Етикет: Рим

15мар. 2019 by Lichnostno

Пътуването не винаги е това, което си представяме

Много обичам да пътувам. Може би ще кажете, че няма човек, които да не обича, но честно да ви кажа моето е като страст, дори мания. Всеки свободен ден бх могла да го прекарам някъде по света и у нас.

Е, не си мислете, че съм посетила куп страни и хладилника ми е претрупан с магнитчета от най-различни интересни дестинации. Честно да си призная, списъкът не е особено впечатляващ. В момента съм се концентрирала повече към това да опзная нашата собствена страна и честно казано съм очарована от красотите, които крие България. И под крие, понякога наистина го разбирайте буквално. Не може толкова красиви места и паметници на културата да са изключително непознати за нас и да ги намираме съвсем случайно, търсейки нещо друго. Така например, търсейки Шуменската крепост попаднахме на един невероятен монумент, които се нарича Създатели на българската държава. Честно да си призная, никога нещо не ме е впечатлявало с мащабите си както този паметник. На снимка не е същото, тако да го видиш на живо. А аз на снимката съм горе долу колкото копитото на коня. Може да си представите какъв е мащаба на паметника.

center of Rome

Но като цяло не затова исках да ви разкажа,а за едно мое пътуване, което бе доста мечтано. Пътуването ми до Рим. Обожавам този град, плени ме още с взлизането, попивах всеки един детайл, всяка една сграда, всичко. Когато реших да посетя този град, си се представях като онези красиви дами, които тръгват с малките си симпатични куфарчета на колелца, стилно облечени, с високи токчета, тъмни очила, страхотна прическа и шапка с периферия. Мечтаех си и аз да изглеждам поне малко като тях и да запечатам всеки спомен от Рим. Ами не ми се получи. Първо, че в деня на полета валеше и съответно косата ми бухна от влагата и всяко усилие за нормална прическа беше напразно. Шапката с периферя остана на закачалката вкъщи, понеже както винаги закъснявах. А относно високите токчета и стилно облекло? Ами имах три дни в Рим, в които исках да видя всичко, ама наистина всичко, е , с токчета да вървя минимум 15 километра на ден? Ами и това не ми се получи. Опитах се поне като кацнахме да се приведа в прилежен вид, но тъкмо стигнахме до фонтана Ди Треви и познайте! Дъжд ! Да и там не изглеждах никак стилно. Но като изключа това, бях толкова щастлива и толкова опианена от атмосферата, че честно да си призная не ми пукаше особено как изглеждам, на повечето снимки съм ухилена до ушите.

Следващо мечтано място от мен е Париж, дано поне там успея да се издокарам с мечтания вид на пътуващо и независимо момиче. А вие не се колебайте и хващайте куфарите и потегляйте. Няма по- прекрасен начин да опознаеш и преоткриеш себе си от този на път.

17юли 2016 by Lichnostno No Comments

Когато ваканцията не е това, което си очаквал

Случвало ли ви се от години да мечтаете да посетите определена дестинация? С годините мечтата се превръща във фиксидея и в един момент вече правите всичко възможно, за да посетите определеното място. Планирате пътуването подробно, значително по-рано от предвидената дата и когато идва уреченият ден, тръпнете в очакване за едно вълнуващо пътешествие.

Еми да, пътешествието пак е вълнуващо, но емоциите са с обратен знак. Рязко се сблъсквате с действителността и прекрасната картина в съзнанието ви, лека-полека отстъпва на реалния образ на това, за което сте мечтали толкова дълго време. Време е да се опомните и да вземете от преживяването всичко онова, което ще ви научи, изгради като характер, ще ви сложи обеца на ухото и т.н.

С две думи драмата беше следната – Рим, хлебарки, тарикати и няколко квартири и всичко това за 5 дни. Спор няма – никога няма да забравя това пътуване. Беше щуро, емоционално заредено (както с положителни, така и с отрицателни емоции). Беше изключително красиво, вкусно, ароматно, китно. Беше физически изтощително, но си заслужаваше всеки един момент – дори и лошите.

Много е погрешно, според мен, хората да си мислим… или по-скоро да не си мислим, че туристическите дестинации са нормалното място за живеене на огромно количество хора. Особено големите европейски градове са заселени с разнообразни хора с различен етнически произход, образование, работа, социално положение, религия, ценностна система. Бидейки традиционния турист, човек трудно би успял да се сблъска с манталитета, бита и привичките на местното население. Но за мое щастие или съжаление ние видяхме едно друго лице на Рим – изпълнено с контрасти.

Нека започна с това, че бежанската криза не е пощадила и вечния град. Четирите външни края на сградата на гарата вечерно време бяха превърнати буквално в спално помещение, в което като сардинки наредени един до други  завити с кашони, найлони и всякакви подръчни боклуци, спяха десетки бежанци. Вечерта сградата на гарата се заключваше, а от вътрешната ? страна се виждаха барети с автоматични оръжия. Покрай големите супермаркети положението беше подобно, но в много по-малко количество на наобиколилите го хора.

Градът със своите исторически забележителности е прекрасен! Невероятен огромен музей, със забележителни сгради и площади, страхотни малки павирани улички, украсени с цветя и малки заведения, които предлагат традиционна паста, пица, джелато и всякакви изкушения за небцето.

Покрай основните туристически забележителности обикалят всякакви представители на африканската раса, които с умело заучени сценарии замъяват туристите, за да им изкрънкат някое евро. Също така навсякъде, откъдето минете, ще ви бъде тикан селфи-стик и всякакви пособия, които да използвате за по-дълъг живот на батерията на вашия телефон.

Замъкът Сант Анжело, Ватикана, Вила Бургезе, Колизеумът, са едни от най-интересните обекти, които можете да посетите. Със сигурност ще си заслужава обикалянето, защото ще видите много уникални неща, които едва ли съществуват някъде другаде. Италия има богата и цветна култура, която буквално зашеметява с пъстротата си.

Хората, като навсякъде са положителни и отрицателни. Общото впечатление е за силен национализъм, който най-често се проявява в отказа да говорят на английски. Ние имахме малко проблем с местните, тъй като първата квартира гъмжеше от хлебарки, във второто място нямаха свободни места за цялото време на нашия престой, а на третото отново се опитаха да ни излъжат като се направеха на ни лук яли ни лук мирисали. Като едни типични български представители обаче, свикнали да бъдат пързаляни, ние успяхме да си възвърнем всички пари и в крайна сметка всичко приключи благополучно за нас.

Цялото изживяване беше хубаво за мен. Видях едни противоположни лица на дестинация, която съм обожествявала през годините и това я приземи. Направи я обикновена и ми показа, че не само в България има тарикати. Хората навсякъде по света са еднакви – има добри и лоши, честни и непочтени, възпитани и груби. А колкото повече обикаляте из света, толкова повече ще оценявате това, което имаме тук.

Що се отнася до леко негативните аспекти на това пътуване… те май не бяха толкова негативни. Всъщност цялото изживяване се превърна във вечен спомен, който ще звучи трагико-комично всеки път, когато се върна към него.