Всяка Коледа ни напомня колко важни са семейството, приятелството и малките жестове на доброта. Неслучайно това е празник на любовта и топлината у дома. А за мен коледният дух е пламъкът в камината и ароматът на канела, които създават усещане за уют и спокойствие. Моментите с любимите хора, семейството около празничната трапеза, усмивките и радостта. Подаръците под елхата и вярата в чудесата.
Затова, скъпи приятели, пожелавам ви да усещате целогодишно духа на Коледа, а празникът да бъде изпълнен със светлина и радост, спокойствие и хармония, любов и благополучие.
Поздрав от мен:https://www.youtube.com/watch?v=kIpRMQXNO1c
Етикет: любов
За кармата с любов
Вярвате ли в кармата? Ако да, значи вярвате и в ефекта от всяко ваше действие. В такъв случай, дори малките положителни промени в ежедневието могат да бъдат важни, защото, както е известно – добрите неща идват при тези, които са отворени за тях.
Но какво всъщност представлява кармата? Думата е санскритска и означава действие или дело. Като духовна концепция обаче, кармата може да се разбира по следния начин: Всичко, което правим, независимо дали е действие, или мисъл, има незабавен ефект. Тоест в нашите ръце е да променим себе си, живота си и света към по-добро.
Към добрата карма е най-добре да започнете с малки стъпки. Те могат лесно да бъдат интегрирани в ежедневието и да ни насърчат наистина да се придържаме към него. Как точно могат да изглеждат тези добри дела за всеки един от нас? Имаме няколко лесни за прилагане съвети.
Разбира се, най-важният, поне за мен е , да помагаме на другите хора. Често не са необходими големи дела, за да усмихнеш някого и да подобриш деня му. Най-простият пример, за който се сещам в момента е, да помогнем на някого да пресече улицата или на майка да качи количката в автобуса. Сигурна съм, че и на вас ви се е случвало непоискано добро от непознат да озари целия ви ден и да изпитвате чувство на благодарност. Винаги има възможност да се помогне на хората. Просто преминете през ежедневието с повече осъзнатост и с отворени очи.
Браковете по професия ограничават мирогледа
В обществото ни е залегнало социалното стереотипно разбиране, че мъжете и жените от професии като медицина и право е добре да си търсят половинка със същото поприще. Защо, питам аз? Мнозина твърдят, че в толкова напрегнати професии с безкрайно плаващо работно време е необходим партньор, който да разбира нуждите на другия. Някого, с когото да споделят при проблем, да разбира деформирания от спецификата на работното място хумор, реч, начин на мислене. Това са много интелигентни хора, които обвързват живота си с книгата, с постоянното четене, с постоянна ангажираност. Мнозина не могат да разберат амбицията им за професионален растеж. Мисля, че има резон в твърдението. Моят въпрос обаче е – не ограничава ли това мирогледа на двойката. Според мен – да. Определено при брак с партньор в същата професия съревнованието е неминуемо и общуването ограничено в рамките на средата.
Аз мисля, че хората са различни. Любовта не е чувство, на което можеш да заповядваш и насочваш. Не толерирам браковете по професия, тъй като те ограничават развитието на отделната личност. Мнозина подобни двойки срещат трудности да комуникират с хора от различна сфера. Трудно провеждат разговор с инженери, архитекти, особено с артисти, литератори и музиканти.
Браковете по професия задават цялостна линия в семейството. Често такива родители настояват децата им да вървят по стъпките им. Налагат образец за начин на живот, на работа, на брак. Ако желанието им се сбъдне, добре, но ако детето има интереси в друга област се получава конфликт.
На последно място мисля, че стереотипите създават обществени предразсъдъци. Ако писателка се влюби в адвокат от семейство на адвокати е малко вероятно близките на мъжа да одобрят тази връзка. Борбата между наложеното с години мислене в съзнанието на адвоката и сърдечните му трепети ще разбият отношенията между двамата. А истинската любов каца веднъж на рамото. Чувствата не трябва да се превръщат в обществена разменна монета. Живеем в 21 век, когато би трябвало браковете по сметка и интерес да са отживелица.
Бракът е съюз между двама, които са готови да се подкрепят и грижат един за друг в болест и здраве, в богатство и бедност… Поне на теория.