Поразпитах и ми казаха за едно българско YouTube видео с лесни упражнения, които могат да се правят вкъщи. Досега съм пробвала само два пъти преди работа, както препоръчва кинезитерапевта от видеото. Странно, но усещам някакво подобрение, въпреки че не е минало много време. В плейлиста има още 3 видеа, но тези упражнения все още не съм ги пробвала. Искам първо да овладея по-добре тези, които правя в момента. Силно се надявам това да е цялостното решение на проблема ми в бъдеще.

22окт. 2014 by Lichnostno No Comments

Не се примирявай с малко като знаеш, че има повече

Тук в никакъв случай не става дума за пари. Може би това е била първата асоциация на всички ви, затова искам да го уточня. Става въпрос за това какви възможности имаш в живота, какво максимално можеш да извлечеш от него, за да наблегнеш на развитието си, било то личностно или професионално.

Що се отнася до личния ти живот, това „повече“ би значило опознаване на света, на нови култури и страни. Можеш да трупаш знания за всичко, което те заобикаля и по този начин да усъвършенстваш себе си, ако това е нещото, към което се стремиш, разбира се. Опознавай цял живот, бъди инициатор на собствената си малка еволюция. Така личностното ти израстване може само да спечели.

В работата нещата също могат да поемат в положителна посока стига да си готов да трупаш знания в свободното си време, за да си осигуриш едно по-добро бъдеще. И тук пак не говорим за пари, а по-скоро за овладяване на занаят до такава степен, че ти да си този, който да избира кое предложение да приеме и кое да отхвърли. Така би намерил правилното място за себе си – там, където да чувстваш, че принадлежиш.

Тази статия би била по-добре разбрана от хора, чийто стремеж към прогрес е нестихващ. Само тогава тезите в нея биха ви се сторили достатъчно оправдани. Такива хора не се примиряват с малко знания, те имат нуждата да надграждат себе си, да си поставят все по-високи цели и да ги достигат.

17окт. 2014 by Lichnostno No Comments

Когато Той и Тя се срещнаха… от Никълъс Спаркс

„Талисманът“ – книгата, която няколко човека ми препоръчваха от Никълъс Спаркс, се оказа доста добро попадение. Заслужава няколко реда в блога ми.

Честно да си призная в първите страница действието вървеше някак бавно и романът не ме грабна веднага. Описваха реалностите на войната – в Ирак, ако трябва да сме по-точни. Някъде след половината на книгата нещата започнаха да се забързват и нямах търпение да я изчета цялата.

Главните герои, Логан и Бет, естествено се влюбват – все пак това е роман на Никълъс Спаркс. Логан, воден от съдбата, търси нещо, което сам не може да разбере. И все пак продължава да го търси. Бет е от онези хора, които поемат инициативата, откровени са,емоционални, но и чувствителни. Тя е отдадена майка на сина си, Бен – будно и целеустремено дете. Нана, бабата на Бет, е моят фаворит обаче. С нейните остроумни включвания и чувство за хумор тя искрено ме забавляваше.

От четирите романа на Никълъс Спаркс, които съм прочела досега („С дъх на канела“, „Тетрадката“, „Последната песен“ и „Незабравима разходка“), този е най-загадъчният. Другите 4 си приличат, поне аз така го възприемам, но този е различен. Имаше малко повече мистерия сякаш, но не ми отне дълго да разгадая нещата предварително. Може би това, че не гледах филма преди да прочета книгата допринася за горното ми заключения. Да, определено това е причината.

Дали препоръчвам „Талисманът“? Твърдо „да“. Защо? Бих го описала по следния начин – държи те в напрежение; знаеш, че нещо ще се случи, нещо предопределено, но не задължително хубаво. Това чувство ме беше обзело през цялата книга. Онова, което не можах да предвидя, беше краят, признавам си. Очаквах най-лошото, но уви…

09окт. 2014 by Lichnostno No Comments

Само определени хора заслужават да познават истинското ти Аз

Това е цитат на един мой приятел, който ме накара силно да се замисля. След известен размисъл, на който и вие ще станете свидетели след малко, приемам мисълта за напълно вярна.

Защо трябва да разкриваш какъв си всъщност пред всеки? Хората идват и си отиват. Понякога остават в живота ти за по-дълго, друг път не. Ти трябва да пазиш онази специална страна, която те прави такъв, какъвто си, само за хората, които истински ги е грижа за теб.

Понякога дори и най-близките ти приятели не те познават достатъчно добре. Може би се страхуваш да им покажеш кой точно си, защото те е страх, че ще ги отблъснеш. А може би си избрал да скриеш някой неща, защото им нямаш пълно доверие. И все пак трябва да има някой, на който може да се довериш напълно, но този някой все още не се е появил.

Трябва да се заобиколиш с хора, покрай които може да си себе си – такива, на които да разчиташ за всичко; такива, които ще те разберат; такива, пред които истинското ти Аз само ще иска да се покаже. Това никак няма да е лесно. Но винаги е по-добре са имаш един верен приятел, отколкото стотици некачествени.

Не знам доколко добре успях да обясня ситуацията, постарах се да събера мислите си в смислен текст. Дано не се е получило объркано. Аз си го разбирам 🙂