Международния ден на жената се празнува всяка година на Осми март. Всяка година, когато наближи тази дата аз като студентка-надявам се някой ден бъдеща майка и жена, си задавам един и същи въпрос-дали има някакъв смисъл да се празнува този празник ? Не е ли редно всеки ден за една жена и нейния любим да бъде празник или поне повод или причина за отбелязване на нещичко. Някой път се питам дали този празник има някаква връзка в исторически, културен и политически аспект. Или пък е поне на някоя част от мъжете още един повод за яко напиване. Искам да кажа, че не е ли това още една част от голямата броеница на празниците в България ? Но да се върна на празника ни мили нежни половинки на света, моята майка ми е споменавала, че е възникнал по времето на социализма. На този празник е била отдавана голяма почит и уважение сред висшите ешалони на тогавашната власт, а и сред работническата класа т.е. сред обикновените хора. Преди време са се организирали огромни и пищни тържества в големите заводи, където жената работничка била издигана в култ и са се надпреварвали кой – коя и как да уважи и почете. В този ред на мисли напоследък този празник май се е превърнал повече в празник на колежката, имайки предвид поднасянето на някакъв букет или цвете на работното място. Но само празник на жената ли е, не е ли редно да се уважи и майката ? Тази която е даваща и даряваща първия искрен вик за живот!
Година: 2012
Хармонията в нас
Ние сме младите и бъдещи надежди на майка България – студентите. Някои от нас често не въдворяваме около себе си никакъв ред да не говоря за хармония. Всяка работа изисква да има определен порядък. Именно той е условие за много успешно развитие. Редът е вид организация на някакво наше трудово усилие и най- вече съобразено с последователността на всяко действие. Често обяснявам на моите приятели, че около човек ако царува хаос всички негови усилия са обречени на провал или дори се осуетяват. Но редът е нещо повече от ред: той за мен е израз на една вътрешна хармония, която по природа и правило само ние хората имаме тази възможност да я притежаваме. Мисля, че хармонията и редът вървят ръка за ръка, защото те олицетворяват човешкия труд, придава му красота и цялостна завършеност на успеха. Жалко, че някои от нас младите се примиряват с това безредие и хаос около тях и във тях, защото според мен нищо не е така пагубно, както разхвърляността и неорганизираността. Това е вид анархия, по-лоша от всичко (сещам се за демократичните промени споходили България по-времето на прехода …..но това е друга тема), защото редът е важно условие за израстване и извисяване на човека и трудовото усилие. Те са предпоставка за здраве и дълголетие, тъй като незаменимо подпомагат нашето съществуване в усилието ни да се трудим и вървим напред и нагоре. Именно по този начин като си създаваме ред и хармония около нас, като я въдворяваме непрестанно в живота си, той протича доста смислено и пълноценно.
Дребните смислени и релаксиращи неща в живота
Искам да ви кажа, напук на вятъра с неговата смразяваща и неприятна сила, хапещото зимно слънце, студа и снегът не трябва да забравяме дребните и обикновените неща. Защото именно те ще ви топлят в тия мразовити и сибирски зимни дни. Аз ви препоръчвам да се смеете колкото се може по-често. Смехът е и ще бъде завинаги най-доброто лекарството против стреса. Някои изследвания доказват, че именно смехът повишава нивото на ендропини в организма. На кратко това са елементите, подобни на морфина, които облекчават болката и напрежението. Не забрававяйте и най-вече музиката – да слушате и да пеете, романите, телевизията и домашните животни. Нека винаги мечтаенето и усмивките не отсъстват от вашето ежедневие. По този начин всичко ще бъде цветно и ефирно. Доказано е, че кръвното налягане пада, когато галим кучето или котката си. За галенето и кръвното мога да го кажа, че е така защото имам котка и се убеждам в това всеки изминал ден. Много мои приятелки и колежки днес релаксират с аромотерапията или с някакъв вид трансцендална медицина. Но според мен универсален метод за борба със стреса обаче все още няма. Тайната е в откриването на онзи, който е добър за всеки от нас. Не забравяйте и дребните радости от живота. Методите за релаксация могат да ви помагнат да се справите със стреса, но успехът ви ще е пълен, само ако съумеете да върнете вкуса си към живота и да възстановите вярата в себе си.
