Етикет: Светльо Кантарджиев

17мар. 2015 by Lichnostno No Comments

Буккросинг или невероятните места, където можеш да намериш приказките на Светльо Кантарджиев

coffee_booksЗнаете ли какво е буккросинг? Това, най- общо, е размяна на книги. Взимаш и в замяна оставяш своя. В София има няколко кафенета, в които освен да се наслаждаваш на напитката си, сам или в  приятелска компания, спокойно можеш да отидеш до близката лавица с книги и да си вземеш нещо за четене. Звучи много забавно и действително е.

Вчера се разхождахме с приятелка и за отмала седнахме в случайно кафе. Ще ме извините, но не си спомням името му. Докато тя намери старо издание на Евгени Онегин на Пушкин, аз просто се присегнах към рафта до мен и сграбчих наслуки детска книжка. Оказа се „Как леопардът стана на петна” на издателство Ню Медиа Груп, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Отдавана знаех, че издават и приказки за деца, но не бях попадала досега.

Заинтригувана от заглавието, заразглеждах страниците и се зачетох в книгата на Ричард Кимплинг. Нямаше обаче как да я взема, защото не носех друга. Затова просто отидох до бара и се измолих да ми я запазят. Сервитьорката се нави и още същия следобед се върнах за изданието на Светльо Кантарджиев. На нейно място оставих една италианска фантастика, която и без това мъчно четях и така и не дочетох.

Буккросингът е социален феномен от  значима обществена полза. Книгата е много специфична вещ, която прочиташ веднъж и най-често оставяш след това. Така де, колко книги сте препрочели? Има книги, които желаеш да притежаваш и запазваш у дома, защото си се влюбил в историята или просто искаш да завещаеш на поколението си. Но има и такива, които не са ти допаднали и когато станат много на рафта има две възможности – да ги изхвърлиш или да ги дариш. Да изхвърлям книги не обичам. Не ми се струва редно. Да дарявам – нямам време. Не мога и да изкарам два кашона и да продавам пред дома си. Немислимо е! Но буккросингът дава възможност за замяна, защото това, което не ти е интересно на теб, може да се превърне в любимо за друг.

Никога не съм предполагала, че ще заменя книга за детска, но какво да направя като книгата от издателството на Светльо Кантарджиев ми грабна погледа и ми се стори нетипична, интересна и много хубаво илюстрирана. Точно типът, който искаш да притежаваш. А и не всеки ден научаваш как леопардът е станал на петна, нали? 😉

14мар. 2014 by Lichnostno No Comments

Светослав Кантарджиев за промените в НК за културното наследство

Няма да крия интереса си към антикварните вещи. Самата аз съм запален аматьор-колекционер и още пазя събираните от баща ми марки и се старая да попълвам от време на време колекцииката. Освен това не изхвърлям получена по пощата картичка още от детството си, както правеше и майка ми, за това имам цели две кутии за обувки с такива. Често ги показвам на децата си и им разказвам какви времена бяха и как сме живеели тогава.

fffСлед като чух за готвените промени за новия проектозакон за Наказателен кодекс, по специално частта отнасяща се до културното наследство ми стана направо лошо. Слушах не едно интервю по темата, което се и превърна в повод за написване на тази ми статия. Според мен закон, който ще задължи регистрация и идентификация на вещи по-стари от 50 години ме прави автоматично гражданин, който непременно ще трябва да отиде да регистрира колекциите си, колкото и лични, аматьорски и незначителни да са те. Да ме накарат чрез закон да регистрирам имуществото си бих го нарекла ограничаване на човешката свобода и правото ми на собственост. Надявам се такъв закон да не се приеме, след като вече антиквари, колекционери, нумизмати и арт търговци реагираха остро срещу предвижданите промени. Добре, че има хора като Светльо Кантарджиев, Кирил Христосков, акад. Светлин Русев и проф.Николай Овчаров, да изказат публично своето мнение и да просветлят явно невежите законотворци за спецификите на материята, в която си позволяват да се намесват. Вярвам, особено на Светльо Кантарджиев, който е не само член на Съюза на колекционерите, но и учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?, когато твърди, че абсурдността на закона се крие в безсмислената регистрация на огромно количество вещи.

