Рождените дни – радост или депресия

Радост или депресия

Радвайте се на живота

Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!

Агресия

Какво става с днешната младеж? Напоследък чета и чувам само за негативни и стряскащи неща около живота на тийнейджърите. Днешните деца са хиперактивни и проявяват голяма агресия незнайно защо. Най-пресният случай за който чух е как 15 годишен младеж пребива свой връстник от друго училище и го вкарва в болница с разкъсан далак, наранявания по тялото, черния дроб и бъбреците. 15 годишният побойник бил набелязал жертвата случайно, което ме навежда на мисълта, че за него е важно да се докаже пред приятелите си с подобна проява, която се счита за героизъм. Чудя се накъде отива нашето общество ? След като още от тази възраст, та дори и по-малки са склонии на такива престъпления, какво ще стане с тях след няколко години ? Може би ще станат още по-изпечени престъпници или нискообразовани нехранимайковци, които само хленчат и мислят каква далавера да направят за да спечелят някой„черен“ лев. Смятам че тук до голяма степен имат вина родителите, които бъркат някъде с възпитанието на детето си. На второ място учителите, които освен да си предадат урока написан предварително и повтарян от тях с години, трябва да учат децата на дисциплина. Трябва да използват по-съвременни методи за привличане на вниманието, да усещат когато ученика има проблем и да го споделят с родителя. На трето място имат вина и полицаите. Толкова ли е трудно, когато свършат учебните часове, пред училището да има дежурен патрул, който да следи по-съмнителни ученици или най-малкото да всява респект в тях ? Лошото е че в България всичко е „след дъжд качулка“, „след сватба булка“. Не съм аз човека, който трябва да обвинява някой, но немога да съм безучастна към тази агресия в децата.