Хората с увреждания
Знаем ли как да се отнасяме към хората с увреждания ? Този въпрос си го задавам във всеки един момент, когато срещна някого от тях – хората с увреждания. Дали всички и докога ще продължаваме да обръщаме глава в друга посока виждайки тези хора в това неравностойно положение. Мисля си като млад човек, че е крайно време да спрем с това „отвръщение” което декларираме към тях. Защо ли имам усещане,че те го забелязват и стават още по-раними от това си положение? Даже съм склонен да смятам , че те се обиждат от подобен жест на отхвърляне. Защото все още не сме дорасли. Редно ли е да продължаваме по този начин с един негласен отказ да се интегрират в живота на всички нас. Правилно е, че ние трябва да имаме гражданско чувство, огромна съпричастност, която би трябвало да засвидетелстваме към тях непрекъснато. Крайно време е да преодолеем това наше малодушие и да облекчим изолацията и душевното им страдание. Като един лесен и прост пример мога да предложа поне веднъж да се помогне на някой човек с увреждания – да пресече улицата, да разговаряме нормално, да му опишем нещо което не вижда. Нека за в бъдеще да се опитваме да разширяваме хоризонта. Именно по този начин ние ще се чувстваме удовлетворени. Поне се надявам да предизвикаме усмивка, която е най-безценната награда. Радвам се ,че в почти всяко училище, учреждение и т.н. има рампа за инвалиди. Това е доста успокояващо и означава, че все пак има някой които да мисли и за тях.
Разумният студент
За него се сетих, когато прочетох наскоро прочутият разказ на всепризнатия певец на българското село и човекът чието творчество е наситено с огромна доза хумор – Елин Пелин. И от известно време се опитвам да дам отговор на два въпроса: до каква степен психиката на неговия герой е вътрешно единна, от една страна и от друга, до каква степен силите, които бушуват в него са насочени в няколко потока на съзнанието. Образът на Андрешко – дали понякога влиза в една наша студентска противоречива постановка на нещата? Прави ми впечатление от разказа, че наистина той признава поне пред себе си своята слабост (дълго време не знае как точно да помогне на своя съселянин). Но според мен това негово състояние и осъзнаване в никакъв случай не е свързано със скрупулите, тревогите и страстите на някои от нас студентите. Защото си мисля, че универсалният етнически модел, който е вложил писателя в него, търси някакъв логически отрязък на смисъла само в борбата за „Аз”. Както и при нас, така и при него сякаш някакво табу тегне над скритата култура на нас студентите – „Андрешковци“. Някаква „забрана” за „по-отворено” общуване с чужденеца-съдия, прекрачил границата на родното студенство. Именно това старо, но не добре забравено правило ние сегашните студенти си мислим, че всеки чужденец е някакъв заразно болен или е част от някакво невидимо и тъмно изкуство. Затова е естествен и съобразен страхът от него. Това трябва да бъде изкоренено и обеззаразено, и най- вече да разберем, че трябва да бъде обезопасено това наше мнение.
Жертви на анорексията
Едва ли има момиче, което поне един път в живота си да не се е опитвало да отслабне. Никой не може да ме убеди в противното – ежедневно се сблъсквам с този проблем с мои колежки и приятелки. Някои от тях успяват да свалят няколко ненужни килограма и се чувстват добре. Други разбират на време, че няма смисъл непрекъснато да бъдат хем гладни, хем да си остават дебели. Според мен е много важно във всяка една диета да има мярка. Ако не спрем навреме пазенето на така жадуваната линия, може сериозно да навредим на здравето си, а и на психиката си, както се случва с много известни у нас и по света личности. Искам да споделя един случай от моето обръжение. Две близки приятелки допреди няколко години, като вървяха по улиците, след тях винаги някой се обръщаше, защото бяха чудесни брюнетки. Сега не е така, вече ги отминават и те си мислят, че изглеждат печално, защото са загубили хубостта и виталността и уж техния живот изтичал. И така стават жертва на анорексията. Какво всъщност е тя ? Дали е тотална липса на апетит, която може да настъпи по различни причини (болести на хранопровода, психически проблеми, нервни увреждания) ? Анорексията много често при голяма част от нас, които се стремим към добра физика и отлична хубост е причинена от съзнателно, продължително и дълготрайно гладуване и отслабване. Искам да питам всички девойки – докога? И какъв е смисълът от това ? Трябва ли да се тормозим, нали така ние създала природата и такъв ни е бил жребият в живота. Обичайте се и се харесвайте такива каквито сте, независимо от това какво показва кантара – важно е какво носите в душата си.
Излишните думи
Какво всъщност е словото искам да отбележа в тази статия. За мен словото е дело – т.е. думата поражда ответ, действие, реакция. С нея трябва да си служим доста внимателно. За огромно съжаление не го правим. Всяка дума въведена в нашата мисъл или говор възбужда едно огромно „възстание” в човешкия дух. Словото е едно „бащино огнище”, около което нещо припламва и от което нещо естествено е да следва. Нашия ежедневен живот доказва, че няма и не може да има „думи без последствия”. Словото ни въздейства, защото е продукт на най-ценното – мисълта ни. За целта ние трябва да си служим внимателно и с чувство на голяма отговорност със думите и тяхната сила. Нека да не забравяме нито за миг, че те придизвикват реакция и променят нещата. Ние трябва да бъдем особено внимателни с така наречените „невинни думи” – не трябва да ги пожелаваме и произнасяме, ако не сме склонни да отдадем значението, което те имат. Често ние студентите произнасяме опасни и безотговорни пожелателни вричания, от рода на: „Да става, каквото ще с мен на тоя изпит !“, “Да върви по дяволите тоя професор ” и темподобни изрази. Именно те дават тласък на нежеланите процеси и реакции в нашия живот. Те предизвикват последствия, които никой не може да предвиди. Произнасянето на излишните изрази, думи и слова води до голям обрат в нашата среда. Важното е да се произнасят само думи, които доста добре сме обмислили! Ние хората трябва да си създадем един незаменим кодекс от благословии, които да насърчават така забравеното в нас златно добро.
