Мохандас Карамчанд Ганди, известен още като Махатма Ганди, е един от най-известните индийски лидери и философи на мирното противодействие. Той е създал философията на Ахимса (ненасилие), която е сред най-важните принципи в индийската култура и религия.
Ганди е смятал, че щастливият живот е този, който се характеризира с простота, самодостатъчност и духовно изобилие. Той настояваше, че животът ни трябва да бъде основан на вътрешен мир и баланс между тялото, ума и духа.
Според Ганди, да живееш щастливо означава да живееш с милосърдие и справедливост към другите хора, да се грижиш за природата, да бъдеш смирен и да се развиваш и израстваш духовно. Той е смятал, че щастието не може да бъде намерено във външните материални неща, а е нещо вътрешно и е възможно, само чрез постигане на вътрешен мир.
Ганди също така се е фокусирал върху важността от баланса между работа и почивка, между физическите и духовните нужди на човека. Той насърчавал хората да живеят семпло и скромно, да се освободят от материалните излишъци и да отделят повече време за духовно развитие.
Така може да се каже, че за Ганди щастливият живот е свързан с вътрешния мир, смирението, милосърдието и баланса в живота. Той е вярвал, че когато постигнем този баланс и се освободим от ненужните неща, можем да открием истинското щастие в живота.
А вие какво мислите?
Етикет: щастие
Китай
Ако има Марс на планетата Земя, бих определила Китай като него. Имам предвид, че просто усещането е, че си на друга планета. Не съм ходила в Америка, но не мисля, че там разликата ще е чак толкова голяма. Ще ви разкажа съвсем накратко за моите впечатления от тази велика древна държава.
Пътуването. Пътят до Китай не е кратък и дори е истинско приключение. Аз тръгнах от Пловдив – 1 час и 30 мин. до София. От София до Москва 3 часа път. В Русия винаги има престой поне 4 часа, а от там до Пекин полетът е 9 часа и 30 минути. Когато стигнеш в Пекин, наистина не знаеш на кой свят се намираш. Приключението вече е факт. Аз лично имах привилегията да посетя Китай като турист, защото бях на гости на баща ми, който работи там. Затова нямах никакви грижи относно това къде ще спя какво ще ям и как ще се установя да живея. Единственото, което ми се наложи да направя е възможно най-бързо да се адаптирам с огромните разлики в този нов, огромен свят. А те не са малко, дори бих казала, че прилики няма.
Ще започна от въздуха. Първото впечатление, което имах от Китай беше мръсния въздух. Аз не можех да дишам, чудих се как изобщо ще издържа там. В провинцията, която е на 2 часа от Пекин – Шъ Джа Джуан, наистина не можеше да се диша. Ходехме с маски. Спяхме до пречиствателни машини за въздух. Никой човек, който не го е изпитал няма как да разбере, за какво му говоря.
Друго голямо предизвикателство беше храната. Имах чувството, че във всички ястия слагат една и съща подправка, която не допадаше на моя вкус. В магазините продаваха захаросани пилешки крачета и дори в Макдоналдс сладоледът беше от зелен фасул. Звучи откачено, нали?
Това, което най-много ми хареса в Китай, са хората. Толкова са смирени, усмихнати и щастливи. Няма значение дали ще кара най-скъпата кола или ще е продавач на някоя сергия от улицата. Те просто излъчват искрена радост и се отнасят страхотно. В най-голямата тълпа от хора, чувствах най-голямото спокойствие на света. Изобщо не ми липсваше българската враждебност.
А ти какво смяташ за Китай?
Павилион за щастие
Доста често се чудя на хората, които вечно се оплакват. Жалват се, че са нещастни, че не могат да намерят радостта в живота си и са недоволни от всичко, което им се случва. Ако ги наблюдаваш внимателно обаче, ще забележиш, че се усмихват, когато видят нещо забавно на улицата, подарят им цветя или си купят нова придобивка. А мъжете вкарват онзи доволен лукав поглед всеки път, когато видят хубава жена. Явно всички тези неща до известна степен им носят някаква положителна емоция, след като тялото им реагира неволево.
Всъщност много малко са хората, които са успели да наложат пълен контрол над емоциите си. Да се спрат преди да се усмихнат спонтанно, да останат безизразни при различни ситуации. Показването на емоция обаче свидетелства за наличието на чувства. Тялото им възприема и реагира на определени обекти, само разумът не иска да възприеме тази реакция като позитивна.
Тогава тези хора имат проблем на психическо ниво. Техните очаквания за щастието и радостта са далеч над действителните. При това положение, дори пред очите им да изникне павилион за щастие, те най-вероятно ще се оплачат, че късно се е появил, че е твърде висока цената (например бръчки от усмивки) и ще го подминат ей така.
Тези хора са неспасяем случай. Докато не променят мисленето си, няма да изпитат задоволство. Оставете ги просто да минат транзит през деня ви и не им позволявайте да ви развалят настроението.
Рождените дни – радост или депресия
Радвайте се на живота
Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!