Приятелка или терапевт?

Всички ние имаме приятели… Но какво е поведението ни спрямо тях и умеем ли ние самите да се държим приятелски?

В много страни на Запад да се оплакваш и да споделяш личните си преживявания не е много допустимо. Тогава за какво си говорят хората, ще се запитате. Ами като цяло хората разговарят за времето, за последния мач, за игри, за нещата, които обичат да вършат, правят си планове за пътувания, за вечери, за работата. Личните проблеми се оставят на терапевта, много модерна професия впрочем, или се таят дълбоко в себе си. Последното понякога може да доведе до много неприятни последици, от емоционална гледна точка, на дадения човек.

training_friendsТук обаче сме свикнали по друг начин. Ние имаме приятелите си, които се превръщат в наши изповедници, съветници, консултанти и дори сводници (но не в истинския смисъл на думата, а по-скоро като доверени помощници да извършим нещо). Затова и толкова ценим приятелството и за това толкова сложни са приятелските ни отношения. При някакво пропукване, при неправилен съвет, отсъствие или друго от страна на нашия довереник, ние веднага започваме да му се сърдим и да го обвиняваме.

Какво всъщност трябва да представлява приятелството? Приятелите са хората, които са до нас и ни указват подкрепа в трудни моменти и които се надяват на същото и от наша страна. Но приятелите понякога нямат възможност, но и не са длъжни, да са винаги насреща и при най-малкия повод. Те не са терапевти на 24-часово работно време, а си имат свой личен живот и свои многобройни проблеми. Те също търсят съвет, разбиране, взаимност.

От друга страна приятелите са хората, с които трябва да се забавляваме, да прекарваме добре времето си и да се разведряваме от делничните грижи. А какво правим ние? Дотолкова сме свикнали да се жалваме, че чак забравяме да споделяме радостните в живота ни. Замислете се колко често сте се хвалили на приятел  и колко често сте го търсели на тревога. Сигурна съм, че тъжните поводи при които сте общували са доста повече от ведрите моменти, които сте споделяли.

Павилион за щастие

happiness-in-perpetuity-paul-bondДоста често се чудя на хората, които вечно се оплакват. Жалват се, че са нещастни, че не могат да намерят радостта в живота си и са недоволни от всичко, което им се случва. Ако ги наблюдаваш внимателно обаче, ще забележиш, че се усмихват, когато видят нещо забавно на улицата, подарят им цветя или си купят нова придобивка. А мъжете вкарват онзи доволен лукав поглед всеки път, когато видят хубава жена. Явно всички тези неща до известна степен им носят някаква положителна емоция, след като тялото им реагира неволево.

Всъщност много малко са хората, които са успели да наложат пълен контрол над емоциите си. Да се спрат преди да се усмихнат спонтанно, да останат безизразни при различни ситуации. Показването на емоция обаче свидетелства за наличието на чувства. Тялото им възприема и реагира на определени обекти, само разумът не иска да възприеме тази реакция като позитивна.

Тогава тези хора имат проблем на психическо ниво. Техните очаквания за щастието и радостта са далеч над действителните. При това положение, дори пред очите им да изникне павилион за щастие, те най-вероятно ще се оплачат, че късно се е появил, че е твърде висока цената (например бръчки от усмивки) и ще го подминат ей така.

Тези хора са неспасяем случай. Докато не променят мисленето си, няма да изпитат задоволство. Оставете ги просто да минат транзит през деня ви и не им позволявайте да ви развалят настроението.

Рождените дни – радост или депресия

Радост или депресия

Радвайте се на живота

Мисля, че има няколко начина, по които реагират хората, когато им предстои рожден ден или след като отмине той. Някои стават депресивни, други умират от щастие, а трети не признават празника. Това до известна степен зависи от детството. Ако родителите им са ги отгледали и са осигурявали незабравими хубави моменти на своите деца, след време рождения ден е повод единствено за щастие. Но ако примерно родителите са били разделени или пък са били в чужбина, то е нормално децата вече като пораснали хора, да не отдават голямо значение на този празник. Е, хора всякакви, със сигурност има и изключения, които не се радват, защото милеят за отминалите години, но на всички тях ще кажа, че трябва да са щастливи, че са здрави и че имат възможност да станат свидетели на случващото се тук и сега. Ако спрем да приемаме всеки ден за даденост и успеем да се радваме на живота, спрем да се оплакваме за щяло и нещяло, няма да има място за депресия. Вярно, че в България условията са сурови, но бъдете сигурни, че някъде по света има много много по-лоши условия от нашите и съм сигурно, че и там хората успяват да се зарадват на това, което имат. Радвайте се и вие!