Гневът е излишен !!!
Днес искам да Ви споделя за това погубващо света чувство – гневът .За мен един разгневен човек се е запътил към ерата на Чарлз Дарвин – връща се на назад към животното и всичко животинско в него. Това чувство блокира, даже парализира нашата мисъл. Когато човек остане без нея какво друго освен да бъде едно голямо доказателство за това, че е обезчовечен. Всеки един от нас в ежедневието се гневи за разни прости и излишни работи, за които после съжалява от позицията на времето. Какво всъщност е една разгневена студентка каквато съм аз? Напоследък много често се улавям ,че се гневя по време на сесия за много нередни неща – като злобата и завистта и сродни човешки „качества”. Човек който притежава тези „качества” означава, че са му свършили силите и способностите. Искам да споделя, че тия хора са тръгнали по един доста трънлив път и той ще бъде осеян с доза страх, колебание, неувереност и несигурност. Този път е обречен да бъде без изход. Съветвам Ви да не обръщате внимание на такива хора, да не се гневите. Нека ние, които обичаме хубавите моменти и доброто настроение не се поддаваме на гнева, каквито и да са причините за него. Тези причини не са адекватни. Това много лесно и бързо се установява като премине гневът и започваме да се убеждаваме, че е било напълно излишно. За напред трябва да се пазим от това емоционално премеждие, защото рискуваме много в себе си – не само загубеното време, но и нещо доста безспорно – фактическите последствия от този излишен гняв. Пожелавам да се владеем при всички обстоятелства, да не допускаме никога, за нищо на света да се разгневяваме.
Създайте си добро настроение!!!
Както казах аз съм човек, който се радва на хубавите моменти в живота и обича да се забавлява. А що се отнася до дефицита у нас, си мисля че ние сами трябва да си създаваме тези златни и зареждащи хубави моменти. Тук ще се опитам да Ви дам един съвет. За мен доброто насторение е главно условие за всичко. То логично съответства на човешката добронамереност, която е естествено качество на човека. Доброто настроение съдейства за проява на добронамереност, но и добронамереността е условие за добро насторение. Това е най-важното основание да смятам, че добрите моменти с хубави оттенъци може да се създават с известно условие на волята, при наличие на съзнание за неговата насъщност. Ние хората може да свикнем да бъдем винаги в добро насторение и разбира се да го поддържаме и предаваме на всички около нас. За да достигнем това решение и действие е важно да знаем, че опорните точки за това са характера на човека и ясното съзнание за това. Възвишена мисия на земята и особено в съзнанието е, че доброто и хубавите мигове най-точно изразяват човечността. Ние трябва съзнателно и постоянно да го поддържаме. По този начин то ще изразява виталност, която ще тържестува, когато е съпроводена от значителни и хубави моменти. Именно тези моменти ще импулсират доброто ни настроение. Човек не може да докаже, че е приятел на себе си така, както с добронамереността си, която проявява в създаването на тези хубави моменти през ежедневието ни.
Спа Дизайн България – ново познанство
Тъй като по принцип се движа в голяма компания от около 10 души, доста често се случва към нас да се присъедини някое непознато момиче или момче, приятел на някой от компанията. Наскоро се бяхме събрали да разпуснем в едно заведение и докато се хвалех колко добре ми се е отразило последното ми посещение в един СПА дизайн център, едно момиче, което не познавах, възкликна изненадващо. Още не се бяхме запознали, а тя много въодушевено започна да ме разпитва за подробности. Оказа се, че тя работи във фирма Спа Дизайн България, която реализира СПА и Уелнес съоръжения. Тя се занимавала основно с цветовото оформление на СПА центровете и затова ме накара да и опиша външния вид на този, който бях посетила аз. Това беше трудна задача – много по-лесно беше да и обясня къде се намира, за да се ориентира дали Уелнес центъра е дело на Спа Дизайн България или на друга фирма. В крайна сметка се оказа, че съм си запазила рекламната листовка в портмонето си. Момичето, което вече знам, че се казва Силвия, остана много радостна след като разбра, че съм ходила на СПА процедури в техен обект, създаден преди около 8 месеца. Направи ми много добро впечатление – много готин и весел човек. Препоръча ми още няколко места, пак създадени от Спа Дизайн България, където мога да пробвам процедурите, дори каза, че може да ми издейства някакво намаление за услугите. Винаги ми е било интересно да се запознавам с нови хора, защото не знаеш кога и за какво може да ти помогне човек.