Най- притеснителна е санкцията, която се налага – от 4 до 6 години затвор, парична глоба и конфискация, ако не се декларира вещ. Според думите на Кантарджиев големите колекционери и антиквари отдавна са регистрирали и дори са пожелали археологическа идентификация на колекциите си. Но какво ще стане с незначителни граждани като мен, които дори не са професионални колекционери, а просто сме любители и малко плюшкини, или сме се осмелили за закупим от антиквари ат някоя картичка или марка, просто защото им е харесала.

Единственото, което мога да направя и аз подобно на нашите видни културни дейци е да застана в позицията „против? гласуването на измененията като човек, който се чувства засегнат.

02апр. 2013 by Lichnostno No Comments

И никой не разбра, отива си зимата, идва пролетта… Да си поговорим отново за диети

images1Колкото обичам пролетта, толкова не обичам влизането във форма с всичките му диети, упражнения, режими, ограничения… Обаче най обичам дънките си 26 размер, в които се чувствам като Адриана Лима, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд и всички онези моделки, на които се възхищават и мъже, и жени.  Именно тези дънки са една от основните ми мотивации, когато зимният сезон свърши и идва време за триумфа на по-разголените дрешки.

Признавам, че много трудно си харесвам хранителен режим, тъй като не съм от онези момичета, които са способни да гладуват 24 часа, 7 дни в седмицата. Но наскоро преоткрих дисциплинираността си по отношение на диетите в лицето на т.нар. „Скандинавска диета“, където основа са рибните продукти. За нея разбрах от списание „Biograph”, чийто маркетингов директор Светослав Кантарджиев лично е изпробвал и препоръчва.

В началото бях скептична към въпросния хранителен режим най-вече заради високата цена на повечето рибни продукти у нас (или поне аз си мислех, че е лукс, който малцина могат да си позволят). Оказах се в заблуда, защото ако следиш какво се случва в по-големите супер и хипермаркети, винаги откриваш някой от позволените продукти в Скандинавската диета на промоция.

И така, да ви се похваля (всъщност, направо си се фукам): вече седмица залагам на пушена сьомга, херинга, хайвер и още, и още вкусотии от финландската и норвежка кухня. Най-хубавото е, че не чувствам глад, а килограмите се топят сякаш от въздуха.

Благодаря на „Biograph” и Светльо Кантарджиев, че превънаха обличането на любимите ми дънки от сюжет тип „Мисия невъзможна“ до „Това го знае всяко хлапе“!

25сеп. 2012 by Lichnostno No Comments

Музеите – домът на културните ценности

Съхранението на културните ценности е важен елемент от историята на един народ. Именно заради това, всеки човек трябва да има самоосъзнаването и да се чувства задължен да пази своя поминък. Ако културното наследство в България не се опази, то няма как следващите поколения да получат информация и да изучат миналото си. Затова  инициативи като тази на Фондация Мизия и учредителя й Светльо Кантарджиев за създаване на музей с цел идентификация, реставрация, консервация и експониране на ценни културни и исторически ценности трябва да бъдат подкрепяни.  Музеите са местата, където се съхранява голяма част от културните ценности на една страна. Там има експонати познати от преди стотици години, които днес не се срещат и ако не са били запазени, българина нямаше да знае как са живели неговите деди. Освен това, има различни видове музеи според това, какво се съхранява в тях. Археологически, исторически, етнографски, природонаучен и други.

Днес в големите градове на България има по няколко музея, които са запазили историята ни. По-голямата част от тези музеи са включени в „Стоте национални туристически обекта”.  Най-големия от тях в нашата страна е „Националния исторически музей”, намиращ се в столицата. Той е първият, дал началото на музейното дело. В него могат да се разгледат съхранени културни ценности, които ни дават представа за това как са изглеждали нашите деди, какви дрехи са носили, с какви оръжия за се отбранявали и т.н. Във „Варненския археологически музей” може да се разгледа златно съкровище, за което се смята че е най-старото в света. Това е може би най-реалистичен начин за съхранение на културните ни ценности, който ни дава ясната представа и нагледно ни показва миналото.